Медицинските услуги ще поскъпнат

При сегашната схема няма стандарти да се следи ефективно ли се лекува пациентът

Разходите в сектора достигат 6,7 млрд. лв.

В края на септември министърът на здравеопазването Кирил Ананиев направи две предложения за промени във финансирането му, които бяха придружени с анализ на състоянието на системата. В две последователни статии ще разгледам предимствата и недостатъците на настоящата система и евентуалните ефекти от предложените реформи. За съжаление, предпочитаното от министерството предложение в настоящия си вид няма да реши проблемите, а ще оскъпи допълнително медицинските услуги.

Ситуацията в момента

1415_1_210829През 2018 г. разходите за здравеопазване в държавния бюджет са планирани в размер 4,7 млрд. лв., което представлява нарастване с 8,2% спрямо предходната година. През периода 2000-2017 г. се регистрира бърз растеж на тези разходи. В началото на периода те са 978 млн. лв. и нарастват почти 4,5 пъти до 2017 г., когато достигат 4,36 млрд. лв. Така средногодишният им темп на растеж е 9,2%, който надвишава този на номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) от 7,9%. По този начин относителният дял на бюджетните разходи за здравеопазване се повишава от 3,5% от БВП през 2000 г. до 4,3% от БВП през 2017 г.

Освен разходите от бюджета обаче от домакинствата се изразходват средства за медицински услуги и доплащане при болнично лечение, както и за лекарства. Липсват точни данни за размера на тези разходи, но тенденцията за нарастването им е трайна. Според изследване на Алфа Рисърч тези разходи са около 2 млрд. лв., а преките доплащания в България са около 30% от разходите за здравеопазване. По този начин общият размер на разходите за здравеопазване достига 6,7 млрд. лв.

Важна характеристика на системата на здравеопазването е т.нар. солидарност. На базата на вноските от общо 8% от осигурителния доход (за сметка на осигуреното лице и евентуално на работодателя му или от държавния бюджет) се формира общ фонд. Тъй като осигурителният доход е различен, за придобиването на едни и същи права, осигурените лица заплащат различни вноски. През 2018 г. тези вноски варират между 40,8 лв. на месец (489,6 лв. на година) и 208 лв. на месец (2 496 лв. на година). Тези суми се изискват от тях за получаването на еднакви права. При никой друг тип осигуровки несъответствието между принос и права не е толкова ясно изразено. И при пенсионното осигуряване, и при осигуряването срещу безработица, и при това за общо заболяване и майчинство размерът на пенсиите или обезщетенията зависи от определени формули според направените преди това осигурителни вноски. При здравното осигуряване такава връзка няма. Независимо дали човек плаща приблизително 500 лв. на година или почти 5 пъти повече той има едни и същи права. В такъв случай стимулите да се плащат вноски при доход, различен от минималния осигурителен, са силно ограничени.

Макар че това не се посочва като недостатък на системата в анализа на МЗ, предложението допълнителното задължително здравно осигуряване да бъде с равни вноски (евентуално от 12 лв. на месец) в самостоятелни сметки, всъщност е неявно признание за наличието на проблем. Например, допълнителното задължително пенсионно осигуряване също е на базата на самостоятелни сметки, но вноските там представляват отново процент от осигурителния доход. Средствата в сметките обаче се използват за изплащане на втора пенсия и колкото повече са натрупани, толкова по-голям е размерът на тази пенсия.

Предимства на настоящата система

Първото предимство, което се отбелязва в анализа на Министерството на здравеопазването, е наличието на свръхкапацитет в болничната помощ, което се съчетава с високо ниво на специализация и голям брой лекари. Според данните на Евростат през 2016 г. в страната е имало 727 болнични легла на 100 хил. човека население, с което България се нарежда единствено след Германия (806) и Австрия (742) по този показател в Европейския съюз. От тях 603 на 100 000 души са за активно лечение, което е почти толкова, колкото в Германия (606 легла на 100 000 човека), която е лидер по този показател в ЕС.

Друго предимство е наличието на добре обучени и висококвалифицирани специалисти. България е близо до Германия и според броя на практикуващите лекари, който съответно е 414 и 419 на 100 000 души, докато пред двете страни са Австрия (513) и Литва (447). При практикуващите зъболекари България се нарежда на второ място след Лихтенщайн, съответно със 112 и 127 на 100 хил. души. Същевременно България е начело според броя на изписаните пациенти след лечение на сърдечно-съдовата система (4 548 на 100 000 човека) при 4 193 в Литва, която е на второ място, и на дихателната система (2 985 на 100 000 души) при 2 358 в Румъния.

