Дневен хороскоп на Алена за събота, 21.09.2019

На 21 септември 2019 да почерпят

18-годишен български студент е убит в Германия

Бирата помага срещу затлъстяване и диабет

Йеменските бунтовници обещаха да спрат нападенията си срещу Саудитска Арабия, ако те направят същото

Художникът воин Николай Хайтов 100 години от рождението на писателя

Милиони хора по света се включиха в глобален протест срещу промените в климата (СНИМКИ и ВИДЕО)

Спрягат Шаби Алонсо и Раул за „Реал“

Русия оспори резолюцията на ЕП, според която пактът Рибентроп-Молотов е довел до Втората световна война

Елчин Сангу е в творчески отпуск

Убивай българи – Калпакчиев е насреща Хелзинкският комитет помогнал за освобождаването на Полфрийман

„Труд Уикенд“ – един вестник за празниците

Бащата на Полфрийман: Надявам се да се върне колкото се може по-скоро

Каним Владимир Путин в България догодина Премиерът Бойко Борисов увери, че с Русия имаме възможно най-добрите отношения (обзор)

София ще има детска поликлиника Събират на едно място лекари от различни специалности

Д-р Деян Димитров, експерт по международно морско право, пред „Труд“: Корабите ни плават под чужд флаг, българският не е атрактивен Не вярвам ЕС да създаде политически бариери за енергийните ни проекти

Неотдавна стана ясно, че България е изключена като собственик на морски флаг – така ли е и какви ще са последствията за страната ни. Ще се стигне ли до реализацията на „Турски поток“ и каква е възможността Русия да осъществи т.нар. Южна енергийна тангента през Черно море. Имат ли Китай интерес към България като морска транспортна дестинация, остров Гренландия става ли част от битката за Арктика – по тези теми разговаряме с д-р Деян Димитров.

– Г-н Димитров, неотдавна стана ясно, че България е изключена като собственик на морски флаг от всички списъци на Парижкия меморандум – организация на всички европейски и част от световните морски страни, касаещи пристанищния контрол на корабите. Какво означава това и какви ще са последствията за България?
– Нека да уточним, България не е изключена от всички списъци на Парижкия меморандум, а просто не е включена в списъка за настоящата година. Има малка, но съществена разлика. По-точно казано, поради редица причини българският морски флаг е станал още по-малко атрактивен в сравнение с предишни години. Има обаче редица български кораби, които пътуват под чужд флаг, защото условията на този флаг дават удобства на корабособствениците, каквито самите те не могат да намерят в националните си такива. В комюникето на Министерството на транспорта е посочено, че по отношение на флаговете, общият брой проверки и задържания за тригодишен непрекъснат период от време трябва да включва поне 30 проверки. В този смисъл е важно да се отбележи, че през периода 2016-2018 г. са направени само 26 проверки на български кораби. Това от само себе си не включва българският морски флаг в последното издание на списъците, но не означава, че българският морски флаг е изключен. Площта на кораба се определя като национална територия и флагът дава суверенното право споровете да се разглеждат в съответствие с българското законодателство, а не с някое чуждо. Същият факт, сам по себе си, играе роля при избора на арбитражна клауза към договорите. Затова всяка държава прави необходимото да препоръчва собствените си арбитражни съдилища. Но въпреки че площта на кораба е национална територия, това не означава, че ако построим кораби с площ от 100 кв. км, то територията на България ще се увеличи със 100 кв. километра.

– Каква е тогава най-голямата щета за държавата от това, че морският ни флаг не е включен в списъка за 2019-а?
– Може би най-голяма щета е загубата на престиж на държавата ни. В Гърция също нямат престижен морски флаг, защото, въпреки големия флот, с който разполагат, корабите им са повече за каботажно плаване, а не за морско. А самите кораби за морско плаване често пътуват под т.нар. „удобен флаг“, каквито се явяват редица други флагове на малки държави. Но до нещо подобно, разбира се, не се достига просто така. Това се случва, като всяко нещо в живота, с натрупване. И наличието на такъв резултат, говори за многослоен проблем, който или е плод на грешка, което е лошо, или на немарливост, което е още по-лошо. Българският морски флаг не е между най-предпочитаните от доста време. За това говори общият брой на плавателните съдове, които са регистрирани под него. Но хората, които отговарят за флага, би трябвало да правят всичко по-силите си в работата си той да е по-атрактивен. В момента страни като Китай и Индия се опитват да монополизират транспорта по море, но те просто си отстояват интереса, а това, че ние не отстояваме нашия, си е наш проблем.

