Комикът Димитър Туджаров-Шкумбата пред „Труд“: Животът е стадион, а българите зяпаме от пейките, как други вкарват голове

Веднъж Ванга ми каза, че вулканът в Рупите е затрупал огромен град с много черкви. После допълни, че там има даже огромен златен кръст

„Хумористично селфи“ е заглавието на наскоро излязлата автобиографична книга на Шкумбата. „Исках не само да разкажа за живота си, но и да отговоря на едни злонамерени хора, защото жълтата преса в България пише много глупости и доста неща се коментират, без да са проверени - затова написах много истини в книгата“, обясни комикът пред „Труд“ и се нави да отговори на още няколко въпроса за това, например, как се разказват вицове на гробищата, какво му е разкрила Ванга за бъдещето и още куп прелюбопитни неща от живота.

- Шкумба, как „отпочна“ новата година?

- Празниците бяха пълни с хубави емоции и обаждания от приятели. Мнозина ме поздравиха, че съм открил какъв е по народност е дядо Коледа. Аз установих, че той е българин - защото е дебел, брадясал, винаги пийнал и мързелив - работи само един ден в годината. Иначе планирам през тази година да направя нов спектакъл, както всяка друга година, но няма да прекалявам със себе си...

- Има ли някоя случка, за която съжаляваш, че не е влязла в книгата?

- Толкова неразказани случки имам, че ме накараха и обещах през пет години да издавам нов том. Ето една история, която не съм споделил в книгата. С един приятел бяхме в „Орландовци“ и минахме покрай едни младежи, които редяха цветя на гроба на дядо си, но като ме видяха те се изправиха и започнаха да се смеят. Викам им: „Грехота е от мъртвия“, а те: „Той, дядо ни е умрял и не можем да го върнем, а теб като те видим и винаги се смеем. Разкажи някаква история!“. Отговорих им, че не е удобно пред мъртвия, вечна му памет, затова излязохме отвън и им разказах следното: Гробарят, който 40 години работел като такъв, отишъл при директора и казал, че напуска без предупреждение. А той запротестирал: „Ама, бай Киро, проблеми ли имаш, толкова години работиш при нас, помагаме си.“ Бай Киро обаче бил непреклонен и отсякъл: „Не, аз чак вчера се усетих какво става. Разхождам се и чета - тук почива, тук намери покой - всички вътре си гледат кефа, само аз ще им бачкам!“

- Хуморът помага ли при сблъсък с полицаи?

- Уф, много пъти, макар че веднъж бях наказан от полицай, който каза, че съм говорил само глупости за униформените и трябва да си платя. Имам обаче номер, който ме спасява: Като те спре катаджия и каже: „ Здравейте, документите за проверка! Имали ли сте скоро взимане-даване с нас?“, аз отговарям: „Взимане - никога, ама дайте нещо, та да ви помня цял живот“, и те се усмихват. Винаги може да се излезе с майтап от ситуация.

- А помага ли и в семейните отношения със съпругата София?

- Пречи ми! В семейството искат от мен да бъда сериозен човек и ми казват: „Хайде, тези неща ги остави за сцената“, или: „Спри, спри, кога ще пораснеш?“ С жена ми сме заедно вече 39 години и съм щастлив, че ме търпи все още.

- Коя национална черта пречи най-много?

- Не сме единни. Дори в чужбина, понякога ми задават въпроса: „Вие българите, кое хоро сте изиграли отначало докрай заедно?“ Един човек, който е много по-умен от мене, ми каза: „Вашата злоба - българската, не е същата, като тази по света...“ Говорих си за това и с Данчо Лечков, който ми е приятел от години и е един от великите българи, които направиха да се чуе за страната ни. Един ден го попитах: „Нали си играл навън, как е там - има ли такава злоба? Той също ми каза: „Има я, но не като при нас.“ В чужбина, ако човек играе в основния отбор и е титуляр, но има някой от резервите, който иска да му отнеме мястото, то той идва 4 часа по-рано и се старае да е по-добър от него, за да го изберат, докато в България ти чупят краката! Тук затова нищо не е както трябва... Ще ти споделя нещо, което мен лично ме обиди. Аз съм инженер по образование и съм завършил Риторика във Философския факултет, но от 45 години пътувам по света и разсмивам хората. Ето, направих един спектакъл в голямата зала на НАТФИЗ и отишли младите артистчета при ректора и го попитали: „Защо го пускаш там - той не е артист!?“ Той им отговорил, че съм си платил залата и имам право да играя. Чудя се, каква е тази злоба - като участваме заедно някъде сме едни, но когато някой тръгне нагоре, докато другите стоят на място и те започват да говорят срещу него... но да сме живи и здрави.

