Като добавена стойност и приходи заради кризата: 6,25 млрд. лева губи икономиката ни 

Оборотът в търговията на дребно бележи най-сериозното си свиване досега през март, което достига 14,6% на годишна база.

Постъпленията от ДДС, корпоративни данъци, социални и здравни осигуровки ще се понижат с 2,03 млрд. лв.

Безработицата у нас се удвоява

Освен прогнозите от официални източници, каквито са Министерството на финансите, Европейската комисия, Международният валутен фонд, Световната банка и други, насока за формиране на очакванията за бъдещето могат да дадат и тези от корпоративния и неправителствения сектор. В настоящия период използването на сложни иконометрични методи, базирани на дългосрочни наблюдения, могат да не дадат достатъчно добри резултати, ако не отчетат спецификата на случващото се, което изглежда се различава от кризите по света през последните няколко десетилетия. Низходящата тенденция на българската икономика се съчетава с едновременен негативен шок както върху съвкупното търсене, така и върху съвкупното предлагане.
Идеята е да се създаде платформа, която, въз основа на емпирични данни за отделните икономически дейности, да предоставя актуална картина за състоянието на стопанските процеси и да позволява на заинтересованите страни да вземат решения. Такава платформа се разработва от института “Големи данни в полза на интелигентното общество” (GATE) към Софийския университет “Климент Охридски”, но в проекта участват и представители на Университета за национално и световно стопанство, включително и моята скромна особа като част от Института по икономика и политики към УНСС.

Използват се налични данни от източници като Националния статистически институт, Евростат, Българската народна банка, Министерството на финансите, Агенцията по заетостта и т. н. и са идентифицирани най-засегнатите сектори в момента. Методологията е класическа и представлява комбинация от микро- и макроикономически показатели, които се базират на заетост и добавена стойност, и е модифицирана, за да е адекватна на конкретната ситуация, характеризираща се с пълно или частично блокиране на някои дейности.

Отправната точка на анализа са данните за месец март 2020 г. Резултатите (налични в интернет на адрес https://cat.gate-coe.eu/results.html) показват свиване на икономиката със 7,1% в реално изражение. Методологията обхваща както официалната, така и нерегистрираната заетост и дейностите на хората, които работят за себе си. Средният брой на хората, които ще загубят работата си през годината, включително и тези, които са заети във неформалната икономика, се увеличава със 157,8 хил. Това означава на практика, че безработицата се удвоява.

Посочените показатели позволяват оценка и на фискалните ефекти. В резултат от пандемията и мерките за противодействие от страна на властите приходите от данък върху добавената стойност, корпоративни данъци и социални и здравни осигуровки ще се понижат с 2,03 млрд. лв. спрямо планираните. В тази оценка не са включени негативните ефекти при акцизите и местните данъци, тоест този резултат представлява на практика долна граница за понижаването на приходите и салдото в края на 2020 г.

Загубата на добавена стойност и на приходи от косвени данъци ще означава спад на номиналния брутен вътрешен продукт с почти 6,25 млрд. лв. спрямо 2019 г. Относителният дял на заетите лица в дейностите с най-висок риск от загуба на работно място или доходи е минимум 1/3 от всички заети в икономиката. Освен това към първата седмица на май 118 хил. души са под карантина или хоспитализирани. Ефектът от това поради свиването на производството и потреблението е около 128,4 млн. лв.

Как изброените очаквания се вместват в актуалната картина за българската икономика? 

Ще започна с реакцията на правителството. Към 12 май по мярката 60:40 от държавния бюджет са изплатени 14.5 млн. лв. за временно запазване на 47 883 работни места, което означава средно по 302.67 лв. на работник. Стартът на програмата за отпускането на безвъзмездна помощ между 3 хил. и 10 хил. лв. за микрофирмите беше отложен за 14 май, което означава, че извършването на плащанията също ще се отложи във времето. За тази цел са пренасочени 173 млн. лв. от оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” и се очаква с тях да бъдат подпомогнати около 35 хил. фирми. Основната мярка за стимулиране на икономиката изглежда ще се случи чрез т. нар. ВиК холдинг, който междувременно беше капитализиран с около 1 млрд. лв.

Оценката за текущото състояние може се базира на наличните данни до момента. Нетното увеличение на броя регистрирани безработни лица от 16 март до 10 май, до когато са налични данни от НСИ към момента на приключване на тази статия, е 101 288. През този период регистрираните са 124 912 лица, докато постъпилите на работа са 23 624 лица. Тук трябва да се отчете обаче фактът, че немалък брой работници са официално на работа, но са или в неплатен отпуск, или със силно ограничено работно време, докато част от завърналите се от чужбина не се регистрират, защото не биха получили обезщетение за безработица. Също така до момента са подпомогнати около 48 хил. работни места по мярката 60:40. За съжаление липсва възможност за сравнение между данните за новопостъпилите на работа спрямо същия период на 2019 г.

