Костадин Паскалев е един от вечните бунтари в БСП, винаги е казвал директно кривиците на ръководството, което и да е то. Сега се е заел с много трудната задача да се създаде ляво обединение у нас и като първа стъпка следващия вторник ще има среща на лидери на партии, които са напуснали БСП по една или друга причина през годините. С г-н Паскалев си говорихме и за възможността България да има редовно правителство в този парламент, за това възможно ли е ако БСП е против лявото обединение, то да се яви самостоятелно на извънредните парламентарни избори, които все по-ясно се очертава да бъдат през март догодина.

- Доколкото си спомням, повече от 20 години се правят опити за обединението на лявото у нас, господин Паскалев. Като че ли най-дълго просъществува и най-успешна бе създадената от Георги Първанов, когато бе лидер на БСП, „Коалиция за България“ - от 2001 до 2014 година. След това Михаил Миков я преименува на „БСП-лява България“, а Корнелия Нинова премахна „лява“ и остана само „БСП за България“. Сега вие се захващате с ново обединение на леви партии. Какво налага това?
- Моментът е изключително тежък и за България, и за левите политически партии. От една страна сме в преддверието на световна икономическа криза. От друга страна мирът за първи път е нарушен толкова близо до нашите граници. И трето – в България има тежък разнобой между основните политически партии.  И може би най-важният въпрос – четвъртата характеристика на ситуацията е огромната загуба на доверие на гражданите към основните политически субекти. Фактът, че на последните избори гласуваха една трета от избирателите, е категорично доказателство за това.

- Колко от левите партии се съгласиха да седнат на една маса? Знаем, че това поне досега бе нещо изключително трудно...
- Нека да направя една уговорка. Ние не сме поканили всички леви партии, а само тези, създадени от политически личности, произлезли от БСП – Мая Манолова с „Изправи се...“, Татяна Дончева с „Движение 21“,  „АБВ“ с Румен Петков, Красимир Янков с „Българска прогресивна линия“, Симеон Славчев с „МИР“,  Георги Кадиев с „Нормална държава“. Това са ръководителите на политически партии, с които съм провел разговори и са се съгласили да участват. Мисля, че тази първа стъпка е добра от гледна точка на съгласието да се води такъв разговор, но тя е и обоснована, според мен.  Цялото общество вижда, че все по-малко избиратели гласуват за левите политически субекти. БСП получи малко над 9 процента на последните парламентарни избори, което представлява 3 процента от избирателите.  Фактически лявото в България е на път да изчезне, да не коментирам причините за това и няма как левите политически субекти да не си дават сметка, че обединението е необходимо, за да има ляво политическо представителство.

- Не виждам сред участниците социалдемократически партии, а през 2000 година Първанов обяви, че е сложен край на стогодишната война между социалисти и социалдемократи и томахавката е заровена. Разговаряли ли сте например с Александър Томов, който също произлиза от БСП?
- Този етап вероятно ще бъде следващият.

- Всички тези лидери на партии, които изброихте, че ще дойдат на срещата, са напуснали БСП главно поради това, че според тях не са били оценени, или са били недоволни от политиката на лидера, или обхванати от вождистки амбиции. Как смятате да ги приобщите отново?
- С директен и откровен разговор. Такъв бе и първият разговор, който водихме в началото с всеки един от лидерите на тези политически субекти.  Според мен не е необходимо да се привлича някой,  тук е важно какво е съзнанието на лидерите и дали те оценяват като необходимо провеждането на разговор за създаване на такова ляво обединение, ляв блок или както го наречем.

- Кога ще бъде срещата? Бяхте казали, че ще е до края на месеца?
- На 29 ноември в зала № 7 на НДК от 14 часа. Поканите до лидерите на съответните политически партии са изпратени, надявам се всички да вземат участие в тази среща, поне на този етап мисля, че ще бъде така. Дискусията, която ще проведем, е катализатор за постигането на ляво обединение. 
- Всеобщо е мнението, че Мая Манолова и Татяна Дончева са две капризни дами с голямо самочувствие...
- Имах изключително интересни разговори и с двете и не го отдавам на каприз, а по-скоро на доста чувствителна реакция на несправедливо поведение от различни лидери в БСП.

