Според неумолимата икономическа логика днес цялата огромна медицинска и фармацевтична индустрия има интерес не хората да са здрави, а да са болни

Когато бях по-млад, да речем около трийсетинагодишен, си казвах: когато остарея и трябва да се лекувам от едно или друго, медицината толкова ще е напреднала, че ще е изпреварила днешната фантастика. И действително стана така – медицината изпревари фантастиката, както я изпревари и всичко останало. Фантастиката винаги, с много редки изключения, се е правила от хора с бедна фантазия (както и хумористичните вестници се правят от хора без чувство за хумор). Днес медицината е фантастична в материално отношение, но в нематериално, за жалост, е деградирала ужасно.

Геноцид ли е здравеопазването или машина за пари? Вероятно и от двете. Световната здравна организация начело с онзи Тедрос Гебрейсус, за когото и друг път е ставало дума, в момента е подела кампания против лечението с антибиотици. Тезата е, че при употребата им се развива резистентност. Как пък стана така, че за 90 години промишлено производство на антибиотици го нямаше този проблем, ами се появи точно сега! Сега изведнъж – хоп! – давайте да се лишаваме от тях и то не за друго, не че са лоши, а защото сме щели да развием резистентност и повече да не ни действат. Дайте първо да развием, пък ще мислим тогава! Ако се лишаваме от антибиотици, какво значение има дали сме резистентни към тях или не? Каква е разликата между това да пиеш лекарство, което не ти действа, и това изобщо да не го пиеш?

Но медийната кампания вече е в ход. Понеже никой не може да си изкриви душата и да каже, че антибиотиците са по някакъв начин вредни, то мантрата е, че престават да бъдат полезни. СЗО се тревожи в нарочен свой доклад, че Big Pharma не разработва достатъчно бързо нови антибиотици, че всички налични видове са изобретени през 80-те и от тогава нищо качествено ново не се е появявало (и с много други неща е така). Поради това до 2050 година 10 милиона души годишно ще умират поради антибиотична резистентност, казва СЗО, но не казва колко ще умират поради неприемане на антибиотици.

СЗО не пропуска да се произнесе и за България. „Учените алармират“ (това е магическият израз, когато трябва да приемем някоя „истина“, без да се замисляме), че у нас се е появил нов проблем заради пандемията – прекомерна и ненужна употреба на антибиотици. „Експертите алармират [отново „алармират“], че свръхупотребата на този тип лекарства е една от 10-те най-големи заплахи за човечеството“. Забележете – „за човечеството“! Не е шега работа! Забележете също, че у нас този „проблем“ – предписването на антибиотици – се е появил не проста така, а „заради пандемията“. Тоест, лекарите са видели, че Covid-19 се лекува и с антибиотици, което прави болестта не чак толкова нелечима, а ваксините – не чак толкова насъщни. Как не ги е срам!

Едва ли в рамките на живота си някой ще развие резистентност към всичките над 80 вида антибиотици. И понеже не съм фармацевт, а медиен човек, в цялата тази работа аз виждам една перфектна операция по промиване на мозъци за промяна на глобалните милиардни потребителски нагласи. Като в онзи трудов колектив навремето, дето като им казали, че утре ще ги бесят, те попитали въжетата от вкъщи ли да си ги носят или ще се раздават по профсъюзна линия. Но не е само това.

Понякога ми се струва, че цялото здравеопазване е сбъркано, че е заразено със зло повече от другите човешки дейности, защото тук на масата са турени животът и смъртта и всичко е много по-контрастно, много по-съдбоносно, много по-важно отколкото, да речем, в металургията, леката промишленост или индустриите за уплътняване на свободното време. Когато здравеопазването стане бизнес (каквото го направиха у нас и ние приехме това с ведра либертарианска надежда), тогава целта е печалбата, а здравето е елемент от търговската опаковка, чиято цел е да направи продукта по-привлекателен.