- Ако беше политик, кое е първото нещо, което би променил?

- Бих взел всички закони, които са в европейските страни и които в България могат да дадат положителен резултат, и бих ги въвел у нас, но да не се променят. Там се правят едни закони, които се спазват от всички и повече не се занимават с поправки на тази или онази точка. У нас казват - има закони, да - има, но какви са тези поправки?! Ако си представим, че в нашия парламент бяха дошли 10-те божи заповеди да се гласуват като закони, кой знае как сега щяхме да ги четем. Има неща, които са точни и не трябва да се променят - както е по света.

- Навремето си бил и футболна надежда...

- Баща ми беше футболист и аз като студент също играех, но той ми забрани, като ми посочи травмите си и ми вика: „Счупена ключица, счупен крак - само болести, за какво ти е? Спираш!“. Категорично ми забрани да продължавам, а аз обичах футбола. Имам обаче големи приятелства там като това с Христо Стоичков, например. Когато Ицо играеше в „Чикаго Файър“, аз отидох на представянето на книгата му в Лондон, защото за мен Ицо е световна величина - като спортист и като човек. Спомням си, че когато той представи книгата си на площада в Стара Загора, където имаше доста хора, но никъде не беше отразено след това, че всичките пари от продажбите той даде на една болна жена и баща u.

- Какво мислиш за ситуацията в родния футбол?

- Радвам се, че сегашните управници в спорта започнаха да работят за създаването на детски школи - говоря за министър Кралев. Всеки, който обича футбола, знае, че нещата тръгват от децата и неслучайно “Барселона“ и другите големи отбори в света имат такива школи. Ицо Стоичков също направи такова училище в Етрополе. Някой ще каже: „Абе, държавата закъсала, ти си тръгнал да говориш за това!“ Не, за всяко нещо си има време и започне ли се така, 100 процента ще се върне нашата футболна слава.

- Израснал си като съсед на Ванга. Какво ти е казвала за бъдещето?

- Ванга ми рече, че тепърва предстоят катаклизми по света, но ще дойде време, ще се съберат - не уточни кои точно, но дано по-бързо стане това. Тя ми каза също, че ще настъпи време и бялото ще победи черното.

- Посланието на Ванга, което никога няма да забравиш?

- „Не спирай с това, което правиш, защото идват все по-трудни времена. Това ти е съдбата и хората ще имат нужда от усмивка.“ Аз опитвах и много други неща да правя, но видях, че това наистина е моето и се чувствам невероятно. След мой спектакъл в Монтана, една прегърбена бабка, явно от много работа, се обърна към мен и вика: „Ти ли си оня, бе, кажи нещо весело!“, а аз: „Вървя след тебе, но ти събираш всички стотинки, дето са изпуснали хората и за мене една не остана“. Тя взе да се смее и вика: „Чедо, не бягай от тука, че тебе като те гледам, ми става всичко весело и забравям за тока и парното!“ Каза също и нещо, с което съм абсолютно съгласен и се разписвам с две ръце: „Ей, явно много има още да се крадне от таз държава, защото все още се бият по изборите...“

- Говорихте ли за трудностите пред България?

