На един мечтата му е да стане бог, друг желае да си остане изцяло човек, а на трети му се иска да се превърне в робот, за да не му се налага да мисли

Свободен е само този, който нито отнема нечия свобода, нито позволява да отнемат неговата

Бъдещето - какво искаме, какво е вероятно и какво реално ще бъде то? Накъде ще се поеме след твърде странната, почти кошмарна 2020 година? 

Аналитичното наблюдение на събитията води до извода, че те са част от може би заключителната фаза на организирано настъпление срещу човечеството, започнало в сегашната му форма още през 2015 година с провокацията в Париж, наречена „Шарли Ебдо“, но вероятно с доста по-стар замисъл и изпълнение. Случващото се сега изглежда така, сякаш някой невидим другопланетен завоевател, се въплътява в различни образи и ни напада от неочаквани посоки - ту мигранти, ту атентати, ту вируси, а човеците все не могат да се ориентират и стрелят напосоки без да осъзнават кой и защо ги напада. Сякаш виждаме, че сме нападнати от вражеска цивилизация (вирусната напр.), пък не искаме да си го признаем. Отбраняваме се чрез самоизолация, а не ни идва наум къде и как успешно да атакуваме врага и да го елиминираме. Това е така, защото за откриването на изхода от затворения кръг и решаване на проблема е необходима колективна мисловна атака.

Какво предстои? Предвидимо ли е бъдещето и в каква степен? Знаем ли какво искаме да бъде то? На един мечтата му е да стане бог, друг желае да си остане изцяло човек, а на трети му се иска да се превърне в робот, за да не му се налага да мисли. Всъщност искаме ли да знаем какво ни чака или предпочитаме да си живеем в неведение, докато злото или доброто не дойдат сами.

Бъдещето е многовариантна не(до)определеност, а не безалтернативна предопределеност, която се явява само една от възможните вариации на битието. Ако тази теза е вярна или поне достатъчно близко до обективната истина, то пред нас от тук нататък има множество възможни посоки за развитие на събитията, но само някои от тях са обективно възможни и дълговременни. Объркването идва от това, че напоследък обозримият ни свят постепенно преминава от състояние на предопределеност към състояние на недоопределеност. Става все по-трудно да се предвиди накъде се движи битието ни и кой го движи, затова илюзията, че някой в планетарното ни измерение може да разработи сценарий по свой аршин и интереси и да вкара трайно в него цялото човечество е само пагубна самоизмама, тоест най-коварната и опасна от всички видове измами, защото завладяването на чуждото винаги е свързано със загуба на своето.

Става все по-очевидно, че има нещо, което ние не знаем и затова не разбираме какво се случва. А ако го знаем - няма ли да се уплашим? Вероятно - да, в началото, но в последствие ще станем по-смели и силни, защото опознатото зло е преодолимо зло.

От това незнание или неразбиране възникват множество въпроси, които не могат да бъдат зададени, поради съществено разминаване между официалната и обективната истина. Всеки възглед, несъответстващ на официалната доктрина се санкционира или дискредитира автоматично, чрез заклеймяване като конспиративна теория, без аналитично обсъждане и свободна дискусия. Най-голямата конспирация обаче е в самото набеждаване на всяко алтернативно на официалното мнение за „конспирация“.

Възможно ли е сега да се запита официално - каква е причината в началото на януари 2021 г. температурата в Сибир да стигне до минус петдесет градуса и нагоре? Минус, а не плюс температурни градуси по Целзий! В Якутия достига минус 60 градуса, а в горещата Испания - минус 25. Сняг и екстремно ниски температури и в Сахара. Това глобално затопляне ли е или глобално захлаждане? Или климатичен дисбаланс, дължащ се на астрофизични фактори - например промяна в орбитата на Земята? Нека да отговорят не политици, а професионалисти, способни на професионална и лична отговорност.

Проблемът за свободата и несвободата става определящ за съществуването на човека. Възниква въпросът - кога всъщност един човек е СВОБОДЕН? От къде започва и къде завършва свободата му? Ако приемем възгледа, че истински свободен е само този, който нито отнема нечия свобода, нито позволява да отнемат неговата, то от това следва, че нито робовладелците, нито съвременните господари са свободни същества. Те са подвластни на необходимостта постоянно да поддържат другите в състояние на подчинение и се самолишават от възможността за самостоятелен и независим живот. Тяхното битие е подчинено на потребността да мачкат и властват над стремящите се към свобода, превръщайки по този начин собствената си власт над другите в несвобода за себе си. Същото важи и за държавите.

Свободата включва ли правото да вредиш на другите, ако са ти навредили? И в каква степен? А ако не са ти навредили? Истината, свободата и справедливостта - все така далечни и недостижими ли ще ни изглеждат, когато бъдещето се превърне в настояще? Все въпроси, на които бъдещето ще дава може би различни от досегашните отговори.

Основният въпрос сега е - какво следва от тук нататък, възможно ли е да вкараме събитията в положително за човечеството направление или ще се оставим на изкуствения интелект да се саморазвива за сметка на естествения дотогава, докато го подчини напълно? Каква е ролята на естествената ноосфера, сферата на разума - колективното човешко мисловно поле? Възможно ли е вече тя сама да моделира бъдещето си или поне да съучаства в неговото моделиране?

Понякога ни се струва, че някой краде от мислите ни, защото това, което сме мислили вчера, днес вече го казва някой друг, но логиката подсказва, че вероятно влизаме в едни и същи полета на ноосферата, където активните ни мисли си взаимодействат и дообогатяват взаимно.

Фундаментални промени в мисловните нагласи вече са в ход и се движат между двете крайности - поробващото роботизиране на човеците или бъдещото им очовечаване, т. е. възстановяването на първоначалната, изконната човешка същност. Това означава поставяне на технологичните продукти на тяхното естествено място на инструменти за работа на човека. От гледна точка на еволюционното развитие, по-голяма вероятност да победи има втората тенденция. Това е така, защото свободата на телесността зависи от свободата на духовността. Когато свободният дух се издигне толкова високо, че да огледа от там блатото на битието си, той ще открие вярната посока към целта си и ще има възможност за избор на посока и път към истински добро бъдеще.

В рамките на следващите няколко години е вероятно да се състои привидно неочаквано, ала вече предвидимо радикално изменение в състоянието на човечеството. Има предпоставки за рязко преместване на стрелката, сочеща посоката на движението му, и то в много широк диапазон, дори на твърде голямо отстояние от сегашното u положение, защото ни предстои преминаване през острия завой на еволюционната спирала.
И така - накъде е разумно да поемем след 2020 година, която се превърна в гранична полоса между миналото и бъдещето? Отговорът е - през опасности и трудности, към целта си - истински добри времена за човечеството! Кога - сега, в сегашните времена. Вчера беше рано, а утре ще бъде късно. Как - чрез размисъл, воля и самоконтрол, реализирани чрез бързи действия, когато трябва и където трябва.

Бъдещето ни зависи от истината за настоящето - от истинската истина, а не от привидната, от смелостта ни да я понесем и от правилните решения след това. От тук следва, че най-голяма необходимост сега имаме от своевременното намиране на вярната посока към мирно и благодатно бъдеще и от вътрешна увереност, че ако положим достатъчно усилия - ще го постигнем. То ще бъде такова, каквото си го направим, съобразявайки се с обективните възможности.