Сейф ал Ислам влиза в битката за президент на Либия Вероятно ще се изправи срещу фелдмаршал Халифа Хафтар

Наследникът на трона в Рияд купил френски замък Шато Луи XIV е най-скъпото имение в света

САЩ отричат да са заловили Ал Багдади

Тръмп взема на мушка Русия и Китай Путин благодари за помощ от ЦРУ

Шулц иска поста на финансов министър Левицата не можела да си позволи големи отстъпления от предизборни обещания

Най-модерна техника на 237 места за спешна помощ Нов филиал обслужва 30 хил. неотложни пациенти

Сблъсъци пред парламента в Албания срещу избора на нов главен прокурор

Жълт код за значителни валежи от сняг в три области на страната утре

Транспорт и екология са приоритети на София през 2018 г. Столичната община със своя система срещу мръсния въздух

САЩ наложиха вето на проекторезолюция в Съвета за сигурност на ООН за статута на Ерусалим

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 19 декември 2017

Наши ученици с 95 медала от олимпиади за 2017 г. Софийската математическа гимназия с най-много отличия

Лъскат НДК за гостите от ЕС Системата за сигурност струва 12 млн. лв., снайперисти ще следят за безопасността на ВИП-овете

Митевски неоткриваем, съдят го задочно Отказаха експеримент как се изнася чанта с пачки

Пътнически влак дерайлира във Вашингтон Превозното средство се е стоварило върху магистрала

Икономистът проф. д-р Димитър Стефанов пред „Труд“: Като народ трябва да извадим държавата от либералната летаргия Платихме от глупост повече, отколкото ни поиска Западът

Разговаряме с проф. Димитър Стефанов за пътя на България към еврозоната. Какви опасности крие той за държавата и за обикновените хора. Как се стигна до положението, в което се намираме днес? Проф. Стефанов не поставя под съмнение членството ни в Европейския съюз и НАТО. Но задава много остро въпроса: Каква цена платихме и продължаваме да плащаме за това. В крайна сметка страната ни стана жертва на геополитическата ситуация. Сега обаче имаме възможност да „напомпим мускули“. Вижте защо.

– Проф. Стефанов, отново се заговори за бъдещо членство на България в еврозоната. Въпросът е доста спорен, ваши колеги смятат, че не бива да се бърза, а други го поставят като краткосрочна цел на държавата. Какво е вашето мнение?
– Трябва да е ясно на всички в България. Няма такъв въпрос – ние по присъединителния договор сме задължени да приемем някога еврото. Въпросът е кога. Това е подходът, избран още в началото на 90-те години на миналия век. Тогава проблемите се сведоха до това кога (а не защо) ще влезем в Европейския съюз (ЕС) и НАТО. В името на тези имагинерни цели бяхме готови да платим всякаква цена, каквато биха ни поискали. От глупост ние даже платихме доста над това, което ни поискаха.

– Доста силно изказване. Все пак, кой взе тези решения за нашата съдба?
– Истината е, че ние станахме жертва на една геополитическа ситуация – колапса на Съветския съюз. Западът начело със САЩ се самообяви за победител в Студената война, а ние се оказахме плячката, която трябваше да поделят. Проблемът за Запада бе как да усвоят тази плячка. Получи се като в народната мъдрост – едни мислят за сватба, а други – за брадва. Ние мислехме да се сватосаме с великото западно семейство и да стигнем до сватба. За нас сватбата бе влизане в ЕС и НАТО. Някои наши политици се възторгваха, че ако това стане, България ще се превърне в Швейцария на Балканите. Един от тях, между другото, стана швейцарец на балканите.

– А за Запада в какво се състоеше проблемът?
– За Запада проблемът беше как най-бързо да узурпират страните от съветската сфера на влияние. И бързо намериха решението. Първо, лансираха концептуалната база на предстоящото усвояване, наречена „вашингтонски консенсус“. Последният бе списък от мерки, които се свеждаха до внедряване на пазара и изборната демокрация като начини за решаване на икономическите и политическите проблеми. Второ, решиха набързо да ни вкарат в западната институционална рамка – ЕС и НАТО, въпреки че не отговаряхме на критериите за интеграция.

– А защо според вас Русия бе оставена извън този проект?
– Това не е така. Нищо подобно – Русия бе разработвана по отделен проект, щедро финансиран от САЩ. По времето на Борис Елцин американците успяха да стигнат далеч във вкарването на либералната зараза в икономиката и политическата система на Русия. Но там в един момент дойде горският, както се казва, в лицето на Владимир Путин, който ги измъкна от този проект. Нещо подобно стана и в Китай. Китайците брутално от корен пресякоха либералната зараза. Междувременно те демонстрираха свой изключително успешен модел на създаване на пазарна икономика. Техният Путин се казваше Дън Сяопин.

– Наистина ли всичко е било предрешено. Имало ли е друга възможност за нашите страни?
– Спомнете си какво се случи на победената Германия в Първата световна война. Ваймарският мирен договор от 1919 г. включи т. нар. клауза на вината, според която Германия трябваше да изплати 132 млрд. марки (днес над 400 млрд. долара). Германия трябваше да изтърпи едно голямо унижение, за да изкупи вината си. Но именно това ваймарско унижение на Германия докара нацизма и Втората световна война. Заради надменната политика на победителите човечеството плати чудовищна цена. Осъзнали своята грешка, победителите след Втората световна война не подложиха на подобно унижение победените Германия и Япония. Вместо наказание и унижение бе създаден механизъм за възстановяване на Европа от войната. Благодарение на този механизъм победените Германия и Япония се превърнаха в първокласни икономики. На този исторически фон, преценете сами, кой от двата подхода бе приложен към нашите страни от победителите в Студената война. Лично аз мисля, че подходът бе издържан в духа на Ваймарския договор, но в перфидна форма. Целта бе да бъде доубита съветската система. Нашите страни като членки на НАТО се превърнаха в част от системата за унизяването на Русия. Явно някои са забравили какво направи една унизена Германия. А какво може да направи една унизена Русия, надхвърля всякакви апокалиптични картини. Сега човечеството е въвлечено в една налудничава битка и ако не се намери разум за излизането от нея, нищо добро не ни очаква. Но това е тема за друг голям разговор.

