Каракачанов поставя на обществено обсъждане промени в Закона за вероизповеданията

Красимир Каракачанов вкарва Закона за вероизповеданията в парламента. Това става ясно от позицията на заместник министър-председателя по обществен ред и сигурност и председател на ВМРО – Българско национално движение, публикувана във фейсбук, съобщиха от партията.

От там припомнят, че Каракачанов, като лидер на ВМРО, миналата година направи работна група от експерти в качеството му на лидер на партията, след което, като вицепремиер свика работна междуведомствена среща и в Министерски съвет, след която пое ангажимента до края на този политически сезон новият проект на Закон за вероизповеданията да стане част от дневния ред на 44-ото Народно събрание.

Пълният текст на позицията:

В качеството ми на заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и председател на ВМРО – Българско национално движение ще предизвикам обществено обсъждане по готовия Законопроект за вероизповеданията, който обещах да бъде внесен в парламента до края на този политически сезон. Това включва и разговори с Българската православна църква и всички основно застъпени в България вероизповедания.

Както е посочено и в мотивите, правилата, съдържащи се в него, са формулирани при стриктно спазване на принципа на равнопоставеност на различните вероизповедания. Предложенията, които аз и екипът ми правим с този проект, са предизвикани от негативни по характера си явления - религиозен радикализъм и осъществяване на терористични актове, наличие на индикации за политизация на вероизповеданията и на започнал процес на дезинтеграция на религиозен принцип на отделни религиозни общности в страната. Наблюдаваните опасни явления, които изброих, както и разпространението на религиозни доктрини за промяна на държавното устройство, светския характер и закони на страната ниса реална опасност на националната сигурност. Ето защо настъпи моментът за конкретни действия, а именно обществено обсъждане и внасяне в Народното събрание за гласуване на нов Закон за вероизповеданията.

Този законопроект предлага ограничение за участието в ръководни органи на религиозните общности и институции на лица, които участват в ръководството на политическа партия, забрана за финансиране на вероизповеданията от трети страни и въвеждане на правила за осъществяване на образователни дейности, извършвани в съответните религиозни общности.

Прилагам целия законопроект с мотивите, за да може всеки един български гражданин, представителите на вероизповеданията и политическите партии в страната да се запознаят, с което давам ход на реалните действия по таза важна за сигурността на страната ни на всички нива тема.

Проект!

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА

Обн. - ДВ, бр. 120 от 29.12.2002 г.; изм., бр. 33 от 21.04.2006 г.; изм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; изм., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г.; изм., бр. 68 от 02.08.2013 г., в сила от 02.08.2013 г.; изм., бр. 61 от 11.08.2015 г.; изм., бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г.

§ 1. Наименованието на глава II се изменя така:

„Право на вероизповедание. Права и задължения на вероизповеданията и религиозните общности.“

§ 2. В чл. 5 се създава ал. 4:

„(4) Правото на вероизповедание не може да се упражнява с политически цели.“

§ 3. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 1 след думата „поддържат“ се добавя „при условията и по реда на този закон“;

б) в т. 8 накрая се добавя „при условията и по реда на този закон“;

в) точка 10 се изменя така:

„10. да се установяват и поддържат връзки, по религиозни и верски въпроси, в страната и в чужбина с лица и общности, които не упражняват и не разпространяват религиозен радикализъм, и не са обвързани или финансирани от политически партии.“

2. Създава се ал. 3:

„(3) Правото на вероизповедание не може да бъде ограничавано, освен в случаите по чл. 7 и чл. 7а.“

§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 след думата „институции“ се добавя „духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование и висшите духовни училища, религиозните празници, ритуалите и събиранията на вероизповеданието“.

2. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Ученията, вътрешната организация, проповедите, символите и обредността на вероизповеданията не могат да противоречат на българското законодателство.“

3. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Религиозните общности и институции не могат да включват в:

1. дейността си малолетни и непълнолетни лица, освен с изричното писмено съгласие за конкретни дейности на техните родители, настойници или попечители;

2. ръководните си органи лица, които участват в ръководството на политическа партия;

3. ръководните си органи, административните и организационните си дейности чужденци.

4. Създават се ал. 6 - 8:

„(6) Лица, които участват в ръководни органи на политическа партия не могат да участват в ръководни органи на религиозни общности и институции.

