Взривът на бензиностанция в Добрич вероятно е причинен от манипулирана газова бутилка

И инжекция не вдигнала Рейш за „Черно море“

Признава ли се времето за майчинство при изчисляване на процент „клас”

Пернишкото село Люлин е без вода четвърти ден заради поредица от аварии

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 17 септември 2019

България е отличник по свободни работни места

Премиерът Бойко Борисов в Пещера: Всеки ден откриват заводи (обзор) “Биовет” отвори нови мощности за производство на фармацевтични продукти и фуражни добавки

Русия започва мащабно военно учение

Лекарите отхвърлиха здравния модел на Ананиев Управляващите си играят с нервите на медиците, се посочва в становище на БЛС

За всеки трети първолак българският език не е майчин Между 25% и 30% от децата са от ромски, турски или други групи и имат проблем при общуването с учителите

Лондон предлага нови формули за Брекзит Брюксел отхвърля идеите

Отварят магазини в малки населени места Нараства интересът към ритейл парковете

Задължават свинарите да сменят обувките Стопаните трябва да имат работно облекло, с което да влизат в кочината

Откриха учебната година в затворите у нас, 124 са първокласниците

Приеха методология за провеждане на наблюдение по метода „таен клиент“ Може да се използва от всички централни и териториални администрации

Д-р Анита Комитска, директор на Историческия музей в Чипровци, пред „Труд“: Заедно възраждаме духа на Чипровци Цената на уникалните килими стигна 500-600 за квадрат

Тази година в Чипровци се отбелязва 330-годишнината от избухването на въстанието от 1688 г., в което католици и православни заедно се вдигат на бунт за свобода срещу Османската империя. За духовния подем в планинския край през XVII век, от който се раждат първите повеи на българското Възраждане – век преди Паисий Хилендарски, и за нерадостната съдба на балканджиите, принудени да възстановяват града и живата си след тежки опустошения – преди и сега, разговаряме с д-р Анита Комитска – директор на Историческия музей в Чипровци.

– Д-р Комитска, Чипровското въстание, на което тези дни отбелязахме 330-годишнината, е една от най-героичните страници от борбите на народа ни за освобождение и то още през XVII век. Водачите и участниците в него – католици и православни, не само искат свобода, те виждат развитието на България като част от Европа и търсят подкрепа от западните владетели. Защо обаче, според вас, в историята ни от десетилетия е отделено твърде малко място за тези събития, а за мнозина дори са напълно неизвестни? Сякаш пренебрежението към настоящето и бъдещето на този многострадален край на България се простира и над миналото му?
– Защото за жалост от много години няма обективен поглед към онази епоха и събитията в нея и най-вече за ролята и мястото на българските католици. По онова време – през XVII век, Чипровци е католическото сърце на България. Чипровските католици са изключително ерудирани за времето си хора, възпитаници на западни колежи, но българи и патриоти. Оттук те тръгват да разнесат вярата си при павликяните в Северна и Южна България, а най-издигнатите от тях обикалят европейските владетели и ратуват за общ християнския фронт срещу османските потисници. Но дълги години у нас тази общност се свързваше не с духовната си и патриотична дейност, а с враговете на „народната република“ и с опасността от прозападното влияние в социалистическа България.  В този смисъл днес ни е нужен нов прочит на онези събития и личностите в тях, за да им отдадем заслуженото признание и почит. Защото Чипровци е и уникален пример в световната история – тук обединени от  идеята за национална свобода, католици и православни живеят и въстават заедно. Метри делят католическия и православния храм, изградени в Чипровци през 14 век. Войните между двата клона на вярата не са познати в Чипровци и това е пример, който е нужен и днес и на България, и на Европа, когато цивилизацията ни е заплашена от разединение, от радикални учения и  тероризъм. Радвам се, че тазгодишното отбелязване на 330-годишнината на въстанието разбива част от старите стереотипи – край останките на някогашната католическа катедрала и до стените на православния храм направихме копка за католически параклис, в който ще бъдат положени костите на архиепископ Петър Богдан – един от вдъхновителите на въстанието и автор на първата българска история. На тържественото честване присъства и произнесе слово председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. Надявам се, че подвигът на предците ни и значението на Чипровци в българската история ще бъде преоценено, а това ще даде и тласък за бъдещето на този район, защото настоящето му не е никак леко.

