Мистерията с тровене на кучетата в бургаския квартал “Сарафово” се разплита

Почина легендата на “Левски” Павел Панов

Пет жени са били убити в близост до църква в Дагестан

12 души са задържани преди срещата Левски – Ботев (Пд)

Красимир Каракачанов: Амбицията ми е докато съм министър да въведем доброволната военна служба

Патриарх Неофит поиска и даде прошка в храма ”Света Неделя”

Делян Пеевски: Противниците ми са хората, ограбили България

Пропадане в снежна козирка убива Ния (обзор) Седнала да си сложи котки на краката върху снежна козирка, която се сринала

Турист почина на ски писта „Кулиното”

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 19 февруари 2018

Десет души са затрупани от лавина в Алпите

Италиански „Левски“ на старта

Българските Destiny’s Child изгряха в „Гласът на България“

НФСБ провежда шествие по повод 145 години от гибелта на Апостола на свободата

Протестиращи пред парламента: Не гласувайте тайно Конвенцията

Икономиката на Унгария – забавяне или стабилност?

Правителството на Виктор Орбан официално заяви своя „икономически патриотизъм”, който се изразява в повишаване на значимостта на унгарския капитал

Унгария и Полша са пример за две централноевропейски страни с динамично развитие, които следват свои специфични модели на икономическа политика. След като преди няколко седмици представих икономиката и банковата система на Полша, настоящата статия ще бъде кратък преглед на икономиката на Унгария, а състоянието на банковата й система ще бъде разгледано в следващата ми статия.

Текущо състояние

Според Световната банка страната се нарежда на 41-во място по отношение на условията за правене на бизнес, като предимствата са в областта на международната търговия, правилата относно прилагането на договорите, достъпа до кредит и регистрирането на собствеността. Проблемите са свързани с процедурите за плащане на данъците, затрудненията при стартиране на бизнес, защитата на миноритарните акционери, достъпа до електричество и получаването на разрешителни за строеж.

Според данните на Евростат доходът на човек от населението според стандарта на покупателната способност през 2015 г. е 19 500 евро при 28 700 евро средно за Европейския съюз. Тоест покупателната способност в Унгария представлява 67.9% от средната за ЕС и 45.8% от средната за САЩ. Така унгарската икономика попада сред тези с висок доход на човек от населението в света.

През 2015 г. нейната икономика допринася за 0.53% от световния износ на стоки и услуги, докато за сравнение относителният дял на България е 0.15%. По този начин унгарските фирми частично възстановяват конкурентоспособността си на международните пазари.

Структурата на брутната добавена стойност (БДС) в унгарската икономика се различава от средната за Европейския съюз. Докато в Унгария 6.5% от добавената стойност се генерира от селското стопанство, то в ЕС този дял е едва 1.7%. Приносът на индустрията в Унгария също превишава този в ЕС – съответно 29.6% срещу 24.3%. Така делът на услугите в Унгария е значително по-нисък, отколкото в ЕС – съответно 63.9% срещу 74.1% от БДС. Съществен принос за това състояние има промишлеността и по-конкретно хранително-вкусовата промишленост, фармацевтиката, химическата промишленост, автомобилостроенето, металургията, информационните технологии. Унгария е най-големият производител на електроника в Централна и Източна Европа.

Пазар на труда

Населението на Унгария е около 9.9 млн. души, като подобно на останалите европейски страни е характерно увеличаването на средната възраст. Образователната система е дуална. Средното образование е разделено на професионално и общо, като резултатът е добре подготвена работна сила. Като цяло предлаганите умения на трудовия пазар отговарят на търсените от работодателите.
Трудовият пазар в Унгария се характеризира с висока степен на гъвкавост. През септември 2016 г. коефициентът на безработица е 4.7%, което нарежда страната на трето място според този показател в Европейския съюз заедно с Малта, като начело са Германия (3.8%) и Чешката република (3.9%). През последните години заетостта трайно нараства. Структурата й се различава от средната за ЕС, като в Унгария относителният дял на заетите е по-висок в селското стопанство – 6.6% срещу 4.7% средно за ЕС, както и в индустрията 25.5% при 21.6% средно за ЕС, докато при заетите в услугите са 67.9% в Унгария спрямо 73.7% в ЕС. Според данни на Унгарския централен статистически институт през 2015 г. средната брутна работна заплата общо за икономиката е 800 евро на месец, а нетната е 524 евро на месец.

Парична политика

Паричната политика на Унгария е насочена към осигуряване на стабилност на цените. Централната банка има поставена конкретна цел за темпа на инфлация – 3% с допустими граници на колебание от един процентен пункт. Очакванията на Европейската комисия за инфлацията съответно за 2016 и 2017 г. са 0.4% и 2.3%, което означава, че поставената цел за момента не се постига, но действията на централната банка би следвало да допринесат това да се случи през следващата година.