(7) Български граждани, завършили религиозното си образование в чужбина, могат да участват в богослужение и да извършват богослужебни ритуали след признаване на резултатите от ученето при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование или на издадената диплома при условията и по реда на Закона за висшето образование.

(8) Чужденци могат да участват в богослужението или в извършването на богослужебни ритуали според практиката на религиозната общност. Участието на чужденци в проповеди, в дейности набиране на средства или в други дейности на религиозната общност или институция се осъществява след предварително съгласуване с Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.“

§ 5. Създава се чл. 7а:

„Чл. 7а. (1) Религиозните общности и институции са длъжни да:

1. определят за проповядващи духовници български граждани, завършили училищното и висшето си светско и религиозно образование в Република България, с изключение на чл. 7, ал. 7;

2. не възлагат проповеди в храмовете и молитвени домове на територията на страната на духовници от чужбина, с изключение на случаите по чл. 7, ал. 8;

3. поискат експертно становище от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет за пребиваването на територията на страната на проповедници, емисари и други духовни лица;

4. не разпространяват литература и да не проповядват идеи, които противопоставят българските граждани на религиозна основа;

5. не печатат, да не разпространяват, да не внасят на територията на страната и да не употребяват в проповеди или на събрания на религиозни общности, за обучение и по друг начин на литература, проповядваща религиозен радикализъм;

6. не установяват и да не поддържат връзки с лица и общности в страната и чужбина, които упражняват или разпространяват религиозен радикализъм или използват религията за политически цели;

7. прекратят всички правомощия на членовете или служителите си, на които са наложени наказания за нарушения на т. 4 - 6;

8. гарантират за спазване на закона в съответствие с уставите си, когато провеждат избори за свои органи.

(2) Духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование и висшите духовни училища имат задълженията по ал. 1, т. 4 - 6. “

§ 6. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в текста преди т. 1 след думите „чл. 7“ се добавя „и чл. 7а“.

б) точка 2 се изменя така:

„2. спиране на издателската дейност за определен период от време или прекратяване на същата без право да бъде възстановена;“

в) в т. 3 след думата „ограничаване“ се добавя „или забрана“;

г) в т. 4 думата „отмяна“ се заменя с „прекратяване“;

д) създават се т. 4а и 4б:

„4а. запечатване на помещения или места за богослужение или ритуали на съответното вероизповедание;

4б. експулсиране на чужди проповедници, емисари и други духовни лица, които са нарушили този закон.“

2. В ал. 2, изречение първо след думите „заинтересованите лица“ се поставя запетая и се добавя „на директора на Дирекция „Вероизповедания” на Министерски съвет“.

§ 7. В чл. 11, ал. 2 накрая се добавя „а за проповедите и във всички останали случаи се използва задължително официалния български език.“

§ 8. В чл. 12 се правят следните допълнения:

1. Създава се нова ал.2:

„(2) Не се допуска извършване на публични религиозни обреди в сграда или нейно помещение, които не са предназначени за извършване на религиозна дейност.“

2. Създава се ал. 3:

„(3) Религиозните общности и религиозните институции представят до края на м. Февруари всяка година на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет списък на обредните, молитвените и богослужебните домове, предназначени за извършване на техните публични религиозни обреди.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея се създава изречение второ:

„В тези случаи вероизповеданията не могат да използват технически средства или звукови устройства, служещи за увеличаване на силата на звука, освен при провеждане на обществени прояви, празници и чествания.“

§ 9. Наименованието на глава трета се изменя така:

„РЕГИСТРАЦИЯ. ЗАЛИЧАВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯ“

§ 10. Създават се чл. 14а и чл. 14б:

„Чл. 14а. (1) Статут на юридическо лице може да поиска само религиозна общност, в която участват най-малко 300 физически лица, които изповядват съответната религия.

(2) В ръководството на религиозната общност, която иска статут на юридическо лице, могат да участват само пълнолетни български граждани.

Чл. 14б. (1) Преди подаване на молбата за регистрация, религиозната общност, която иска да придобие статут на юридическо лице, подава писмено заявление за изготвяне на експертно становище от Дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. Устав на вероизповеданието;

2. списък, съдържащ трите имена, ЕГН, постоянен адрес и саморъчен подпис на не по-малко от 300 граждани подкрепящи регистрацията, заверен от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване.

