Закопчаха шестима за наркоразпространение в пловдивския квартал „Столипиново“ (СНИМКИ) При спецакция

30 000 евакуирани заради потоп в Индия

Срути се виадукт на автомагистрала в Италия (ВИДЕО и СНИМКИ)

Форд, натъпкан с вехтории, блокира рампа на поликлиника Полицаи избутаха нарушителя

Двама мъже нарязаха 120 м жп релси на Сточна гара в София, единият се издирва

Британската полиция разглежда инцидента пред парламента като терористичен акт

51-годишната Салма Хайек се показа без филтри и ретуш на морето

Откриха тялото на удавен 67-годишен мъж край Синеморец

Трибагреник на 20-метров пилон посреща в Шумен

Волен Сидеров за затворените заради шума от Симеонов заведения: Тези действия са незаконни

Йорданка Фандъкова: Внесен е проект за възстановяване на басейна „Мария Луиза“ Собствениците предложили на главния архитект да инвестират

БАБХ иззе над 280 кг храни от животински произход при проверки по Черноморието през юли Във Варненско затвориха обекти заради лоша хигиена

110 години курорт Св. Св. Константин и Елена — морска и СПА дестинация

Ердоган заяви, че Турция ще бойкотира електронните продукти, произведени в САЩ

ЦИК внася жалба срещу решението на Софийския административен съд за машинното гласуване

Липсва мотивация у младите хора за академична кариера

„Труд” продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с изключителен организационен опит и доказани практики в развитието на университетското образование у нас. В серия от статии проф. Борисов анализира ключовите, според него, проблеми и перспективи пред висшето образование в България. След него в дискусията със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Анастас Герджиков, ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов, ректорът на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски” проф. Любен Тотев, който е и председател на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов, ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотвърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” , проф. Пламен Бочков, ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова, президент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, проф. Георги Колевректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доц. д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, проф. Митко Георгиев, ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марковректор на Университета по архитектура строителство и геодезия, проф. Стоян Денчев, ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии – София, и проф. Иван Илиевректор на Лесотехническия университет – София, проф. Станислав Семерджиев, ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, и проф. Иван Въшин, ректор на Тракийски университет-Стара Загора, и проф. Стати Статев,  ректор на УНСС и  заместник-председател на Съвета на ректоритe.

Днес задаваме на проф. д-р Христина Янчева, ректор нa Аграрен Университет-Пловдив и на проф. д-р Стефан Костянев, ректор на Медицински университет – Пловдив въпроса кои са най-сериозните проблеми във висшето образование днес.
През следващите две седмици в сряда – 23 и 30 май, ще публикуваме мнения на неучаствали в дискусията ръководители на висши учебни заведения.
На 6 юни проф. Борислав Борисов, който откри дискусията със шест свои статии, ще направи кратко обобщение на изразените мнения и становища.

 
Висшето образование, както всички останали сфери, трябва да се развива в синхрон с динамично променящата се среда, потребностите на икономиката, на фундаменталната и приложна наука, социалната политика и очакванията на обществото.

За съжаление адаптирането на системата към новите условия започна твърде късно, когато бяха натрупани сериозни проблеми, някои от които ще посоча.

Един от сериозните проблеми е свързан с досегашния модел за финансиране на висшите училища според броя на обучаваните студенти, който вече е променен, но дава отражение и днес. Този модел и демографският срив доведоха до куриозната ситуация на по-голям брой утвърдени места от броя на завършващите средно образование. Освен това немалка част от завършващите елитни училища с добра общообразователна, компютърна и езикова подготовка предпочитат да продължат образованието си в престижни чуждестранни университети и много от тях се реализират зад граница. В тази ситуация липсва конкуренция между кандидатстващите и това лишава университетите от възможността да подбират студенти с по-добра подготовка от средното образование и по-висока мотивация за обучение в конкретно професионално направление. В същото време нараства конкуренцията между университетите, прилагат се нестандартни методи за привличане на студенти, които не се приемат еднозначно от обществеността и се отразяват негативно върху престижа на цялата система.

