Инфлацията вероятно ще е поне с 2-3% по-висока от планираните 4,8%. Войната в Близкия Изток не е ясно кога ще завърши, а докато тя е в ход, то не е възможно да се прогнозират цените на горивата. Това казва в интервю за „Труд news“ Йосиф Аврамов. Питаме го и за препоръките на гуверньора на БНБ Димитър Радев по проектобюджета за 2024 г., за дефицита, за увеличението на заплати и пенсии.

- Доцент Аврамов, каква е оценката ви за проектобюджет 2024?
- Разходите, заложени в проектозакона за 2024, са с 6,2 млрд. лева повече от приходите. Недостигът ще се финансира със заеми, като максималният размер на дълга, който страната може да поеме е до 10 млрд. лв. Бюджетът е изготвен при прогноза за 4,8% средногодишна инфлация, както и 3,2% ръст на БВП. Бюджетната комисия, както и Комисията по здравеопазването, обаче не приеха проектобюджета за НЗОК, в който се предвиждат над 8 млрд. лв. или с над 1 млрд. лв. повече от текущата 2023 г. Това е знак за разграничаване от политиката на усилено харчене на пари без реформи в тази област, в която голямото доплащане от страна на пациента е регулярна практика и е сред най-високите в страните от ЕС. Резерви от страна на НС са налице и по отношение на забраната за откриването на нови болници и клинични пътеки. От ГЕРБ не приемат и предложението НЗОК да стане централен орган за покупка на онколекарства, вместо Министерството на здравеопазването. В крайна сметка на първи декември НС прие проектобюджета на НЗОК на първо четене. Несъмнено забележките ще бъдат отстранени между първо и второ четене на визирания проектозакон. Налице са и други две тревожни предложения в проектобюджета и в тригодишната бюджетна прогноза. Първото е запазването на изземването от 100% на дивидента от държавните предприятия, което води до тоталната им декапитализация и бъдещата липса на инвестиции в тях. Второто е заложено за 2025 г. в тригодишната бюджетна прогноза 2024-2027 г., в която се предвижда продажбата на около 20% от държавния поземлен фонд. Предвидено е да се получат около 340 млн. лева, което е нищожна цена, още повече, че до настоящата година от нея се получава 90 млн. лв. рента на година. Остава народните представители да коригират и визираните естравагантни предложения на МФ.

- Бюджетът за следващата година е планиран със значително повишение на приходите. Смятате ли, че той е изпълним?
- Да. Според мен проектът за Бюджет 2024 е изпълним. Министърът на финансите ще разчита на по-високи приходи от евентуална по-висока инфлация, която вероятно ще е поне с 2-3% по-висока от планираните 4,8%. Войната в Близкия Изток не е ясно кога ще завърши, а докато тя е в ход, то не е възможно да се прогнозират цените на горивата. При преминаване на Лукойл Нефтохим от месец март към сорта Брент също ще е налице у нас известно покачване на цените на петролните деривати. Според мен Народното събрание следваше да приеме дерогацията от 01.08, т. е. след като се получи поканата от ЕК и ЕЦБ за влизането ни в еврозоната, но изглежда някой бърза да обслужи евентуалния бъдещ купувач на един от най-модерните нефтозаводи в Европа?!? „Вдигането на шум“ около евентуалната продажба на това най-голямо българско предприятие от наши министри също не е обичайна практика в търговията с крупни производствени активи, в която конфиденциалността до финала на сделката е от съществено значение.

- Финансовият министър Асен Василев аргументира числата в бюджета с примера, че ниският дефицит води до политика на стабилната бедност - стоим стабилни, но бедни. Не е ли време за нов тип финансова политика - първо хората, а после чиновническите критерии?
- По принцип финансовият министър е прав. Известни резерви имам към рекордните разходи за отбрана в размер 2,05% от БВП. Необходимо бе в предходните месеци с умело проведени преговори с доставчиците на военна техника, да се спести известна сума от инвестиционните военни разходи в Бюджет 2024 и те да се прехвърлят в Бюджет 2025. По това време България ще е част от еврозоната и няма да изпитва такива трудности със събирането на приходите при непрекъснато менящи се цени на стоките и особено на горивата. Надявам се, че съюзниците ни от НАТО, които са доставчици, биха проявили разбиране към българското правителство. Военните ни експерти следва да преценят кои инвестиционни разходи за българската армия могат да се отложат за 2025 г.