НСИ оповести предварителните данни за външната търговия със стоки до края на март. През март износът на стоки в стойностно изражение се свива с 8,8% на годишна база, като този за страните от Европейския съюз намалява с 9,2%, докато за трети страни - с 8%. Също толкова притеснителни са данните за вноса, който се понижава с 6,3% на годишна база. Извънредното положение в страната беше въведено на 13 март, а в други икономики дори по-късно, което предполага, че ефектът през април ще бъде още по-силен. Възстановяването на международните вериги на доставки може да се окаже труден процес, тъй като зависи едновременно от политиката на множество държави и фирми.

Посоченото негативно развитие кореспондира със ситуацията при промишленото производство, търговията на дребно, строителството и местата за настаняване, за които също вече са налични данни за март. Естествено, най-силно пострадал е туристическият бизнес, където спадът на нощувките е 56,4% на годишна база, а на приходите от тях е 56,6%. Броят на пренощувалите лица се понижава с 62,4%, като при чужденците този процент е 64.7%. Така общата заетост на леглата през март е едва 13,3% при 54,9% за същия месец на 2019 г. Все пак основните приходи в сектора се случват през летния сезон, така че ситуацията тогава ще бъде определяща. Перспективата за посещение на чуждестранни туристи засега не е оптимистична.

Оборотът в търговията на дребно бележи най-сериозното си свиване досега през март, което достига 14,6% на годишна база. Спадът при търговията с горива и смазочни материали е с 37,1%, както поради понижаването на цените, така и на обемите. Търговията с нехранителни стоки свива оборота си с 18,8%, докато положително развитие се регистрира при търговията с храни, напитки и тютюневи изделия, където оборотът е по-висок с 3,4%. Фактор за това е първоначалната паника и презапасяването с някои продукти, както и реакцията на търговците да повишат цените в отговор на нарасналото търсене. Сериозен спад се наблюдава при търговията с текстил, облекла, обувки, компютърна, комуникационна и битова техника, мебели и други стоки за бита. Същевременно нараства стойността на търговията с фармацевтични и медицински стоки и на търговията чрез поръчки по телефон, поща или интернет.

Продукцията на предприятията от сектор строителство се понижава с 14% на годишна база през март. При сградното строителство спадът е с16,8%, докато при инженерното е с 9,8%. Фактор за негативната промяна тук обаче са и по-неблагоприятните метеорологични условия през разглеждания период в сравнение с 2019 г. Предвид очакваното свиване на инвестициите в недвижими имоти, поради спада на цените и наемите и затягането на условията за кредитиране, ефектът върху строителството на жилищни и административни сгради може да бъде по-продължителен. От друга страна споменатият ресурс за ВиК холдинга ще бъде използван при инженерното строителство.

Промишленото производство през месец март бележи спад на годишна база с 6,9%, като най-силно засегнати са дейностите от преработващата промишленост (-9,8%), при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия почти липсва промяна (-0,4%), докато при добивната промишленост има растеж от 12,3%. Положително развитие се регистрира при добива на метални руди (растеж с 27,4%), където на международните пазари все още наблюдава растеж на цените на тези ресурси. Прекъсването на веригите на доставки обаче може да доведе до натрупване на запаси, които да не могат да се използват, което да допринесе за натиск върху цените подобен на този при петрола. Друга дейност с положителен растеж е производството на храни, което нараства с 8,3%. Двуцифрени спадове се реализират при производството на облекло, обувки, машини и оборудване, автомобили, мебели и други.

Поредната прогноза за българската икономика от официален източник е на Европейската банка за възстановяване и развитие. Тя предвижда спад на БВП в реално изражение с 5% през 2020 г. спрямо предходната. Предвид наличните данни тя изгледа по-скоро оптимистична. Основните рискове остават свързани с развитието на заболеваемостта от коронавируса и скоростта на разхлабване на предприетите мерки от страна на държавата. Българската икономика е малка и отворена и нормализирането на активността зависи в много голяма степен от политиката на други държави и поведението на участниците на международните пазари. По тази причина несигурността остава основната характеристика на текущата ситуация, която затруднява всякакви опити за прогнозиране независимо от избрания подход. Това означава, че все още не би могъл да се формулира набор от мерки, за които да се твърди, че ще осигурят възможно най-бързия изход от кризата.

Коментари

Задължително поле