Липсва мотивация у младите хора за академична кариера

„Труд” продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов - човек с изключителен организационен опит и доказани практики в развитието на университетското образование у нас. В серия от статии проф. Борисов анализира ключовите, според него, проблеми и перспективи пред висшето образование в България. След него в дискусията със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски”  , ректорът на Медицински университет - Варна  , ректорът на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски”   който е и председател на Съвета на ректорите,  , ректор на Технически университет-София,  , ректор на Великотвърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” ,  , ректор на Нов български университет,  проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“,  проф. Георги Колев ректор на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски",  доц. д-р Григорий Вазов , ректор на Висшето училище по застраховане и финанси,  проф. Митко Георгиев , ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ),  проф. Иван Марков ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия,  , ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии – София, и  проф. Иван Илиев ректор на Лесотехническия университет – София,  , ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, и  , ректор на Тракийски университет-Стара Загора, и  ,  ректор на УНСС и  заместник-председател на Съвета на ректоритe.

Днес задаваме на проф. д-р Христина Янчева, ректор нa Аграрен Университет-Пловдив и на проф. д-р Стефан Костянев, ректор на Медицински университет – Пловдив въпроса кои са най-сериозните проблеми във висшето образование днес.

През следващите две седмици в сряда – 23 и 30 май, ще публикуваме мнения на неучаствали в дискусията ръководители на висши учебни заведения.

На 6 юни проф. Борислав Борисов, който откри дискусията със шест свои статии, ще направи кратко обобщение на изразените мнения и становища.

 

Висшето образование, както всички останали сфери, трябва да се развива в синхрон с динамично променящата се среда, потребностите на икономиката, на фундаменталната и приложна наука, социалната политика и очакванията на обществото.

За съжаление адаптирането на системата към новите условия започна твърде късно, когато бяха натрупани сериозни проблеми, някои от които ще посоча.

Един от сериозните проблеми е свързан с досегашния модел за финансиране на висшите училища според броя на обучаваните студенти, който вече е променен, но дава отражение и днес. Този модел и демографският срив доведоха до куриозната ситуация на по-голям брой утвърдени места от броя на завършващите средно образование. Освен това немалка част от завършващите елитни училища с добра общообразователна, компютърна и езикова подготовка предпочитат да продължат образованието си в престижни чуждестранни университети и много от тях се реализират зад граница. В тази ситуация липсва конкуренция между кандидатстващите и това лишава университетите от възможността да подбират студенти с по-добра подготовка от средното образование и по-висока мотивация за обучение в конкретно професионално направление. В същото време нараства конкуренцията между университетите, прилагат се нестандартни методи за привличане на студенти, които не се приемат еднозначно от обществеността и се отразяват негативно върху престижа на цялата система.

Сериозен проблем пред българското висше образование е липсата на мотивация у младите хора за академична кариера, поради ниското заплащане и недобрата научна инфраструктура, както и нелеката задача за съчетаване на преподавателска и научна дейност. Това обяснява и слабият интерес към докторските програми. Стипендиите са по-ниски от минималната работна заплата, а придобитата научната и образователна степен „доктор“ не дава предимство при кандидатстване за работа. Макар че тристепенното обучение за бакалавър, магистър и доктор е вече утвърдена и популярна система, доказала редица предимства, все още много работодатели не предлагат необходимото диференцирано заплащане в зависимост от образователната степен.

Друг сериозен проблем е, че голяма част от университетите обучават в предпочитани от кандидат-студентите направления, които не отговарят на спецификата на висшето училище, нямат необходимия хабилитиран академичен състав, не разполагат с бази за практическо обучение, но за съжаление получават акредитация от НАОА.

В някои университети в бакалавърската степен все още се поддържат специалности с тесен профил, за които няма търсене на пазара на труда и завършващите не намират реализация. От друга страна намалява интересът към професионални направления, за които има търсене от бизнеса. Такъв е случаят с аграрните специалности, които дават възможност за добра реализация в един от важните сектори за икономиката. Професията обаче не е привлекателна за младите хора, защото не е работа „в офис“, а обучението е трудно и разходите за подготовка са високи.

След присъединяването на нашата страна към ЕС чувствително нарасна интересът сред чуждестранни студенти от Азия и Африка към обучение в България като част от Европейското образователно и научно пространство. За съжаление процедурите, свързани с приема на студенти от трети страни, са тромави и утежнени, свързани с време и усилия както за кандидатите, така и за висшите училища.

За да бъдем конкурентни на отворения образователен пазар, ние университетите също трябва бързо да адаптираме програмите си в синхрон с изискванията на бизнеса, да използваме модерни методи и техники за преподаване за придобиване на нови умения и компетенции, необходими за цифровото общество. Необходимо е да въведем дигиталните методи в процеса на обучение и административно обслужване на студентите, за да осигурим привлекателна образователна среда. Това изисква разбирането и подкрепата на академичната общност и значителен финансов ресурс.

През последните години трябва да отбележим и положителните тенденции, които са резултат от приетата Стратегия за развитие на висшето образование за периода 2014-2020, последвалите нормативни документи и предприетите управленски мерки. Добър пример от последните дни е предложението за въвеждане на финансови стимули за млади преподаватели и учени, с което се очаква привличане на мотивирани кандидати за научна и академична кариера. В резултат на добрия диалог, който се води между всички заинтересовани страни се виждат и първите оптимистични резултати.

Коментари

Задължително поле