Сериозен проблем пред българското висше образование е липсата на мотивация у младите хора за академична кариера, поради ниското заплащане и недобрата научна инфраструктура, както и нелеката задача за съчетаване на преподавателска и научна дейност. Това обяснява и слабият интерес към докторските програми. Стипендиите са по-ниски от минималната работна заплата, а придобитата научната и образователна степен „доктор“ не дава предимство при кандидатстване за работа. Макар че тристепенното обучение за бакалавър, магистър и доктор е вече утвърдена и популярна система, доказала редица предимства, все още много работодатели не предлагат необходимото диференцирано заплащане в зависимост от образователната степен.

Друг сериозен проблем е, че голяма част от университетите обучават в предпочитани от кандидат-студентите направления, които не отговарят на спецификата на висшето училище, нямат необходимия хабилитиран академичен състав, не разполагат с бази за практическо обучение, но за съжаление получават акредитация от НАОА.

В някои университети в бакалавърската степен все още се поддържат специалности с тесен профил, за които няма търсене на пазара на труда и завършващите не намират реализация. От друга страна намалява интересът към професионални направления, за които има търсене от бизнеса. Такъв е случаят с аграрните специалности, които дават възможност за добра реализация в един от важните сектори за икономиката. Професията обаче не е привлекателна за младите хора, защото не е работа „в офис“, а обучението е трудно и разходите за подготовка са високи.

След присъединяването на нашата страна към ЕС чувствително нарасна интересът сред чуждестранни студенти от Азия и Африка към обучение в България като част от Европейското образователно и научно пространство. За съжаление процедурите, свързани с приема на студенти от трети страни, са тромави и утежнени, свързани с време и усилия както за кандидатите, така и за висшите училища.

За да бъдем конкурентни на отворения образователен пазар, ние университетите също трябва бързо да адаптираме програмите си в синхрон с изискванията на бизнеса, да използваме модерни методи и техники за преподаване за придобиване на нови умения и компетенции, необходими за цифровото общество. Необходимо е да въведем дигиталните методи в процеса на обучение и административно обслужване на студентите, за да осигурим привлекателна образователна среда. Това изисква разбирането и подкрепата на академичната общност и значителен финансов ресурс.

През последните години трябва да отбележим и положителните тенденции, които са резултат от приетата Стратегия за развитие на висшето образование за периода 2014-2020, последвалите нормативни документи и предприетите управленски мерки. Добър пример от последните дни е предложението за въвеждане на финансови стимули за млади преподаватели и учени, с което се очаква привличане на мотивирани кандидати за научна и академична кариера. В резултат на добрия диалог, който се води между всички заинтересовани страни се виждат и първите оптимистични резултати.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Един „умник“ преди време нарече учените от БАН „синодални старци“ и други поеха след него, защото беше от управляващите. При такива условия и такива заплати каква мотивация търсите. Първо умножавате по нула, а след това търсите нещо.

  2. Първо си приведете броят на ВУЗовете в съответствие с намаления поне с 2,5 млн, брой на хората в БГ. Сетне си проверете качеството на преподавателския състав и сериозно помислете кои са причините умните и образовани младежи да учат в чужбина , не в БГ. . Дори едно пресяване въз основа на импакт фактора ще помогне да се отървете от псевдоучени. Спрете „летящите чети“ от преподаватели в софийски университети в провинциалните ВУЗове. Това ще спомогне да се отървете от псевдоуниверситети и псевдоспециалности. Поне на първо време да живне тази наука . За заплащането: заплаща се за свършена работа от преподаватели в истински ВУЗове, а на в такива от рода Университет „Трите керемиди“. За съжаление много т.нар. „университети“ са от този тип. И не забраяйте, че начело на държавата не са интелигентни, умни хора…

  3. Гошко браво батювата…напипал си некои от основните проблеми на висшето..но има и още…

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.