Мерките ще са успешни, ако кризата е кратка

Преди дни правителството представи серия от икономически мерки за справяне с кризата, предизвикана от пандемията от коронавирус.

Схемата 60/40 има смисъл за работодателите, ако извънредното положение остане един месец

Подходът на правителството засега е предпазлив

ЕС обмисля общ дълг под формата на коронаоблигации

Епидемията от коронавирус наложи ограничаване на социалните контакти с цел недопускане на големи пикове на болни хора в критично състояние. Икономическата активност обаче е силно възпрепятствана, като едновременно намаляват и търсенето, и предлагането. Потреблението е силно редуцирано до храни, напитки и лекарства, като рационалното поведение е свързано с отлагане на закупуването на дълготрайни и луксозни стоки. Инвестиции и дългосрочни проекти ще бъдат отложени, тъй като несигурността относно периода на действие на ограничителните мерки все още е голяма, както и каква част от икономиката ще остане да съществува и колко бързо ще може да се рестартира. Външната търговия също е силно ограничена, поради рестрикциите относно пресичането на държавните граници. Слабата активност в транспорта води до намаление на потреблението на горива. Намалява и потреблението на електроенергия и спадат цените на енергийната борса, дори и под себестойността за производство, което ще влоши финансовото състояние на дружествата от отрасъла.

Редица отрасли попадат под директното въздействие на ограничителните мерки, но и много от останалите също се ориентират към намаление на активността, поради невъзможност да си гарантират ритмични доставки, както и пазар за произведената продукция. Неизбежен резултат от подобно развитие е необходимостта от освобождаване на работници и служители, поради липсата на средства за изплащане на възнагражденията им.

Икономическото влияние на карантината е трудно да бъде оценено. То зависи от продължителността на периода като цяло на ниво Европейски съюз, от способността за рестартиране на икономиката след това, както и от налагането на протекционистични мерки от отделни държави по отношение на свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. В подобна среда на несигурност е трудно да се постигне оптимална комбинация от мерки за подпомагане на засегнатите от кризата. Целта е да не се получат драстични предимства за отделни страни или отрасли, които могат да привлекат важни ресурси, като съответно ги направят оскъдни за други.

Към момента желанието за постигане на координиран отговор надхвърля възможностите. Обсъждат се интервенции от страна на правителствата от еврозоната, които включват директни фискални мерки и схеми за ликвидна подкрепа на фирми и граждани. Мерките ще струват около 15% от брутния вътрешен продукт, което означава и съответстващо повишение на дълга в еврозоната, като все още се търсят източници на финансиране.

Продължават преговорите за активиране на Европейския стабилизационен механизъм, като част от страните не желаят налагане на условия за реформи срещу възможността да използват ресурсите. Правят се опити за възраждане на идеята за емитиране на общ дълг под формата на коронаоблигации, като премиерите на 9 страни се обявиха за това - Франция, Италия, Испания, Португалия, Белгия, Ирландия, Люксембург, Гърция и Словения. Нараства натискът Европейската централна банка да изкупува този дълг, като нарушава отдавна договорени лимити по страни. Ситуацията е неустойчива, подобна стратегия може да отложи за кратко проблемите пред функционирането на еврозоната, но всяко рязко увеличаване и на без това големите дългове ще направи все по-малко възможно постигането на дългосрочно устойчиво решение.

Мерките в България

Подходът за реакция на икономическата криза в България засега е предпазлив. Първоначалните мерки са насочени към увеличаване на плащанията за секторите на здравеопазване и сигурност, схемата 60/40 за запазване на заетост, капитализиране на Българската банка за развитие за подкрепа за банковата система. Трябва да се гарантира нормалното съществуване на българските граждани в ситуация, в която голяма част от тях ще са лишени от обичайни приходи.

Отпуснатите 500 млн. на ББР за гаранции за кредити се очаква от правителството да имат ефект в размер на 2,5 млрд. лв. Това е полезна мярка за период, когато намесата на държавата се предполага, че има по-голям резултат. Предстои да се разбере какъв ще бъде реалният ефект, тъй като в ситуация на криза мултипликаторите невинаги работят с очаквания им размер и посока. Безлихвените кредити за хора в неплатен отпуск в размер на 1 500 лв. могат да им позволят да извършват най-важните за съществуването им разходи. Определящо ще е какви са конкретните условия, колко бързо ще бъдат отпускани кредитите и дали ще се предвиди гратисен период по отношение на връщането им.

Друга мярка предвижда част от работодателите да получат помощ в размер на 60% от брутното трудово възнаграждение на работниците си при спиране на дейността в следствие от епидемията. Някои работодателски организации възразяват, че обхватът на мярката е твърде тесен. Оценката на ефектите показва, че мярката има смисъл за работодателите, ако срокът на извънредното положение остане един месец и в рамките на този период е ограничена дейността им. Ако се допусне, че тя може да се рестартира непосредствено след отмяната, тогава разходите за тях за запазването на работните места няма да са високи. При сметката се отчита фактът, че ако освободят работниците си, те ще трябва да платят неизползваните отпуски и в зависимост от начина на освобождаване - някакво обезщетение. При по-продължително спиране на работата поддържането на заетостта ще струва все по-скъпо и става все по-неизгодно за работодателите.

