Медицинският университет с най-модерното обучение за стоматолози в региона Откриха нови зали с 50 дентални симулатора

Оставиха в ареста тримата, обвинени за трафик на жени

Съдът пусна предсрочно убиеца Джок Полфрийман

Горан Брегович обеща лудо шоу у нас

„Интерпол“ арестува лица, заподозрени в тероризъм, при международна операция

„Дубльор за Ада” пътува към Лондон

Есенна „Флора“ отваря врати в Бургас

Осъдиха болницата във Враца да плати на друга 342 618 лв.

ALMA с още една песен по MTV

Попфолк певицата Бони изобличи измамници

Двама кандидат-кметове на Карлово в един ден пред Темида

Съперникът на Нетаняху в изборите Бени Ганц: Възнамерявам да съставя широко либерално правителство и да го оглавя

Над 10-километрова опашка от тирове се е образувала на ГКПП „Капитан Андреево”

Варненските социалисти искат оставката на Кирил Добрев Тежката артилерия на БСП иска ново заседание на НС

Система за видеонаблюдение за над 1 млн.лева вече работи в Сливен

Д-р Тони Димов, председател на Центъра за оценка на законодателството, пред „Труд“: Произвеждат се закони на килограм

Бързината е единственият принцип в българския законодателен процес, който се спазва на сто процента. Това заявява пред „Труд“ докторът по право Тони Димов, който от години наблюдава производството на закони в държавата и следи за тяхното качество. Според него това производство е толкова изобилно и нетрайно, че и самите му производители не го познават. „Случва се – казва той – депутатите да разберат какво правило са създали чак, когато се наложи да го променят.“

– Г-н Димов, две години минаха, откакто Законът за нормативните актове (ЗНА) задължи законодателя да прави предварителна оценка на въздействието на разпоредбите, които съчинява или поправя, а също и да се консултира с експерти и граждани за нуждата от тях. Оправда ли се очакването, че това ще попречи на депутатите да правят боклук от алинеи и параграфи?
– Регулаторната реформа, въведена със ЗНА през 2016 г., ще бъде бавна и трудна. Докато се покаже полезният й ефект, ще минат години. Защото у нас няма култура на нормотворческия процес, нито мотивация за подобряването му чрез събиране на данни. Изглежда, че властимащите нямат необходимост да доказват на своите избиратели, че извършват законодателна дейност в интерес на цялото общество. Неведнъж зад бързината или зад колективната (без)отговорност на държавните органи, партиите или групите, предлагащи мерки за регулиране, се прикрива преследван от тях частен интерес, който е различен от обществения. Голяма изненада за мен и за колегите ми от Центъра за оценка и въздействие на законодателството беше изначалният отказ на Народното събрание да спазва изискването за провеждане на обществени консултации по законопроектите в срок от 30 дни. Това за нас е неразбираемо, необяснимо. Централният държавен орган, чрез който се осъществява представителството на суверена, да не желае да се допитва до избирателите си при вземането на най-важните решения! Да се лишава от този процес, призван да предаде на неговите актове откритост, легитимност, публичност! Защо! Обществените консултации са лесен и ефективен генератор на най-дефицитната стока у нас – доверието на хората във властта. Да не би рейтингът на парламента да е толкова висок, че да не му трябва повече обществено доверие?

– Очевидно не е това обяснението.
– Аз си обяснявам този феномен с бързината в нормотворчеството. Бързината се превърна в неписан принцип и то единственият, който се спазва на 100% в българския законодателен процес. Когато нямат обективен отговор на въпроса кое налага приемането на един или друг закон, законодателите вадят аргумента, че динамиката на обществените отношения изисква бързи решения. Има и друг изненадващ за нас феномен – елементарният начин, по който властимащите заобикалят Закона за нормативните актове, като го „прилагат“ в кавички. Всичко е публично – всеки проектозакон с мотивите му и оценката на въздействието му, се публикува в интернет – и ние не допускахме, че някой ще си позволи да изготвя оценки на конвейер, с преписване, с копи– пейс. Но ето че това се случва: на всякакви проекти се лепва една и съща оценка, с голи фрази и изрази, изпразнени от съдържание.

– Затова ли всеки новоприет закон в Народното събрание е поправян поне веднъж в рамките на 6 месеца – или преди да бъде гласуван, или след това?
– Добрите оценки на въздействието трябва да доведат до по-добро регулиране. Формалните и фалшивите оценки са нещо по-лошо от липсата на каквито и да е. Чрез тях властимащи, които са повлияни от частни или групови интереси, могат да ни заблудят, че дадено законопредложение е много нужно и спешно.

– Можете ли да дадете конкретни примери за това как се заобикаля на Закона за нормативните актове?
– Ще ви дам извадки от мониторинга, който проведохме от края на 2016 до края на 2017 г. Цитирам: „Необходимостта от тази законодателна инициатива е очевидна – проблемите с непазарния характер, водещ до високи цени на горивата в България, не са от вчера.” Това е част от оценка на въздействието към Проекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от народни представители от Реформаторския блок. Кажете ми, откъде идва „очевидността“? И ако проблемите „не са от вчера“, от онзи ден ли са? И изобщо каква обективна обосновка съдържа тази оценка? Ето ви и друг цитат – от проект на депутати от „Воля“ за промяна на Гражданско–процесуалния кодекс: „Заинтересована група от приемане на законодателната инициатива е цялото общество. Гарантирането на правата както на длъжниците, така и на взискателите и осигуряване на по-лесен достъп до правосъдие е в интерес на цялата общественост, тъй като поради един или друг повод един гражданин е страна или може да се окаже в даден момент страна на производството по ГПК.” Какво трябва да означава изразът „поради един или друг повод един гражданин е страна или може да се окаже страна на производството по ГПК“?
– Какво?
– Този израз е безсмислен. Звучи като подигравка – и не с експертната, а просто с грамотната част от българското общество. Чуйте друг текст: „Законопроектът ще допринесе за подобряване на бизнесклимата и преодоляване на т.нар. сив сектор в селскостопанското производство”. Това е част от оценка на Закона за храните, внесен от депутати на БСП. Оценката не бива да съдържа декларации от този вид, тя трябва с данни да покаже кой е „сивия сектор“ и как точно ще се постигне „подобряване на бизнесклимата“. Да ви дам ли още примери?

