Любомир Бенковски - Бенджи - Фоторепортерът благородник

Първото изцяло дигитално дарение за архивите у нас направи фоторепортерът и регионален мениджър на Агенция БУЛФОТО Любомир Бенковски-Бенджи. 192 000 снимки с обем 700 гигабайта, събрали най-значимите събития в морската столица през последните две десетилетия, вече са част от фонда на Държавен архив-Варна. Авторът им твърди, че е щастлив човек, защото хобито му е работата.

Бенджи е знакова фигура във варненската фотожурналистическа гилдия. Тя пооредя, след като в града не остана нито един местен вестник, но насред кризата се роди прекрасната поредица от изложби “Последните фоторепортери”. Инициативата бе на Любомир Бенковски и вече има четири издания плюс подредената през май “Пандемичен фоторепортер”. Експозициите на Бенджи и колегите му са живото доказателство, че и във века на интернет има огромна разлика между професионалистите и всички, които се мислят за такива, само защото щракат и публикуват снимки. Майсторите ги наричат шеговито “фотограйфери”.

“Това е занаят. За да си добър, трябва да имаш хъс на ловец, да уцелиш перфектния момент и да съчетаеш информационната, техническата част и композицията. Тогава снимката създава усещането за завършена картина”, казва Бенджи.

Той харесва художествената фотография, но е пристрастен към репортажната, защото е по-сложна и предизвикателна. Фен е на новите технологии, обаче признава, че те са превърнали професията му в екзотична. Заради тях много редакции по света и у нас ликвидираха фотоотделите си. За асовете остана полето на модерната бавна фотография в стил National Geographic, но за такъв продукт могат да платят малко издания и нито едно от тях не е българско. “Вестници и сайтове се напълниха с безобразни снимки. Това обаче не се харесва на потребителите и вече се усеща лек полъх на ренесанс”, надява се Бенджи.

Богатия си опит той предава като лектор. Преди десетина години прави първия курс за фоторепортери у нас. Досега е обучил над 100 души от цялата страна. Преподава и мобилна фотография и е сред малцината български членове на световното общество на мобилните журналисти. Фен е на дигиталните играчки и често осъществява целия професионален процес на смартфон - от снимката или видеото през обработката и монтажа им до качването им на сайт. Затова и не тъжи за аналоговите времена.

Част от архива му от филми се пази в музея в родния му Плевен. Когато тръгвал за Варна през 2000 г., дарил два куфара с негативи. Сред тях има уникална снимка от демонтажа на мраморния паметник на Ленин пред жп гарата в града, направена в зората на демокрацията. “Премахнаха огромния монумент посред нощ с кран, а аз бях единствения фоторепортер на мястото”, припомня си Бенджи.

След над 30 години работа на терен като оператор в няколко наши и една гръцка телевизии, кореспондент на БТА, фоторепортер за регионални вестници, за националните “Труд” и “24 часа” и за агенция БУЛФОТО сега Бенджи навлиза и в амплоа на радиоводещ с рубрика “Обективно” в предаването “Гравитация нула” на Радио Варна. Дългият стаж води до рутина, а тя може да се пребори само с нови предизвикателства, дава рецепта на творческа свежест майсторът на обектива, който тази година бе удостоен с награда “Варна”. Бенджи си пожелава здраве, за да открива нови хоризонти, дори те да го отведат в центъра на военни действия.

 

Зрял и завършен професионалист

Бенджи е прагматичен човек и фотограф с отработени рефлекси за точния момент и нерва на деня. Награждаван е многократно от националните конкурси за журналистическа фотография БГ ПРЕС ФОТО и е един от стожерите на Агенция БУЛФОТО. Зрял и завършен професионалист с ярка лична гражданска позиция. В рубриката “Снимки на седмицата” на “Труд” Любомир Бенковски е попадал многократно със свои снимки. Работата на кореспондента извън столицата е по-тежка от на фотографите от София, защото големите новини и политически събития обичайно са софийски. Тук отново можем да се възхитим от находчивостта на репортера Бенковски, който открива нови сюжети и непознати ъгли за репортажите си.

Цветан Томчев, фоторедактор в “Труд”

 

Добър учител и уважаван колега

Бенджи е мой учител в професията. Записах се последен в първия му курс. Преди това бях снимал 12 г., но той ме научи на тънкостите на репортажната фотография. Помогна ми и да започна работа. Точен, откровен човек и приятел, който всички в гилдията уважаваме.

Пламен Гутинов, фоторепортер от Варна

 

Зорко око и смело сърце

Бенджи е любимият ми фотограф, защото аз съм любимата му радиоводеща. Безкомпромисен, критичен, обективен. Чиста фотография, зорко око, смело сърце. Защото пак е време да се спасява Звездния принц.

Светлана Вълкова, водеща на предаването “Гравитация нула” в Радио Варна

Фамилията му си има герб

Във вените на Любомир Бенковски тече полска кръв, макар той да е тотален атеист. Прароднина му е Антон Бенковски, чието тескере и име употребил Гаврил Хлътев, познат ни като Георги Бенковски - ръководителят на Априлското въстание. Че е потомък на аристократи, Бенджи разбрал случайно преди над 20 г. от гостуващ в Плевен полски художник. Той му казал, че Бенковски имат фамилен герб и проверката потвърдила това. Гербът с гарван със златен пръстен в човката върху рицарски щит и паунови пера е от XIV век. Същият хералдичен символ фигурира и в герба на пълководеца Ян Хунияди, прочул се в кръстоносните походи срещу османците по нашите земи. “Кой знае, може и замък да имаме, но сигурно е едно - всеки Бенковски в България ми е роднина”, твърди Бенджи.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети