Дневният хороскоп на Алена за четвъртък, 27.02.2020

На 27 февруари 2020 да почерпят

Украйна разследва Джо Байдън за намеса в работата на прокуратурата

Вдовицата на Енвер Ходжа почина на 99 години

Комисия от Министерство на културата обследва сградите на пл. „Тройката” в Бургас

Вдигнаха “Батмобил“ с паяк в Москва (ВИДЕО)

Гръцки острови на бунт срещу мигранти Недоволство от строителството на нови лагери

Създадоха робот, който може да усеща болка Чувствителността се дължи на синтетична кожа със сензори

Вижте какво ще решава Министерски съвет утре, 27 февруари 2020 г.

Италианец е приет с температура в габровската болница Резултатите от теста за коронавирус ще излязат след два дни

ООН разтревожена заради безпрецедентната инвазия на скакалци в Африка

Втори починал от коронавируса във Франция

Насила отпуск за карантина – незаконен

Осигуровки за фермер, който е и едноличен търговец

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 27 февруари 2020

Комикът Димитър Туджаров-Шкумбата пред „Труд“: Животът е стадион, а българите зяпаме от пейките, как други вкарват голове

Веднъж Ванга ми каза, че вулканът в Рупите е затрупал огромен град с много черкви. После допълни, че там има даже огромен златен кръст

„Хумористично селфи“ е заглавието на наскоро излязлата автобиографична книга на Шкумбата. „Исках не само да разкажа за живота си, но и да отговоря на едни злонамерени хора, защото жълтата преса в България пише много глупости и доста неща се коментират, без да са проверени – затова написах много истини в книгата“, обясни комикът пред „Труд“ и се нави да отговори на още няколко въпроса за това, например, как се разказват вицове на гробищата, какво му е разкрила Ванга за бъдещето и още куп прелюбопитни неща от живота.

– Шкумба, как „отпочна“ новата година?
– Празниците бяха пълни с хубави емоции и обаждания от приятели. Мнозина ме поздравиха, че съм открил какъв е по народност е дядо Коледа. Аз установих, че той е българин – защото е дебел, брадясал, винаги пийнал и мързелив – работи само един ден в годината. Иначе планирам през тази година да направя нов спектакъл, както всяка друга година, но няма да прекалявам със себе си…

– Има ли някоя случка, за която съжаляваш, че не е влязла в книгата?
– Толкова неразказани случки имам, че ме накараха и обещах през пет години да издавам нов том. Ето една история, която не съм споделил в книгата. С един приятел бяхме в „Орландовци“ и минахме покрай едни младежи, които редяха цветя на гроба на дядо си, но като ме видяха те се изправиха и започнаха да се смеят. Викам им: „Грехота е от мъртвия“, а те: „Той, дядо ни е умрял и не можем да го върнем, а теб като те видим и винаги се смеем. Разкажи някаква история!“. Отговорих им, че не е удобно пред мъртвия, вечна му памет, затова излязохме отвън и им разказах следното: Гробарят, който 40 години работел като такъв, отишъл при директора и казал, че напуска без предупреждение. А той запротестирал: „Ама, бай Киро, проблеми ли имаш, толкова години работиш при нас, помагаме си.“ Бай Киро обаче бил непреклонен и отсякъл: „Не, аз чак вчера се усетих какво става. Разхождам се и чета – тук почива, тук намери покой – всички вътре си гледат кефа, само аз ще им бачкам!“

– Хуморът помага ли при сблъсък с полицаи?
– Уф, много пъти, макар че веднъж бях наказан от полицай, който каза, че съм говорил само глупости за униформените и трябва да си платя. Имам обаче номер, който ме спасява: Като те спре катаджия и каже: „ Здравейте, документите за проверка! Имали ли сте скоро взимане-даване с нас?“, аз отговарям: „Взимане – никога, ама дайте нещо, та да ви помня цял живот“, и те се усмихват. Винаги може да се излезе с майтап от ситуация.

– А помага ли и в семейните отношения със съпругата София?
– Пречи ми! В семейството искат от мен да бъда сериозен човек и ми казват: „Хайде, тези неща ги остави за сцената“, или: „Спри, спри, кога ще пораснеш?“ С жена ми сме заедно вече 39 години и съм щастлив, че ме търпи все още.

