Песимистичният сценарий предвижда проблемите да продължат до средата на 2022 г.

Системата на здравеопазване се оказа тотално неподготвена

Двуцифрен спад на предлагането

На 8 март се навърши една година от първия потвърден случай и съответно началото на кризата, причинена от пандемията от коронавируса в България. Това е повод за равносметка какво се случи в медицински и икономически аспект в страната през този период.

Към 10 март 2021 г. данните показват над 266 хил. потвърдени случая, докато починалите от коронавирус са над 10,9 хил. Статистическите данни обаче не обясняват увеличаването на смъртността в страната спрямо аналогични периоди през минали години.

Икономическото отражение на кризата е значително. Според данните на Националния статистически институт през 2020 г. брутният вътрешен продукт се сви с 4,2%, а брутната добавена стойност с 4,3% в реално изражение. Двуцифрен спад от страна на предлагането се регистрира при дейностите от областта на културата, спорта и развлеченията, търговията на дребно и едро, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството. Силни спадове са налице и при професионалните дейности и научните изследвания, селското стопанство и промишлеността.

Спадът при строителството е относително малък. Растеж през 2020 г. реализират информационните и комуникационните технологии и финансовите услуги, докато безспорен шампион е секторът на държавно управление, чиято добавена стойност се увеличава с 5,9% през 2020 г. според НСИ. Неведнъж в статии по темата съм отбелязвал, че кризата изобщо не се отразява върху бюджетния сектор на икономиката. Нещо повече тя даде възможност за увеличаване на ролята на държавата. Бюджетните служители противно на нормалната логика бяха допълнително възнаградени с по-високи заплати.

Здраве и икономика

Системата на здравеопазване в България се оказа тотално неподготвена за кризата, първоначалният шок беше относително лек и за съжаление не предизвика достатъчно внимание сред управляващите. След първото затваряне на икономиката през пролетта на 2020 г. заразата до голяма степен, поради естествени причини, утихна. Безспорно принос за относително лекото преминаване тогава имаха и противоепидемичните мерки. Свръхреакцията беше продиктувана от преобладаващата несигурност, но предпазливостта не беше излишна.
Резултатите, според заболеваемостта и смъртността, тогава бяха относително добри. Това обаче даде повод на управляващите да твърдят, че техният модел е най-ефективен и вече са се справили с пандемията.

На този фон силният спад на икономиката беше представен като приемлива цена за спасяването на живота и здравето на българските граждани. Така през второто тримесечие бяха загубени над 120 хил. работни места спрямо съответния период на 2019 г., а спадът на брутния вътрешен продукт беше 8,6% в реално изражение.
Летният сезон обаче беше тотално пропилян за подготовка за по-нататък. Системата за здравеопазване имаше нужда от укрепване чрез инвестиции в медицинския персонал, в отделни помещения, техника и консумативи. Те не се случиха, тъй като не беше осъзнато, че става въпрос за продължителен процес, а не за еднократни действия.

Лятото донесе по-малък спад на икономиката, като започна възстановяване на промишленото производство и международната търговия със стоки. Очакванията за туристическия сезон обаче не се сбъднаха. Въпреки относително слабото разпространение на заразата общото недоверие сред туристите ограничи значително международните пътувания и се отрази неблагоприятно не само върху българския пазар. Увеличеният брой местни туристи се оказа недостатъчен, за да компенсира големия срив при чуждестранните. Част от по-малките хотели от семеен тип направиха успешен сезон, но големите вериги пострадаха.

Настъпването на есента и грипния сезон и началото на учебната година стартираха втората вълна от заболяване. Комбинацията от липса на дисциплина и недоверието към способностите на управляващите да се справят с кризата доведе до неглижиране на наложените мерки. Стремежът да не се достигне до ситуация, в която лекарите да са принудени да решават кого да спасяват поради липса на капацитет в системата, всъщност се изроди до това портиерите да избират кого да приемат. Така бяха допуснати няколко случая с тежко болни хора, които умираха пред болниците заради отказан достъп до лечение и грижа.

Управляващите реагираха бавно, като демонстрираха видимо нежелание да затворят повторно икономиката след първия опит и това допринесе за развитието през есента. От една страна беше явно притеснението от повторен спад в такъв мащаб както през пролетта, а от друга - те се опасяваха от рестартиране на протестите, които бяха утихнали след няколкомесечна продължителност. Крайният резултат не беше нито едното, нито другото, но цената този път беше много повече смъртни случаи и заразени хора, отколкото икономически загуби.

От икономическа гледна точка ситуацията беше по-благоприятна. Търговските потоци отново започнаха да текат. Правителството се задейства и коригира политиката си, като започна да подкрепя по-активно частния сектор най-вече чрез мярката за запазване на заетостта 60:40 и нейните продължения.