Достъпът до болнични услуги е относително лесен, като се осигуряват спешна помощ и високоспециализирани дейности.

Нараства капацитетът за преодоляване на рискови фактори за възникване на хронични незаразни заболявания. Осигурено е финансиране от Европейския съюз за интегрирани социално-здравни услуги.

Основни проблеми

На първо място трябва да бъдат поставени резултатите. Въпреки наличието и използването на медицинския капацитет очакваната продължителност на живота при жените е 78,5 години при средно 83,6 години за ЕС, което означава, че България е на последно място в ЕС. При мъжете тези стойности са съответно 71,3 години и 78,2 години в ЕС, като България се нарежда единствено пред Латвия (69,8) и Литва (69,5). България е на последно място и според показателя стандартизирана смъртност на 100 000 човека с 1 660 при 1 036 средно за ЕС.

В анализа на Министерството на здравеопазването са посочени множество недостатъци на системата. На първо място, отделените средства както публични, така и частни постоянно се повишават, но това не води до подобряване на резултатите или на удовлетвореността на пациентите. Освен това контролът върху изразходването на средствата е слаб, което е една от най-важните причини за увеличаването на разходите във всички направления – болнично лечение, лекарствени средства, медицински изделия. Липсва дългосрочно планиране при разкриването на нови дейности или разширяването на обхвата на съществуващите такива.

Координацията между болнична и извънболнична помощ е слаба при ниска ефективност на доболничната помощ. Разходите за активно лечение и за лекарства доминират за сметка на дейностите по превенция и профилактика. Особено важно е, че не са налице медицински критерии и стандарти за проследяване на ефективността и качеството на лечение на пациентите.

Медицинските специалисти и ресурсите са неравномерно разпределени териториално. Системата за реализиране на специализациите, за планиране на обучението и за продължаващото обучение е неясна и непрозрачна. Фактически тя не се ръководи от министерството на здравеопазването. Освен това липсват критерии за съответствие между медицински стандарти, акредитация и разрешителни за дейност на лечебните заведения.

Също така се наблюдава дублиране на дейности, финансирани от различни източници и предназначени за лечение на едни и същи заболявания. Това са Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Министерството на здравеопазването и доброволното застраховане. Договорите между НЗОК или регионалните є поделения се сключват с лечебните заведения на база налични легла, но не се упражнява контрол за изпълнение на критериите и изискванията от страна на тези заведения.

В резултат от това системата се натоварва с функции и дейности, които имат социален, но не и медицински характер. Все още не са изградени интегрирана информационна система, система за статистическо и аналитично наблюдение на резултатите и ефективността на разходите. Логичното последствие от всичко изброено е, че сред населението се наблюдава неудовлетвореност от качеството на здравни услуги и от големия нерегламентиран размер на доплащанията, а при медицинския персонал - от равнището на трудовите възнаграждения.

Друг проблем е свързан с остойностяването на медицинските услуги като цяло и в частност с по-адекватно формиране на възнагражденията на медицинските работници. Тъй като липсва пазарен механизъм, който да разкрие реалните им цени, те са определени административно. Това обаче може да означава големи несъответствия между обективните (пазарни) стойности и определените към момента и поради факта, че оценяването е извършено преди повече от 15 години. При нереални цени и слаб или липсващ контрол върху ефективността на разходите общата оценка на необходимите средства за издръжката на системата е невъзможна.

Политиката по лекарствата също има сериозни недостатъци, като дава възможност за източване на средства от НЗОК. Средствата за лекарства са близки по размер до тези за болнична помощ, което не е типично за по-добре развитите системи.

Друг съществен проблем е големият брой здравно неосигурени лица. Понастоящем те са приблизително 720 хил. човека. Тези данни са силно повлияни от броя на българските граждани, които пребивават постоянно в чужбина. Тоест те не са редовни ползватели на медицински услуги в страната. Когато им се налага, те изплащат минималния брой необходими вноски за възстановяване на правата си. Разбира се, немалко хора, които работят в неформалната икономика или нямат никакви доходи, изобщо не плащат вноски и нямат здравноосигурителни права.

Всички посочени недостатъци безспорно показват необходимостта от реформа в здравеопазването.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари