Любомир Каримански, председател на бюджетната комисия в НС пред „Труд“: Компромисите в коалицията са почти изчерпани

Правителството все още няма готов пакет с антикризисни мерки

Доближаваме ли се към поредните предсрочни избори, защо в коалицията се плашат с червени флагове и червени линии, ще поискат ли вместо министерства-дробчета, нови постове от ДБ. Това попитахме Любомир Каримански от „Има такъв народ“. Зададохме му и експертни въпроси за липсващите антикризисни мерки, за инфлацията и напъните за влизане на България в еврозоната.

- В коалицията разправиите стават все по-ожесточени. Доближаваме ли се до нови предсрочни избори?
- Не знам дали се доближаваме до нови предсрочни избори, но компромисите, които могат да се правят в коалицията са почти изчерпани.

- Това какво означава?
- Че оттук нататък трябва да се придържаме стриктно към коалиционното споразумение, то да бъде разписано в ясна програма, такава която да не изненадва нито един от коалиционните партньори с различни решения и различни предложения, които се внасят в Министерски съвет и в парламента като краен вариант, без да са обсъждани от коалиционните партньори. Има и геополитически теми, които са изключително важни. Като коалиционен партньор, ние от „Има такъв народ“ още от самото начало сме казали, че темата РС Македония за нас е червена линия.

- От ДБ се оплакаха, че техните министерства били дробчетата, че тлъстото е поделено от останалите в коалицията, казаха и, че вдигат червен флаг. Да не би да искат промени в правителството и по-ресурсни министерства?
- Няма да сравнявам правителството с вътрешни органи, оставам аналогиите на ДБ. Ние бихме искали правителството да работи по-ефективно, да решава проблемите на хората.

- Истина ли е, че вашият лидер Станислав Трифонов вече не отговаря на позвъняванията по телефона на Кирил Петков. Истина ли това и каква е причината, от какво сте недоволни в ИТН?
- Нямам представа за комуникацията между г-н Трифонов и г-н Петков. По-важното е от какво са недоволни гражданите и бизнеса. Те не са доволни това, че не могат да работят нормално, че не могат да имат нормални доходи, които не само да покрият инфлацията, но и да намалят разликата между средната покупателна способност на доходите им с тези в Европа.
 
- Защо трябваше чрез писмо от Зеленски, което се оказа дело на украинския посланик, да си решавате коалиционните проблеми?
- Не ми изглежда Зеленски да ни решава проблемите. По-скоро се получи наслагване на факти и на информация. Получи се сякаш писмото на посланика решава коалиционните проблеми и ултиматуми, които даваха някои от партньорите за излизане от коалицията.

- Това писмо би изглеждало като съвпадение, ако от Продължаваме промяната не бе направен опит да се вкара в проекта за решение за оказване на военно-техническа помощ на Украйна. Съгласен ли сте?
- Разбира се, ползването на писмото трябваше да обслужи администрацията на МС и най-голямата парламентарна група, тази на „Продължаваме промяната“, така че да може да укрепи коалицията.

- В крайна сметка уточнихте ли какво точно означава военно-техническа помощ, т. е. какво включва такъв вид помощ?
- От трибуната на пленарна зала много ясно заявих, че в нито един от нормативните актове няма дефиниция на военно-техническа помощ. Като човек, който се е занимавал с преподавателска дейност, много държа на дефинициите и бих искал да видя разписана такава дефиниция - с обхвата, с начина на приложението и с това, кой ще изпълнява задълженията в описания обхват.

- А сигурно ли е, че ще можем да ремонтираме военна техника от Украйна и че имаме резервни части за този тип техника, която е руска?
- По тази причина трябваше да изслушаме и експерти в областта. Би трябвало да се дадат разяснения и гаранции от предприятията от военно-промишления комплекс. Те трябваше да изпълнят със съдържание фразата „ремонт на украинска техника“. Ние не сме чули подобно нещо, не знаем дали военните ни заводи имат резервни части, както и дали могат да извършат ремонт на поразена във войната техника. Всичко това стои като въпросителна. Въпросителна дали може да бъде изпълнен поетия ангажимент.