- Колко души от Националния съвет на БСП споделят вашата позиция? Това ли е вътрешната опозиция в партията?
- Около една трета от НС, т.е около 60 човека. Но трябва да кажа, че аз и хората, които мислят като мен, не сме вътрешна опозиция. Ние сме част от БСП и имаме позиции, които отстояваме.

- А колко станаха партийните организации, които искат конгрес през декември и оставката на Корнелия Нинова?
- Към днешна дата (22 ноември, б.а.) те са 50. Според мен до края на месеца ще станат поне 100. 

- Ако обаче не се проведе конгрес до края на годината и Нинова не бъде свалена, имате ли план Б?
- Първо, надявам се на тази среща да приемем документ – обръщение към гражданите на България. В него би следвало да бъдат уточнени основните политики и принципи, които тези леви политически субекти споделят. Ако се стигне до това, се надявам незабавно да бъде създадена контактна група, която да започне да работи по фактическото създаване на ляво обединение. За да се постигне това обаче е необходимо ръководството на всяка една от тези партии да си вземе съответните политически решения.  Това ще бъде предложено и на БСП, и на АБВ, на всички. Това е нормалният политически ход на нещата. 

- Онзи ден слушах един от най-приближените до Корнелия Нинова – Александър Симов, който заяви, че ляво обединение не може да има без БСП?
- По принцип лявото обединение в България е силно и смислено, когато и БСП участва в него. Само че бих искал да се обърна не толкова към Сашо Симов, а към онези, които живеят с мисълта, че БСП е империя в лявото. За съжаление последните избори показаха, че не е. И би трябвало малко по-смирено да гледаме на останалите партии в лявото политическо пространство. Ако иска, БСП има вариант да работи за лявото обединение, вторият вариант е да се капсулира и да продължи да руши лявото и третият вариант е да има ново ръководство.

- Но тя се преживява като единствена и неповторима, като монополист в лявото. Между другото, господин Паскалев, досегашните леви обединения се разпадаха именно заради господарското поведение на БСП към нейните партньори. Спомням си, че на един ваш конгрес доктор Петър Дертлиев директно каза: „Приятели, липсва ви коалиционна култура“...
- Точно затова в момента се опитваме да проведем един равнопоставен диалог между левите политически партии, всеки да изложи своите разбирания. Да видим докъде ще стигнем...

- Президентът обяви, че ще връчи трети мандат за правителство след Нова година с оглед на това поредните пети извънредни парламентарни избори да бъдат през март догодина. Ще се опита ли бъдещото ляво обединение да се яви самостоятелно на тези избори, ще бъде ли готово?
- Аз много се надявам да се стигне до едно истинско ляво обединение, което да се яви съвместно на изборите. Но ще направя следната уговорка.   Давам си сметка, че политическите партии в България не оценяват факта, че президентът им дава политическо време, за да се решат въпроси, които са изключително важни  за държавата. Те са свързани и с бюджета, и с над 40 законопроекта на служебното правителство и имат отношение както към Плана за възстановяване и устойчивост, така и от конкретни законодателни решения, за да се развива България в позитивна посока. И е крайно време парламентът да престане да се занимава с изслушване на министри и с разглеждане на Изборния кодекс, а да се заемат с обективните проблеми на живота на българските граждани. 

- Имаше една платформа „Социализъм 21 век“...
- Ние сме заедно, разбира се. Там са Валери Жаблянов, Георги Пирински и дъщеря му Ана, Георги Божинов, Велислава Дърева... Там са всички, които не приемат поведението на ръководството на БСП и смятат, че то не е адекватно с оглед ситуацията в държавата и в политическото пространство.

- Впечатли едно ваше твърдение, че Корнелия Нинова не разбира що е това „ляво“? Как ще ѝ обясните какво е то, за да може БСП да се включи в лявото обединение?
- Най-простичкото обяснение на лявото е, когато общественият интерес е поставен пред личния интерес. Т.е. благоденствието на субекта е подчинено на обществения интерес, не го изключва, а напротив – допълва го и го развива. Но благоденствието на субекта е поставено след благоденствието на обществото. Това е елементарната формулировка за лявото или по-скоро за социализъм. Казвам го, защото голяма част от политиците на България бъркат социалната политика с наистина левите идеи. 

