На 18 февруари 2019 да почерпят

Серпентинит: говорите ли змийски? Прилича на кожата на змия

„Калашников“ готов с дрон-камикадзе

И Израел се включва в похода към Луната Изпраща първия частен апарат - “Генезис”

Мей на щурм с последни сили

13,36 млрд. лв. натрупани активи

Гольовците заклали Вальо насред Кюстендил (обзор) Полицията издирва 19-годишния циганин Гучи от квартал “Изток”

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 18 януари 2019

Рияд търси нови съюзници в Азия

Министър-председателят Борисов проведе телефонен разговор с британския премиер Тереза Мей

Жена е загинала при катастрофа край Луковит

„Зелените“ изтърваха червеногушата гъска БДЗП получила 2,6 милиона евро от Брюксел, за да пази застрашения вид

„Левски“ продължава без победа през 2019 година (СНИМКИ)

Французите вече се обръщат против „жилетките“ Силите на реда все по-често прибягват до груба сила

ЕС ще наложи санкции на 8 руснаци заради инцидентите в Азовско море

Инж. Венцислав Евгениев – кмет на монтанската община Медковец, пред „Труд“: Народът е самотен бегач с глухи държавници

В месеца на футболни страсти и жътвени кампании разговаряме с един от най-дългогодишните местни управници – кмета на малката северозападна община Медковец Венцислав Евгениев. Чуват ли министри и депутати гласовете на обикновените хора и как заплати от Чехия спират битовата престъпност у нас? И още – защо държавата товари местните управи с куп отговорности, но без пари и как кметските автомобили се превръщат в правителствени „Спартани“.

– Господин Евгениев, пред прага на лятото отвсякъде идат горещи новини – в Русия пламтят футболни страсти, САЩ и Северна Корея договарят ядрено разоръжаване, в парламента стягат вот на недоверие. Вълнуват ли тези теми и малката община Медковец или тук хората имат по-важни грижи?

– Това са важни неща за всички. Цар Футбол е велик спорт и владее и политици, и обикновени хора. И мен. (Усмихва се и посочва футболна купа, спечелена от отбора, в който е играл преди години). Живеем в един свят и всичко което се случва, независимо дали ни интересува, влияе на живота ни. Но погледът на хората тук е малко по-различен, той не е от камбанарията на голямата политика, а от тяхната гледна точка. Най-горещата тема за нас като земеделци сега е жътвата. Екстремните валежи през март и последвалото засушаване съсипаха част от реколтата. Сега има рекордно ниски добиви на ечемик – по 250-300 кг от декар, което е нищо. Цените не мърдат, доходите падат. И градушка мина на 2 пъти. А всяка градушка къса от хляба. Това ни занимава най-много.

– Община Медковец със своите пет села е сред най-малките в областта. Как се живее в район, където всеки трети в работоспособна възраст няма прехрана?
– Цифрите не са съвсем точни. От години българите, заминали да търсят спасение в чужбина, са изключени от статистиката. За да получим цифри, които можем да публикуваме и да се похвалим с тях. Ромският квартал в Медковец е останал наполовина, преселил се е в Белгия, Германия, Чехия, Испания. Реално безработицата е над 30%, ако включим и напусналите поради липса на прехрана. Но има и друг проблем в населени места като нашето. Много хора са се записали за безработни, но имат доходи. Едни работят нивички, градини, други отглеждат животни. Но се записват на борсата, ако може да се промушат през правилата, да получат енергийно подпомагане или хранителни продукти. Това е допълнителен източник на доходи. Още една несправедливост в пълната ни с несправедливости държава.

– Успявате ли да намерите прехрана поне на най-бедстващите?
– Постоянно се борим за повече места в действащите социални програми – в програмата „Работа“, в регионалните програми, в младежката заетост. Продължаваме проекта за лични асистенти, за домашни помощници. Там сме ангажирали над 80 човека. Помага и частният бизнес. Имаме цех за производство на опаковки. В село Расово, където земята е по-добра, земеделците са много активни – направиха зърнобази, площадки. Сега се работи върху разкриване на линия за производство на пелети от високобелтъчни култури. Това дава работа и хляб на хората. Но големият проблем при нас и в голяма част от страната, е слабата образованост на голям контингент хора. Като нямат никакви знания и трудови навици, как да им намериш работа? Само с ИТ специалисти няма да постигнем благосъстояние. Трябват подготвени хора във всички сфери.