- Съгласен ли сте с тезата на БСП, че военна помощ няма да оказваме - техниката, която ще ремонтираме за захарен памук ли е?
- Когато ремонтираме една военна машина, това е военно-ремонтна дейност. Има и още един съществен въпрос - какво се разбира под военна помощ. Какво влагаме в това? Едни смятат, че помощ означава, безвъзмездно. Други смятат, че може и да е възмездна. Правителството трябва да каже в какво конкретно се изразява гласуваната военно-техническа помощ и какъв тип помощ е тя.

- В последния работен ден на НС преди Гергьовден, острата ви реакция спря гледането на плана за въвеждане на еврото от МС? Защо реагирахте така?
- Защото в коалиционното споразумение има договореност коалиционните партньори да обсъждат темата за еврото и да има разяснителна кампания. Това по никакъв начин не бе направено. Министри се опитват да се измъкнат с тезата, че точка 33 от дневния ред на последното заседание на МС била само проект на Националния план за приемане на еврото, при това, че този план имал отношение единствено към оперативно-техническата страна на нещата, но това не е изобщо така. Липсва стратегия, която ясно да аргументира, защо на 01.01.2024 е добре страната ни да влезе в Еврозоната? Какви са ползите и предизвикателствата? Проект, проект, но той би следвало да бъде обсъден. Не можа да бъде вкаран така, както миналата година през юли служебното правителство вкара проект на същия този план.

- Кое налага да се приема нов план, след като в началото на юли м. г. беше пуснат такъв план за обсъждане?
- Този план беше написан в съвършено различна и политическа и икономическа ситуация. В момента има достатъчно фактори, които спомогнаха за промяна на макроикономическата среда. Най-лесно и бързо можем да посочим инфлацията, която е галопираща. Инфлацията е един от елементите, който е поставен като критерий за влизане в еврозоната. Притеснително е, че не обръщаме внимание на записаното в коалиционното споразумение. Там е казано, че трябва да има междуинституционален съвет, в който на всеки 3 месеца да се разглеждат проблемите с инфлацията и придвиждането в процеса за приемане на еврото. Вече сме в петия месец от началото на правителството, а такъв съвет не е заседавал, нито е предоставена информация.

- Миналогодишният план предвижда въвеждане на еврото през 2024 г., без преходен период. Може ли сегашните управляващи да искат по-ранно въвеждане на еврото и какви са опасенията ви?
- По-рано едва ли е възможно да бъде въведено еврото. Имам леки съмнения по темата дали може а се спази и този срок. Причината е, че много от факторите, които оказват влияние върху приемането ни в зоната и са от изключително важно значение, в момента са неблагоприятни - има висока инфлация, съществуват и предизвикателства към основни системи като социалната, осигурителната... А всички те трябва да устоят фискално и да бъдат реформирани, за да докажем, че се доближаваме до средната покупателна способност на доходите в еврозоната. Нашата покупателна способност на доходите в момента е 51% от средната в ЕС, нима това е добър знак за постигната конвергенция? В Европа е постигната конвергенция на цените във всички страни, които са в еврозоната. Но от гледна точка на покупателна способност, това не е така. Постигнато е бързо приближаване на цените в еврозоната, а зее огромна дупка в покупателната способност.

- Какви са основните рискове при въвеждане на еврото? 
- Посочих няколко съществени плюса и минуса в хода на процедурата за избор на управител на БНБ. Едно от нещата, които е сериозно като предизвикателство, е именно покупателната способност и това, че влизането на страната ни в еврозоната означава ние отново да започнем да имаме парична политика, а не както е в паричния съвет - в момента паричната ни политика е замразена. Имайки нова парична политика и догонвайки средните доходи в еврозоната, при тази парична политика ние ще можем да задействаме паричната маса, а ако има и инфлационни процеси, които влияят, тази инфлация ще може да бъде увеличена или ускорена. Това е притеснителното. Друго предизвикателство са т. нар. външни шокове - ако само част от страните в еврозоната са в криза, а другите не са, тази асиметрия може да повлияе върху икономиката. Но не искам да навлизам толкова професионално в темата.