– Коя национална черта пречи най-много?
– Не сме единни. Дори в чужбина, понякога ми задават въпроса: „Вие българите, кое хоро сте изиграли отначало докрай заедно?“ Един човек, който е много по-умен от мене, ми каза: „Вашата злоба – българската, не е същата, като тази по света…“ Говорих си за това и с Данчо Лечков, който ми е приятел от години и е един от великите българи, които направиха да се чуе за страната ни. Един ден го попитах: „Нали си играл навън, как е там – има ли такава злоба? Той също ми каза: „Има я, но не като при нас.“ В чужбина, ако човек играе в основния отбор и е титуляр, но има някой от резервите, който иска да му отнеме мястото, то той идва 4 часа по-рано и се старае да е по-добър от него, за да го изберат, докато в България ти чупят краката! Тук затова нищо не е както трябва… Ще ти споделя нещо, което мен лично ме обиди. Аз съм инженер по образование и съм завършил Риторика във Философския факултет, но от 45 години пътувам по света и разсмивам хората. Ето, направих един спектакъл в голямата зала на НАТФИЗ и отишли младите артистчета при ректора и го попитали: „Защо го пускаш там – той не е артист!?“ Той им отговорил, че съм си платил залата и имам право да играя. Чудя се, каква е тази злоба – като участваме заедно някъде сме едни, но когато някой тръгне нагоре, докато другите стоят на място и те започват да говорят срещу него… но да сме живи и здрави.

– Ако беше политик, кое е първото нещо, което би променил?
– Бих взел всички закони, които са в европейските страни и които в България могат да дадат положителен резултат, и бих ги въвел у нас, но да не се променят. Там се правят едни закони, които се спазват от всички и повече не се занимават с поправки на тази или онази точка. У нас казват – има закони, да – има, но какви са тези поправки?! Ако си представим, че в нашия парламент бяха дошли 10-те божи заповеди да се гласуват като закони, кой знае как сега щяхме да ги четем. Има неща, които са точни и не трябва да се променят – както е по света.

– Навремето си бил и футболна надежда…
– Баща ми беше футболист и аз като студент също играех, но той ми забрани, като ми посочи травмите си и ми вика: „Счупена ключица, счупен крак – само болести, за какво ти е? Спираш!“. Категорично ми забрани да продължавам, а аз обичах футбола. Имам обаче големи приятелства там като това с Христо Стоичков, например. Когато Ицо играеше в „Чикаго Файър“, аз отидох на представянето на книгата му в Лондон, защото за мен Ицо е световна величина – като спортист и като човек. Спомням си, че когато той представи книгата си на площада в Стара Загора, където имаше доста хора, но никъде не беше отразено след това, че всичките пари от продажбите той даде на една болна жена и баща u.

– Какво мислиш за ситуацията в родния футбол?
– Радвам се, че сегашните управници в спорта започнаха да работят за създаването на детски школи – говоря за министър Кралев. Всеки, който обича футбола, знае, че нещата тръгват от децата и неслучайно “Барселона“ и другите големи отбори в света имат такива школи. Ицо Стоичков също направи такова училище в Етрополе. Някой ще каже: „Абе, държавата закъсала, ти си тръгнал да говориш за това!“ Не, за всяко нещо си има време и започне ли се така, 100 процента ще се върне нашата футболна слава.

– Израснал си като съсед на Ванга. Какво ти е казвала за бъдещето?
– Ванга ми рече, че тепърва предстоят катаклизми по света, но ще дойде време, ще се съберат – не уточни кои точно, но дано по-бързо стане това. Тя ми каза също, че ще настъпи време и бялото ще победи черното.

– Посланието на Ванга, което никога няма да забравиш?
– „Не спирай с това, което правиш, защото идват все по-трудни времена. Това ти е съдбата и хората ще имат нужда от усмивка.“ Аз опитвах и много други неща да правя, но видях, че това наистина е моето и се чувствам невероятно. След мой спектакъл в Монтана, една прегърбена бабка, явно от много работа, се обърна към мен и вика: „Ти ли си оня, бе, кажи нещо весело!“, а аз: „Вървя след тебе, но ти събираш всички стотинки, дето са изпуснали хората и за мене една не остана“. Тя взе да се смее и вика: „Чедо, не бягай от тука, че тебе като те гледам, ми става всичко весело и забравям за тока и парното!“ Каза също и нещо, с което съм абсолютно съгласен и се разписвам с две ръце: „Ей, явно много има още да се крадне от таз държава, защото все още се бият по изборите…“