3. декларация от членовете на ръководството, че са пълнолетни български граждани и не участват в ръководни органи на политическа партия – по образец;

4. описание на основното религиозно съдържание на учението, копие от литературата, на която ще се извършва богослужението и разпространението на учението, описание на ритуалите и на съдържателните си различия с останалите вероизповедания.

5. описание на източниците и начина на финансиране – по образец.

(3) Образците по ал.2, т. 3 и 5 се утвърждават от директора на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет.

(4) Експертното становище се изготвя в срок до 3 месеца от подаването на заявлението и приложенията към него.

(5) Непроизнасянето в срока по ал. 4 е мълчалив отказ и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“

§ 11. В чл. 15, ал. 2 думите „Недопустимо е да съществува“ се заменят с „Не се допуска регистрация на“, след думата „наименование“ съюзът „и“ се заличава и се поставя запетая, а накрая се добавя „или религиозно съдържание.“

§ 12. Член 16 се изменя така:

„Чл.16. (1) Към молбата за регистрация се прилагат:

1. Експертното становище по чл. 14б;

2. Устав на вероизповеданието;

3. Другите документи по чл. 14б, ал. 2, т. 2 - 5.

(2) Когато религиозната общност, която иска да придобие статут на юридическо лице, не представи документите по ал.1, съдът постановява отказ за регистрация на вероизповеданието.“

§ 13. Създава се чл. 19а:

„Чл. 19а. В седемдневен срок от регистрацията религиозната общност уведомява Дирекция „Вероизповедния” на Министерския съвет и представя съдебното решение за регистрацията.“

§ 14. В чл. 20 накрая се добавя „след регистрацията в Софийски градски съд“

§ 15. В Глава трета „Регистрация“ се създава се чл. 20а:

„Чл. 20а. (1) Софийски градски съд прекратява регистрацията на религиозна общност:

1. когато е постановена без да е представен някой от документите по чл. 16, ал.1;

2. по искане на религиозната общност;

3. при нарушение на чл. 7 и чл. 7а;

4. когато с дейността си регистрираната религиозна общност системно нарушава другите изисквания на този закон;

5. когато дейността й противоречи на разпоредбите на Конституцията на Република България.

(2) Решението по ал.1, т.2 се постановява по искане на ръководството на религиозната общност.

(3) Решението по ал.1, т. 1 и т.3-5 се постановява по искане на Дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет или на прокурора.

(4) Решението за прекратяване на регистрацията на основание ал.1, т. 1 и т. 3 – 5 подлежи на обжалване по общия ред.“

§ 16. Член 22 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Религиозните общности и институции и създадените от тях по този закон юридически лица с нестопанска цел декларират пред Сметната палата банковите си сметки в страната или в чужбина в 14-дневен срок от откриването им.”

§ 17. В чл. 25, ал. 3 след думите „Министерството на финансите“ се добавя „или Сметната палата“, след думата „прокуратурата“ съюзът „и“ се заличава и се поставя запетая, а след думите „финансова инспекция“ се добавя „и Националната агенция за приходите“.

§ 18. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Вероизповедание, придобило статут на юридическо лице, няма право да:

1. учредява и да участва в чуждестранни търговски дружества, обединения, в които участват такива търговски дружества, както и в кооперации с чуждестранни лица;

2. участва в сдружения или да извършват съвместна дейност под каквато и да е форма с чуждестранни държавни предприятия и чуждестранни търговски дружества, включително с техни филиали, клонове или представителства.“

§ 19. В чл. 27, ал. 1 се изменя така:

„(1) Вероизповеданията могат да създават юридически лица с нестопанска цел за своето подпомагане и популяризиране, като носят солидарна отговорност с тях за извършени нарушения по този закон.“

§ 20. Чл. 28 се изменя така:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създават се ал. 2 – 8:

„(2) Държавната субсидия за регистрираните вероизповедания, към които принадлежи не по-малко от едно на сто от населението на страната на база резултатите от последното преброяване на населението, представени от Националният статистически институт, се разпределя на база предварително представен проект за бюджет от всяко вероизповедание. При недостиг на средства за финансиране на всички заявени разходи, разпределението е пропорционално съобразно числеността на заявилите принадлежността си към съответното вероизповедание при последното преброяване на населението.