Според неумолимата икономическа логика днес цялата огромна медицинска и фармацевтична индустрия, свързана с общественото здравеопазване, има интерес не хората да са здрави, а да са болни. И не да са инцидентно болни, а хронично болни. Ако един ден случайно изчезнат диабетиците, фармацевтиката ще се срине и милиони семейства ще останат на улицата. А представяте ли си ужаса и икономическия колапс, ако изчезнат настинките!

Светът е такъв, че техниката прогресира, но човеците деградират. Не само в медицината, а навсякъде. Помня колегите на баба ми. Тя беше лекарка. Те лекуваха първо човека, а после болестта. Стараеха са да видят цялата картина, а не да се заровят в тясната си специалност, отвъд която или не разбират нищо, или изобщо не ги интересува.  Днес от този вид познавам само двама или трима. Единият е типичен библейски безсребреник, на когото и цвете да подариш, ще те гони по коридорите да ти го върне. Той ми е предписал най-ефикасните лечения и ми е дал най-добри съвети и то по въпроси извън неговата специалност.

Печалбарството превръща лекарите в търговци. Здравните каси ги развращават допълнително, защото по здравна каса се плащат такива цени, каквито на свободния пазар едва ли някой би си позволил нахалството да поиска. Попаднал веднъж в системата, човека започват да го подмятат от специалист на специалист, от изследване на изследване, откриват му неща, с които той спокойно би живял в неведение за тях до смъртта си, но сега те съзнателно се превръщат в средства за психически тормоз. В кошмар. Назначават му се нови и нови лечения и процедури. Правят му се ненужни операции, без някой да се тревожи дали човекът няма да осакатее от това. Ненужно се отстраняват органи. Свидетел съм как на моя близка искаха да извадят без нужда окото, с което после тя живя дълги години до смъртта си. Попаднал в месомелачката на търговските дружества, болникът влиза в един кръг на изследвания и лечения, от който няма излизане. Човекът се превръща в хипохондрик, а през цялото време здравната каса прави: дзън, дзън, дзън...

А много лекари, ще ми се да вярвам, че повечето лекари – дали от любов и състрадание или пък от професионална гордост – наистина искат пациентите им да оздравеят, без да слагат финансовата част на първо място. Но като цяло логиката на фантастичното, модерното здравеопазване е тази – търговската печалба. И вероятно така трябва да бъде, защото без огромните търговски печалби, всички чудеса, всички космически апарати, всички невероятни медикаменти биха били невъзможни. Виждате ли как всичко е смесено и размесено! Великолепен пример за това как доброто и злото не само присъстват едновременно, но и проникват едно в друго. И често личността на отделния лекар няма никакво значение. Това е безлико зло, с което истинските, хипократовите лекари отчаяно се борят, но битката е трудна, защото срещу тях са се изпратили другите „лекари“ – търговците в храма.

Има лекари, които боготворя. Много мои съученици станаха лекари. Мнозина приятели са лекари – близки, мили приятели. Сред тях има лекари, с които един телефонен разговор е достатъчен, за да се излекувам наполовина, само заради умението им да ме утешат и окуражат. На тях вярвам, но има лекари (и те за жалост са повече), на които не вярвам. А упованието на пациента в лекаря е решаващо за лечението. Попадал съм на „светила“, които не са успявали да разберат какво ми има или защо ми го има, въпреки скъпите изследвания, на които са ме плащали при свои бивши студенти. Случвало се е да получавам дотам противоречиви мнения при едни и същи изходни данни, че съм се съмнявал дали медицината изобщо е наука или е някакво наукоподобно приложно изкуство като историята.

Тъжният извод от всичко това е, че за пореден път не успяхме да построим рая на земята. За пореден път нашата горделива Вавилонска кула не успя да докосне небесата. Имаме болници като петзвездни хотели. Имаме апаратура, за която само допреди 20 години не можехме и да сънуваме. Имаме медикаменти, които вече свободно бърникат из молекулите на материята – днес на практика за всичко има хапче. Но все пак нещо ни се губи, все пак нещо все още ни липсва. А то ни липсва, мисля си, защото никога не сме го търсили и никога не сме се стремили истински към него. Кое е то ли? Можете да го наречете по най-различни начини и все ще сте прави, ако сте разбрали за какво става дума. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.