- Като построи черквата, тя ми каза: „Много неверници сме тука, Димитре, и още трябва да изплащаме първото клане от християни, когато са гонили богомилите, защото вината си е в нас.“ Един ден Ванга ме попита къде мисля, че е адът? Аз u казах - тук, а тя ми каза: „Прав си, тук е, ние сме адът!“ Ванга ми говореше и за това къде е Господ, че той е в самия теб, но не е задължително всеки път да ходиш на черква, а трябва да погледнеш себе си и да се опитваш да достигнеш до това. Казвала ми е също, че на земята ни връщат постоянно, за да станем по-добри и по-добри. Тя се чудеше на хората, които само искат да трупат на земята, и викаше: „Какво ще отнесеш като си отидеш?“. Ванга много ми липсва като човек, с който можех да си говоря за всичко. Тя ще си остане за мен като моята баба Мария, с която също много обичахме да си седим и да си говорим.

- Фактът, че има някаква предопределеност или съдба, обаче не трябва да е причина да стоим със скръстени ръце и да чакаме...

- Така е, не трябва да се чака, а трябва да се движим. Аз си представям живота като един стадион, на който едни хора тичат на пистата, а други са си платили билети, крещят, псуват, или ръкопляскат отстрани. За мене тези, които тичат и се движат по пистата, живеят истински, докато другите са зрители на живота си, все са недоволни и само крещят - а, у! Ние българите, май сме седнали на седалките и чакаме друг да вкара гола, или друг да се класира, а предопределеността е друго нещо. Веднъж Ванга ми каза, че вулканът в Рупите е затрупал един огромен град с много черкви. После допълни, че там има даже един огромен златен кръст и аз на шега u казах: „Кажи къде е да го разкопаем?“ Тя взе да се смее и вика: „Виж какво, това излиза не когато човек желае, а когато му дойде времето...“

- Каква беше най-голямата болка на Ванга?

- Че българите са неверници! Даже веднъж каза: „Не трябваше да започвам черквата, това ще ме унищожи!“ Ние показваме с всичко, че сме неверници, дори с отношението си към емигрантите. Аз съм написал и в книгата, че 25 процента от хората тук са дошли от други територии. В моя род например - дядо ми е от Гевгели, баба ми от Баялци, едното сега е в Северна Македония, другото в Гърция, тоест може да се каже, че аз съм дете на бежанци. Тези, които сега бягат по цял свят - те не бягат от хубаво, а ние веднага - махнете ги тия? Как ще махнеш едно семейство, което бяга от смъртта примерно и е дошло тук?! Подай му ръка, помогни му! Ние сме лоши и сме много назад в духовната сфера. Наскоро бях в Харманли, където има лагер и сред децата, които са дошли там има и от Ливан, но вече са се приобщили, учат в наши училища и говорят български. Какво мене ме накара да се натъжа - едно от тези деца поискало в училището да играе футбол с другите, при това умно дете - отличник, а те му казали: „Ти няма да играеш с топката, защото не си българин, ние българите ще играем!“ Вижте, нашите деца как са възпитани! Първо трябва да погледнем в себе си и всеки да се опита да стане такъв, каквито иска да са другите хора, може би така и другите ще променят отношението си спрямо теб.

- При Ванга са ходили и известни политици, бил ли си свидетел?

- Идваха политици от цял свят. Веднъж присъствах, когато един партиец тайно u поднесе цветя на един от християнските празници, а после избяга и тя каза: „Виждаш ли ги, най-големите грешници са и ми носят цветя и тайно изчезват, а те ни отрязаха вярата и сега се правят на най-големите вярващи и първи ходят да палят свещи, но това няма да ги спаси!“. От политиците Ванга обичаше Людмила Живкова, защото беше различна и правеше много за духовността.

Нашият гост

Обичаният шоумен Димитър Туджаров наследява прозвището си “Шкумбата” от своя баща Неделчо, който бил много талантлив футболист и дори играл няколко мача в националния отбор. Във Вардарска Македония казвали “шкумба” на гердана от мехурчета, който се образува, когато градусът на ракията е висок, а с темпераментния си характер Неделчо си спечелил сочния прякор. За първи път Шкумбата се изявява пред публика едва 7-годишен и въпреки че завършва ВМИ, любовта му към сцената излиза по-силна. Преди промените вицовете и имитациите му на известни хора се разпространяват апокрифно на аудиокасети. След 1989 г. Шкумбата става още по-популярен като един от първите комици, които следват западния модел на one-manshow представления. Освен това води свои хумористични рубрики в радио и тв предавания.

Коментари

Задължително поле