Гърция иска милиарди евро от Германия

Петя Аврамова: От 15 май започва тестването на тол системата

Около 200 000 пчели на Нотр Дам оцелели въпреки огнения ад

Йорданка Фандъкова: Работим за осигуряване на качествени работни места, за да задържаме младите в града

Отново мръсна клевета срещу България “Репортери без граници” калят страната ни под диктовката на българските соросоиди

Арестуваха адвоката на българина Серафим Райчев

Романтика и оспорвано състезание тази вечер в „Hell’s Kitchen“

Султанатът на Оман се отказа от исковете си срещу България заради КТБ

Проф. Пламен Киров: Лозан Панов ще бъде удовлетворен, само ако той посочи главния прокурор

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 19 април 2019

Според разследването на Робърт Мълър няма координация между кампанията на Тръмп и Русия

Инвеститорите доволни от ниските данъци и заплати България става 12-та в света по производство на коли, ако “Фолксваген” направи завод

Сани Жекова слиза от сноуборда

Туба Бююкюстюн не се отказва от актьорството Този сезон обаче няма да се снима в сериали

Куриери докладват на НАП онлайн търговците

Житейските драми на ледената кралица Ирина Pоднина Знаменитата фигуристка никога не е побеждавана по време на голямо състезание в продължение на 11 години

Американските им съперници бягат от леда по време на Олимпиада

Вторият й съпруг я топи пред американските власти, заради дъщеря им

Алексей Уланов едва не я убива на леда – всички мислят, че е нарочно

Легендарната фигуристка Ирина Роднина е призната от различни световни агенции за най-великата спортистка на XX век. Има три олимпийски титли, десет световни и 11 европейски. От 1969 до 1980 г., когато е шеметната й кариера, никога не е била побеждавана на голямо състезание. Първият й партньор е Алексей Уланов, а вторият Александър Зайцев. Легендарната ледена кралица получи и честта да запали Олимпийския огън в Сочи заедно с друга легенда – хокеиста Владислав Третяк.

„О-оо, какво се правиш на Роднина и Зайцев!” Тази почти шеговита реплика можеш да чуеш и днес, ако някой се подхлъзне и опита да запази равновесие по заледения тротоар през зимата. Името на тази знаменита руска двойка във фигурното пързаляне до такава степен се е врязала в съзнанието на хората, че и днес буди възхищение и носталгични спомени. Водещата фигура в дуета разбира се е дамата, която и днес продължава да е една от най-разпознаваемите личности в световния спорт. Не случайно на нея се падна честта да запали олимпийския огън в Сочи през 2014-а заедно с друга легенда – хокеиста Владислав Третяк.

Биографията на съветската фигуристка Ирина Роднина е наситена с толкова много победи и драматични житейски обрати, че сюжетите в тях може да стигнат за цяла епопея, подобна на „Междузвездните войни”. Тя е родена на 12 септември 1949 г. в Москва. Баща й е военен, а майка й лекар. Двамата се запознават на фронта по време на Втората световна война, а после си изгубват дирите. Но когато се намират, любовта между тях пламва и създават семейство. За Ира всичко започва достатъчно банално. Като малка тя боледува непрекъснато (11 пъти от пневмония докато тръгне на училище и се води на отчет в туберколозния център) и родителите й я завеждат още четиригодишна на ледената пързалка в детския парк на район „Дзержински” в Москва. Момиченцето напредва, има кураж и воля за победи и през 1964 година тя започва да тренира при знаменития Станислав Жук, който я събира в двойка с Алексей Уланов.

Оттогава Роднина никога не е побеждавана на леда. В много страни по света я боготворят истински. Следят кариерата й и се радват. А резултатите й са изумителни. Трикратна олимпийска шампионка, десетократна световна и 11 пъти шампионка на Европа по фигурно пързаляне. Първата титла за Роднина е най-трудната и най-запомнящата се, ще признае самата тя наскоро. На състезанието двамата с Уланов се изправят срещу знаменитите Людмила Белоусова и Олег Протопопов. И това е само началото на „ерата Роднина”. След месец е световното, което те печелят безапелационно, а победният ход на двойката продължава. Следват една олимпийска и още три световни и три европейски титли.