(3) Държавната субсидия се изплаща на централното ръководство на съответното вероизповедание на четири равни части, платими съответно до 15 януари, до 15 април, до 15 август и до 15 октомври на съответната година по сметка, посочена от вероизповеданието.

(4) Субсидията се изразходва целево за разходите на вероизповеданието за възнаграждения на персонал (свещенослужители и служители на религиозните институции), както и за осъществяването на техни лечебни, образователни и социални дейности по смисъла на Глава пета на този закон. До 10 на сто от субсидията за съответното вероизповедание може да се разходва за строителство и ремонт на храмове (молитвени домове) и прилежащите им сгради, както и за изграждане и поддръжка на гробищни паркове.

(4) Получената от религиозна институция държавна или общинска субсидия не може да се предоставя за обезпечение на вземания на трети лица, включително за обезпечение на вземания на юридически лица с нестопанска цел по чл. 27, ал. 1.

(5) Духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование, както и висшите духовни училища се финансират от регистрираното вероизповедание, по чието искане са открити. Финансирането се предоставя за издръжка на дейностите по обучение на учениците, за стипендии на учениците, за ученици, настанени в общежитие и за поддръжка на материалната база.

(6) Духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование може да се финансират и от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на образованието и науката, като размерът на средствата се определя с постановлението за изпълнение на държавния бюджет.

(7) Министерството на образованието и науката чрез своя бюджет може да финансира и утвърдени от него образователни програми, които вероизповеданията да осъществяват извън училищната среда. Това финансиране се разпределя пропорционално между вероизповеданията съобразно числеността на заявилите принадлежността си към съответното вероизповедание при последното преброяването на населението от Националният статистически институт. “

§ 21. Създават се чл. 28а и чл. 28б:

„Чл. 28а. (1) За разходването на държавната субсидия вероизповеданията изготвят финансов отчет за предходната календарна година съгласно изискванията на глава трета, раздел III от Закона за счетоводството.

(2) Финансовите отчети по ал. 1 подлежат на независим финансов одит и заверка от независим финансов одитор преди представянето им в Сметната палата. Разходите за одита и заверката на финансовите отчети са за сметка на съответното вероизповедание.

(3) До 31 март всяка година вероизповеданията представят на Сметната палата финансов отчет на хартиен и електронен носител.

(4) В 6-месечен срок от изтичането на срока за получаване на годишните финансови отчети Сметната палата извършва одит за съответствие с изискванията на този закон и на Закона за счетоводството на приходите и разходите по получената държавна субсидия.

(5) След изтичането на срока по ал. 3 органите на Националната агенция за приходите извършват действия по компетентност по реда на глава петнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по отношение на вероизповеданията, които получават държавна субсидия и които не са подали в срок отчетите си пред Сметната палата.

(6) Националната агенция за приходите извършва действията по ал. 5 в сроковете по чл. 114, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(7) След изтичането на сроковете по ал. 6 изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изпраща на Сметната палата информация за предприетите от нея действия, включително за издадените ревизионни актове.

Чл. 28б. (1) Вероизповедание може да финансира дейността си само от източници на доходи в Република България.

(2) Дейностите на духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование и на висшите духовни училища, могат да се финансират само със средства, които се администрират от български държавни и общински институции или със средства от европейски фондове и програми.

(3) Вероизповеданията, духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование и висшите духовни училища уведомяват Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет и Сметната палата за всяко дарение или наследство на имущество от български юридически лица или с източник от чужбина.

(4) Не се допуска дарение на финансови средства от чужди държави или чужденци за възнаграждение на персонал (свещенослужители и служители на религиозни институции).

(5) Сметната палата контролира изпълнението на волята на дарителя или наследодателя.“

§ 22. В чл. 29 се изменя така:

1. Досегашният текст става алинея 1.

2. Създават се ал. 2 – 5:

„(2) Свещенослужители и служители на вероизповеданията могат да бъдат само български граждани.