 - Защо в момента се занимавате с несъществени неща, от които произвеждате скандали, а по най-важната тема - антикризисни мерки все още нищо не е направено? 
- Правителството все още няма готов пакет от антикризисни мерки и такива мерки с парламента не са обсъждани. Възможно е такива мерки да се обсъждат в рамките на Министерския съвет, но ние не сме информирани. Казва се, че се правят различни изчисления, но те са правят благодарение на инициатива, която е дошла от коалиционен партньор. И ние от ИНТ подготвяме мерки и бихме искали министерството на финансите да направи изчисления, за да видим как ще се получат числата. Но изпълнителната власт трябва да е инициатор, защото тя има целия ресурс за антикризисните мерки за бизнеса и за гражданите.

- Какво решихте на 3-часово заседание на експертния коалиционния съвет по икономика и финанси в понеделник? 
- Обсъдихме възможността да се намали ставката на ДДС за доставки на природен газ - пропан-бутан, както и компенсации за крайните потребители - физически лица за закупени горива. Бе обсъдено също така и облагането на свръхпечалбите от продажба на електрическа енергия, природен газ и горива.

- Имате ли отговор за какво правителството изхарчи 9 млрд. лв.?
- Добре е самото правителство да обясни, но има и финансов инструментариум, с който се прехвърляха средства от миналата година, в тази година. Вероятно от това се създаде и впечатление, че са изхарчени толкова милиарди, но бих искал министерството на финансите да отговори на този въпрос.

- Възможно ли е да не се стигне до актуализация на бюджета заради липса на пари?
- Не ми се иска да излъжем хората, в това което сме им обещали. А в самото начало на преговорите за коалиционното правителство ясно беше казано, че през юни или юли ще има актуализация. За съжаление, до този момент аз нямам информация да е започнал процеса по актуализация на бюджета, а вече е почти средата на май.

- Съществува ли риск да не могат да се правят социалните плащания - пенсии, майчинство, болнични, помощи?
- Силно се надявам да не съществува такъв риск, защото министерството на финансите публикува информация, че имаме достатъчно приходи. Посочва се и, че се очаква повишаване на приходите над разходите на консолидираната рамка. Инфлацията допринася много за напомпване на приходната част на фиска. При условие, че няма актуализирана разходна част, в момента приходната част може само да расте. Но точно това е проблемът. Тя може да расте до едно ниво, след което ще се създаде социално напрежение. Такова вече има. Другият вариант е веднага да се направи актуализацията и да се представи ясна картина за положението в хазната, за да се вземат правилните решения. При инфлация 12,4% на годишна база за март 2022 г., а трябва да видим каква е за април, а след това и за май, но необходимостта от актуализация е абсолютна.

- Социалното напрежение е факт, но посочването на вратата ли е начинът за справяне с проблема?
- Разбира се, че не е това начинът. Не зная дали това не е извадено от контекста на думите на министър-председателя, не съм бил свидетел на станалото, нито пък бих искал да се превръщам в адвокат на когото и да е. Важно е да се води ефективен диалог и то не в края, когато вече трудно може да се намери изпод, а още в самото начало. В бюджетна комисия винаги търся начин да каня широк спектър от заинтересовани по всяка тема, която се разглежда.

- Ако не се актуализира бюджетът, кога ще се окажем на червено?
- Няма такива разчети, поне до нас не са достигали. В края на април финансовото министерство публикува очакваното превишение на приходите над разходите по консолидираната фискална програма в размер на 883 млн. лв. Трябва обаче да стане ясно каква част от това превишение на приходите е в резултат на инфлацията, за да знаем какъв е реалният ръст на икономиката.

Нашият гост
Любомир Каримански е завършил бизнес администрация HULT International Business School, Лондон. Има магистратура и по “Финанси” в УНСС- София. Председател е на Комисията по бюджет и финанси в 46-то и 47-то НС. Има над 20 годишен опит в развитието на финансовия сектор и успешно приложен лидерски опит в банкирането. Съветник по дигитално банкиране и иновативни разплащания, Асоциация на банките в Люксембург, Люксембург. Член на Групата на участниците от банковия сектор (ГУБС) и Координатор на работната група “Payments, Digital, Fintech and Regtech” към ГУБС, Европейски банков орган, Париж, Франция. Член на Борда за управление на SEPA схеми, Европейски платежен съвет, Брюксел, Белгия.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта