Новият първи на Македония Зоран Заев изпълни обещанието си да дойде първо в България. Вратата се отвори, но въпросите остават

Oт 20 юни, когато Зоран Заев и Бойко Борисов заявиха в София, че на Илинден в Македония ще подпишат Договора за добросъседство и сътрудничество между двете страни, се оказа, че остават има-няма 40 дни. Библейска цифра. Би било божествено да се случат всички наши очаквания за онова помирение, ама... Ама ме е страх, че за македонския премиер този срок може да се превърне във време на политически и чисто човешки проблеми, и не дай си Боже, страдания, сравними със страданията на първите християни преди векове. Страдания на човек, който иска да направи добро на всички останали.

Защо пробутвам тези предупреждения ли? Ами, защото познавам ситуацията оттатък границата, манталитета на местните хора, пък и на политическите елити, на които българският премиер Борисов толкова разчита, та заедно да си решат местните неща, ако искат да вървят към НАТО и към Европа. Нали така каза той и пред Заев:

„Нека политическите елити да си свършат тяхната работа, за да тръгнат нещата с ново темпо и в евроатлантическа посока. Ето, още Заев беше в София на двудневното си посещение, а в първите си реакции някои край Вардар вече му лепнаха прословутия епитет „предател“, заради това, което направи или обеща пред Борисов да направи.

Нагледах се на тамошни дебатни емисии, начетох се на изказвания на все познати „фаци“ (физиономии, лица, б.а.), които само чакаха нещо подобно, за да си отворят устата и да продължат да бълват змии и гущери не само към Заев, а чрез него и към България. Да не говорим за омразата, която лъха от фейсбук, ама хайде, за мрежата това да мразиш май се приема за нормално. Гледаш го - наглед сериозен и умен мъж, пък и титли наредил пред името си, а като отвори уста, не е за слушане...

С други думи, следващите 40 дни до Илинден никак няма да са лесни за македонския премиер Зоран Заев. Заев обаче сигурно си е давал ясна сметка за това предизвикателството, преди да дойде в София и свършат работата с Бойко Борисов, която отдавна трябваше бъде свършена за българо-македонските отношения.

Един водещ на сутрешен блок побърза да цитира думите ми, които малко преди началото на емисията му бях казал в приемната: „За един ден Заев и Борисов свършиха това, което Груевски и Борисов не направиха за горе-долу десетилетие.

Груевски се затвори в своя „патриотизъм” и докара Македония до пълна изолация, а Борисов в първите си два мандата не искаше, пък може би и се страхуваше, да се захваща с темата „Македония”. Имам някакви обяснения - дали от притеснение, че Борисов не познава добре темата, или заради предупреждението, което още витае в моя Петрички край, че „който се е хванал с Македония, бял ден не е видял”.

Така или иначе тъкмо Борисов бе човекът, който публично заяви, че не би искал с Груевски и кафе да пие, а предпочете да приеме Заев в София, когато тогавашният кмет на Струмица бе още само опозиционен лидер. А сега, същият този Заев като премиер на Македония, след Брюксел избра за първа визита София.

С цялото си поведение в София, със състава на делегацията си, с отговорите на многобройните въпроси на журналистите, които даде Зоран Заев, показа, че се чувства спокойно и удобно в българската столица. Той вече е на път да изгради и самочувствието си на истински лидер и държавник, който си дава сметка за неудобствата, но и за реалностите на балканския политически живот.

Три мандата като кмет на Струмица са нещо, но да си премиер на Македония в този важен за страната преломен момент е съвсем друго. Друга „лига”, както обичат да казват край Вардар. Да, и трябва да признаем, че изборът да дойде в София съвсем не беше случайно хрумване или колегиално задължение да изпълни обещанието си към Борисов. Напротив! Смятам, че то е резултат от обмислена политическа тактика, от която, както се оказа, и България има солидна полза. Да дадеш знак, че си избрал София да обявиш новото начало на външната си политика, в това число и към съседите, е резултат, от който българската страна определено може да бъде доволна.