– Какво не достигат повече на малки общини като Медковец – хората или парите?
– Няма какво да коментираме – демографската криза и миграцията ни обезлюдяват, а парите не стигат. Частта на бюджета, която се формира от данъци, такси и административни услуги е малка. Бюджетът ни е около 2 100 000 лева. Местните проходи са към 700 000 лева. Просто няма платци. Хубавото е, че преди години доста е работено – изградени са водоснабдявания, пътна инфраструктура. За ново строителство даже не мечтаем. Не достигат средствата да поддържаме онова, което е направено. Да се доредиш да получиш средства за строителство е трудна работа. Те се дават на различни принципи и един от тях е „да си наш човек“. За целеви средства от държавата трябва да се редиш, да се кланяш и викаш „Аз съм от ЦСКА!“, макар че си от „Левски“… Отсъства справедливостта.

– А средствата от европейските фондове стигат ли и до общини като Медковец и за какво се използват?
– Имаме вече подписан договор за рехабилитация на училището в Медковец за 2 млн. лева и тече процедура за избор на изпълнител. До дни очакваме да бъде одобрен проект за рехабилитация на пътя Расово – Аспарухово – Сталийска махала за около 4,5 млн. лева. Това е пътя, който ТИР-овете от Дунав мост 2 направиха като лунен пейзаж. Вкарваме и няколко нови проекта – за вътрешна пътна мрежа в Расово – 1,2 млн. лева, за зелени площи около 400 000 евро, за спортни площадки. Еврофондовете стигат до нас, но битката за тях е голяма и има много бюрократични изисквания. Но такива са условията на ЕК, които дават парите. Въпросът пак опира дали честно и безпристрастно арбитрите определят как се вложени средствата, добре ли е изпълнена инвестицията или има недобросъвестност. И в тази сфера в нашата мила татковина нещата се гледат на наши и ваши.

– Чуват ли министрите и депутатите гласа на хората от малките селища или се сещат за тях само преди избори??
– Ще отговоря с виц. Чапаев и Петка правили изследване за поведението на бръмбара след интервенции върху крайниците му. Откъснали му единия крак , казали „Бръмбар, върви!“ и той закуцукал напред. Записали „След отрязване на един крайник бръмбарът се движи“. Отрязали втори, трети крак и пак подавали команди. Бръмбарът, макар и трудно, пълзял. Когато му махнали и четвъртия крак и наредили „Тръгвай!“ обаче останал на място. И Чапай казал: „Петка пиши – След отрязването на четвъртия крак, бръмбарът оглушава!“. Това е – в повечето случаи висшите ни държавници са глухи за народните вопли и затова трудно се движим напред, често тъпчем и на място. Работата по системата „проба – грешка“ доведе дотам, че решаваме проблемите само след организирането на граждански протести. Народът се чувства самотен бегач, само тук-там по пътя има бели лястовици – отговорни държавници.

– Значи връзката между хората и политиците е скъсана?
– На много места – да. Но не изцяло. Има много кадърни, разумни и успешни управници -и кметове, и министри, и депутати. И когато се вслушват в хората и обединят усилията си, постигат добри резултати. Ще ви дам пример. Преди време имаше практика социалните помощи да се раздават в натура. Тогава проведохме сериозна битка с тогавашния депутат Руси Статков и социалният министър Иван Нейков и премахнахме условието тези помощи в натура да ги доставя една фирма за цяла България. Дадоха възможност на общините да помагат на хората. Което е нормално, защото ние познаваме хората, знаем кой от какво се нуждае, можем да организираме и да контролираме тази дейност.

– Наскоро Сдружението на общините обяви, че в България съществува дисбаланс между права и отговорности на общините. Те отговарят за 70% от публичните услуги, които се организират с по-малко от 25% от публичните средства. И естествено, изнемогват…
– Това е самата истина. Ето, полските пътища са публична общинска собственост. Кой ги поддържа? Никой. Водят се общински, но общината няма ресурс. Ние имаме землище с много пътища и са в лошо състояние, съсипва се техниката, харчи се гориво излишно. Преди време внесохме в парламента предложение да се въведе такса „Ползване на полски пътища“. Който обработва 100 дка, да плаща примерно 500 лева, за 1000 дка – 5000 лева. Парите да постъпват в общинските бюджети, а собствениците на земи и ползвателите да излъчат орган, който да изработи инвестиционна програма за ползването и контрола на тези средства. Но предложението не мина в Народното събрание. Обясниха ми, че било сложно, трудно… А истината е , че има фирми, които гледат по 2 млн. дка земя и трябва да плащат примерно 1 млн. за такса пътища. И те предпочитат на някои от законотворците да им смажат трансмисията и законът да не мине. А пък по места нека да е съсипия. Общината вече се грижи и за погребални услуги, ел. повреди, дори за решаване на семейни конфликти. Всичко това обаче е свързано и с ресурси. Но горе много от тези неща не ги знаят, или се правят, че не ги знаят. И парадират „Разрешиха правителствения „Спартан“ да транспортира болен!“ Чест и почитания! Но трябва да знаят, че кметовете нямат правителствени Спартани. И въпреки това намират начини и помагат всеки ден със служебния, с личния автомобил на болни и стари хора.

– Темата за газопровод през България отново стана актуална. През октомври 2013 г. в община Медковец бе направена първата заварка на тръбите за „Южен поток“ и хората се обнадеждиха, че районът ще се съживи. После всичко рухна. Как коментират хората сега връщането към проекта?
– Тогава бяхме много радостни, че такава инвестиция ще се реализира в общината ни и помогнахме с каквото можем. Съдействахме за покупката на 120 дка земя за строителство на компресорна помпена станция. Сервитути, трасировки, всичко беше извършено. Гарантирани бяха 75 работни места в село Расово за 50 години напред – за инженери, механици, техници. Отделно за строителството трябваха много работници. Това щеше да раздвижи и бизнeса в района, да подобри и демографските характеристики, щяха да дойдат млади хора с деца. Имаше въодушевление, но нещата се сринаха. После дойдоха и думите на премиера за газов хъб и отклонението на тръбата от Турция и сега отново се надяваме, че този път може нещо добро да се случи. От този проект всички ще имат полза. Страната и най-вече нашият беден район имат нужда от газификация.

– БСП внася вот на недоверие към кабинета с мотив „провали в сигурността и борбата с престъпността“. Апашите продължават да тормозят хората в малките селища, а полицията като че ли не може да се справи с тях. Вие на какво разчитате – на МВР или на частни гардове?
– В Медковец има полицейски участък и служителите му имат дял в намаляването на престъпността, но най вече с респектиращи действия – присъствие, разкриваемост на вече извършени престъпления. Голямата роля за снижаването на битовата престъпност обаче не е свързана с МВР и гардове, а с поминъка. Факт е, че през последните години много хора от нашата община намериха възможност да работят в чужбина. В един завод в Чехия за автомобилни части има 40 души от нашата община. Един с образование 4 клас тук беше без работа, а там получава 1600 лева. Тук не е изкарал и 15 стотинки. Като се върнат тези хора – не поглеждат към чуждото. Да не дърпаме дявола за опашката, но имаме сериозно намаляване на битовата престъпност. И истинската причина е, че най-бедните и гладните си намериха работа, но вън от България. Така че оттук трябва да тръгне борбата с тази престъпност – с работа за хората. Всичко друго е тичане след влака.

