Българите трябва да внимават много при покупката на имот в Гърция

От раждането на съвременната гръцка държава през 1830 г. гъркът е научен да живее без ни най-малко държавно или правителствено програмиране. От малко дете научава, че може да прави каквото му хрумне и че това е единственият път да живее и да преуспее. Няма доверие на държавата и смята всички закони, които гласува парламентът, за временни, които ще се променят, щом дойде на власт друго правителство. И след като законите са временни и предстои да бъдат променени или премахнати, защо да ги спазва?

Най-характерният пример за това са гръцките недвижими имоти. Една четвърт от тях в цялата страна са незаконни. Всеки строи, където и каквото иска хаотично. На държавни поземлени площи, в гори, на крайбрежни ивици, в малки и неподходящи парцели, пренебрегвайки законите и градоустройствените разпоредби. А голяма част от гръцките къщи, дори и в центъра на столицата, са построени в нарушение с вътрешните разпоредби. Вадят строително разрешение за 80 кв. м, а строят 200 кв. м. Парадоксално е, но около Атина и други големи градове съществуват дори десетки малки градчета с население от 5000 или 10 000 жители, които гръцката държава дори не признава за съществуващи, защото в официалните документи тези райони се покриват от държавни горски масиви. Тези градчета имат улици, площади, електричество, водоснабдяване, кметове, училища, държавни здравни служби, но в официалните регистри изцяло или частично не съществуват. Такива са Неа Макри, Стамата, Антуса, Агиос Стефанос, Неа Еритрея, Мегара, Малакаса и т.н. Всички те са на разстояние един час от центъра на Атина.

Това е една комбинация между развита Европа и южноамериканска фавела, която може да съществува само в Гърция вероятно. Някой може да си представя, че тези незаконни къщи са мизерни бараки на гръцки бедняци. Грешка. Повече от тези “произволно построени къщи” са огромни тузарски имоти с басейни и градини, приличащи на дворци. Построени са без редовни нотариални актове за собственост върху парцелите, без разрешения за строеж. Никой не е попречил на строителите да си вършат работата, никой не е видял камионите бетонобъркачки да пристигат и да си заминават, никой полицай или друг държавен служител не е отишъл до там, за да попита дали строителството е законно, нито един съсед не се е оплакал. Защо ли? Защото и неговият дом е незаконно построен.

Според досега прилаганата практиката, на всеки 4-5 години гръцката държава (особено в предизборни периоди) издава закон “за узаконяване на незаконните строежи”, за да получи съответно гласовете на собствениците и техните семейства. Какво означава това? Който е построил подобен нелегален имот в страната, отива в съответния отдел на общината и го декларира писмено. Както и това, че той вече е снабден с държавно електричество и вода. После плаща една глоба в зависимост от квадратурата и къщата става законна. Разбира се, фактът, че кметството или областното управление я узаконяват, не означава, че същото прави и централната държавна власт. Има хиляди случаи на къщи и цели населени места, където общината ги е узаконила, инкасирайки глобите от това, но Министерството на околната среда ги смята все още за незаконни, защото са построени в горски площи, манастирски имоти, военни зони, или по морските крайбрежни ивици, където гръцката конституция забранява частно ползване на земята. Истинска бюрократична бъркотия.

Щом бъде прекратена силата на всеки закон, който узаконява съществуващите незаконни къщи, цикълът на строителството стартира отново и с пълното убеждение, че през следващата петилетка ще получат заветния параф “законни”. Изумителните примери на гръцкия хаос са честа тема в местния печат. В средата на 80-те години, когато социалистите гласуват радикален закон за узаконяване на всички незаконни строежи в страната, в компетентния отдел пристига уважаван висш полицейски офицер със свитък от документи и планове. Служителят го попитал какво иска, а той му отговорил вежливо, че е дошъл, за да узакони централната полицейска сграда на Атина. Това огромно и внушително Главно управление на гръцката полиция, което се намира на булевард “Александрас”, до сградата на Върховния съд на страната, е било построено… незаконно.

През 90-те години в Гърция се говореше за узаконяване на второ поколение незаконни строежи. Днес 20 години по-късно говорят за узаконяване на пето или шесто поколение, броят им вече е неустановим.

Българите трябва да внимават много при покупката на имот в Гърция. Щателната проверка на нотариалните актове за собственост и разрешителните за строеж е задължителна. А и по-късно може да се окаже невъзможно да продадат имота или да го прехвърлят на своите деца. Има вероятност да попаднат в капана на длъжник на държавата за глоби, примерно, или може да са собственици на самата къща, но да не им принадлежи парцелът, върху който е построена тя. В Гърция всичко е възможно.

Преди няколко месеца телевизиите показаха разярени собственици на къщи, които живеят на 10 минути от площад “Синтагма” (там, където се намира парламентът), които крещяха, че гръцката държава ненадейно е отнела тяхната собственост. Имотите им се намират в гъсто населени и скъпи райони като “Психико”, “Филотеи”, “Мелисия” и са купени преди десетилетия, или са наследени от бащи и дядовци. Сега, когато Гърция реши най-сетне, след европейски натиск, да създаде горски и градоустройствени планове, държавните служби откриха снимки от 1945 г., на които се вижда, че тези райони са горски масиви. Значи след 75 години гърците решиха, че тези къщи не би трябвало да съществуват и изпратиха на собствениците писма, че живеят незаконно в горски пространства. В един от тези райони - квартал “Психико”, се намират почти всички чужди посолства, между които е и това на България.

Всяко лято огромни пожари изпепеляват боровите гори, много от тях около Атина. Щом изгорят тези площи, държавата декларира, че ще ги залеси. Вместо това обаче веднага на следващата година започват да растат луксозни строителни обекти, а фиданките така и не са засадени. Никой не ги спира, никой не се запитва какво става. Повтаря се онази същата процедура - при следващото “узаконяване” тези къщи се включват в градоустройствения план и нито едно правителство не е посмяло до момента да спре този феномен.

Тези странни гръцки навици водят и до трагедии. През ноември 2017 г., в град Мандра, Атика, пороен дъжд предизвика унищожително наводнение, при което смъртта си намериха 23 жители, а градът потъна в кал. Само преди седмица един от най-свирепите пожари в историята на Гърция погълна 88 души, между които и деца. Когато горите в планините се палят, за да станат парцели и когато хората строят безконтролно дори и в коритата на реките, без някой да ги контролира, трагичните последствия са гарантирани и неизбежни. Дори и да има авариен план при бедствие, какъвто няма в Гърция, той не може да се приложи поради хаотичната инфраструктура.

До сега никой не бе повдигал този въпрос, че вместо къщи, хората строят гробници, след като не спазват елементарни правила, а и нито едно правителство не бе поемало отговорност. За пръв път политикът Ципрас се осмели да признае истината, че дълги години в Гърция доминира произволът. “Разбрахме го по болезнен начин. Цели населени места са построени незаконно без никаква разпоредба за безопасност за жителите”, заяви той.

Дали люлеещите се основи, върху които стъпва гръцкото общество, ще бъдат укрепени, времето ще покаже. Едно е сигурно – никой не иска повече сълзи в очите на елините. Време е за промяна. И всички гърци до един я дължат на хората, които напуснаха този свят в прегръдка.