На Заев му трябва голям политически резултат, и то, ако това е възможно, той трябва да дойде „в първите сто дни“ от управлението си, когато температурата на еуфорията от свалянето на режима на Груевски все още е твърда висока, когато личният му рейтинг се държи стабилно, когато и грешките биха могли да му бъдат спестени, а и медиите би трябвало да са по-толерантни.

Заев си дава сметка, че такъв резултат може да инкасира преди всичко по линия на евроатлантическата интеграция на Македония, която бе напълно блокирана по времето на Груевски. Това означава формализиране на членството в НАТО и започване на преговори за членство в Европейския съюз. Това обаче минава през спора за името с Атина и затова първата визита на външния министър Никола Димитров бе тъкмо там. И там имаше предварителна еуфория, че нещата, които се точат от десетилетия, могат с един удар да бъдат изчистени, но гърците свалиха македонските надежди на земята в стил „преди да танцуваме, трябва да се запознаем“.

Ще градим мерки на доверие за да си вярваме едни на други, ще се направим, че няма паметници на коне и скулптури в центъра на Скопие и... ще гледаме напред.

Къде? Как къде? В досегашната процедура за водене на преговори под патронажа на ООН и с изричното условие, тези преговори да бъдат само двустранни без трети държави. Така каза Никос Козияс, външният министър на Гърция.

Продължаваме. Решаването на задачите за членството в НАТО и преговорите за ЕС, освен декларираната подкрепа на Брюксел може да стане и с лобирането на някои приятелски страни, които вече са вътре в двата съюза. Я да видим- ами че, естествено, това трябва да е България, с чийто премиер си имам приказката, нямам съмнения, че София е приятелски настроена към македонците въпреки Груевски, пък и едно посещение там може да развърже и завързания от предишния режим възел. Както се казва, с един удар, два заека. Заев си спечели симпатиите дори и на най-екстремните анти-македонци у нас с изявлението си преди месец, че сме един народ, че българите и македонците са братя, въпреки че повтори тази мантра и по отношение на сърбите, ако не се лъжа. Но си мисля, че дори и да не го беше казал, щеше да бъде приет със същите почести, внимание и очаквания, както сега. Някои македонски медии дори забелязаха това- че кортежът с колите на делегацията бил придружаван от мотоциклетисти, протокол, който се полагал само на държавни глави и от който изключение до този момент било направено сама за канцлера на Германия Ангела Меркел. Е, това не попречи на дългогодишната министърка на вътрешните работи на Македония, семейна приятелка и апаратна другарка на Никола Груевски-Гордана Янкуловска, в Туитър да напише, че дори и да го сложиш в златна каляска, Заев /тя го назовава с един обиден прякор, на който мястото му не е тука/ пак ще си остане предател, който е отишъл в София да се продаде на българите. Та, затова, казвам, най-цитираната фраза от премиера Борисов, която многобройните пратеници на македонските медии изпратиха от София за Скопие бяха думите на Борисов, според които „България е за единна Македония, членка на НАТО и на ЕС”. Какво му трябва повече на човек, както се казва.

И символните - паметникът на Самуил, и същностните съдържателни резултати от посещението на Зоран Заев са ясни и известни. И еуфорията на тези два „пробивни“” дни в българо-македонските отношения ще стихне.

Бих бил най-доволен, ако това сложи началото на едни нормални, да не кажа, рутинни комшийски отношения между София и Скопие, в рамките на които президентите да си общуват и да спорят прав ли е бил Путин с „македонските земи“ или не, ама това да не ги смразява. Или двамата прагматични премиери да си говорят за ЖП линии, магистрали, газови връзки, гранични пунктове и всичко друго, ама да не забравят и да се поздравяват лично за рождените си дни. Време е Борисов до отиде в Скопие. Той не е ходил там от времето, когато беше кмет на София и когато заплаши тогавашния скопски градоначалник, че ако не сложи пътеуказателни табели в Скопие с посока София, ще свали всички за Скопие от столицата ни до границата. И онзи сложи...

До Илинден има-няма 40 дни. За Зоран Заев - трудни, християнски и политически дни.

*Авторът е специален кореспондент на в. „Труд”