Президентът Радев: Преодоляването на растящите неравенства е фундаментален проблем за обществото ни

Хора от САЩ и Унгария купуват имоти край морето Взимат втори дом на кредит

РЗИ: Качеството на водата в жилищен блок в Перник е влошено заради остаряла вътрешна водопроводна система

В Европа инвестират в домове за хора над 80 г. Германия и Франция са най-привлекателни

Оставиха за постоянно в ареста Данчо Катаджията

Нови стипендии за БГ студенти във Великобритания Университети със стратегии за привличане на кандидати след Брекзит

През 2020 г. имотите остават атрактивни

Катастрофа между бус и тир на магистрала „Струма“, двама пострадали

Касовите апарати без връзка с НАП до 72 ч.

Борисов: Прокуратурата не е място, където да се решават политически препирни (ВИДЕО)

Задължително ли е медицинско, преди да започнем работа

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 18 февруари 2020

Париж вещае кръв за сделка с Лондон

Борисов: 58 милиарда лева е износът на България през 2019 г. (ВИДЕО) Премиерът и президентът си стискаха ръцете на отбелязването на 30-годишнината от учредяването на КНСБ

Жилищата в София са най-достъпни от 10 години Най-често дават 90 хил. евро за нов дом

Завист и злоба прогонват Адриана Будевска в Аржентина Примадоната на българския театър първа дръзва да се разголи на сцената

Адриана Будевска е първата ни актриса, която се осмелява да се разголи на сцената. Това става през януари 1921 г. в Народния театър. Тя играе Далила в едноименната драма на Владимир Мусаков. Появява се на сцената със зашеметяващ прозрачен костюм, обсипан с бели и черни перли и аквамарини. Раменете са едва покрити с криле от продълговати перли, гърдите са зад прозрачна коприна, обшита със скъпоценни камъни. Пъпът е покрит само от перли, надолу се спуска ефирна материя.

Тя прилича на 20-годишна девойка, а всъщност е на 43 години. И никой от публиката не подозира, че тя е в дълбока депресия след смъртта на мъжа си Христо Ганчев – талантлив актьор, един от създателите на българския професионален театър, с когото се запознават през 1903 г. Той загива на фронта през Балканската война, 1912 г., заразявайки се от коремен тиф.

Това не е единственият удар, който актрисата понася в живота си.

Адриана Будевска е родена на 13 декември 1878 г. в сърцето на Златна Добруджа, Добрич. Великата българска актриса е дъщеря на „буйния като кон и силен като Крали Марко” тревненец Кънчо Будевски. В детството си бъдещата актриса е нежно и слабо момиченце, което все пак оцелява, след като тежка заразна болест отнася в гроба двете й по-големи сестри.

Едва седемнадесетгодишна, след като завършва с отличие Девическата гимназия във Варна, тя има шанса да получи стипендия за Москва – да учи за актриса.

За четири години в школата на Малий театър при прочутия педагог Александър Ленски изключително интелигентната и упорита млада жена ще усвои много от тайните на актьорския занаят. В руската страна тя ще има щастливи, паметни срещи с именити руски театрали. Ще се запознае дори с великия Чехов.

И въпреки че получава няколко покани да остане в Русия, Будевска се връща в родината си. Тя дебютира през 1889 г. на сцената на театър „Сълза и смях”. След няколко години постъпва в трупата на Народния театър и скоро се утвърждава като абсолютната примадона. За по-малко от четвърт век изиграва повече от 100 роли. Сравняват я с французойката Сара Бернар. Сред най-големите й постижения е Ибсеновата Нора от „Куклен дом”. Тя е първата изпълнителка на тази сложна роля.

През театралния си път играе Офелия от „Хамлет“, лейди Макбет, Мария от „Иванко“, Настася Филиповна в драматизацията на „Идиот“ от Достоевски, кралица Елисавета в „Мария Стюарт“ на Шилер, Маргарита Готие и още много роли.

Низ от трагедии

Адриана и Христо имат три деца ­- момиченце и двама сина. Дъщерята Галя, която се ражда малко преди баща й да замине на фронта, живее само няколко месеца. По-големият син Гани, студент по химия, загива в Торино, Италия, при престрелка. Гани имал леви убеждения и бил следен от италианската полиция. Срещу по-малкия син на актрисата ­- Вили, също социалист-бунтар, се води в София съдебен процес. Вили Ганчев успява да избяга в Буенос Айрес и там става пилот.

Освен личната мъка, Будевска е принудена да устоява в конфликти и интриги, които бушуват в трупата на Народния театър. Засипват я злостни коментари от страна на театралните критици. Но Адриана не се поддава на тормоза и блестящо се справя с ролите на сцената. Все пак през 1926-а, когато е на 48 години и е в своята сила, ръководството на театъра я пенсионира. Със заповед на министъра на Народното просвещение е отстранена от трупата с официалното обяснение, че на нейно място трябва да влезе млада и свежа сила. Предишната година й е устроен национален юбилей и получава орден от цар Борис Трети…

Заедно с нея от театъра е уволнен и друг колос на сцената ­- Васил Кирков, основателят на трупата, който не понася обидата и унижението, заболява тежко и не след дълго умира.
Адриана е

огорчена от жестокостта

на тези, които е смятала за свои колеги. В театралните среди тръгва клюката, че примадоната на българския театър е уволнена, понеже страда от амнезия и забравя текстовете си. В този невероятно тежък момент тя е съвсем сама. По това време актрисата пише в дневниците си: „И двадесет деца да имах, нито едно от тях не бих съветвала да стане актьор. Пътят, който ние – моите колеги и аз – извървяхме при създаването и изграждането на българския народен театър, беше път на постоянна тежка борба, която продължава и до днес. По-рано се борехме с неподходящи за работа материални условия, а сега се борим с бездушното отношение към театралното изкуство, с некомпетентността на отговорни фактори, от които зависи нашето творчество и хлябът ни. Фаворизацията, задкулисните борби на незадоволените славолюбия и амбиции, злобата морално ни терзаят и тровят атмосферата, в която трябва да изграждаме светлите образи“.
Будевска остава извън сцената цели десет години. Не намира сили да преживее ада около себе си и

през 1937 г. решава да емигрира

– отлита при сина си Вили в Аржентина.
Неин горещ почитател обаче се оказва вождът Георги Димитров. Той я кани да се завърне в родината, когато тя е вече на 70. Българската общност в Аржентина я изпраща с тържествен коктейл и прочувствени речи. Държавата плаща каютата й в първа класа на югославския пътнически кораб „Партизанка“.

Може определено да се каже, че стъпването на Адриана Будевска на българска земя на 22 юни 1948 г. е триумфално. Тържествено я честват в Народния театър. Тогава получава Златен орден за наука и изкуство и Златен пръстен на изкуството.

Държавата й дава етаж от къща в квартал „Лозенец” в София. Последните около седем години от живота си тя прекарва в този дом на ул. „Миджур” 12. Днес сградата е превърната в арт-пространство, наречено Къщата на София.
Животът напуска гениалната драматична актриса на 9 декември 1955 г. Нейните внуци и правнуци живеят в Аржентина.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.