Доналд Туск е новият председател на ЕНП

Американският държавен секретар Майк Помпео е похвалил България за сделката за F-16

Бойко Борисов е благодарил на Манфред Вебер за призива му да се свали мониторинга върху България

Москва върнала на Украйна повредени кораби

Борисов: С Ангела Меркел вярваме, че ЕНП трябва да запази лидерските си позиции в ЕС

Премиерът Борисов е поканил Себастиан Курц в България

Свалките пречат на успеха в тениса

5 години плащаме за отнето предимство Цената на „Гражданска” ще нарасне с 240% за няколко бири

БАБХ изтегли от пазара пушена скумрия и домашен свински суджук заради листерия

Дервиши се завихрят в НДК „Сема” - ритуал и спектакъл в едно

Под земята печатат нови паспорти До края на годината се разбира кой ще прави картите с чип

Признаване на разходи за служебен автомобил

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 21 ноември 2019

Борисов: С Кириакос Мицотакис сме единодушни, че ЕС трябва да се разширява

Борисов към Естер де Ланге: Благодаря ти, че се увери на място колко добре пазим границата на ЕС

Историята на едно наследство Какво стана с дарението на дипломата от Женева Теодор Димитров, оставил на държавата духовни и материални ценности за милиони левове?

Имението в гр. Жекс – Франция

Държавата доброволно прие завещаното богатство. Но с това тя прие и задължението да го управлява и отговорността да го направи народно достояние, защото то принадлежи на народа

Предлага се къщата на Теодор Димитров в Женева да бъде превърната в български духовен център, а в двора й – построена църква

Теодор Димитров

Изминаха повече от 12 години, когато дипломатът от Женева Теодор Димитров остави завещание на България, оценявано на милиони левове. Еуфорията беше голяма! Медиите публикуваха десетки печатни материали – статии и снимки. През м. май 2008 г. в дните на българската култура и духовност, телевизиите показваха репортажи, срещи и интервюта. Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” направи изложба и показа подбрана част от огромното наследство на българина.
Съвсем заслужено!

България получи наследство от недвижимо имущество:
Имение с масивна 3-етажна сграда, построена в края на 19 в., с разгърната площ 1600 кв. м върху терен от 11 декара, с изглед към езерото Леман, в района на гр. Жекс – Франция, на 15 км от Женева.
Едноетажна къща с дворно място 600 кв. м в престижен район в община Шамбези в Женева, с оценка на имота 1,2 млн. швейцарски франка.

1/3 идеална част от общата на 3-мата братя къща в кв. Княжево – София.
Теодор Димитров оставя като дарение и огромно духовно богатство: старопечатни книги и ръкописи с гравюри, едно от първите копия на Гутенберговата библия, първите мюнхенски издания на Рембранд и Дюрер, колекция от 100 старинни православни икони (византийски, гръцки, руски и български), старинни исторически карти и атласи, енциклопедии (между тях и една от първите световни, печатана във Франция през 1776 г.), картини, графики и рисунки – над 850 единици. Между тях са такива на Салвадор Дали, Жорж Брак с колекция “Еротично изкуство”, графика на Марк Шагал, платна на Дечко Узунов и Златю Бояджиев. Потъна в неизвестност, обаче, зорко съхранявана от него картина на Моне. Наследеното движимо имущество надхвърля 45 000 единици, разпределени и предадени на 10 национални музеи и галерии в София.

В 30-те стаи в имението в гр. Жекс – Франция, Теодор остави десетки стари мебели с антична стойност от преди няколко века, украсени с богати орнаменти, изобразяващи екзотични животни (глигани, птици), кристални витрини и огледала, богата дърворезба, старинни полилеи, свещници и часовници. Между тях е и спалнята, ползвана от Наполеон при посещенията му в къщата на неговата любовница в Женева. За съжаление, за голяма част от тези вещи не се знае нищо (те биват разнасяни по различни складове без необходимата публична отчетност) и сега прахът на забравата ги е покрил.

Както е известно, близките на Теодор Димитров оспориха Второто завещание, направено 2 дни преди смъртта му в болницата на Женева, когато в предсмъртната агония на болен човек от рак с разсейки в цялото тяло и мозъка, докаран на инвалидна количка от сестра, упоен с обезболяващи, се подменя волята му, без точно определени условия и задължения, без да се упомене цел, адрес и начин на ползване на наследството, без присъствие на близки и приятели.

Специално повиканият нотариус, в присъствието на хищнически настроени държавни служители и случайни свидетели, оформя новото Второ завещание, състоящо се само от три изречения:
1. С настоящето отменям всички предишни завещателни разпореждания.
2. Правя наследник на всички мои имущества, където и да се намират и каквото и да е тяхното естество, Република България.
3. Определям Постоянното представителство на Р. България при ООН в Женева като мой изпълнител на завещанието.

Държавата става единствен наследник и изпълнител на цялото движимо и недвижимо имущество.
През това време, нас, близките на Теодор Димитров в България, ни държаха напълно изолирани. Дори съобщението за смъртта му получихме чак след 10 дни.

