Луис Глик - Нобел за поезия

Напълно неизвестна на българската общественост поетеса спечели Нобеловата награда за литература. Американката Луиз Глик е 16-ата жена нобелов лауреат за литература, редом до Селма Лагерльоф, Вислава Шимборска, Тони Морисън и др. А причината да не е известна в България е, че Глик никога не е превеждана на български език.

Макар че за възрастта на дамите не е учтиво да се говори, първото, което трябва да споменем, е че Глик е на 77 г., има издадени 12 стихосбирки и два тома с есета и, освен на Нобеловата, е носителка на наградата Пулицър, както и още няколко големи литературни награди, сред които е титлата „поет лауреат на САЩ”. Тя е член на Американската академия за изкуства и литература, канцлер е на Академията на американските поети.

Фамилията й се изписва с „У” с умлаут - U (Gluck) и би следвало да се траскибира като Глюк, но американците я наричат Глик. Тъй като е американска поетеса, ние също ще се съобразим с тази особеност.

Луиз Глик е родена на 22 април, 1943 г., в Ню Йорк в семейството на еврейски емигранти от Австро-Унгария - Даниел и Биътрис Глик. „Научих се да чета като много малка, - споделя поетесата. - Баща ми обичаше да пише стихове. И децата започнахме да пишем книги много рано, сами си ги илюстрирахме и текстовете обикновено бяха в стихотворна форма.” Първите си стихове пише една 5-годишна. А на 13 вече е взела твърдото решение да стане поетеса. Пише стихове ги изпраща на литературни списания. „Те ги отхвърляха, но аз бях упорита”, казва тя.

Въпреки този ранен опит с римите, стиховете на Глик много рядко са римувани. Първата й стихосбирка „Първороден” (Firstborn) излиза през 1968 г. - тогава Луиз е на 25 г. Но талантът й е оценен доста по-късно, едва с публикацията на книгата „Триумфът на Ахил” през 1985 г. Вече сборникът „Дивият ирис” (1990 г.) й носи заветния за всеки човек на перото „Пулицър”. Днес вече Глик е една от най-разпознаваемите съвременни американски поетеси.

Но макар да е целуната от успеха, личният живот на Глик не е толкова радостен. В младежките си години тя заболява от анорексия - хранителното разстройство често е стигма на свръхинтелигентните девойки, разяждани от перфекционизъм, неувереност и самовзискателност. Манията за чистота и контрол я водят до прага на смъртта. Години на терапия са нужни, за да пребори фаталното заболяване. Започва да посещава курсове по поезия.

Учи в Колумбийския университет, но го напуска, преди да получи диплома. За да се издържа, работи като секретарка - това е добра възможност да пише стиховете си на машина в свобостото си време. „Първороден” се приема добре от критиката, но след този блестящ дебют Луиз получава творчески блокаж и не може да пише. През 1971 г. започва да води курсове по поетично майсторство в „Годар колидж” във във Вермонт. Студентите й дават нов живот, стават причина за възроденото й вдъхновение за последвалите още 11 стихосбирки. В една от летните писателските програми се запознава с Джон Драноу, от когото забременява.
Раждането на сина й Ноа през 1973 г. не я превръща в идеалната майка, не й носи огромна радост и усещане за пълнота, напротив - тя се чувства ограбена и объркана. Но пък й дава огромно вдъхновение. С бащата на Ноа се венчават през 1977 г.

Резултатът на майчинството е третата стихосбирка на Глик, (Descending Figure, 1980), заради която критиците, колегите поети - по-специално Грег Кузма, и обществеността я обявяват за детемразка. Особено силно негативно впечатление прави стихотворението „Удавените деца” (The Drowned Children). През същата година пожар унищожава къщата й във Вермонт, с нея изгарят абсолютно всичките й вещи. Което пък става повод за следващата й стихосбирка „Триумфът на Ахил”, (The Triumph of Achilles 1985).

През 1994 г. тя издава първия от двата си сборника с есета - „Доказателства и теории: есета за поезията” (Proofs and Theories: Essays on Poetry). Другият излиза едва през 2017-а. Озаглавен е „Американска оригиналност: есета за поезията” (American Originality: Essays on Poetry). От 2004 г. е хоноруван преподавател в Йейлския университет. Преподава в Масачузетс, Бостън и Айова. Днес живее в Кеймбридж, Масачузетс.

Безпогрешна, директна и откровена

Като поет Луиз Глик е безпогрешна, директна и откровена. Творчеството на Глик се характеризира със стремеж към яснота. Стиховете й често са наситени с теми, свързани с травма, смърт, детство и трудността на семейния живот. Въпреки значимото място на автобиографичното й минало в творчеството й, тя не бива да бъде определяна като изповедален поет. Тя е търсач на универсалното.

Андерс Олсон, председател на Нобеловия комитет

Цепи мрака! Чел съм й всичко

Леле, Луиз Глик цепи мрака! Чел съм и препрочитал всичко, което е написала. Всяко едно стихотворение! Дори пред публика. Нямате представа как обожавам Луиз Глик и колко съм щастлив, че спечели Нобеловата награда за литература. Поезията й е мрачна, тягостна, не е за всеки. Но това не я прави по-малко прекрасна. Да, такава е Луис Глик - жена, която вижда повече въшки и по-малко херувимчета. Винаги съм я препоръчвал горещо като изключително стойностен автор. И ето: Нобеловият комитет доказа, че съм бил прав.

Нийл Стайнберг, коментатор на „Чикаго Сън-Таймс”

Използва речта пестеливо 

Тя е поет, но без да е многословна. Думите й са винаги оскъдни, сякаш трудно изплъзнали се между зъбите. Тя използва речта пестеливо. Затова трябва да бъде четена внимателно, за да не отидат на вятъра тези скъпоценни стихове.

Морган Тайкър, поет

Обама я награждава в Белия дом

През 2016 г. президентът на САЩ Барак Обама я награждава с „национален хуманитарен медал” на тържествена церемония в Белия дом.

Американската критика я определя като майстор на черния хумор, на злъчния сарказъм и с оригинално остроумие. Пословична е с пестеливостта на думите си и умението си да вплита личните си изживявания в класическите митове. Темите, за които пише, са семейството, децата, връзката между поколенията, самотата, смисълът на живота, страхът от смъртта, тленността.

Коментари

Задължително поле