Условията на отпускането на помощта обаче изисква от работодателите да запазят работните места още три месеца след приключването є. Това означава, че е налице несигурност - ако кризата продължи след срока на извънредното положение, работодателят вече няма да има право на помощ и освен това ще трябва да възстанови вече получените средства, ако реши да освободи работници. Така той може да избере изобщо да не използва дадената от държавата възможност, тъй като не разполага с необходимата информация, за да направи друг избор.

Според изявления от правителството приходите в бюджета изостават спрямо планираните. Това налага спешни мерки за съкращаване на бюджетни разходи, по подобие на 2009 г., като приоритетни остават секторите на здравеопазване, сигурност и социалните дейности - тоест в останалите области може да се търсят възможности за оптимизиране. През последните години се наблюдава нарастване на текущите бюджетни разходи с темпове, които надвишават номиналния растеж на БВП, като трябва сега те да бъдат намалени, което е трудно за негъвкавата част от тях. Времената на относително добър икономически растеж не бяха използвани оптимално, като в периода 2016-2018 г. не се изпълняваха основно капиталовите разходи, които ако са ефективни, допринасят за по-висок дългосрочен растеж. Бюджетната дисциплина все пак е на доста по-добро ниво от много от държавите в еврозоната, което осигури известни фискални буфери. Те могат да бъдат използвани в сегашната ситуация, но бързо могат да се изчерпят, особено при намаляващи приходи.

Разполагаемата част от фискалния резерв по сметки в Българската народна банка е около 5 млрд. лв. Необходимо е да се обмисли емитиране на дълг, ако се очаква бързо изчерпване на наличните резерви. При неблагоприятни условия на международните финансови пазари биха могли да се използват съществуващият в ЕС инструмент за подкрепа на платежния баланс или предпазно споразумение с МВФ. Общинските бюджети също са подложени на натиск. Това развитие изисква разработване на механизъм за временна подкрепа до нормализиране на ситуацията.

Необходимо е да се предложат и мерки, които са фокусирани върху самоосигуряващите се лица, чиито дейност в момента е силно ограничена и не могат да се възползват от предложените схеми за подкрепа.

Финансовото състояние на енергетиката също трябва да бъде наблюдавано внимателно. Спадането на цените на енергийната борса под себестойността за производство е източник на риск от сериозно влошаване на финансовото състояние на компаниите и може да наложи постепенно изключване на някои енергийни мощности, като създаде допълнителни рискове за системата.

БНБ нареди на банките да върнат в страната ликвидност от чужбина, като очакваният от тях ефект е в размер на 7 млрд. лв. До момента обаче върнатите в страната средства са 2 млрд. лв. Освен това банките ще трябва да капитализират печалби в размер на 1,6 млрд. лв., което допълнително ще укрепи финансовата им стабилност. Тези действия са възможни, тъй като България не е част от Банковия съюз. Ако тя беше влязла в механизма на тясно сътрудничество, от страната вече биха изтекли значителни парични потоци. Поради тази причина резки движения при очаквания за възможна криза не са оправдани.

Дори и да не беше настъпила тази кризисна ситуация и да бяха изпълнени намеренията на правителството, България нямаше да се присъедини директно към еврозоната, а към валутния механизъм (чакалнята за еврозоната) и към механизма за тясно сътрудничество с банковия съюз и вече да се материализират евентуални негативни ефекти от изтичането на ликвидност.

БНБ декларира готовност бързо да приложи решенията на Европейския банков орган по отношение на финансовото отчитане, класифицирането на кредитите в неизпълнение и преструктурирането на експозиции. Своевременните предложения на ВМРО за промени в банковите регулации са в унисон с намеренията на европейските надзорници и би трябвало да бъдат реализирани. Най-интересните от тях са падежите на вноските по кредитите от банките към домакинства и фирми от засегнатите сектори да бъдат отложени със срока на извънредното положение плюс един месец. Отложените вноски към банките да се гарантират, като за целта се използва увеличеният капитал на ББР. БНБ да приложи надзорна гъвкавост по отношение на необслужваните кредити, така че забавените плащания да не се провизират веднага, както и длъжниците да не влизат в Централния кредитен регистър като некоректни платци. Освен това оценката на кредитоспособността на длъжниците да е базирана върху информация за дългосрочното им състояние до сега и да не се отдава прекалено голяма тежест на текущите неблагоприятни обстоятелства. Да не се прилагат съществуващите препоръки (ако има такива), които изискват намаляване на дела на необслужваните кредити.

Коментари

Задължително поле