– Дайте още един?
– „Очаква се след приемането на ЗИД на ЗППЦК да се постигне подобряване, а в известни случаи и облекчаване на нормативната регулация, съкращаване на сроковете за произнасяне на надзорния орган по някои административни производства.” Цитатът е от проект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от група депутати от ГЕРБ. Какво точно означава „облекчаване на нормативната регулация“? Не е ясно. И кому са нужни тези декларативни фрази? Те нямат място в оценките!

– А оценката на проекта за промяна в Търговския закон? Онази промяна, която целеше да попречи на собствениците на компании да избягват плащането на осигуровки и заплати, като прехвърлят дялове на трети лица.
– Този законопроект за „справяне с модерното робство“, както бе рекламиран, се превърна в законопроект „как да вгорчим живота на бизнеса“, който и без това е не е много сладък. За да избегна по-тежки думи, бих казал, че това е емблематичен пример за лошо регулиране и нормотворческа недомислица. Въвеждаме изискване да се удостоверяват някакви обстоятелства, което прегражда правото на всеки собственик на дружествени дялове свободно да се разпорежда с тях. Но не предвиждаме как ще се извършва това удостоверяване. И след като законодателната недомислица е факт, оставяме адресатите й да се оправят, както намерят за добре. И започват отказите от Агенцията по вписванията.

– А какво ще кажете за това изменение на Наказателния кодекс, според което всеки шеф на фирма може след злополучна сделка да носи наказателна отговорност за корупционно престъпление?
– Това предложение го изследвахме специално. С него се прави опит за голямо разширяване на приложното поле на т.нар. „корупционни престъпления“, но той влиза в явно противоречие с това понятие. Разяждането на държавата – в това е основният смисъл на думата „корупция“. Той включва деяния на лица, облечени във власт, които предприемат нещо или се въздържат от нещо срещу облаги, които не им се следват. И тук пак бяхме изненадани! Ако приемем, че у нас има над 300 000 търговски фирми и всяка има управител, излиза, че от въпросната промяна на НК са потенциално засегнати над 300 000 лица. А в 30-дневния срок за обществени консултации в Министерския съвет няма внесено нито едно становище по нея. Как да си обясним това?

– Не знам.
– Според мен, то се дължи на липса на доверие в системата. Хората не вярват, че ако участват в консултациите, някой ще ги чуе изобщо. Това е симптом, че те са силно дезинтересирани от всичко случващо се в нормотворчеството. Включително от това, което се отнася до справянето с корупцията по високите етажи на властта. Ние не успяваме ефективно да приложим закона относно корупционните престъпления на десетки хиляди лица по високите етажи, а разширяваме обхвата му до стотици хиляди. Така проблемът с корупцията ще се реши ли? А решаването му е приоритетно за държавата ни. Заради него тя е под дълъг мониторинг, който продължи и по време на европредседателството ни – безпрецедентно в историята на ЕС! Ние сме нещо като лежащо болен член на Съвета на ЕС, който се намира 10 години под постоянно наблюдение от други държави-членки. И изведнъж ни се наложи не просто да станем от леглото, а и да председателстваме съвета, да му задаваме дневния ред, да предлагаме оздравителни решения, макар да е общоизвестно, че ние самите не сме оздравели. Има нещо много лицемерно в тази ситуация. Причината е не само у нас, а и в съюза. Според мен, когато се наложи, заради Брекзит, България преждевременно да поеме ротационното председателство, ние трябваше да заявим, че бидейки под мониторинг, няма как да го направим. Трябваше да поставим въпроса така: или пада мониторингът, или отказваме да председателстваме. Но това е друга тема, да се върнем на тази за законодателството.

– Чух ви по телевизията да говорите за „нормативна инфлация“? Какво значи това, освен, че много често се променят правилата?
– Нормативната инфлация е сходна с икономическата, само че се свързва не с печатането на обезценени пари, а с производството на нелегитимни мерки по регулиране , от които следва принципът „както ни ги налагате, така ще ви ги спазваме“. Приемат се за кратко време огромно количество нормативни актове, „на килограм“. При това и самият законодател не може да се ориентира какво е приел и какво трябва да спазва, а докато го разбере, то се променя. Нормативната инфлация води до парцелирано, припокриващо се и неясно законодателство, което предизвиква загуба на доверие в системата, която го произвежда. Създава се омагьосан кръг: изобилно законодателство – правен нихилизъм – неспазване на законите – неефективно правоприлагане.

– Що за хора пишат оценките за въздействието на законите?
– Те са най-добрите експерти, които правят оценки по най-безспорните научни методи. И трябва да са хора, съзнаващи своята отговорност за бъдещето на държавата. Защото качеството на правилата, които спазваме или не, определят качеството на живота ни. Също така, както неспазването на правилата за движение води до катастрофи.

Нашият гост
Тони Димов е роден в Ловеч. Завършил ловешката английска гимназия и юридическия факултет на Софийския университет „Кл. Охридски“ ( 1998). Адвокат с над 15-годишен опит. Доктор по право (2014), защитил дисертация в Института за държавата и правото при БАН. Председател на Центъра за оценка на въздействие на законодателството от създаването му през 2016 г.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.