Дължими налози за служебен аванс за шефа

Много съдружници във фирми взимат пари от оборота им. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви данъци се дължат при това скрито разпределение на печалба. Допълнително разглеждаме въпроса дължи ли се данък за автомобил, който временно е с прекратена регистрация.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I Налози при служебни аванси за съдружник

Дружеството “А” има вземане от 2015 г. от местно физическо лице, което е управител и съсобственик на дружеството. Вземането е отразено като служебен аванс по сметка 422 “Подотчетни лица”. Физическото лице е управител и на “B”, дъщерно дружество на “А”. “B” също има вземане от управителя - служебен аванс, отчетен по сметка 422 “Подотчетни лица”. Поставени са следните въпроси:

1. Може ли да бъдат отписани посочените суми, предвид това, че част от тях са предоставени преди повече от 5 години и са с изтекла давност?

2. В случай, че тези суми представляват доход на физическото лице, къде в годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ трябва да бъдат посочени?

По реда на ЗКПО

Възникналите в случая отношения са между свързани лица, водещи до скрито разпределение на печалба. Налице са предпоставките по §1, т.5, буква “а” от ДР на ЗКПО и основанията на чл.26, т.1, и т.11 от ЗКПО, доколкото в резултат на счетоводното отразяване ще бъде отчетен счетоводен разход от отписаните вземания от подотчетни лица. На този извод навежда липсата на данни, че сумите са разходвани във връзка с дейността на дружествата, както и че управителят-съсобственик няма да ги възстанови. Следователно въпросните суми не са свързани с дейността на юридическите лица и от тях се възползва само физическото лице, съсобственик на капитала.

В случая тези обстоятелства покриват критериите за възникване на данъчна постоянна разлика, а не прилагане на правилата за обратно проявление на данъчна временна разлика, които водят до признаване за данъчни цели на разходи при отписване на вземане като несъбираемо.

Съгласно чл.26, т.11 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които представляват скрито разпределение на печалба и формират данъчна постоянна разлика. Според чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО за целите на определяне на данъчния финансов резултат с тези разходи се увеличава счетоводният финансов резултат (СФР) в годината на счетоводното отчитане на разхода и не се преобразуват СФР през следващите години.

По смисъла на §1, т.5, буква “а” от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалба са: сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т.4, букви “а” и “б”.

В случая, при наличието на скрито разпределение на печалба, освен прилагане на чл.26 от ЗКПО, е приложимо и облагане с окончателен данък, съгласно чл.38, ал.3 от ЗДДФЛ във връзка с §1, т.5 от ДР на ЗДДФЛ, както и съобразяване на административно наказателната разпоредба по чл.267 от ЗКПО.

Чл.267 от ЗКПО предвижда налагане на санкция в размер на 20% от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба, когато данъчно задълженото лице, извършило скрито разпределение на печалба, не посочи това обстоятелство в данъчната си декларация.

По реда на ЗДДФЛ

На основание чл.38, ал.1, т.2, буква “а” от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България. По смисъла на §1, т.5, буква “в” и т. 8 от ДР на закона, дивидент е и скритото разпределение на печалбата по смисъла на ЗКПО. Окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата се определя върху брутния размер на начислените суми, като данъчната ставка е 5% (чл.38, ал.3 и чл.46, ал.3 от ЗДДФЛ).

Съгласно чл.65, ал.3 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона, действаща от 01.01.2019 г., окончателният данък за доходите по чл.38, ал.3 се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата. В същия срок предприятието, следва да подаде декларацията по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ в ТД на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци (чл.57 от ЗДДФЛ).

Предвид разпоредбата на чл.52, ал.1, т.4, във връзка с чл.50, ал.1, т.3, буква “а” от ЗДДФЛ, доходите от дивиденти, в т. ч. и от скрито разпределение на печалбата, които се облагат с окончателен данък по реда на чл.38 от ЗДДФЛ, не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация, когато са реализирани от източник в България.

На основание чл.19, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалба или дивидент, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигуровки, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Освен това, следва да имате предвид, че на основание чл.19, ал.9 от ДОПК собствениците на капитала, включително съдружниците или акционерите, които са получили скрито разпределение на печалбата, отговарят за неплатените задължения за данъци и задължителни осигуровки на юридическото лице за периода, в който са притежавали това качество, до размера на полученото, освен ако скритото разпределение е декларирано.

II Дължи ли се данък при прекратена регистрация на кола

От 15.02.2019 г. въз основа на заповед за прилагане на принудителна административна мярка е прекратена регистрацията на кола за срок от 6 месеца. Причината е отказ за проверка за употреба на алкохол чрез дрегер. След изтичане на този срок е направена нова регистрация. Поставен е следният въпрос: Трябва ли за периода, в който автомобилът е бил с прекратена регистрация да се заплаща данък върху превозните средства по реда на ЗМДТ?

Съгласно чл.58, ал.4 от ЗМДТ, за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. В ал.5 на чл.58 от ЗМДТ е посочено за кои превозни средства с прекратена регистрация се дължи данък. Данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти - БДС 15980 и БДС ISO 7591. В ал.10 на чл.143 от ЗДвП попадат пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането.

В случая регистрацията на колата е прекратена на основание чл.171, т.2а, буква “б” от ЗДвП, т. е. не попада в изключенията, посочени в чл.58, ал.5 от ЗМДТ.

Предвид гореизложеното, на основание чл.58, ал.4 от ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. Тъй като регистрацията е прекратена на 15.02.2019 г., за колата не дължите данък от март 2019 г. Данък дължите от август 2019 г. на основание чл.60, ал.2 от ЗМДТ.

Коментари

Задължително поле