(3) Максималните размери на основните месечни трудови възнаграждения, които се изплащат от държавната субсидия на свещенослужителите и служителите на религиозните институции, с изключение на трудовите възнаграждения на лицата в ръководните органи на вероизповеданията, не могат да надвишават:

1. средното месечно трудово възнаграждение за педагогически специалист – за свещенослужителите;

2. средното месечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт – за служителите в религиозните институции.

(4) Централните ръководства на вероизповеданията поддържат регистри на свещенослужителите и служителите за нуждите на отчетността и предоставят на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет възможност за достъп до тези регистри.

(5) На всеки свещенослужител се издава удостоверение, с което се удостоверява принадлежността му към съответното вероизповедание. Удостоверенията се издават от централното ръководство или от местно поделение на съответното вероизповедание.“

§ 23. В чл. 33, ал.7 се отменя.

§ 24. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1 накрая се добавя „и осъществява контрол по спазването на разпоредбите на този закон;“

2. В т. 8 след думите „чл. 7“ се добавя „и чл. 7а“.

3. Създават се т. 10 и 11:

„10. контролира дейността на вероизповеданията на територията на Република България и на техните юридически лица;

11. съдейства за предотвратява разпространението на религиозен радикализъм и политизация на вероизповеданията в Република България.“

§ 25. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „от 100 до 300 лв.“ се заменят с „от 500 до 1 000 лв.“

2. В ал. 2 думите „от 500 до 1000 лв.“ се заменят с „от 1 000 до 2 000 лв.“

3. Създават се ал. 3 – 6:

„(3) Който приема финансиране за вероизповедание от източник извън Република България в нарушение на този закон, се наказва с глоба от 5 000 до 10 000 лева – за физическо лице или се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лева – за юридическо лице.

(4) Който приема дарение за вероизповедание в нарушение на този закон се наказва с глоба от 5 000 до 10 000 лева – за физическо лице или се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лева – за юридическо лице.

(5) Когато деянията по ал. 3 и ал. 4 са извършени повторно, глобата е от 10 000 до 20 000 лева, а имуществената санкция е в размер от 20 000 до 40 000 лева.

(6) В случаите по ал. 3 - 5 предметът на нарушението се отнема в полза на държавата.“

§ 26. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават т. 4 и 5:

„4. „Религиозен радикализъм“ са опасни за националната сигурност действия, проповеди, текстове, изявления или обръщения на вероизповедание, които:

а) отричат светския характер на държавата, оспорват или заменят върховенството на закона с друго право или се позовават на такова;

б) противоречат на Всеобщата декларация за правата на човека и свързаните с нея международноправни актове на ООН и на Хартата на основните права на ЕС;

в) противопоставят хората на религиозна или верска основа;

г) проповядват, пропагандират или оправдават религиозен тероризъм, или религиозна война;

д) използват символи или знаци или по какъвто и да е начин съдействат на терористични организации;

е) използват религията за политически цели.“

5. „Политизация на вероизповедание“ е опасно за националната сигурност нарушаване на принципа на отделно съществуване на политическата власт от религията и използване на вероизповедание, на неговите органи и храмове, традиции и обредност за политически цели от религиозна институция или политическа организация.“

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 27. (1) Лице, за което възниква несъвместимост по чл. 7, ал.6 е длъжно в срок до 3 месеца от влизането в сила на този закон да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта.

(2) Контролът за изпълнение на задължението по ал.1 се осъществява от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет.

§ 28. Религиозните общности и религиозните институции представят списъка по чл.12, ал.3 в срок до 3 месеца от влизането в сила на този закон.

§ 29. Директорът на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет утвърждава образците по чл. 14б, ал. 3 в срок до 2 месеца от влизането в сила на този закон.

§ 30. (1) Училищата по чл. 33, ал. 1 и 6 привеждат учебните си планове и учебните програми в съответствие с този закон в срок до 1 година от влизането в сила на този закон.

(2) Висшите духовни училища по чл.33, ал. 7, които до три години от влизането на този закон в сила не са участвали или не са заявили желанието си да участват в процедура за акредитация по реда на Закона за висшето образование се закриват от Министерския съвет по предложение на директора на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.

