Кичка Бодурова: Сега не ми се пее, но ще ми мине

Американците борят COVID-19 с дисциплина

Мисля, че е време да озаптя кентавъра у мен

Минала съм през много огньове, ще мина и този

Някои хора си носят мозъка, без да го използват

Винаги ще има малки кученца, които ще лаят срещу големите

- Кичка, в какво състояние на духа те намираме? До нас стигат новини, че положението с коронавируса в САЩ е застрашително, как се справя твоето семейство със ситуацията?

- Тук ситуацията наистина е много тревожна. Много потискащо, депресиращо е да отиваш само до хранителен магазин и да имаш чувството, че стъпваш в минно поле. И после бързам директно в банята. Тук във Вегас позитивни тестове показаха хора, работещи предимно в супермаркети, училища... Понякога дишам дори наполовина. Мисля си дали няма и във въздуха нещо.

- Наскоро пусна в социалната мрежа много тъжно клипче за опустелия Лас Вегас. Как се снабдявате с необходимите продукти, основно ти ли отговаряш за това в твоето семейство?

- Аз се грижа за това, като по-здравия човек в семейството. Маска, ръкавици и... тръгвам. Имам дезинфектантен гел в колата. Отвикнах да си пипам лицето. Успях да взема повече “боеприпаси” през март - имам предвид храна. Освен клипа за опустелия Лас Вегас, пуснах и друг - мой. Направих го, след като се изкъпах, без капка грим. Исках да бъда истинска, защото усетих, че искам да разговарям с майка България, на моя език и да ми олекне малко. Защото повечето мои приятели са в Родината. Много е депресиращо да стоиш вкъщи. Лично аз се старая да не показвам това на останалите. Пускам им смешни видеа, постове... а вътре в мен бушува огън.

- Как минава един ден на твоето семейство в тази принудителна карантина?

- Започва с любимото кафе - бях се запасила с няколко пакета за планираното ми лятно идване в България. После слушаме и гледаме как върви диаграмата с нарастване на вируса - колко още жертви е помел. След това започва скуката с телефона в ръка. Трябва да приготвя нещо за обяд - днес например ще опека баница - от българския магазин съм купила 10 готови баници. Страхотни... И времето дори не е с нас - хладно е още. Не е за басейна.

- Поддържаш ли връзка с твоите приятели в Лас Вегас и как?

- Всеки ден се чуваме - сутрин и вечер. Но не се виждаме - само на видео. Всеки се е затворил в дома си - гледаме се на фейстайма и си казваме наздраве с чаша вино.

- Строги ли са в САЩ ограничителните мерки и спазват ли се?

- Не мисля, че са по-строги от тези в България. Тук всеки може да излезе по което време иска, но самите американци са много дисциплинирани. И тук по телевизиите всеки ден се казва: “Стой вкъщи!”, но няма приети наказания или глоби. Както казах, самите хора са отговорни и го правят.

- Как мислиш, дали тази световна пандемия не е Божие наказание?! Ще се промени ли начинът ни на мислене, ще пренаредим ли приоритетите си?

- Човекът прекали. Нали в крайна сметка искаха да създават биологично оръжие - е, създадоха го. Дано светът да може да го пребори. Но предполагам, че ще бъде трудно. Дано не остане завинаги сред нас и ни унищожи с годините. Пък може това и да е смисълът. Четох разни щуротии, че пак американците са виновни. Има хора, които си носят мозъка, без да го използват. Та нали някой, ако иска да занесе вирус от една страна в друга, с официална делегация ли ще го изнесе?! Той може да го направи, без въобще да се разбере. Но както и да е - винаги ще има малки кученца, които ще лаят срещу големите. Едно е истина - в света винаги ще има борба за надмощие, независимо дали ще е между ГЕРБ и БСП или големите сили на света.

- Ти си изключително деен човек. Сега, затворена в къщата, с какво запълваш времето си?

- Аз винаги ще намеря с какво да се занимавам. Единственият ми проблем е, че спряхме жената, която чисти, а аз не ставам за това. Готвене - да, да поддържам чисто - да, да падне прашинка - не мога да я гледам и ще я вдигна. Но да бърша прах, да мия не мога. Слава Богу, Крис и малката помагат. И жената идва само веднъж в месеца с маска и ръкавици.

- Лично теб какви мисли те вълнуват в това смутно време?

- Ти знаеш, аз съм боец, минала съм през много огньове - не съм притеснена. И това ще отмине. Но мисля, че ще трябва да минем всички, да се заразим с този вирус, за да се имунизираме. Мисля, че битката ще завърши така. Иначе той вече е тук и няма да си тръгне лесно. И мисля, че много хора няма да успеят. Така смятам и ми е много притеснено. Мисля, че светът никога няма да бъде същият, както преди.

- Виждам, че продължаваш да поддържаш връзка с многобройните си фенове във фейсбук, даваш им кураж. Какво ти дава на теб това общуване?

- Знаеш ли, като че ли миналата година след концерта ми във Варна усещах, че няма да се видя скоро с моите скъпи фенове, като че ли предчувствах нещо... Затова даже ми беше тъжно - и ето, случи се. Общуването с тях е част от моя живот. Аз никога няма да забравя обичта им, това, че съм далеч от тях и те не ме забравиха. Всеки техен пост, свързан с мен, ме топли. За мен кариерата ми в България не е свързана с преживяването и хляба ми. А с това, че съм заслужила тази обич и уважение и това ме прави щастлива. Защото уважение и обич не се купува.

- Предполагам, че си имала планове и това лято да си дойдеш в България - както правиш винаги. Ако нещата се успокоят, да те чакаме ли?

- Да, имах планове, моите фенове ме накараха да им обещая, че ще продължим нашите срещи. И аз го направих, но с едно условие. Да сме живи и здрави! Но за съжаление, мисля, че тази година няма да мога да се върна. Защото не мога да оставя Крис сам в тази ситуация. Той трябва да се пази много. И нямам право да тръгна и да го оставя сам. Мисля, че ще бъда разбрана и извинена. Имам билет за края на май, но със сигурност полетът ще бъде отменен, защото е много скоро.

- Работиш дистанционно с творческия си екип в България. Какво ново в тази насока - песни, идеи?

- Разбира се, че поддържам връзка - всяка седмица се чуваме. Но честно казано мисля, че изпях много песни. От Радио София, Балкантон и последните ми записи се оказа, че са над 600. Имам песни, които ще останат и след мен - сигурна съм. “У дома”, “Помниш ли, море”, “Обичам те, майко Българийо”, “Усмивката”, “Защо за мене няма”, “Не искам да знаеш”,“Големият час”,“Лунапарк”, “Завръщане”... Ще спра дотук. Не искам да дочакам залеза. Това, което се случи в моя живот, толкова години на толкова хиляди километри да идвам и правя концерти. И хората да ме помнят, да ме чакат и пълнят концертните зали е феноменално. Мисля, че е време да озаптя кентавъра у мен.

- Може ли изобщо в тази ситуация да се говори за творческо вдъхновение?

- Точно... за какво вдъхновение. Творческата душа има тънки, нежни струни. Как да ги накараш да свирят, те ще се скъсат.

- Кристи работи ли и как в тази ситуация, а осиновената ти дъщеря адаптира ли се към американския начин на живот, предполагам и там се учи дистанционно?

- Никой не работи тук. Училищата са на онлайн. Всички сме добре, пазим се и пазим татко. Малката е страшно амбициозна. Например много е добра с математиката. Но в началото като четеше условията на задачите, не разбираше някои думи. Сега вече влезе абсолютно в езика и всичките й оценки са А - т. е. шестици. Малката ни дава много радост вкъщи и изпълва живота ми.

- Разбрах, че съпругът ти е имал здравословни проблеми миналата година, сега - извън коронавирусната ситуация, как е?

- След процедури, които направи за здравето си, което бе доста застрашено миналата година, имунната му система се срина тотално. И сега го пазим много. Той се храни с отделни прибори и посуда, говори дистанционно с нас. Тъжно ми е и много потискащо. Но... и това ще отмине.

- Ти си в САЩ, брат ти - в Кипър. Как общувате с него? Кога за последно се видяхте?

- Всеки ден се чуваме. Той бе за Коледа и Нова година тук. Прекарахме прекрасно празниците. Сега и той е затворен вкъщи, в Кипър. Там имало много строги мерки. Трябвало да изпрати СМС, за да му разрешат да излезе. И много правилно. Тук говорят предимно за демокрация и съзнание в такива времена. Една даже взела да говори, че имала конституционни права като личност и можела да ходи както си иска. Това са хора безразсъдни, безотговорни. Или прости.

- Липсват ли ти сцената и многобройните ти почитатели тук, какво искаш да им кажеш?

- Честно казано, не ми се пее вече. Мисля, че изпях много хубави песни, обиколих света, бих казала, че имам една невероятна втора 25-годишна кариера отдалече, пътувайки от другата страна на континента. Разбира се, на базата на първата, която бе около още 20 г. Това стига за един живот. Сигурна съм, че любовта на моите фенове няма да е дотук - те ще ме обичат завинаги. Аз не искам да се появявам на сцената сбръчкана. Искам да бъда запомнена хубава, усмихната, силна. Пък знаеш ли, че много ме е яд, че вече не ми отиват така по-секси дрешките и от това се побърквам. Това в кръга на шегата, но е истина. Пък и нямам право вече да тръгвам и оставям съпруга си сам - той наистина има нужда от мен. Нали хората се събират за това - първо секс, сълзи от любов... после приятелството и опората. Сигурно пак ще бъда с песента и с моите фенове, но не както преди. Уморих се доста, но мисля, че направих много. И пак не се спирам, но обичам да бъда със себе си по-дълго.

- Суетна ли си в тази извънредна ситуация - сигурно и там са затворени фризьорските и козметични салони, магазините за дрешки... Или малко си му поотпуснала края?

- Аз винаги съм била семпла - в облекло и приказки. Бих казала - никога суетна. Суетата мисля, че е за хората с комплекси - да се правят на по-различни от останалите. За мен винаги е било правилото, че ако Бог ме е дарил с талант и хората ме обичат, аз трябва да съм още повече Човек. Без, разбира се, да приема, че като някой те плюе, дъжд вали. Иначе ноктите си ги направих вчера - дойде у нас моята маникюристка.

- Оптимист ли си за бъдещето и какви идеи ти се въртят в главата - в личен и творчески план?

- Разбира се. Сега си мисля, че след седмица ще мога да се топна в басейна и ще се пека с чаша ледена маргарита. С малката съм доста заета, без да се впускам в подробности. Животът ми се изпълни, тъй като винаги съм мечтала да имам две деца. Вирусът ще отмине и отново ще си дойда и ще бъда до моето море, по-близо до хората, които ме обичат и искат да чуят песните ми. До приятелите стари. Само че в България е крайно време да се случи нещо и хората да бъдат щастливи, а не обидени и изтормозени!

Нашият гост

Както е известно, Съединените щати са най-засегнатата страна от коронавируса в света. Наскоро българската поп звезда Кичка Бодурова, която от години живее в Лас Вегас, пусна в социалната мрежа клип, в който се вижда тъжната картина на опустелия и замрял откъм живот световен град на хазарта. Как самата певица преживява пандемията и с какво се е променило ежедневието є, разговаряхме с нея по телефона.

Коментари

Задължително поле