В Първото завещание, депозирано в Нотариата на Женева, една година по-рано от неговата смърт, по безспорен и ясен начин в 6 ръкописни страници, е заявена истинската воля на наследодателя, където разпоредител и изпълнител на завещанието са неговите родственици и където българската държава има своето място, но при точно определени условия, а именно:
Цялото книжно богатство, включващо старопечатните книги и ръкописи, историческите атласи и енциклопедии и т.н., които Теодор нарича в завещанието си “библиотеката и архивите”, намиращи се в къщата му в Женева, “да бъдат предоставени на Института по история при Българската академия на науките”.

Притежаваното от него в гр. Жекс – Франция имение, наричано от Теодор в завещанието “Европейско огнище на културата”, наследниците да предложат на българската държава дарение, при условие, че това имение никога няма да се продава, а остава българско парче земя в сърцето на Европа завинаги, на разположение на българските интелектуалци, дипломати и т.н. Ако не – имението да се продаде и доходите да се разпределят между наследниците”.

В понятието “Европейско огнище на културата” се включват терена, сградата и намиращото се там огромно материално и духовно имущество, без което то не би могло да съществува.
Точно тези условия, ние наследниците, никога не сме оспорвали. След обявяването на завещанието, по време на съдебното оспорване и по-късно, непрекъснато търсихме българските компетентни органи, обсипвайки ги с множество писма за изпълнение волята на Теодор Димитров, алармирахме и апелирахме за спасението на наследството.

Продължилият 4 и половина години съдебен спор приключи в полза на държавата. Швейцарският съд каза своята дума. Това бе един съдебен процес, съпроводен със съдебно-правни нарушения, конфликт на интереси, служебни амбиции и кариеризъм.
През годините след неговата смърт, всичко около дарението на Теодор Димитров се върши на тъмно, без участието и контрола на неговите близки. Защото те не са вече никакви гаранти за изпълнение на волята му. Гаранти са незнайни държавни чиновници. Те ще се погрижат да запазят паметта му и това, което остави на народа.

И днес, 12 години по-късно, да погледнем от разстояние на изминалото време. Какво стана с дарението? С огромното духовно и материално богатство? Стана ли достояние на народа?
В съответствие с Решение на Министерския съвет, през 2007-2008 г. са отпуснати на Министерство на външните работи и Министерството на културата бюджет общо 500 000 лв., които да се разходват за консервационно-реставрационни дейности на движимото имущество, за неговото транспортиране и разпределение, за командировъчни разходи. Извършва се огромна работа от специалисти по стойностното идентифициране на имуществото – историческо, етнографско и археологическо.

През 2008 г. са изпразнени всички сгради и в България пристигат 5 тира с имущество, прието за съхранение в складовете на транспортно-логистична фирма “M&M – Милицер и Мюнх” в София. По-късно то е разпределено и прието за съхранение в 10 национални музеи и галерии.
Предлагат се различни идеи как да бъде използвано.

На 6 май 2007 г. в Женева, в деня на празника на св. Георги, 150 български семейства поемат инициатива, а на 6 юни 2007 г. се учредява Инициативен комитет, в който участват Посланикът ни в Швейцария, ръководителят на Мисията ни към ООН в Женева и изтъкнати българи, живеещи там, за създаване на Български духовен център в Швейцария и построяване на църква.

Предлага се къщата на Теодор Димитров в Женева да бъде превърната в български духовен център, а в двора є – построена църква. Предложението им, обаче, продължава да лежи в архивите и бюрата на чиновниците в президентството, Министерския съвет и св. Синод. От тогава изминаха 12 години, а с всеки изминат ден, имотът все повече рухва.

По-късно, през септември 2009 г., Министерството на културата взима решение предметите от наследството да бъдат прибрани за съхранение в закритото училище “Сава Радулов” в гр. Панагюрище и се оформя идеята да бъде започната процедура по разкриване на филиал “Музей на дарителя Теодор Димитров” към Историческия музей в града. Напълно обосновано решение!

От наследените архиви, чиновниците от министерството вече знаят, че фамилията на Теодор Димитров е от гр. Панагюрище, самият той там е учил, много негови съвременници са били активно подпомагани в тяхното професионално развитие. Панагюрци помнят как при гостуванията на негови близки в Женева, са им връчвали списъци от лекарства, детски храни за бебета и всичко друго “кой от каквото има нужда”, които Теодор е купувал за тях със собствени пари.
Затова на 15. 08. 2009 г., 7 години след смъртта му, панагюрци пишат:
Скъпи Теодор,
Камбаните на “Св. София” приветстват теб – достойния и верен син на България!
Камбанният звън отеква в Оборище и Бунай и хората на Панагюрище поздравяват теб – отличникът на прогимназията.
Тополница и Луда Яна бързат към Марица и птиците притаяват дъх, съзирайки един младеж да се движи по калдъръмите на стария Пловдив. Библиотеките се попълниха с томовете на твоите трудове, посветени на историята на отечеството.
Музеи и галерии показват оригинали на световната култура, които ти дари на народа си.
Родината те обгърна с любов и признателност.
А ние твоите съученици те обичаме и се гордеем с теб!
ДЪЛБОК ПОКЛОН!

Четете в следващ брой – Как Теодор Димитров натрупа своето наследство и какво може да се направи с него оттук нататък

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.