§ 31. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., изм., бр. 28 от 2.04.1996 г., бр. 56 от 15.07.1997 г., попр., бр. 57 от 18.07.1997 г., изм., бр. 58 от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 60 от 02.07.1999 г., в сила от 2.07.1999 г., попр., бр. 66 от 23.07.1999 г., изм., бр. 111 от 21.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп., бр. 113 от 28.12.1999 г., бр. 54 от 4.07.2000 г., в сила от 4.07.2000 г., изм., бр. 22 от 9.03.2001 г., бр. 40 от 19.04.2002 г., в сила от 19.04.2002 г., изм. и доп., бр. 53 от 28.05.2002 г., в сила от 28.05.2002 г., бр. 48 от 4.06.2004 г., в сила от 4.06.2004 г., доп., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 77 от 27.09.2005 г., в сила от 27.09.2005 г., бр. 83 от 18.10.2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм., бр. 103 от 23.12.2005 г., изм. и доп., бр. 30 от 11.04.2006 г., изм., бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., изм. и доп., бр. 62 от 1.08.2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз изм., бр. 108 от 29.12.2006 г. в сила от 01.01.2007 г.; изм. и доп., бр. 41 от 22.05.2007 г.; изм. и доп., бр. 13 от 08.02.2008 г., в сила от 08.02.2008 г.; изм., бр. 43 от 29.04.2008 г.; изм., бр. 69 от 05.08.2008 г.; изм. и доп., бр. 42 от 05.06.2009 г.; изм., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г.; изм. и доп., бр. 99 от 15.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; изм. и доп., бр. 38 от 21.05.2010 г.; изм. и доп., бр. 50 от 02.07.2010 г.; изм., бр. 56 от 23.07.2010 г., в сила от учебната 2010/2011 година; изм. и доп., бр. 63 от 13.08.2010 г., в сила от 13.08.2010 г.; изм. и доп., бр. 101 от 28.12.2010 г.; изм. и доп., бр. 61 от 09.08.2011 г.; изм. и доп., бр. 99 от 16.12.2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; изм. и доп., бр. 60 от 07.08.2012 г., в сила от 07.08.2012 г.; доп., бр. 102 от 21.12.2012 г., в сила от 01.01.2013 г.; изм., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм., бр. 63 от 16.07.2013 г., в сила от 16.07.2013 г.; изм., бр. 68 от 02.08.2013 г., в сила от 02.08.2013 г. ; доп., бр. 101 от 22.11.2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; доп., бр. 54 от 01.07.2014 г., в сила от 01.07.2014 г.; изм., бр. 66 от 08.08.2014 г., в сила от 08.08.2014 г.; изм., бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.; изм., бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г.; изм., бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г.; изм. и доп., бр. 17 от 01.03.2016 г., в сила от 01.03.2016 г.; изм. и доп., бр. 98 от 09.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се чл. 91в:

„Чл. 91в. Държавните висши училища, които извършват обучение в професионално направление „Религия и теология“ получават допълнително финансиране при условия и ред, определени в акта по чл. 91, ал. 2, т. 1.“

2. В § 3 от Допълнителни разпоредби се създава ал. 3:

„(3) Висшите училища по ал.1 се финансират при условията и по реда на Закона за вероизповеданията.“

§ 32. В чл. 16, ал. 1 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България (обн., ДВ, бр. 47 от 24.04.1998 г.; в сила от 25.05.1998 г.; доп., бр. 33 от 09.04.1999 г.; изм., бр. 69 от 03.08.1999 г.; в сила от 03.08.1999 г.; бр. 95 от 29.11.2005 г.; в сила от 01.03.2006 г.; бр. 24 от 21.03.2006 г.; изм., бр. 92 от 22.11.2011 г.), се създава т. 4:

„4. сградите на вероизповеданията или пред тях.”