– Според историците Чипровското въстание е връхната точка на един бурен обществен, политически и културен подем  в района още от  първите десетилетия на XVII век. Тук се разкриват училища, в които  се изучават светски науки – математика, география, чужди езици.  Формират се книжовници, духовници и творци от европейска величина. На какво се дължи този разцвет, изпреварил с близо век първите години на Българското възраждане?
– Чипровци винаги е имал особено място и статут  заради местоположението си, природните си богатства и хората си. Залежите от желязо, сребро, злато и мед в района и уменията на местните жители да ги добиват и обработват са били високо оценени и от траките, и от римляните,  и от  османските завоеватели. Под османска власт градът и близките селища са запазили известни привилегии, за да добиват и снабдяват империята с ценни метали. Хората тук са имали свои князе и известна свобода, но тя не им е била достатъчна. Местните жители са били високо образовани за времето си. Всяка година по 15-20 деца са били изпращани в католическите колежи на Италия и когато се завръщали, ставали търговци, учители, духовници,  донасяли са европейските идеи в Балкана. Те са били живият мост между поробена България и християнска Европа. Това разпалва  духовния подем в този край още в XVII век, а от полета на духа  се ражда и стремежа към свобода. Не случайно тук е написана първата история на България, век преди Паисий. Тези събития са урок, валиден и днес – само образованите, изпълнени с вяра и стремеж към прогреса хора, могат да надмогнат изостаналостта и неволите, колкото и тежки да са те.

– Миналата година проф. Лилия Илиева откри ръкописа на легендарната, но смятана за изчезнала История на България на Петър Богдан, писана почти век преди „История Славяноболгарская“. Запознахте ли се вече с този труд и хвърля ли той нова светлина върху историята на България и събитията в Чипровския край, довели до въстанието от 1688 г.?
– Книгата се превежда в момента. Като произведение на един високо ерудиран духовник и патриот несъмнено тя ще хвърли светлина върху онази епоха, ще обогати познанията ни за времето и хората тогава и ще заеме достойно място в българската история и литература. И за това Чипровци отдаде заслужена почит и на проф. Лилия Илиева за откритието й. Тя бе обявена за почетна гражданка на Чипровци, още повече че корените й са от този край и самата тя се смята за „24 каратова торлачка“. Надяваме се следваща година, когато ще отбележим 345 години от смъртта на Петър Богдан, да представим и вече преведената му книга и да положим костите му в параклиса,  на който направихме първа копка тези дни.

– И след откритието на проф. Илиева обаче остават още много неразкрити легенди и богатства, свързани с Чипровци.  Въпреки  многопластовото историческо минало на града, тук са правени много малко проучвания. Според летописа на Българската францисканска провинция например, на Историческия хълм преди въстанието са били закопани от монаси, за да не попаднат в ръцете на турците, 300 златни и сребърни потира и украшения, дело на чипровската златарска школа от 16 и XVII в.  Има ли шанс със съвременните технологии това неоценимо богатство да бъде  открито, което ще  помогне не само за по-пълното проучване на онази епоха, но и за развитието на туризма и района?
– Да, надяваме се да има нови археологически разкопки. След проучванията на доц. Иван Сотиров през 80-те години на миналия век, когато са открити костите на Петър Богдан, други не са правени. Има идея следващата година да започнат разкопки там, където са били килиите на францисканските монаси. И вероятно ще бъдат намерени артефакти от онова време – керамика, монети, утвар. Дали сред тях ще има и съкровища, ще видим – но всяко свидетелство за миналото ни  носи нови знания и е богатство.

– Музеят в Чипровци вече е с нова експозиция. Какво неизвестно показвате за историята, бита и културата на този самобитен български регион? И кои са най-ценните експонати?
– Изградихме експозиция, която отговаря на изискванията на съвременната музеология. Експозицията е допълнена особено в частта за католическото Чипровци през XVII век с литургични одежди и църковна утвар, които бяха дарени от отец Иван Топалски.  Музеят вече разполага и с интерактивен кът, където посетителите могат да седнат и да се научат да тъкат основни мотиви от чипровските килими.  Оформен е и детски кът, където малките редят пъзели и оцветяват книжки с  мотиви и орнаменти на чипровски килими. Представяме  пред туристите и три документални  филма за историята и традициите на чипровското килимарство, като единият от тях е на проф. Мила Сантова, с който тя представи традициите на килимарството ни пред ЮНЕСКО. В раздела за Чипровската златарска школа пък е монтирана видеостена, на която могат да се разгледат всички произведения на някогашните местни ювелири, независимо къде по света се намират. В експозицията е отделено място и за временни изложби – сега там са подредени картини на художника Венелин Захариев под наслова „Кипровец въстана“.