Драматичните събития в блестящата й кариерата обаче са едно след друго. И само желязната воля на това мъжко момиче и твърдият му характер, ще помогнат да ги преодолее. Наближава 1972-ра, годината, в която се провеждат поредната зимна олимпиада в Сапоро. Няколко месеца преди това тя е разбрала, че Альоша я напуска и ще създаде нов леден дует с… Людмила Смирнова, най-голямата им съперничка и дори ще има сватба. На Уланов обаче му се налага да остане с Роднина до олимпиадата. Златният медал е техен, край – това бе последното им състезание! Но… месец след Сапоро на дуета Роднина-Уланов буквално е наредено да отидат на световния шампионат в Калгари и да се състезават заедно. Годината трябва да приключи със съветска победа.

Там се случва нещо, което потриса целият спортен свят… Ирина едва не загива след жестоко падане върху главата. Въпросът, който всички си задават, е: Искал ли е да нарани партньорката си Альоша Уланов, наистина ли е изпуснал нарочно Ира в момент, когато той я държи високо над главата си? Фигуристът категорично отрича да е вярно.

Самият треньор Жук твърди, че Алексей през цялото време се стреми да направи точно това и така да направи подарък на бъдещата си съпруга Людмила Смирнова. Самата Роднина ще признае през 1997 г., че нито за миг дори не си е помислила, че Льоша е направил това нарочно. Но виделите това казват, че буквално я е хвърлил. Няколко часа Ира е в безсъзнание. Лекарите й поставят диагноза: мозъчно сътресение и вътрешночерепен хематом. Въпреки че съветската федерация взема решение двойката да не се състезава, твърдата Ирина е категорична: ще участва. Без да мисли за шоковото си състояние. И Роднина излиза на леда. Всички са изумени, не могат да повярват, че тя се пързаля, след като само преди ден едва не е загинала. В края на изпълнението им Ирина изглежда замаяна. Когато идва моментът на награждаването, за да не загуби съзнание от всичко, което се случва, лекарите на отбора омотават около гърлото на Ира бинт, напоен със спирт. От този момент натам Уланов и Роднина не общуват.

Те не разговарят близо 25 години, но една случайна среща между тях в Сан Франциско през 1996-а ги кара да се прегърнат за снимка.

След разпада на двойката, животът за Ирина във фигурното пързаляне свършва. Тя няма никакво желание да продължи по-нататък. Не мисли така обаче Станислав Жук. Човекът, създал шампионката Роднина, не си губи времето и трескаво търси партньор на ученичката си. И го намира на местно състезание в Ленинград (днес Санкт Петербург) – симпатичният младок Александър Зайцев е строен, висок, силен. Дуетът започва усилени тренировки и след 9 месеца се случва нещо, което този спорт не познава. Дуетът Роднина и Зайцев печелят европейското с такъв резултат, че свят да ти се завие – от 18-те оценки на съдиите 15 са пълни шестици! Само след месец те стават шампиони и на света на първенството в Братислава. А там ги чака друга изненада. По време на кратката им програма – тя е върху знаменитата песен „Калинка”, спира музикалният съпровод. Оказва се, че този инцидент е предварително организиран и е направен умишлено от чешки сътрудници, които по този начин са искали да отмъстят на СССР за Пражката пролет през 1968-а. Те обаче продължават своята „Калинка” и без музика под аплодисментите на публиката. Победата им е факт.