– Факт е, че точно преди година бе решен международно-правния статут на Каспийско море, каква е ситуацията с Черно море? Има ли вероятност статута му да се реши между крайбрежните държави? Доколкото зная, той е решен между Русия и Турция.
– Статутът на Черно море е сложен въпрос. Да не забравяме, че страните от Черноморския район се разделят на страни от Европейския съюз и страни извън него. В резултат на това ЕС се явява граничещ със страните от Черноморския басейн. Черно море е от езерен тип, поради което тук входът и изходът до океанските води се осъществява през Босфора, който е регулиран от Турция. Естествено е тази страна да има своите географски удобства при воденето на преговори с партниращите страни. Турция е и независима страна, която сама определя външната си политика, а последните години външно-търговските отношения между Турция и Русия се засилиха, плод на което се яви тръбопроводът „Турски поток“. Нормално е тези две страни, като водещи икономики в района, да побързат да решат двустранните си отношения възможно най-скоро. Това им дава тежест при воденето на преговорите с останалите черноморски партньори.

– А България, къде сме ние в тези преговори?
– България е съществен участник в черноморските събития и част от Европейската общност, но това не означава, че не трябва да има твърда и ясна позиция по черноморските въпроси. Преимуществото на ЕС е, че посоката на активност по изграждането на политики е от периферията към центъра, а не както е при федералните държави, от центъра към периферията, което ни дава пълно право, като страна от Черноморския басейн, да имаме твърда и ясна политика по сътрудничеството с другите партньори, която да бъде отстоявана и от европейските структури.

– Ние с Румъния имаме проблеми с черноморския шелф. Все още е под въпрос урегулирането на черноморската ни граница с Румъния. Какви са подводните камъни в този проблем, има ли шанс той да бъде решен скоро и все пак в полза на България?
– Отношенията ни с Румъния във връзка с черноморския шелф би трябвало да се решат без намесата на Европейския съюз, в дух на разбирателство и взаимна подкрепа. Основният въпрос стои в наличието на природни ресурси в свободната икономическа зона на всяка от държавите. Сондажите за шистов газ близо до границата ни с Румъния сами обясняват част от интереса u. България, като страна от Европейския съюз, не трябва да губи идентичност и да смята, че всеки външен ще бъда заинтересован да ни реши проблемите. Това говори за политическа недораслост. Никой не те уважава, докато не види първо, че ти уважаваш сам себе си.

– Черно море е важен елемент от енергийните диверсификационни проекти. Какви са вашите прогнози за реализацията на „Турски поток“ и възможността Русия да осъществи т.нар. Южна енергийна тангента през Черно море?
– Процесите, свързани с реализирането на „Турски поток“, са типичен пример за политическата ни незрялост. Опитвайки се да бъдат интересни, създателите на концепцията за износ на руски енергийни ресурси, просто намериха начин да ни заобикалят. Все пак Русия е страна с огромен ресурсен потенциал и турците, като добри търговци, видяха истинския потенциал. България пак ще участва, но вече не като водещ разпределител. Все още не е късно някои проекти да се реализират от руска страна на Балканите, защото Турция, колкото и да е „надежден“ партньор, има доста културни въпроси за преразглеждане, особено с мюсюлманите в Казахстан, Грузия, Киргизстан и други рускоговорящи републики, както и изграждането на мюсюлмански храмове по територията й.

– Може ли да се разчита на България да бъде реален партньор в продължението на газопровода? Очаквате ли нови политически бариери?
– Разбира се, че очаквам България да бъде реален партньор в продължение на газопровода „Турски поток“. Тези няколко години, в които се закриха готови енергийни проекти, доведоха до политическата мъдрост. Не очакваме някой друг да дойде от Европа и да ни каже какво да правим, а да осъзнаем, че ако ние не знаем какво и как да го направим, то ще останем поредните наблюдатели на процесите, които се случват около нас.

– Може ли да прогнозирате възможността и бъдещето на транзита на руски газ през Украйна, чийто договор между Москва и Киев завършва през октомври тази година?
– Украйна е новото място за конфронтация между Европа и Русия. Украйна, от друга страна, не иска да губи приходите си от транзита на руски газ в контекста на проекта „Северен поток 2“, който се очаква да приключи в края на 2019 г.

– Какво е бъдещето на газовия хъб „Балкан“, който е основен енергиен приоритет на България? Може ли да се разчита освен на руския газ, както каза премиерът, и в по-далечна перспектива за него с реализацията на газопровода Израел-Кипър-Европа?
– Газовият хъб „Балкан“ е много важен инструмент за геополитическо влияние върху турските партньори на Русия. Защо? Защото това е аналогът, който ще подсигури на руския газ, при необходимост, да се поддържа изградения от „Турски поток“ енергиен пазар, при положение, че партньорите на руснаците от турска страна се отметнат или решат да поставят по-неприемливи условия. От друга страна, той е достъп до „другия край на Черно море“, където се намира и богатият на нефт и газ Каспийски район. Изграждането му би бил изключително важен стратегически ход от страна на България и ще u позволи да се завърне на масата на преговорите за транспорт на енергийни ресурси към Европа.