§ 33. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 01.04.2005 г., в сила от 01.04.2005 г.; изм. и доп., бр. 102 от 20.12.2005 г.; изм., бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 01.05.2006 г.; изм. и доп., бр. 73 от 05.09.2006 г.; изм. бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; доп. бр. 78 от 28.09.2007 г.; изм. и доп. бр. 6 от 23.01.2009 г.; доп., бр. 54 от 16.07.2010 г., в сила от 16.07.2010 г.; изм. и доп., бр. 99 от 17.12.2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм. и доп., бр. 9 от 28.01.2011 г.; изм., бр. 99 от 16.12.2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; изм. и доп., бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г.; изм. бр. 68 от 02.08.2013 г.; изм. и доп., бр. 71 от 13.08.2013 г., в сила от 13.08.2013 г.; изм. и доп., бр. 19 от 05.03.2014 г., в сила от 05.03.2014 г.; доп., бр. 32 от 05.05.2015 г.; изм., бр. 95 от 08.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.; изм. и доп., бр. 39 от 26.05.2016 г., в сила от 26.05.2016 г.; изм., бр. 98 от 09.12.2016 г.; изм., бр. 86 от 27.10.2017 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 5 се създава ал. 3:

„(3) В дейността си пряко или чрез други организации политическите партии не могат да:

1. представляват религиозна институция;

2. защитават и пропагандират групови и малцинствени права по начин, който ги изолира и противопоставя на нацията;

3. се намесват в делата на вероизповеданията и да използват техните събития, ритуали и символи за своята дейност и цели;

4. въздействат за промяна на етническото и религиозно самоопределение на българските граждани.“

2. В чл. 40 се правят следните допълнения:

а) в ал. 1 се създава т. 6:

„6. партията е извършила нарушение на разпоредбите на чл. 5.“

б) Създава се ал. 3:

„(3) Прокурорът е длъжен да подаде иск и в едноседмичен срок от получаването на сигнал от държавен орган за извършено нарушение по чл. 5.“

§ 34. Чл. 52, ал. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование (обн. - ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г.; изм. и доп., бр. 98 от 09.12.2016 г. с ЗИД на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и ЗАКОН за държавния бюджет на Република България за 2017 г., като измененията от ЗАКОН за държавния бюджет на Република България за 2017 г. влизат в сила от 01.01.2017 г.; изм., бр. 105 от 30.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г.; изм., бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) се изменя така:

„(4) Духовните училища се финансират при условията и по реда на Закона за вероизповеданията.“

§ 35. В чл. 59 от Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г., изм., бр. 1 от 4.01.2000 г., бр. 108 от 29.12.2000 г., бр. 111 от 28.12.2001 г., изм. и доп., бр. 103 от 5.11.2002 г., изм., бр. 120 от 29.12.2002 г., доп., бр. 29 от 31.03.2003 г., изм., бр. 28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005 г., изм. и доп., бр. 77 от 27.09.2005 г., в сила от 27.09.2005 г., изм., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 62 от 1.08.2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, попр., бр. 63 от 4.08.2006 г.; изм. и доп., бр. 13 от 08.02.2008 г., в сила от 08.02.2008 г.; изм., бр. 26 от 07.03.2008 г.; изм. и доп., бр. 36 от 15.05.2009 г.; изм., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г.; изм. и доп., бр. 50 от 02.07.2010 г., в сила от учебната 2011 - 2012 г.; изм., бр. 97 от 10.12.2010 г., в сила от 10.12.2010 г.; изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.; изм., бр. 68 от 02.08.2013 г., в сила от 02.08.2013 г.; изм., бр. 70 от 09.08.2013 г.; изм. и доп., бр. 61 от 25.07.2014 г.; изм., бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г.; изм., бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.; изм., бр. 14 от 20.02.2015 г.; изм., бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г.; изм., бр. 59 от 29.07.2016 г., в сила от 01.08.2016 г.; изм., бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) се създава ал. 11:

„(11) Духовните училища по чл. 9, ал. 1, т. 3 се финансират при условията и по реда на Закона за вероизповеданията.“

МОТИВИ

НА ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА

ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА

Законът за вероизповеданията е действащо право от края на 2002 г. и създадената с него уредба е основана на съвременните тенденции във взаимоотношенията между религиозните общности и държавата. Законът се прилага за всички вероизповедания и религиозни общности в Република България, а правилата, съдържащи се в него, са формулирани при стриктно спазване на принципа на равнопоставеност на различните вероизповедания. Основен аргумент в подкрепа на този извод е факта, че прилагането на закона за периода от време от влизането му в сила до сега е породило необходимост от негови изменения общо 6 пъти.