– През последните месеци между първите мъже в държавата постоянно прехвърчат искри, гърмят скандали, сипят се обвинения и обиди… Как се отразяват, да ги наречем „битките между генералите“, на редовите управници и хората по градове и села?
– Отвращаващо и демотивиращо е! Хора, които уж са интелигенти, се занимават с простотии. Създават впечатление, че се мразят. И това ме учудва и тревожи. Истинските пълководци могат да разговарят на равна нога и помежду си, и с офицерите, и с редниците. Генералът не може да е генерал, ако не го признае войската.

– От години обсъждаме необходимостта от здравна, съдебна, образователна, военна реформа, които пък все не се случват… Но има ли нужда България и от административна реформа – у нас вече има общини с по 1000 – 2000 жители.
– Личното ми мнение е, че има нужда от административна реформа. Коефициентът на полезно действие на сегашната администрация като цяло, не мога да слагам всички под общ знаменател, не е висок. Системният недостиг на средства не позволява да се реализират и ония начинания, които са крайно потребни. В повечето случаи малките общини линеят. Само че едно уедряване на общините носи друг риск. Неписано правило е, че когато уедряват една административно-териториална единица и извеждат нейният център по-далече от периферията, забвението почва да царува. Сработва инстинктът на центъра и приближените му, за другите – каквото остане. На този етап не виждам кой и какви гаранции ще даде, че няма да се неглижират интересите и потребностите на най-малките селца, със символичен брой жители. Затова смятам, че сега трябва да се мисли как да се подсили грижата за всяко кътче българска земя. Да не останат парчета ничия земя в родината ни, в които да царят само драми и безпомощност. А това е посоката в която се движат най-малките български селища.

Нашият гост
Венцислав Евгениев e 63-годишен, седми мандат кмет на община Медковец, област Монтана. Работил е като инженер, зам.-председател на Аграрно-промишлен комплекс и председател на ТКЗС в родното си село. От 1991 г. е кмет на община Медковец. Сега пак е на този пост от местна коалиция „БСП – АБВ”. Запален любител е на футбола, пише стихове. Семеен е, баща на две дъщери.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Кмета е прав….политиците са глухи и слепи за народните страдания…. всичко за тях е само интереси…

  2. Ехаааа
    Наследниците на Поп Андрей се жалят!
    45 г. при тато, 4 г. при жан, 4 г. при стани шеф – всичко им беше супер та супер.
    и сега изведнъж, видиш ли, нищо не им е наред.
    И почват пак старите лакардии – много лоша държава, хеле пък това дясно правителство – огън да го гори. Нищо не става от сегашните управляващи щото са десни. И америка лоша. И европа лоша. Сал един путин добър.
    Че и виц разказва – за петка и чапай! Вицът всъщност е за Елена Чаушеско, която направила същия опит и същите изводи но с муха. Само дето Елена беше комунистка (и то хард – като поп Андрей), та не е удобно да се плюяат комунистите. Затуй – петка и чапай – те комунисти никога не са били!

    Е, другарю кмет, ще трябва да се понапънеш! Твоята администрация ще трябва да пише, да пише и да пише за да могат „бюрократите“ о т лошата европа да дадт някое евро за да постегнеш общината. А как и за какво ще дават пари – от твоята кадърност зависи и от кадърността на хората с които си се обградил!
    Ама като те гледам – ще чакаш и нищо няма да правиш докато не дойдат „левите“ на власт. Тогава ще прередиш всички за да плачеш колко си бил онеправдан при „десните“! И така – дано ти дадат нчкой лев „без бюрократщини“!
    Това можеш – да чакаш (и да трупаш трудов стаж за пенсия)!
    И докато чакаш – лоши „десни“, лоша европа, лоша америка!
    Успех! Ама надали!

  3. Г-н Евгениев,много сте точен и прав но.о.о сте сигорно такива- само 1% от всички управници по всички общини! 99% от местните общинари за един мандат се стараят да наваксат за целия си живот благинки,като уж работят,,за ползу роду“! Teзи там:Иванчева,Й.Тодорова и др, са само еденици които не са успяли да се измъкнат!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.