Димитър Узунов: Съдебната реформа не е партийна работа

Представляващият Висшия съдебен съвет Димитър Узунов пред „Труд“:

– Г-н Узунов, Висшият съдебен съвет (ВСС) упълномощи лично вас на официална среща със заместник генералния секретар на Европейската комисия (ЕК) Параскеви Миху да настоявате да отпадне мониторингът на българското правосъдие и вътрешните работи. Взехте ли присърце тази задача?
– Да, защото аз категорично съм убеден, че мониторингът във вида, в който беше досега, следва да отпадне.

– А с какви мотиви настояхте това да стане? 

–  Мотивите, които представих на г-жа Миху, бяха достатъчно ясни. Акцентирах върху това, че през последните 10 години  ВСС е създал ясни критерии и стандарти при осъществяване на кадровата си политика. Постигнат е видим напредък и той е забелязан лично от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, който публично постави като своя цел отпадането на мониторинга за България до края на мандата му. Тук не е необходимо да влизаме в правна терминология, защото вашите читатели едва ли се интересуват от затворените професионални дебати във ВСС, които на моменти някои колеги се опитват да превърнат в интелектуално надмощие на своето лоби. Достатъчно е да кажем категорично, че мониторингът трябва да отпадне и по още няколко важни причини.

– Какви?
– След цяло десетилетие вмешателство и наставничество от политически протежирани брюкселски чиновници и от наши политици, които изкуствено истеризираха всеки мониторингов доклад, съдебната власт има голяма необходимост от повече самостоятелност, от равносметка за случилото се и от воля за промяна отвътре. Не е редно политици, които са клиенти на прокуратурата и съда, четейки поредния мониторингов доклад, пак да дават „ценни” съвети как да се реформира правоохранителната система. Няма как съдебната система да се отърси от нездравословните политически интриги, ако докладите, чрез политическите клишета в тях, създават подходяща среда за уронване престижа на съдебната власт.

– Силни думи. Смятате ли, че г-жа Миху ви изслуша с разбиране? Или пролича предварителната й нагласа да отклони искането ви в дипломатически стил?
– Не бих искал да говоря от името на г-жа Миху. Но все пак е редно да се каже, че тя оцени 2016 г. като „положителна за промените в правосъдието” у нас и прояви загриженост за бъдещите реформи в системата. Не смятам, че е отклонила конюнктурно или дипломатично искането ми. В края на срещата ни, след чутото, тя с видимо задоволство заяви, че е много по-голям оптимист за съдебната ни система. Отбеляза, че следва да се продължи с усилията ни за запазване на постигнатото и да се върви напред.

– „През 10-те години, в които сме под наблюдение на ЕК, ние непрекъснато променяме законите си, променихме и конституцията, но въпреки всичко доверието в правосъдната ни система се срива.“ Това са думи на колежката ви Незабравка Стоева, нали?
– Да, медиите ги цитираха.

– Чувала съм ги и в по-суров вид от прокурори и съдии. Те казват, че евродокладите са еднакви, че често се пишат в България и се опаковат в брюкселска хартия, само че не научават от тях нищо, което не знаят. Има ли г-жа Миху представа, че доста наши юристи мислят така?
– Предполагам, че има. Убеден съм, че преди визитата в България е била информирана от експертите в ЕК, които от години наблюдават процесите в нашата съдебна система. Не случайно колежката Стоева говори по този начин. Тя изразява мнението на голяма част от магистратската общност. Жалко, че няма нито едно мащабно журналистическо разследване, което да направи обществено достояние наглостта на корпоративните лобита. Тя стига дотам, че те стават тайни съавтори на мониторинговия доклад, а след това размахват по медиите това, което сами са сътворили.

– У нас има и немалко юристи, които смятат, че мониторингът не бива да отпада, че трябва някой отвън да ни гледа, да ни побутва и санкционира, че съвсем ще я оплескаме иначе. Сред тях е и Лозан Панов, шефът на ВКС. Те също имат право до голяма степен. Не ли?
– Всеки има право, най-вече шефът на Върховния касационен съд (ВКС), но не всеки магистрат може да си позволи това, което прави Лозан Панов. Той се държи като говорител на онова американско лоби, което години наред чрез няколко неправителствени организации се опитваше да си изгради образ на морален стожер на съдебната система. Убеден съм, че новата администрация на президента Тръмп ще предприеме необходимите действия, за да може, както и в Унгария, т.нар. соросоиди да бъдат идентифицирани, та обществото да разбере, че говоренето им за реформи е продиктувано не от принципи, а от корпоративни интереси. Спомняте ли си, че докладът на г-н Панов за годишнината на ВКС беше писан от Кристиян Таков, който сега е втори човек в партията на Христо Иванов Бойкиев?

-Така се чу. И никой май не го отрича.

– Е, това какво е? Независимост? Или ползване на трибуната на ВКС за бъдещ партиен проект?

