В понеделник Софийският апелативен съд отказа да се занимава с делото за приватизация на 33% от ЕВН, по което подсъдими са бившите министри Симеон Дянков, Трайчо Трайков, олигархът Иво Прокопиев и служители на свързания с него борсов посредник “Булброкърс”. Мотивът на тричленния съдебен състав да откаже да се произнесе по жалбата на прокуратурата за връщането на делото от Софийския градски съд, е свързан с влезлите междувременно в сила поправки на Наказателно-процесуалния кодекс. От 5 ноември т.г. делата срещу бивши министри са подсъдни на Специализирания наказателен съд, т.е. заради Дянков и Трайков, делото вече не е от компетенциите на Апелативния съд.

В мотивите на съдебния състав се откроява желанието на магистратите за назидаване на законодателя заради това, че не била предвидена преходна разпоредба. Така, въпреки че протестът на прокуратурата да е съдържал подробни съображения “в подкрепа на виждането на прокурора, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като обвинението е формулирано пълно и ясно – съдържа всички релевантни факти”, то Апелативният съд оставя без движение делото.

Печеливши от този акт, разбира се, са преди всичко обвиняемите лица. За пореден път, а по конкретното дело за втори. Така се случи (неслучайно), че точно седмица преди влизането в сила на промените в НПК, СГС, като по заявка, отказа да съди Дянков, Трайков, Прокопиев и останалите. Сега, пак заради НПК, Апелативният съд също не желае да се занимава с делото. С други думи – на обществото трябва да се внуши, че поправките в НПК, всъщност, блокират борбата с корупцията. В същото време действията на СГС и САС удобно обслужват последващата защитна теза на адвокатите на подсъдимите, които ще изтъкват именно тези решения при евентуалното последващо внасяне на делото в Специализирания наказателен съд. Така и подсъдимите ще могат да си изградят образ на жертви на “извънредното” правосъдие.

И ако всичко дотук изглежда донякъде разбираемо – всеки търси начин да се измъкне от обвинение, то единствено като цинизъм може да се определи фактът, че член на съдебния апелативен състав се оказва не друг, а вторият човек в компрометирания Съюз на съдиите в България. Става въпрос за изпълнителния секретар на ССБ съдия Весислава Иванова, която в последните години е активен участник във всевъзможните провокации и активни мероприятия по дискредитиране на магистрати и институции в съдебната власт.

Да разглежда съдия Иванова дело, по което основният обвиняем е олигархът Прокопиев, е възможно най-голямата провокация срещу правосъдието. Единственото възможно и абсолютно задължително бе Весислава Иванова да се отведе от делото. Аргументите за това са повече от известни за всеки, който следи случващото се в правосъдието. Та, нали именно изданията на Прокопиев са тези, които от години лансират съдия Иванова като правоверен магистрат, активно ангажиран с кадруването по върховете на ключови съдебни инстанции и успоредно с това - изпълняваща ролята на едно от основните остриета в атаките срещу държавното обвинение.

Достатъчно е човек да погледне някои от поръчковите издания на олигарха. Така например, “Капитал” забелязва Весислава Иванова някъде около 2009-та година. През 2011 г. Иванова и настоящият председател на ССБ съдия Атанас Атанасов са участници в т.нар. “Клуб Капитал”, който демонстрира амбициите на задкулисието да овладее съдебната система. Защо се случва именно през 2011-та година ли? Тогава се провежда процедурата по избор на членовете на вече бившия състав на Висшия съдебен съвет. Броят на материалите с Весислава Иванова в друга от бухалките на Прокопиев – “Дневник”, са няколко десетки. Там съдийката дори се изявява като автор на програмни статии.

Въпреки всичко изброено, съдия Весислава Иванова не си е направила отвод. Вероятно и за да демонстрира, че както има недосегаеми за правосъдието, така има и магистрати, които поставят себе си и интересите на кръга, част от който са, далеч над върховенството на правото. Не по-малко притеснителен е и фактът, че никой от настояващи за правосъдна реформа движения, клубчета, коментатори, не си прави труда да акцентира върху неприемливото преплитане на интереси и обвързаности. Така Иванова трупа самочувствие, което ще използва в момент, в който е нужно – дали за да лансира поредния кандидат на ССБ за ръководна позиция в съдебната власт, дали за да отстрелят неудобен магистрат или да прокарат удобно за тях решение във ВСС.

А каква само драматургия би била разиграна, ако в същото положение беше попаднал не Прокопиев, а друг бизнесмен, който е свързан с магистрат, гледащ делото му. Истерията щеше да е колосална. Съдията, който би си позволил да приеме решение спрямо подсъдимия щеше отдавна да е превърнат в мишена на същия кръг, който днес тихичко замита под килима абсурдната ситуация - как Весислава Иванова от ССБ отсъжда в полза на Иво Прокопиев. Какво по-голямо доказателство за наличието на връзка между определени съдии и олигархията? И после – защо нямало ефективни присъди за корупция.