- БСП има ли някакъв полезен ход в момента или е в цунг-цванг?
- Ще го кажа принципно. На база на всички позиции, които размениха политическите партии в последните седмици, България няма шанс да има редовно правителство в рамките на този парламент.  Но ако трябва да го кажа, нарушавайки принципите, България може да има правителство. Много лесно може да се направи правителство между БСП, ДПС и ГЕРБ. Корнелия Нинова е в състояние да направи такава конструкция, според мен.

- А конгресните решения на БСП никога коалиция с ГЕРБ и ДПС, заклинанията, че няма да подкрепи кабинет на ГЕРБ?
- В името на България всичко е възможно.

- Защо според вас „Продължаваме промяната“ се изкарват левичари?
- Според мен дясното пространство е доста уплътнено, не като съдържание, а като политически партии. Там присъстват и „Демократична България“, и ГЕРБ. ДПС винаги са били в центъра. И ПП съвсем съзнателно се слагат в левия политически център. Те се държат и като такъв политически субект, между другото. Бившият финансов министър направи внушения по отношение социалните ангажименти – повтарям, не левите, а социалните – но аз бих го признал Асен Василев за социалист, ако каже още две неща – че е за пропорционално подоходно облагане и че е категорично за мир и за незабавно прекратяване на военните действия. 

- Ще играе ли някаква роля в лявото обединение бившият лидер на БСП Сергей Станишев, който обяви, че ще се върне в българската политика, след като престана да бъде президент на ПЕС?
- Той е поканен на срещата на 29-ти, но нямам потвърждение от него дали ще вземе участие.

- Всичките поканени партии са далеч под един процент на изборите, с изключение на Мая Манолова. Нямат влияние в обществото....
- Мисля, че присъствието им на срещата е знаково, от една страна. От друга страна – трябва да се отнасяме уважително към всеки, който има различно мнение от останалите. Диалогът е необходим. 

- Има ли надежда, че конгресът на БСП може да бъде свикан до края на годината, а не през февруари, както бе решено на един пленум на „Позитано“ 20? Защото ако изборите ще бъдат през март, кампания трябва да се води успоредно с конгреса....
- Още на пленума, когато се взе решение конгресът да бъде през февруари, ние направихме предложение той да се проведе през ноември, с ясното съзнание, че след форума трябва да има конкретни действия, необходими за подготовката за избори, които се очакват през март. Това бяха нашите аргументи за конгрес през ноември. Не се прие, а конгресът може да бъде свикан в рамките на две седмици. Сега допускам два варианта. Единият е да се премести конгресът още по-късно, другият е той да се проведе като конгрес „ура, да спечелим изборите“. И двата варианта не са полезни с оглед съдържателната работа, която трябва да свърши конгресът. Така че в партията има има вълна с две основни характеристики – сваляне на доверието на партийните организации от Корнелия Нинова и провеждане на конгрес през декември, където да се вземе решение кой да ръководи БСП.

- Коалицията „БСП за България“ включва няколко партии и организации, например „Съюз на Тракия“ на Красимир Премянов. Ще говорите ли с тях?
- Разбира се, но това ще стане по-нататък. 

- Оптимист ли за това, с което сте се захванали, господин Паскалев?
- Ами ако не съм оптимист, няма да се занимавам с тази работа. 

Нашият гост
Костадин Паскалев е роден през 1961 г. Завършва математика в Пловдивския университет.  В периода 1995-2001 е кмет на община Благоевград. През 1997 специализира в Мюнхен в Академията по мениджмънт, а през 1998 и в местното самоуправление на Университета в Северна Каролина. От 2000 година е председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България. В периода 2001-2002 е вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството. Народен представител в 39-то НС. От 2002 до 2007 е част от кабинета на президента Георги Първанов. От 2007 до 2011 година отново е кмет на Благоевград. Член на НС на БСП.