- Управителят на БНБ Димитър Радев поиска в бюджета за 2024 г. да бъде предвиден буфер на всички разходи от 10% и те да бъдат направени през последното тримесечие, само ако планираните приходи бъдат събрани. Смятате ли, че това е необходимо?
- Да. Несъмнено гуверньорът на БНБ е абсолютно прав. Познавам Димитър Радев повече от 35 години като отличен бюджетар, който е един от най-подготвените експерти у нас в бюджетната област. Преди да замине в края на 90-те години на работа във Вашингтон в СБ и МВФ, той бе зам. министър на финансите с ресор „Бюджет“, а преди това зам.- началник на Държавно бюджетно управление в рамките на тогавашното Министерството на икономиката и планирането (1987-1989 г.). Ето защо тази негова добронамерена препоръка следва да се уважи, респективно да се спази от сегашния ръководен екип на МФ. Според него така заложеният дефицит е прекалено голям. В най-добрия вариант той трябва да бъде в рамките на 1% през следващата година и нулев до три години, но не е реалистично да го постигнем. Това което е реалистично обаче, е че трябва да бъде заложен ясен тренд да се намали дефицитът в тригодишната прогноза, което от ръководство на БНБ не виждат. Според Димитър Радев няма необходимите буфери в бюджета за планираните разходи и е напълно резонна препоръката му за 10-процентен буфер, който - ако не се реализират рисковете за задействането му, да бъде разходван през последното тримесечие на 2024 г. Според управителя на БНБ налице са ясно заложени цели, но все още има недостатък по начина, по който те ще бъдат постигнати и в това отношение той е прав.

- Какво означава препоръката на БНБ за бюджет 2024 г., да имаме по-голям синхрон между паричната и фискалната политика?
- Това е важна препоръка на управителя на БНБ по отношение на разминаването между провеждания курс от БНБ относно паричната политика, както и тази на Министерството на финансите в тази насока (липса на антиинфлационна политика). В тази връзка БНБ на няколко пъти вдигна основния лихвен процент, както и поддържа на много високо равнище минималните задължителни резерви на българските банки, а ясно очертани подобни мерки от МФ за борба с инфлацията - няма в Бюджет 2024 (напр. през 2024 г. следваше временно да се преустанови замяната на стари служебни леки коли с нови, а досегашните леки коли да се съкратят примерно с 1/3, т. е. продадат или да се дарят на социални домове.). Управителят на БНБ обърна внимание също, че заложеният фискален резерв не отговаря на нормативните изисквания минималният му размер остава 4.5 млрд. лева, колкото е в момента, но това е ограничение само до размера на т. нар „Сребърен фонд“, а не е редно да се процедира по този начин.

- Предвиденият бюджетен дефицит в бюджета за 2024 г. е 3% от брутния вътрешен продукт. Това правилна политика ли е според Вас?
- В големите и развити страни от ЕС, както и в САЩ също е налице дефицит, но у нас дефицитът задължително следва да е не повече от 3%, което е важен критерий за приемането ни в еврозоната. Допълнителният ресурс, получен от външни и вътрешни заеми у нас, преимуществено и дори изцяло следва да се разходва за инвестиции в инфраструктура, наука, иновации и технологии, както и за развитие на образованието или в т. нар. инвестиции в човешки капитал. Същевременно България не трябва да е последната страна в ЕС по размер на минимална работна заплата и по ниво на пенсиите, както е понастоящем. Ето защо на мен донякъде ми импонира изказването на министър Василев, но с управлението на дефицита от МФ, то следва много да внимава от министерството, което той управлява.

- С бюджета за 2024 г. заплатите в голяма част от администрациите ще останат без промяна. Увеличение на заплатите ще има за учителите и за чиновници, чиито заплати значително изостават по размер. Смятате ли, че това е правилен подход?
- Ръстът на заплатите на чиновниците в държавната администрация трябва да има, но да не е с повече от 5 процента, колкото е в проектобюджет 2024 ръстът на инфлацията (4,8 процента). Изключение в това отношение, но с ръст на заплатите не повече от 10 процента, следва да има в няколко агенции към Министерството на труда, както и в третостепенните разпоредители с бюджетни средства към Министерството на културата (музеи, галерии, симфонични оркестри, танцови ансамбли и др.), в това число и в читалищата, в които работят лица предимно с висше образование, а заплатата им е около минималната работна заплата.

- Виждате ли някакви положителни реформи в бюджета за 2024 г., които ще доведат до по-голям икономически ръст?
- За съжаление - не. Реформи в администрацията - не са заложени. Съкращение в броя на министерства, комисии и агенции - няма, в щата им - също няма. Ръстът на БВП вероятно ще е около 3 процента, при 3,2 процента, заложен в проекта, ще бъде постигнат, макар и много трудно. Сегашният министър на финансите вече преди две години допусна прехвърляне на средства от бюджета за предходната година в бюджета за следващата година. Аз лично не изключвам подобна финансова еквалибристика да се приложи и при Бюджет 2024. Дано това да става!

