Йова от Шумен: Жега е, вадете ветрилата! Поне 100 атрибута за разхлада има колекционерката

Йова Ръцева с част от богатата си колекция от ветрила

Адска жега, 35 градуса на сянка. В такъв момент, ако сте навън, където няма климатик, най-доброто спасение е ветрилото. Какво ще си кажат хората, като ви видят? Че ви е топло и сте елегантна! Това обяснява шуменката Йова Ръцева, за която ветрилото е любима вещ, неизменна част от гардероба й. И така е вече повече от 15 г. Не се определя като колекционер, защото нито едно от нейните десетки средства за разхлаждане не стои непокътнато. Всички до едно се ползват и то целогодишно. Йова винаги носи две ветрила в дамската си чанта. Едното за нея, стриктно съобразено с тоалета и мястото, където отива, а другото… за помощ на приятел.

Разказва, че докато открие откъде да си купи първото ветрило в Шумен, гледала с благородна завист на телевизионния екран Йорданка Христова, Богдана Карадочева и Ваня Костова. В един много горещ ден попаднала на индийски магазин в центъра и там намерила своето първо хартиено „перце“. Минути по-късно в кафене с приятели го извадила и започнала да се разхлажда, без грам притеснение, че никой край нея не ползва ветрило. „Не разбирам хората, на които им е горещо, а имат притеснения или скрупули да извадят ветрило. То не е каприз, а необходимост. Не е ли по-неудобно, ако си вееш с вестник, с друго подръчно средство или се заливаш с вода…“, смее се Йова.

Когато установила предимствата на ветрилото, още при първото си посещение в Испания се върнала с 15. Всичките до едно на точки. Никога няма да забрави мига, в който открила там магазина – море от ветрила. Като видял възхитата в очите на Йова, съпругът й просто излязъл навън и седнал на пейка да чака. Тя набързо съставила списък с приятелките и колежките, които са много, защото по това време била методист в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен. Решила какви цветове ще подхождат на всяка според възрастта и характера, и започнала да пазарува – черно на бели точки, розово, червено, зелено…

„Бях толкова щастлива, като ги подарявах, повечето получателки си ги ползват и до днес“, казва Йова. Не е броила точно колко приятелки е „заразила“ с древния атрибут. Всеки от обкръжението й обаче знае, че пътува ли в чужбина, подаръкът за нея трябва да е ветрило. И приятелите, и роднини безпогрешно обогатяват сбирката й. Със сигурност поне 100 ветрила са минали през ръцете й. Най-възхитена била, когато получила бяло ветрило с ръчно изрисувани пеперуди върху плата и още едно в любимото лилаво на точки не би поверила на никого.

Притежава не само испански, а италиански, гръцки, румънски, произведени дори в Русия и Германия, където температурите не са толкова високи. Последният подарък дошъл преди месец от Малта – от черен плат с изящна бродерия, обсипан нежно с пайети. „Дано ме поканят на прием“, казва Йова и е сигурна, че ще му дойде времето. Обяснява, че всяко си има своето място на употреба. Например, на театър и концерт винаги е с дискретно ветрило, което не вдига шум и не пречи на околните.

Иначе в колекцията й има две хартиени, дълги по над 32 см., който буквално пърхат във въздуха. В другата крайност е 15-сантиметрово „крилце“ от фини пръчици с органза между тях, което е по-скоро с декоративни функции.

Затова Йова е категорична, че дори и да не ти е топло, можеш да носиш ветрилото, като аксесоар. И все повече жени го правят, дори и много млади момичета. „Това ме радва, защото ветрилото носи финес, женственост, изразява част от характера на този, който го ползва. Дори начинът, по който се употребява, е показателен за човека“, обяснява шуменката. Налага й се често да изнася уроци, защо начинаещите често го хващат като сопа и вместо да се наслаждават, се наказват.

Правилно е да се хване с четири пръста отпред, а отзад да се подпре с палец за устойчивост. Махаш близо до лицето, не пречиш на околните и не привличаш вниманието, обяснява ценителката Йова.

Шуменката е и истински енциклопедист за историята на ветрилото. Произходът му може да се проследи още от 4000 година пр.н.е. в Египет, когато с огромни по размери ветрила е създаван бриз, служели са за защита от слънце, дъжд и насекоми. За египтяните то е било символ на власт и доказателство за това е намереното ветрило в гробницата на фараона Тутанкамон. По-късно става част от ежедневието на гейши и знатни дами в Япония, както и в Китай. Броят на ребрата в японските ветрила дори е свидетелствал за сана на притежателя си, колкото повече, толкова по-високо е било общественото му положение. През XVII век по търговски път ветрилата идват в Европа, най-напред в Испания. Кралският двор поръчва ветрила на художници от изящни материали, обсипани със скъпоценни камъни, злато и брокат. По-късно идват в Италия, Франция, а после и в Англия. Английската кралица Елизабет I била толкова голяма почитателка, че издала заповед, когато поданиците й правят подаръци, да бъдат само ветрила.

В онова време аксесоарът е бил и перфектно средство за общуване, ако знаеш азбуката му. Йова разказва и за шифъра на ветрилата – закрито на половина лице е свян, наклонена глава с ветрило пред лицето е благодарност, ако дамата го държи затворено, значи отказ от среща. Обърнато надолу е невъзможност за среща, потупване по ръката казва „очаквам те“, а уж неволно изпуснато ветрило говори „твоя съм“.

И може би, заради факта, че аксесоарът е бил неизменна част от живота на дворцовото общество, днес дори и в жегите има бариера и предразсъдък към него, разсъждава Йова. Но колкото и да сме консервативни, това е най-достъпното и женствено средство. Завещаната от древността придобивка се завръща и налага.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.