– Както знаем, китайците са навсякъде, вие самият познавате тази страна. Имат ли те интерес с конкретна проява в Черно море и по-специално към България като морска транспортна дестинация? Как трябва да посрещнем подобно предизвикателство, за какво трябва да бъдем готови?
– Китайците закупиха втори терминал на Солунското пристанище. Това е ключово място за разтоварване на техните стоки по тангентата на Морския път на коприната, който започва от Гуан Джоу, минава покрай Индия, Сомалия и през Суецкия канал, и се разтоварва до Солун. Това дава достъп на китайски стоки директно към европейските пазари. Както е известно, цялото китайско карго пътува изключително само с китайски кораби. А защо е така? Отговорът е в началото на интервюто ни по отношение на избора на морски флаг, под който да се пътува, и съпътстващото правило за клауза за избор на арбитраж.

– Китайците заявяват много интереси и в Европа, но някои европейски държави се опасяват, че могат да станат зависими от Китай поради голямото държавно участие в големи компании. Резонно ли е това?
– Китай заявява интереси навсякъде. Те, заедно с Индия, държат 70% от световното население. Има дори шега, която може и да е истина, че най-известната актриса в света не е позната на никого, защото е индийка и е позната само в Индия, но това е достатъчно да бъде известна. Истина е, че всеки смята, че е на правилното място, но светът е наистина голямо и изпълнено с разнообразие пространство. Никога не можем да сме сигурни, че това, което ние умеем, някой в Азия не го прави по-добре и по-евтино от нас. Сериозно погледнато, всяка една „частна“ компания в Китай има поне 50% държавно участие, което им позволява да налагат държавната си политика дори и при т.нар. „частници“. За съжаление, Китай е доста далеч от усещането за демокрация, но е необходимият съперник на капиталистическия свят, защото без Китай качеството на живот в страни като България щеше да бъде много занижено, а цените на висококачествените европейски стоки щяха да бъдат непосилни за обикновения български гражданин.

– В последните дни светът се вълнува от бъдещето на Гренландия. В битката за Арктика може ли да включим и желанието на Доналд Тръмп да купи този датски остров? Има ли вече залагане колко може да струва това, какво сочи и историята по темата?
– Гренландия е най-големият остров в света. Попада в територията на Дания, която притежава острова и определя неговата външна политика. Не за първи път САЩ проявяват интерес съм закупуването на Гренландия. Още след Втората световна война президентът Хари Труман прави опит за закупуването му срещу сумата от 100 милиона долара в злато. Както тогава, така и сега, Дания отказва. В този контекст, не е за пренебрегване фактът, че през 1917 г. САЩ купуват т.нар. Американски Вирджински острови от Дания за 25 милиона долара в злато, като стойността им към момента се равнява на 500 милиона долара в днешни пари. Датският премиер Мете Фредериксен определя намерението на Доналд Тръмп за закупуването на автономния остров като „неуместно“, а самата Гренландия – като „абсурдно“.

– Какви може да са интересите на Щатите на острова и колко лесно може да е такава сделка? Все пак се знае, че там има страшно много природни богатства, за тях ли е битката или пак има военен прицел?
– Интересите на САЩ биха могли да се определят като чисто стратегически – разширяване на военното им присъствие в Арктика. Важно е да се спомене, че към момента в Гренландия се намира най-северната база на Американските военновъздушни сили. Не са за пренебрегване и икономическите интереси от другата страна на океана. Природните ресурси също биха могли да бъдат причина за подобни териториални амбиции, предвид апетитите за контрол над залежите от нефт, газ и минерали, концентрирани на територията на острова. От чисто правна гледна точка, към момента подобна сделка е сравнително трудна и неизгодна поради факта, че обвързва законодателни промени в няколко държави, включително и ЕС.

Нашият гост
Деян Димитров доктор по “Право”. Специализира международно хуманитарно право към Комитета на международния червен кръст във Варшава. До средата на 2012 г. е главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция “Морска администрация” към Министерство на транспорта. Има магистратура по Международно търговско и морско право в Морския университет в град Далиан, Китай. След завръщането си в България се занимава с инвестиционно-правни въпроси. Владее английски, китайски и руски език. 

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.