– Говорихте ли за трудностите пред България?
– Като построи черквата, тя ми каза: „Много неверници сме тука, Димитре, и още трябва да изплащаме първото клане от християни, когато са гонили богомилите, защото вината си е в нас.“ Един ден Ванга ме попита къде мисля, че е адът? Аз u казах – тук, а тя ми каза: „Прав си, тук е, ние сме адът!“ Ванга ми говореше и за това къде е Господ, че той е в самия теб, но не е задължително всеки път да ходиш на черква, а трябва да погледнеш себе си и да се опитваш да достигнеш до това. Казвала ми е също, че на земята ни връщат постоянно, за да станем по-добри и по-добри. Тя се чудеше на хората, които само искат да трупат на земята, и викаше: „Какво ще отнесеш като си отидеш?“. Ванга много ми липсва като човек, с който можех да си говоря за всичко. Тя ще си остане за мен като моята баба Мария, с която също много обичахме да си седим и да си говорим.

– Фактът, че има някаква предопределеност или съдба, обаче не трябва да е причина да стоим със скръстени ръце и да чакаме…
– Така е, не трябва да се чака, а трябва да се движим. Аз си представям живота като един стадион, на който едни хора тичат на пистата, а други са си платили билети, крещят, псуват, или ръкопляскат отстрани. За мене тези, които тичат и се движат по пистата, живеят истински, докато другите са зрители на живота си, все са недоволни и само крещят – а, у! Ние българите, май сме седнали на седалките и чакаме друг да вкара гола, или друг да се класира, а предопределеността е друго нещо. Веднъж Ванга ми каза, че вулканът в Рупите е затрупал един огромен град с много черкви. После допълни, че там има даже един огромен златен кръст и аз на шега u казах: „Кажи къде е да го разкопаем?“ Тя взе да се смее и вика: „Виж какво, това излиза не когато човек желае, а когато му дойде времето…“

– Каква беше най-голямата болка на Ванга?
– Че българите са неверници! Даже веднъж каза: „Не трябваше да започвам черквата, това ще ме унищожи!“ Ние показваме с всичко, че сме неверници, дори с отношението си към емигрантите. Аз съм написал и в книгата, че 25 процента от хората тук са дошли от други територии. В моя род например – дядо ми е от Гевгели, баба ми от Баялци, едното сега е в Северна Македония, другото в Гърция, тоест може да се каже, че аз съм дете на бежанци. Тези, които сега бягат по цял свят – те не бягат от хубаво, а ние веднага – махнете ги тия? Как ще махнеш едно семейство, което бяга от смъртта примерно и е дошло тук?! Подай му ръка, помогни му! Ние сме лоши и сме много назад в духовната сфера. Наскоро бях в Харманли, където има лагер и сред децата, които са дошли там има и от Ливан, но вече са се приобщили, учат в наши училища и говорят български. Какво мене ме накара да се натъжа – едно от тези деца поискало в училището да играе футбол с другите, при това умно дете – отличник, а те му казали: „Ти няма да играеш с топката, защото не си българин, ние българите ще играем!“ Вижте, нашите деца как са възпитани! Първо трябва да погледнем в себе си и всеки да се опита да стане такъв, каквито иска да са другите хора, може би така и другите ще променят отношението си спрямо теб.

– При Ванга са ходили и известни политици, бил ли си свидетел?
– Идваха политици от цял свят. Веднъж присъствах, когато един партиец тайно u поднесе цветя на един от християнските празници, а после избяга и тя каза: „Виждаш ли ги, най-големите грешници са и ми носят цветя и тайно изчезват, а те ни отрязаха вярата и сега се правят на най-големите вярващи и първи ходят да палят свещи, но това няма да ги спаси!“. От политиците Ванга обичаше Людмила Живкова, защото беше различна и правеше много за духовността.

Нашият гост
Обичаният шоумен Димитър Туджаров наследява прозвището си “Шкумбата” от своя баща Неделчо, който бил много талантлив футболист и дори играл няколко мача в националния отбор. Във Вардарска Македония казвали “шкумба” на гердана от мехурчета, който се образува, когато градусът на ракията е висок, а с темпераментния си характер Неделчо си спечелил сочния прякор. За първи път Шкумбата се изявява пред публика едва 7-годишен и въпреки че завършва ВМИ, любовта му към сцената излиза по-силна. Преди промените вицовете и имитациите му на известни хора се разпространяват апокрифно на аудиокасети. След 1989 г. Шкумбата става още по-популярен като един от първите комици, които следват западния модел на one-manshow представления. Освен това води свои хумористични рубрики в радио и тв предавания.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.