– Обявяване от Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО на традицията за тъкане на чипровските килими за част от нематериалното световно културно наследство освен повдигане на чувството ни  за гордост, промени ли с нещо живота в Чипровци? Дава ли това признание възможности за изява, за развитието на местната икономика и как ги използваме?
– Освен моралната награда, чисто практично след обявяването им за част от световното културно наследство чипровските килими поскъпнаха 5-6 пъти. От 100 лева на квадратен метър цената им стигна 500-600 лева квадрата. Все повече те са търсени като бутикова стока. Все повече хора съобразяват интериора си с чипровските килими. Има 2 големи чипровски фирми с представителства в София, които вече правят килими по поръчка – избират цвят, орнаменти. Нашият музей също работи за вдъхването на нов живот на тази  вековна традиция  – през май тази година на петия фестивал на килима организирахме ревю на студенти  от Националната художествена академия с ръководител доц. Ана Аврамова, които разработиха тоалети с мотиви от чипровските килими. Изявата имаше сериозен успех.

– През XVII век Петър Богдан нарича Чипровци „Цветето на България“. Но днес някогашното цвете е почти увехнало, градината запустява, а стопаните му бягат в други градове и чужбина като във времето, когато са гонени с ятагани? Защо настъпи тази разруха и как може да бъде спряна?
– Един от най-тежките проблеми, довели Чипровци през последните десетилетия до тази тежка ситуация, е безработицата. В началото на прехода почти всички предприятия в града и района бяха затворени. Хората останаха без хляб.  Но Чипровци има бъдеще. Градът и хората са се изправяли и след много по-тежки изпитания. Балканджииите тук носят  много съпротивителна сила и съграждащ дух. Доказателство за това са и амбициите и работата на местната управа и кмета Пламен Макавеев Петков да превърнат Чипровци в прекрасно място за културен, исторически и поклоннически туризъм. Политически и икономически  решения лишиха града от  предприятията му,  но не могат да му отнемат красивата природа, духа и вярата. А това е огромен капитал. Вече възраждаме духа на Чипровци със строежа на католическия  параклис „Дева Мария – Майка на църквата“. Наблизо е православният манастир „Свети Иван Рилски“, построен още през 10 век и разрушаван и възстановяван 6 пъти. Единението на католицизъм и православие като в миналото е бъдещето на Чипровци.

– Правителството пише писма до емигрантите с покани да се върнат в България, заради демографския срив се правят планове и за връщане на етнически българи в родината им. Може ли нашите съграждани в Банат, наследници на чипровските въстаници, да помогнат днес на родното място на прадедите си като се върнат тук?
– Чипровци и жителите му поддържат много добри връзки с нашенците във Винга, Банат. Всяка година те гостуват тук и сега на празника 30 души присъстваха на тържествата ни, а Франциск Драгинов, общественик от Винга бе обявен за почетен гражданин на Чипровци. Запазените от тези хора език и култура са връзката им с Майката Родина и Чипровци. И това не е никак малко. Чипровчани са много привързани към рода и мястото си. И ако животът тук се раздвижи отново с туризъм, производство и възраждане на традициите, мнозина, преселили се в големите градове и чужбина, биха се върнали. От няколко години общината разгръща и сериозна социална и демографска политика за увеличаване на младите семейства и децата. В момента се извършват ремонти в детската градина и училището. За всяко новородено дете местната управа дава на родителите по 1000 лева, по предложение на кмета Макавеев детската градина е безплатна. Това дава резултати. Тази година в училището ни има пет първокласника повече. Може да е малко, но е крачка напред.

– Преди време организирахте неделно училище по история и вероучение. Идеята беше да запознавате децата с историята на България и родния край, с традициите и вярата ни. Има ли интерес към тази инициатива и какви са първите резултати?
– Училището за вяра и традиции го открихме миналата година в деня на християнското семейство, в присъствието на православни и католически свещеници. И тръгна много добре. Повече от половин година 50 деца и родители се събираха на занятията. Ние планирахме да обучаваме само деца, родителите уж идваха да ги доведат, но им стана интересно и останаха и те. Уредниците на музея разказваха за традициите, обредите и обичаите на народа, а йеромонах Спиридон и монаха Лазар от Чипровския манастир ги запознаваха с основите на християнската вяра. Смятаме от есента да възобновим неделното училище, даже вече доста хора ни питат кога започваме.

Нашият гост
Д-р Анита Комитска е родена в Монтана, завършила е Природо-математическа гимназия в родния си град и специалността “Културология” в СУ “Св. Климент Охридски”. Доктор е по етнология и главен асистент по музеология в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН. 28 години е работила в Националния етнографски музей на БАН. Автор е на статии и книги и повече от 80 изложби в областта на българската традиционна култура и изкуство за бита и културата на еврейската, арменската и италианската общности в България. От юни 20XVII г. е директор на Историческия музей в Чипровци.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.