- Работодателите поискаха нова формула за определяне на минималната заплата. Смятате ли, че сегашната формула минималната заплата да бъде 50 на сто от средната трябва да бъде променена?
- Категорично - не. Тази формула е въведена в бюджетирането у нас, по силата на европейски регламент през настоящата година и аз засега я намирам за относително справедлива. Нека да изминат поне три години от въвеждането ? и тогава следва да и се направи обективна оценка.

- Работодателите са против планираното увеличение на максималния осигурителен доход. Смятате ли, че е нормално той да остава без промяна няколко поредни години?
- Максималният осигурителен доход е справедливо да се актуализира по-плавно на всеки две-три години. Тази година той бе повишен с по-значителен процент и предизвика негодувания сред работодателските организации, но и те следва да проявят солидарност с хората, получаващи ниски доходи или с така наречените работещи бедни.

- В бюджета за 2024 г. е планирано увеличение на пенсиите с 11%, включително и на минималната пенсия. Според представители на работодателите ръстът е твърде голям, а според синдикатите това не е така. Според вас резонно ли е увеличението на пенсиите с 11%?
- Да. Спазен е принципът на увеличение на пенсиите по швейцарското правило, както е ставало през последните десетина години. Независимо че в предходните две години увеличението на пенсиите бе по-значително, то те са най-ниски сред страните от ЕС и България следва да не изостава значително от средното им ниво в държавите от общността.

- Частните пенсионни фондове поискаха вноската във втория стълб на пенсионното осигуряване да бъде увеличена от 5 на 10 на сто. Основната причина, е че в момента изплащаните от частните фондове пенсии са твърде малки. Смятате ли че това е правилен начин за решаване на проблема?
- Увеличаването двойно на вноската за частните пенсионни фондове води до допълнителното им декапитализиране, тъй като вероятно хиляди осигурени ще прехвърлят изцяло своите натрупани вноски в тях в НОИ. Ще се увеличи и данъчно-осигурителната тежест на осигурените. Ето защо е по-добре мениджърите на частните пенсионни фондове да оптимизират своите инвестиционни планове и да постигнат по-добра доходност на вложените при тях средства чрез по-добро и гъвкаво инвестиране в по-доходоносни ценни книжа. Също така те следва да намалят своите разходи за издръжка и да редуцират допълнителните си бонуси, които получават извън своите работни заплати, които са доста високи, а също и разходите за наем на офиси, за леки коли и т. н. Някои от тези фондове преди 2-3 години по време на пандемията Ковид 19 бяха регистрирали отрицателна доходност, а допълнителните възнаграждения на мениджмънта им, бяха рекордно високи. Необходимо е и КФН по адекватен начин да обърне внимание за тези не особено разумни бонуси във време на криза, както и да ограничат представителните си разходи, в т. ч. за автомобили и др.

- Ще си осигурим ли по-стабилна парична политика с влизането в еврозоната? Бордът или общата парична политика на Съюза са по-добрият вариант за България в тези турбулентни времена?
- Според мен все още са налице големи шансове да „издържим изпита“ за влизането ни в еврозоната. Влизането на България в еврозоната несъмнено ще ни осигури по-стабилна и по-перспективна парична политика и със сигурност ще бъде повишен кредитният ни рейтинг и от трите големи рейтингови агенции. Ще се подобри достъпът на България до международните финансови пазари, както от гледна точка на търсенето на българските ДЦК, така и по отношение на цената им, която понастоящем е доста висока. (ЕЦБ задължително изкупува ценните книжа на страните членки на еврозоната). Режимът на валутен борд, който е от 26 години у нас при този валутен курс на лева към еврото, определен на 01.07.1997 г., е пречка за нарастването на българския износ, който в някои случаи не е изгоден за българските износители. Очаква се след влизането на България в еврозоната и ръст на чуждестранните инвестиции у нас, както и нарастване на броя на чуждестранните туристи, а също и установяване на трайна ценова стабилност в период на засилена инфлация в развитите страни в света.

Нашият гост
Йосиф Аврамов е доцент, доктор по икономика и преподава дисциплини по финансов инженеринг, европейски проекти, финанси и банковото дело в Нов български университет. Работил е в БНБ, в Министерството на финансите, както и като началник на управление “Финанси и инвестиции” в Министерството на науката и висшето образование и като старши съветник в Икономическата комисия на 36-то Народно събрание. Автор е на книгите “Силата на парите”, “Корпоративни финанси”, “Използване на финансови инструменти от публичните субекти” “Банков контрол”, “Митнически и данъчен контрол” и др. Последната му книга, издадена през лятото на 2020 г. е “България в преддверието на еврозоната”.