През 1974-а Роднина и Зайцев напускат треньора си Станислав Жук, който е властен, суров и груб. Започват с нов наставник – Татяна Тарасова (тя ще стане една от най-великите треньорки в историята на фигурното пързаляне), която е само две години по-голяма от нея. И победите им продължават – европейски, световни шампиони и олимпийска титла от Инсбрук през 1976-а. Междувременно Ира и Саша вече официално са мъж и жена, а през 1978-а след края на сезона Ирина разбира, че е бременна. Най-щастливи от този факт изглеждат съперниците им, които доволно потриват ръце – леденият трон най-после е вакантен. През февруари 1979-а се ражда синът им – кръщават го Александър. И само след по-малко от два месеца Ирина …започва тренировки. През това време на световния шампионат по фигурно пързаляне през 1979-а победата е за американския дует Тай Бабилония – Ренди Гарднер, и е наречена историческа. Така американците вече предчувстват реална възможност да победят и на олимпиадата у дома. Новината, че Роднина и Зайцев ще участват в Лейк Плесид не радва американците. Фигуристката Роднина по принцип е харесвана в Америка, но сега всички са настроени срещу „червената кралица”. И идва часът на истината. В деня, когато се играе кратката програма на спортните двойки, залата е препълнена – веят се знамена, плакати в подкрепа на Тай и Ренди – поддръжката за тях е жестока. Но следва истинска драма. Излизайки на олимпийския лед за изпълнение, Ренди изведнъж побягва. На входа на пързалката, треньорът го спира и го моли да се върне. Виждайки това, Тай започва да плаче, но Ренди не иска. Залата е без дъх, това се предава по телевизията. Срамът за Америка е огромен.

Препълнената с американски фенове зала тежко мълчи по време на цялото изпълнение на Роднина и Зайцев, което е направо феноменално. Когато завършват, цялата зала е на крака и посреща с овации двамата руснаци. После в щатските медии се появява интересен коментар: „Възторжените поклонници са готови заради таланта на тази двойка да простят и СССР, и комунизма и Афганистан.” На почетната стълбичка по време на награждаването великата Роднина дава израз на чувствата си – цял свят вижда как шампионката, застанала на най-високото стъпало, плаче. Кадърът със сълзите й обикаля света, а в Съветския съюз той се явява един от символите на отиващата си епоха.

Ако кариерата й е белязана от върхове, то в личния й живот е по-скоро обратно. След като напуска състезателния лед, в новия живот на Роднина е пълно със завистници и недоброжелатели, които искат да се саморазправят с нея заради победите й в спорта. Освен това започват и проблемите между Роднина и Зайцев. Алкохолът също си казва думата. След развода им през 1985-а още същата година тя се омъжва за мъжа, в когото е влюбена, архитекта Леонид Минковски – сериозен бизнесмен. През 1986 г. Ирина ражда дъщеря – Альона. А когато след четири години от Международния център по фигурно пързаляне в Лейк-Ероу (САЩ) идва покана към Ирина за работа, съпругът й настоява тя да приеме. И Ира, която го обича до полуда, се съгласява.

Във втория си брак тя се доверява като дете, но щастието им трае само година – мъжът й я напуска заради друга жена, Ира страда година и половина. Бившият използва всички начини, за да вземе дъщеря им при него и използва най-вече тезата, че Ирина не е добра майка, защото оставяла детето си без надзор. Полицията контролира по цели дни дома на Роднина. Съдебният процес продължава, а тя вече няма повече сили. Оказва се съвсем сама – без родители, без роднини, без приятели Дори няма с кого да си каже една дума на руски. Спасяват я децата и работата. За Альона Ирина не се вълнува. Защото знае, че баща й – който я обожава, винаги ще помогне. Альона вече е истинска звезда. Тя завършва журналистика в университета „Санта Круз” (Калифорния) и сега има собствено предаване „The Alyona Show” по канала „Russia Today” във Вашингтон. Мисълта на Ирина е за Саша. Той вече е татко, има чудесна дъщеричка, работи като художник на керамични изделия, живее в Москва. Сега Ира е щастлива с новия мъж до себе си д-р Павел Нидерман.
Днес Роднина е депутат в Държавната дума. Там е насочена цялата й енергия – в комисията по образование. Медиите винаги са се интересували откъде намира този борбен дух и откъде извира тази нейна работоспособност. Отговорът на голямата спортистка е: „Ние сме деца на поколения победители. Родителите ни спечелиха войната и ни възпитаха в същия дух. Днешната младеж умира единствено за хонорари.”

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.