„Антикорупция“ поиска отнемане на имущество за 2,3 млн. лева от Трайчо Трайков

Училището в Черноморец опасно за децата Омбудсманът на Бургас: Има нужда от спешен ремонт

Поставянето къщичките за Коледно-новогодишния базар в Благоевград

Русия призова САЩ да прекратят „окупацията“ на зоната около бежанския лагер Рукбан в Южна Сирия

Условна присъда за пиян ученик, убил кмет на пътя

Над 6000 бебета у нас се раждат преждевременно 91 новородени са минали за 11 месеца през отделението по Неонатология към болницата в Търново, спасено е бебе с тегло 900 грама

Льов: Младите имат голям потенциал

330 лв. за коледни подаръци ще заделят любителите на онлайн шопинга Най-често даряваме дрехи и козметика

Сбогуването с Краля

Кметът на София отиде на работа с градския транспорт

Мъри: България все още е затворена страница

Варна с награди за дигитално училище, спорт и младежки политики

Задържаха 11 нелегални чужденци в гората край Елин Пелин

Прокуратурата поиска арест за грабител

Задържаха киберпрестъпник от Бургас, крал пари с фишинг сайт

Липсва мотивация у младите хора за академична кариера

„Труд” продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с изключителен организационен опит и доказани практики в развитието на университетското образование у нас. В серия от статии проф. Борисов анализира ключовите, според него, проблеми и перспективи пред висшето образование в България. След него в дискусията със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Анастас Герджиков, ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов, ректорът на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски” проф. Любен Тотев, който е и председател на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов, ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотвърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” , проф. Пламен Бочков, ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова, президент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, проф. Георги Колевректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доц. д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, проф. Митко Георгиев, ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марковректор на Университета по архитектура строителство и геодезия, проф. Стоян Денчев, ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии – София, и проф. Иван Илиевректор на Лесотехническия университет – София, проф. Станислав Семерджиев, ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, и проф. Иван Въшин, ректор на Тракийски университет-Стара Загора, и проф. Стати Статев,  ректор на УНСС и  заместник-председател на Съвета на ректоритe.

Днес задаваме на проф. д-р Христина Янчева, ректор нa Аграрен Университет-Пловдив и на проф. д-р Стефан Костянев, ректор на Медицински университет – Пловдив въпроса кои са най-сериозните проблеми във висшето образование днес.
През следващите две седмици в сряда – 23 и 30 май, ще публикуваме мнения на неучаствали в дискусията ръководители на висши учебни заведения.
На 6 юни проф. Борислав Борисов, който откри дискусията със шест свои статии, ще направи кратко обобщение на изразените мнения и становища.

 
Висшето образование, както всички останали сфери, трябва да се развива в синхрон с динамично променящата се среда, потребностите на икономиката, на фундаменталната и приложна наука, социалната политика и очакванията на обществото.

За съжаление адаптирането на системата към новите условия започна твърде късно, когато бяха натрупани сериозни проблеми, някои от които ще посоча.

Един от сериозните проблеми е свързан с досегашния модел за финансиране на висшите училища според броя на обучаваните студенти, който вече е променен, но дава отражение и днес. Този модел и демографският срив доведоха до куриозната ситуация на по-голям брой утвърдени места от броя на завършващите средно образование. Освен това немалка част от завършващите елитни училища с добра общообразователна, компютърна и езикова подготовка предпочитат да продължат образованието си в престижни чуждестранни университети и много от тях се реализират зад граница. В тази ситуация липсва конкуренция между кандидатстващите и това лишава университетите от възможността да подбират студенти с по-добра подготовка от средното образование и по-висока мотивация за обучение в конкретно професионално направление. В същото време нараства конкуренцията между университетите, прилагат се нестандартни методи за привличане на студенти, които не се приемат еднозначно от обществеността и се отразяват негативно върху престижа на цялата система.

Сериозен проблем пред българското висше образование е липсата на мотивация у младите хора за академична кариера, поради ниското заплащане и недобрата научна инфраструктура, както и нелеката задача за съчетаване на преподавателска и научна дейност. Това обяснява и слабият интерес към докторските програми. Стипендиите са по-ниски от минималната работна заплата, а придобитата научната и образователна степен „доктор“ не дава предимство при кандидатстване за работа. Макар че тристепенното обучение за бакалавър, магистър и доктор е вече утвърдена и популярна система, доказала редица предимства, все още много работодатели не предлагат необходимото диференцирано заплащане в зависимост от образователната степен.

Друг сериозен проблем е, че голяма част от университетите обучават в предпочитани от кандидат-студентите направления, които не отговарят на спецификата на висшето училище, нямат необходимия хабилитиран академичен състав, не разполагат с бази за практическо обучение, но за съжаление получават акредитация от НАОА.

В някои университети в бакалавърската степен все още се поддържат специалности с тесен профил, за които няма търсене на пазара на труда и завършващите не намират реализация. От друга страна намалява интересът към професионални направления, за които има търсене от бизнеса. Такъв е случаят с аграрните специалности, които дават възможност за добра реализация в един от важните сектори за икономиката. Професията обаче не е привлекателна за младите хора, защото не е работа „в офис“, а обучението е трудно и разходите за подготовка са високи.

След присъединяването на нашата страна към ЕС чувствително нарасна интересът сред чуждестранни студенти от Азия и Африка към обучение в България като част от Европейското образователно и научно пространство. За съжаление процедурите, свързани с приема на студенти от трети страни, са тромави и утежнени, свързани с време и усилия както за кандидатите, така и за висшите училища.

За да бъдем конкурентни на отворения образователен пазар, ние университетите също трябва бързо да адаптираме програмите си в синхрон с изискванията на бизнеса, да използваме модерни методи и техники за преподаване за придобиване на нови умения и компетенции, необходими за цифровото общество. Необходимо е да въведем дигиталните методи в процеса на обучение и административно обслужване на студентите, за да осигурим привлекателна образователна среда. Това изисква разбирането и подкрепата на академичната общност и значителен финансов ресурс.

През последните години трябва да отбележим и положителните тенденции, които са резултат от приетата Стратегия за развитие на висшето образование за периода 2014-2020, последвалите нормативни документи и предприетите управленски мерки. Добър пример от последните дни е предложението за въвеждане на финансови стимули за млади преподаватели и учени, с което се очаква привличане на мотивирани кандидати за научна и академична кариера. В резултат на добрия диалог, който се води между всички заинтересовани страни се виждат и първите оптимистични резултати.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Един „умник“ преди време нарече учените от БАН „синодални старци“ и други поеха след него, защото беше от управляващите. При такива условия и такива заплати каква мотивация търсите. Първо умножавате по нула, а след това търсите нещо.

  2. Първо си приведете броят на ВУЗовете в съответствие с намаления поне с 2,5 млн, брой на хората в БГ. Сетне си проверете качеството на преподавателския състав и сериозно помислете кои са причините умните и образовани младежи да учат в чужбина , не в БГ. . Дори едно пресяване въз основа на импакт фактора ще помогне да се отървете от псевдоучени. Спрете „летящите чети“ от преподаватели в софийски университети в провинциалните ВУЗове. Това ще спомогне да се отървете от псевдоуниверситети и псевдоспециалности. Поне на първо време да живне тази наука . За заплащането: заплаща се за свършена работа от преподаватели в истински ВУЗове, а на в такива от рода Университет „Трите керемиди“. За съжаление много т.нар. „университети“ са от този тип. И не забраяйте, че начело на държавата не са интелигентни, умни хора…

  3. Гошко браво батювата…напипал си некои от основните проблеми на висшето..но има и още…

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.