– Нека да се върнем на въпроса за членството на България в еврозоната. Кой е главният проблем и как да търсим начини за преодоляването му?
– За нашия политически елит членството в еврозоната се свежда до един технически проблем – замяната на българския лев с евро. Но тук има и стратегическа задача, произтичаща от това, че паричният съюз не може да работи без политически съюз. ЕС не тръгна от самото начало по пътя на създаване на федерална структура, а се разви по пътя на серия от договори, в резултат на което придоби хибридна структура. Фактически Евросъюзът си остава една международна организация, в която решенията се вземат от страните членки . ЕС наподобява ООН, а не е работеща федерация. Сега ни управляват шепа назначени комисари и над 20 хиляди високо платени чиновници. Това е гробището на най-високата европейска ценност – демокрацията. Това беше главният мотив на британците да задействат процедурата по напускане. Натрупващите се проблеми все по-настоятелно изискват създаването на федерация. Големият концептуален проблем е какъв тип федерация да се създаде.

– Какво пречи на лидерите на държавите членки на ЕС да се съберат и да решат създаването на политически съюз?
– Има два проблема. Първият е какъв политически съюз да бъде създаден. Тече дебат, но той е още в зародиша си. Някои смятат, че трябва да се създадат Европейски съединени щати по подобие на федералното устройство на САЩ. Появиха се и идеи от рода: защо не Съединени щати на Германия. Срещу тези идеи има мощна съпротива. Твърди се, че създаването на федерално устройство ще унищожи страни с изключителни традиции, уникална култура и т.н. Издига се идеята за създаване на Европа на нациите. Вторият проблем може да се нарече технически. Натрупват се два проблема – създаването на политически съюз и извеждането на еврозоната от кризисната ситуация, в която се намира. Тези две задачи са от различен времеви порядък. Решаването на кризисните проблеми на еврозоната е текуща задача на момента. Създаването на политически съюз е дългосрочна стратегическа задача. На САЩ бе нужно повече от век време и преживяна унищожителна гражданска война, за да се превърнат в истински политически съюз. Тук, в Европа, управленската задача е да се намери модус вивенди между паралелното решаване на двете задачи без стратегическата да се набутва в краткосрочния период на техническата. Европейските технократи са на друго мнение. Според тях еврото е апогея на паричната интеграция и това е достатъчен аргумент да се форсира политическата интеграция. Предстои да видим кой и как ще реши съдбата на европейската интеграция.

– В неотдавнашно свое интервю вие не се съгласихте с това преддверието на еврозоната да се нарича „чакалня“. Разяснете позицията си?
– Преди дадена страна да влезе в еврозоната, трябва да премине през механизма на разменните курсове (ЕRM 2). Именно този престой у нас наричат „чакалня“. Според мен точното наименование трябва да е фитнес зала, в която страната трябва да натрупва мускули за еврозоната. Чакалнята може да предполага люпенето на семки, а задачите в тренировъчната зала са съвсем други.

– Много хора у нас се страхуват от шоково нарастване на цените на стоките след въвеждането на еврото в България. Така ли е наистина?
– След като влязохме в ЕС, се наблюдава следната ситуация: сближаване на цените на еднородните потребителски стоки у нас и старите членки, съпроводено, както аз смятам, с драстична разлика в качеството на едни и същи стоки у нас и при тях. Това е безспорно „постижение“ на интеграцията. Този проблем не може да бъде решен от пазара. Тук е нужно държавата да защити своето население. Някои настояват за референдум за влизането в еврозоната. Аз считам, че ние трябва да кажем на политическата класа: разрешете този проблем, който донесе влизането в ЕС – да ни прецакват с по-ниско качество при еднакви стоки и тогава да влизаме в еврозоната. Тук е нужно национално движение с искането – „Еднакво качество за еднакви стоки!“. Ние като народ трябва да извадим държавата от тази либерална летаргия, че пазарът ще оправи всичко и да я накараме да ни защитава.

Нашият гост
Димитър Стефанов е роден през 1946 г. в с. Стефан Караджа, област Добрич. От 1981 г. е доктор по икономика. Специализирал е световно стопанство, приватизация, микро- и макроикономика в няколко европейски страни, САЩ и Япония. Бил е зам.-шеф на Агенцията за приватизация и председател на надзорния й съвет. Народен представител от НДСВ в 39-ото народно събрание. Професор в Стопанския факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”. Преподава и в университета в Караганда, Казахстан.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. България трябва да напусне ЕС и НАТО и да изхвърли краварите и западняците. Тези изроди се гаврят с нас, те ни приемат като животни , а не като равноправни.

  2. Фа те еб@ професора. И на този Европа му виновна. Сякаш мафията е нейна.

    1. олихофрен си пенчо, олихофрен. затова не си и професор, а злобен форумен драскач.
      панимайш?

  3. „Либерална зараза“ оттук нататък няма какво да се чете този пасквил. Интересно защо заразените имат силни икономики, а онези с „горския“ дето се отървали от либерализма, разчитат само на това дето даром помпат от земята. Та дори и помпането им го осигурява либарализмът.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.