– Има ли от ВСС хора, които се записаха в партията на бившия правосъден министър? Твърди се, че в нея има много юристи.
– Този въпрос е добре да го отправите към Съюза на съдиите или към г-н Панов, който никога не е крил чувствата си към Христо Иванов Бойкикев. Можете да попитате и посочения от Бойкикев Калин Калпакчиев какво мисли по темата… А иначе членовете на ВСС, магистратите и дори служителите на съдебната власт нямат право да членуват в политически партии.

– Изглежда сте от тези, които смятат, че реформата на правосъдието не е партийна работа? 
– Категорично да! Съдебната реформа не е партийна работа! Аз съм убеден, че партийната работа трябва да е далеч от съдебната система. Ако някой магистрат се изкушава от партийна кариера, нека да подаде оставка и да се кандидатира за политик. Впрочем наближават избори, виждам, че и приятелите на Бойкикев във ВСС са превъзбудени, готови са на какво ли не, за да му съдействат…

– Факт е, че политиците у нас се сношават със съдебната власт. Чухме и г-жа Миху да изразява загриженост за избора на нов състав на ВСС от парламентарната квота конкретно. Очевидно и тя смята, че нещо не е наред у нас с разделението на властите, че правосъдието има политическо задкулисие.
– Това е много дълбока тема, по която може да се говори дълго. Всеки тръгва отнякъде, с някакви социални, политически, граждански позиции. Но веднъж влязъл в съдебната власт, той трябва да се раздели с тях. Трябва професионално да се венчае със закона и така да остане – до излизането си от системата.

– На срещата с г-жа Миху главният прокурор и шефът на ВКС сблъскаха мненията си за мониторинга. Според г-н Цацаров е добре да се мисли за излизане на България от Механизма на сътрудничество и оценка, а според г-н Панов, както вече стана дума, наблюдението трябва да продължи. Противоречието между двамата големи не ни ли излага пред чужденците?
– Нормално е да има различия в мненията на тримата първи. Не това е бедата. А това, че за г-н Панов мониторингът е по-важен от независимостта на съдебната власт. Припомням, че по време на избора на Панов и 6 месеца след него той беше с едно мнение, а след това с диаметрално противоположно. Мнението му се промени, когато започна да протестира на стълбите на Съдебната палата. Ако вие ми посочите председател на Върховния съд на страна членка на ЕС, който протестира с групичка съдии от една организация с лобистки интереси и чете доклади с цели абзаци, които по-късно стават партийна платформа, аз ще си подам моментално оставката.

– О, не обвързвайте оставката си с моите скромни знания за света. Да се върнем към България. Г-жа Миху съобщи, че предвид предстоящото българско председателство Еврокомисията ще подготви по-рано мониторинговия доклад за 2018 г. Как тълкувате това на фона на слуховете, че за Румъния следващ доклад няма да има – там гният в затвора сума корумпирани министри!
– Министри в затвора – това е 25-годишна мечта на немалка част от българското общество. Но за да се сбъдне тя по нормативно установения ред, трябва преди всичко инспекторатите към министерствата и агенциите да заработят по нов начин – като независим орган, за да идват фактите и документите оттам, а не от слухове и догадки.

– Защо ВСС отхвърли предложението на Калин Калпакчиев да покани у нас шефката на румънската антикорупционна прокуратура Лаура Кьовеши?
– Г-н Калпакчиев се изживява като самостоятелна бойна единица във ВСС. Но все пак ние сме колективен орган и би следвало да се придържаме към нашите вътрешни правила. Той като стане главен прокурор, нека кани когото прецени. Но ВСС да се ангажира с г-жа Лаура Кьовеши, това означава да приеме безусловно румънския модел. Има и по-успешни модели – в Полша, Чехия, Словакия, Унгария и др. Трябва ли да поканим представители на прокуратурите на всички тези държави?

– Тече последната година на Висшия съдебен съвет, който представлявате. Имате ли още много недовършена работа?
– Работа винаги има и ще има. Главното е да се определят приоритети, които биха довели до резултати – конкретни, а не на думи и обяснения. Под конкретен резултат например разбирам преструктурирането на съдебни райони. Няма как да си затваряме очите за истинските проблеми. Нали не смятате, че е редно да съществуват призрачни съдебни райони с до трима прокурори и съдии, които имат натовареност в пъти по-малка от средната за страната?

– Не. А сега ми кажете с какво искате да се запомни вашият съдебен съвет? За съжаление, предишния го запомнихме с Красьо Черния…
– Искам този състав на ВСС да бъде запомнен с успешните реформи, с прочистването на гнилите ябълки в системата и с отпадането на мониторинга на ЕК.

 

Нашият гост
Роден на 12 август 1969 г. в с. Дъбница, Благоевградско. Завършил Висшия институт на МВР (1995). Започнал кариерата си като съдебен изпълнител в Районен съд – Сандански (1997-1998). Съдия в същия съд (1998-2000) и негов председател (2000-2012). Избран за член на ВСС през септември 2012 г. От 14 януари 2016 г. е представляващ съвета.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Хм… Много им е удобно никой да не ги наблюдава какви ги вършат…

  2. Тоя Узунов е егати нахалният търтей.Независимост не означава липса на отчетност.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.