Най-успешен е Стамболов, най-слаб - Югов, а най-почтен - Каравелов

Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Константин Стоилов, Александър Малинов и Андрей Ляпчев са най-добрите петима български министър-председатели след Освобождението до 2009 г. Това показват резултатите от първото по рода си изследване на рейтингите на нашите премиери (1879 – 2009 г.), направено от 56 учени от водещи български университети, академии и институти. Изследвани са 49 министър-председатели за този период, но са оценени 31 от тях – само тези, които са управлявали България около 1 и повече години. Ръководител на изследването е проф. Георги Янков, а научен консултант е акад. Георги Марков.

Веднага след първите петима премиери се нарежда Тодор Живков. В челната десетка са още Александър Стамболийски, Иван Гешов, Никола Мушанов и Иван Костов. В дъното на класацията експертите са посочили Васил Радославов, Филип Димитров, Богдан Филов, Гриша Филипов и Антон Югов. Любопитен факт е, че бившият монарх Симеон Сакскобургготски е 14-и, точно преди Сергей Станишев, който пък изпреварва с едни гърди напред вожда на световното комунистическо движение от 30-те години Георги Димитров. „Тази класация е направена по най-важния критерий - „Вашето цялостно мнение” и оценките, произтичащи от него, имат глобален характер, доколкото в различна степен интегрират всички останали показатели.

„Няма никаква изненада в класирането на челната петорка – в нея са предимно държавници от Третото българско царство”, отбеляза политологът проф. Георги Манолов, президент на ВУСИ – Пловдив. Той посочи, че в първата десетка „се вклиняват” само двама „небуржоазни” премиери (Тодор Живков и Иван Костов), което не е много добър атестат за дейността на държавниците от по-късните исторически времена. И още нещо отличително: 14 премиери от общо 31, посочени в класацията, са получили оценка под 3,00, което означава, че почти 50% от българските министър-председатели са „двойкаджии” в своето управление (виж карето).

Сериозен интерес предизвика и градацията на премиерите според това кой как е класиран с най-високи оценки като първи в изготвените таблици по всички индикатори. В случая лидерското място принадлежи на министър-председатели (с най-високи оценки), като Ст. Стамболов – 4,89 (индикатор „Характер и решимост да изпълни своята мисия въпреки препятствията”); Ст. Стамболов – 4,77 („Поемане на риск”); К. Стоилов – 4,73 („Бекграунд”); К. Стоилов – 4,70 („Защита на националните интереси”); Ст. Стамболов – 4,70 („Партийно лидерство”); а с най-ниски „първи” оценки са: 4,05 – Ал. Стамболийски („Комуникативни умения”); 4,04 – Андрей Ляпчев („Способност на компромиси”); 3,95 – К. Стоилов („Способност да формира екип”); 3,82 – К. Стоилов („Избягване на съдбоносни грешки”); и 3,77 – Ал. Малинов („Социален интегратор, обединител”). Видно е, че експертите оценяват най-високо онези български премиери, които притежават силен характер и решимост, умението да поемат риск, да проявяват лидерски качества и да защитават националните интереси. На другия полюс в класацията остават премиери с по-ниски оценки и с такива критерии, като „Комуникативни умения”, „Работа в екип”, „Способност на компромиси” и др., които в днешните реалности придобиват все по-голяма значимост за държавното управление.

От рейтинговата класация на премиерите през различните епохи натрапчиво се откроява един очебиен и противоречив факт: и през трите исторически периода (капитализъм, социализъм и демокрация) първите места в класацията убедително се заемат от министър-председатели, които имат авторитарен стил на управление, каквито безспорно са Ст. Стамболов, Т. Живков и Ив. Костов. Нещо повече, и тримата посочени премиери заемат твърде престижни места в първата десетка (Ст. Стамболов – 1., Т. Живков – 6., Ив. Костов – 10.)

Работата в екип – ахилесовата пета на управниците

Филип Димитров е най-зле

Ахилесовата пета на българските управници се оказа, че е работата в екип. И както личи от резултатите, класацията по индикатора „Способност да формира компетентен екип и работа в екип” е с една от най-ниските оценки в цялото изследване.

Така например първите пет премиери получават стойности под 4,00 (К. Стоилов – 3,95, Ан. Ляпчев – 3,89, Ал. Малинов – 3,84, Ст. Стамболов – 3,73, и Ив. Гешов – 3,71), докато при последните пет резултатите са още по-ниски, тъй като всички са под 3,00 (В. Червенков – 2,70, Ан. Югов – 2,64, Ж. Виденов – 2,43, Гр. Филипов – 2,41, и Ф. Димитров – 2,39). Оказва се, че освен факта, че няма нито една оценка над 4,00, почти половината премиери (15) получават оценки между 2,39 и 2,98. Сиреч, работата в екип за голяма част от българските министър-председатели не е била водеща не само в тяхната дейност, а и в почти цялата ни следосвобожденска политическа история.

Стряскащи резултати

Шампионите сред двойкаджиите

Антон Югов, Гриша Филипов и Филип Димитров са шампионите сред двойкаджиите премиери. Т.е. те са посочвани от респондентите най-често на последните места според 20-те критерия в изследването. При това подреждане отзад напред най-много на последните места са били класирани: А. Югов – 16 пъти, Гр. Филипов и Ф. Димитров – 14 пъти, и В. Радославов – 12 пъти.

След тях се нарежда Ж. Виденов, който получава 9 негативни класации, което обаче не променя отрицателния му имидж като премиер-министър на страната заради жестоката финансово-икономическа криза по негово време (1996 – 1997 г.).

Тази класация наистина е стряскаща, защото посочените министър-председатели имат по повече от половината индикатори само ниски оценки, което е меродавен показател, че не са се справили с предизвикателствата на съответното историческо време.

Първите и последните в класацията

Оценките са в скалата от 1 до 5

В първото по рода си изследване на рейтингите на нашите премиери (1879 – 2009 г.), извършено почти тридесет години след демократичните промени в България, със свое мнение са участвали 56 водещи учени. Изследването се опира на експертен анализ, в който респондентите (политолозите, историците, културолозите и др.) са класирали министър-председателите чрез скалата от 1 (най-ниска оценка) до 5 (най-висока оценка) по всеки от предложените 20 критерия, свързани с личните качества, политическите способности и държавните постижения в управлението.