Форинтът поскъпва леко спрямо еврото през последната година. Средномесечният курс през ноември е 308.81 форинта за евро при 312.27 през ноември 2016 г., което представлява поскъпване с 1.1% на годишна база. Тенденцията от предходните години беше форинтът плавно да поевтинява спрямо основните валути, което се обяснява най-вече с положителния инфлационен диференциал спрямо по-развитите икономики.

Същевременно централната банка следва политика за поддържане на ниски лихви. Основният лихвен процент е 0.9% от май 2016 г. и изразените до момента намерения са той да се запази непроменен в краткосрочен период. Очакванията на Европейската комисия за растежа на икономиката за 2016 и 2017 г. са съответно 2.1% и 2.6% в реално изражение, което се съчетава с нисък коефициент на безработица от 5.1% и 4.7% и положително салдо по текущата сметка от 4.1% от БВП и 3.1% от БВП.

Политика на правителството

Фискалната политика през годините след кризата се изразява в опити за стимулиране на вътрешното търсене чрез поддържане на постоянни бюджетни дефицити. През 2015 г. дефицитът е 1.6% от БВП, докато през 2016 г. се очаква леко да се понижи до 1.5% от БВП и след това отново да нарасне до 2.3% от БВП през 2017 г. Тези очаквания могат да се обяснят отчасти с промяната в данъчното законодателство, която предвижда данъчната ставка по корпоративния данък да стане пропорционална в размер от 9%. До момента данъчната ставка е 10% за печалба до 500 млн. форинта (1.62 млн. евро) и 19% над тази граница. Целта на правителството е по този начин тя да стане най-ниската в Европейския съюз. Тази мярка ще даде допълнителен тласък за засилването на международната данъчна конкуренция. Положителните ефекти в Унгария се очакват най-вече за средните по размер предприятия. Големите мултинационални компании и в момента се възползват от ниски (почти нулеви) ефективни данъчни ставки поради наличие на данъчни облекчения и субсидии.
През 2010 г. данъците бяха повишени, за да се предотврати криза в публичните финанси. В резултат от това бюджетният дефицит се понижи от 5.5% от БВП през 2011 г. до 2.3% от БВП през 2012 г., като след това той се запазва под границата от 3% от БВП. Държавният дълг също следва положителна тенденция след 2011 г., когато достига 80.7% от БВП, като през 2015 г. той е вече 74.7% от БВП, а през 2017 г. се очаква да спадне до 72.5%. Въпреки фискалната консолидация той все още далеч превишава референтната стойност от 60% от БВП.

Повишението на данъците обаче преследва и други цели освен чисто фискалните. То е насочено към някои сектори, които са доминирани от чуждестранни компании, като търговията на дребно, телекомите и енергетиката. От своя страна банковата система, която също е предимно чуждестранна собственост, понесе разходите за конвертиране на ипотеките, отпуснати в чуждестранна валута. Това се случи в резултат от държавната политика след рязкото обезценяване на форинта (с почти 59% спрямо щатския долар и с почти 29% спрямо еврото през периода от юли 2008 до февруари 2009 г.), което силно увеличава разходите за обслужване на тези кредити и постави немалка част от населението в затруднено положение.
Въпреки че разглежда повишаването на данъците като временна мярка, правителството на Виктор Орбан официално заявява своя „икономически патриотизъм”, който се изразява в повишаване на значимостта на унгарския капитал в банковия сектор, медиите, енергетиката и търговията на дребно. След административното понижаване на цените в енергетиката някои инвеститори се изтеглят от страната, а в банковата система също се наблюдава подобно развитие. Засега правителството не отчита нарастване на националното влияние при търговията на дребно.

Останалите сектори на икономиката, в които преобладава чуждестранната собственост, не са засегнати от икономическата политика на правителството. Това се отнася например за автомобилната индустрия, която привлича международни инвеститори, създава множество директни работни места и генерира заетост и добавена стойност в свързаните отрасли.

Като цяло икономиката на Унгария се развива по-бързо от средния темп за Европейския съюз. Въпреки това в по-дългосрочен период се наблюдава забавяне на процеса на догонване на средноевропейските равнища на доход спрямо нейните конкуренти от Вишеградската четворка. Така през 2015 г. Унгария е изпреварена от Полша според покупателната способност на човек от населението. Принос за това има и политиката на правителството, което се стреми да увеличи влиянието на местния капитал в определени сектори. Резултатите не са еднозначни, но за момента тази политика има достатъчна подкрепа от населението.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. важното е, че евроатлантическите кречетала спряха да сочат унгария с пръст, като лошата диктатура спираща бедните имигранти да идат на гости на меркел.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.