Предложените изменения и допълнения с този проект са предизвикани от негативни по характера си явления - религиозен радикализъм и осъществяване на терористични актове, основани на него, наличие на индикации за политизация на вероизповеданията и на започнал процес на дезинтеграция на религиозен принцип на отделни религиозни общности в страната, както и разпространението на религиозни доктрини за промяна на държавното устройство, светския характер и закони на страната ни. Ефективното противодействие на тези явления изисква без да се засяга правото на вероизповедание като основно лично право на физическите лица и при спазване на конституционноустановения принцип за отделеност на религиозните институции от държавата (чл.13, ал. 2 от Конституцията на Република България), да се усъвършенства правната уредба в няколко основни групи, определени с оглед съдържанието на промените.

Първата група допълнения, които проектът предлага са свързани със създаването на законови определения за „религиозен радикализъм“ (§ 26 от проекта за § 1 от Допълнителните разпоредби, т. 4) и за „политизация на вероизповедание“ (§ 26 от проекта за § 1 от Допълнителните разпоредби, т. 5). Чрез тях се цели да се преодолее противоречието в разбирането за съдържанието на термините. Това от своя страна ще допринесе за еднаквото прилагане на закона във връзка с мерките за противодействието на тези негативни явления. Като допълнителна гаранция за ефективност на противодействието, проектът предлага на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет като структура със специална експертиза в областта на вероизповеданията, да се възложи изрично задължение да оказва съдействие за предотвратяване на разпространението на религиозен радикализъм и политизация на вероизповеданията (§ 24, т.3 от проекта).

Втората група допълнения, които проектът предлага, са насочени към доразвиване съдържанието на правото на вероизповедание като лично право и съдържанието на задълженията на религиозните общности и институции, в съответствие с основната цел на проекта да уреди мерките за противодействие срещу религиозната радикализация и политизация на вероизповеданията. Проектът предлага да се уреди изрично, че правото да се установяват и поддържат връзки в страната и в чужбина с лица и общности по религиозни въпроси, като част от правото на вероизповедание, може да се осъществява само с лица и общности, които не упражняват или не разпространяват религиозен радикализъм и не са обвързани или финансирани от политически партии (§3 от проекта относно т.1, б. „в“). Предлага се и установяване на същото ограничение и за религиозните общности и институции (§ 5 от проекта относно чл. 7а, ал.1, т. 6), както и на задължение за тях да не създават, да не разпространяват и да не използват литература, която проповядва религиозен радикализъм или идеи, които противопоставят българските граждани на религиозна основа (§ 5 от проекта относно чл. 7а, ал. 1, т. 4 и 5). Създаването на уредба в такова съдържание съответства на разбирането, изразено в практиката на Конституционния съд на Република България, че „използването на религиозните общности и институции или на верските убеждения за проповядване на верски фундаментализъм или екстремизъм е винаги грубо нарушение не само на чл. 11, ал. 4 от Конституцията, но и на други основни конституционни принципи, изразени в редица разпоредби - чл. 12, ал. 2, чл. 13, ал. 4, чл. 37, ал. 2, чл. 44, ал. 2 от Конституцията“ (Решение № 2 от 18.02.1998 г. на КС на РБ по к. д. № 15/1997 г.). Завършеността на уредбата се постига чрез предложенията за допълнение на чл. 8 от действащия закон, съдържащи се в § 6. С него се предлага разширяване на каталога от мерки, които се прилагат при нарушаване на императивните изисквания, определени от закона.

Проектът предлага и в съответствие със конституционната забрана за упражняването на верските убеждения с политически цели, забраната да се упражнява право на вероизповедание със същите цели (§ 2) да се детайлизира с оглед на използването на духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование, висшите духовни училища, религиозните празници, ритуали и събрания на религиозните общности (§ 4, т.1 от проекта). Пълнотата на уредбата се постига чрез предложението да се въведе ограничение за участието в ръководни органи на религиозните общности и институции на лица, които участват в ръководството на политическа партия (§4, т.3 от проекта относно чл. 7, ал.5, т.2 и ал.6). Предлага се липсата на такава несъвместимост да се декларира от лицата при регистрацията на вероизповеданието като юридическо лице (§ 10 от проекта относно чл. 14б, ал.3, т.3). По отношение на евентуално съществуващите заварени случаи в § 26 от проекта е предвиден 3-месечен срок за отстраняване на так