Повторното затваряне на икономиката даде резултат и в средата на януари броят на новите случаи спадна драстично спрямо пика през ноември. Това беше съпроводено с утвърждаването в Европейския съюз на две ваксини и началото на имунизацията и в България. Въпреки че този процес протича все още твърде бавно, все пак се отбелязва известен напредък. Получилите първа доза от ваксините са над 238 хил. човека, докато и двете дози са получили едва 50 хил. човека.

Първоначалната идея относно организацията за ваксиниране се оказа неуспешна, като подобряване на резултатите започна да се наблюдава, когато стартира свободният достъп за всички групи от населението в зависимост от желанието на хората. Възникналите опашки може би също допринесоха за разпространението на вируса. Така през последните седмици се регистрира тенденция за ново повишаване на броя заболели, което дава основания за отчитане на трета вълна.

Предстоящите избори за Народно събрание обаче вероятно ще допринесат да не се реализира поредното затваряне на икономиката. Избраният регионален подход прехвърля отговорността от централната власт към отделните здравни инспекции, които да понесат евентуалните последствия от по-рестриктивните мерки. Управляващите трудно биха могли да си позволят допълнително недоволство и спад на доверието към тях.

Адекватността на икономическите мерки не е безспорна, особено свързаните с повишаване на заплати и пенсии. Докато за болничния персонал, занимаващ се пряко с вируса и последствията от него, е съвсем естествено да получи заплащане за положения труд и поетите рискове за здравето и живота си, то при други служители и особено за държавната и общинската администрация нямаше никаква обективна причина те да получават допълнително заплащане. Още повече, че немалка част от тях даже не присъстваха на работните си места, а изпълняваха задълженията си от къщи. Учителите също бяха от привилегированата група на спечелилите от кризата, като процесът на увеличаване на заплатите им беше продължен.

Правоохранителните органи също получиха допълнителни средства, макар че техните искания не бяха напълно задоволени. Техните награди бяха обосновани с пазенето на властимащите по време на протестите.

Докато от работата на учителите са налице някакви резултати, макар че средно за страната качеството на образованието има тенденцията да се понижава, то при администрацията и полицията това трудно може да се твърди. В най-добрия случай може да се приеме, че те преразпределят стойността, създадена в частния сектор на икономиката. Всъщност по-реалистично е да се каже, че там се унищожава част от стойността, генерирана в икономиката. Според методологията на НСИ обаче, колкото повече средства се изразходят от съответните бюджети, толкова по-голяма стойност е създадена.

Тук е необходимо да направя едно уточнение. Решението за повишаване на заплатите е политическо и зависи от текущото правителство. Ресурсът за тези заплати обаче не е на правителствата, а на данъкоплатците. Частният сектор генерира стойността, която след това се отнема от него чрез данъчното облагане и се преразпределя за издръжка на функциите на държавата. Без частния сектор изплащането на заплатите и издръжката на бюджетните служители би било невъзможно. Ето защо последните би следвало да отчитат този факт и да се стремят да са полезни за действителните си работодатели, а не към техните представители.

В крайна сметка увеличаването на доходите в бюджетния сектор е цел на всички политици, но то трябва да се случва паралелно и без да изпреварва това в частния сектор, особено в период на криза. В противен случай то може да се окаже заплаха пред стабилността на публичните финанси, а от друга страна да отклони човешки ресурси от най-продуктивното им използване. Въздействието върху икономиката от такава политика би било негативно, така че тя трябва да бъде избягвана.

Перспективите за втората година от кризата засега не са особено оптимистични. По-благоприятният сценарий за развитие се определя от ускоряване на темповете на имунизиране на населението и се основава на допускането, че алтернативните щамове ще се повлияят от ваксините. Дори тези предпоставки да са налице, овладяването на пандемията в страната се очаква да се случи едва в края на 2021 г. По-песимистичният сценарий обаче предвижда продължаване на проблемите до средата на 2022 г.

Тези очаквания повдигат въпроси относно продължителността на мерките за противодействие на кризата и най-вече тези за подпомагане запазването на заетостта и за мораториума върху кредитите. Докато действието на втората мярка понастоящем е предвидено да продължи до края на 2021 г., то според управляващите осигуреното финансиране за първата на практика е до изборите. Кризата обаче няма да се съобрази с това и е необходимо да се намери нов източник, който вероятно ще бъде заем. Перспективите за ускоряване на инфлацията обаче вероятно ще повишат цената на финансиране и оттам бюджетния дефицит. Поддържането на дефицити и нарастването на дълга обаче не са добри новини при слаб икономически растеж.