Тази есен продължи дълго с хубаво време, много слънце и с възможности за пътешествия. С Росен Василев, ръководител на проекта „Твоята храна“ на фондация „Биоселена“, тръгваме към село Орешник, на 3 км от Тополовград, за да видим как местни майсторки приготвят сладко и желе от дюли. Плодовете са набрани от полето, близо до гората, диворастящи, дребни на вид, но с изключително силен, приятен аромат и много вкусни.

Вече запретнала ръкави, Иванка Гуглева реже и почиства от сърцевината дюлите. Парчетата се слагат във вода, за да не почернеят. Цялата група веднага се залавя за работа, всичко става бързо и ароматните дюли завирт в големия казан заедно със захарта – според местната рецепта,

на 1 кг плод – 1 кг захар

и 2 чаши вода.

Докато трае варенето, нямаме търпение да разгледаме селото, толкова далече от столицата, в Сакар планина, с изключително красиви гледки наоколо. Почти не се мяркат хора, въпреки че е събота. И все пак, тук-там в дворовете има движение. Иванка ни разказва, че в района има орехи, откъдето идва и името на селището, някога се е отглеждал тютюн, но имало проблеми с изкупването и този поминък вече е изчезнал.

Хората преди 15 години наброявали над хиляда жители,

днес са под 500

предимно възрастни. Миналата година закрили училището, десетина деца в детската градина са събрани от съседните села. Няма никакви производства, младите се изселват, напускат завинаги, но си идват по празници и в събота и неделя, родителите ги чакат, приготвили от местните ястия, от плодовете и зеленчуците, отгледани в градините.

Селото се оживява няколко пъти в годината.

На 1 януари джамали влизат във всяка къща

и благославят за здраве. Групата е от момчета или млади мъже. Обичаят е езически от много стари времена, дошъл дотук с пришълците, населили селото преди няколко десетилетия. Преди около столетие в селото живеели гърци, но се изселили, на тяхно място дошли преселници от вътрешността на страната. Те донесли и обичаите.

[modula id="3471420"]

Понякога гръцки туристи, потомци на някогашните жители, погребани в Орешник, се връщат, даряват щедро църквата „Света Петка“ със сребърни свещници, икони. Подават пълни торби с хранителни продукти на възрастните хора, които срещнат из селото, по техен обичай. Като си тръгват, отнасят със себе си шепа пръст и цвете от двора на църквата. Идват почти всяко лято и носят подаръци за църквата и за хората в селото.

Църквата е стара и хората тук не знаят кога е построена. В нея има

камбана, поръчана преди 103 години

от Гърция, разчели на старогръцки дошлите туристи. Жените донесли църковна утвар, голям, красиво инкрустиран кръст, неща все отдалече, даващи нов облик на стария храм. Жената, която се грижи за църквата, е 72-годишната Тонка Вълчева. Приканва с камбанен звън жителите на селото и гостите да дойдат в неделя сутрин да я посетят, отваря на празници. А на 1 януари джамалите влизат в църквата и разтърсват кожите си, отърсват болестите и лошотиите от зимата, изпълват се с надежда за здраве и благополучие за новата година. Обичаят идва от хората, дошли от равнините, които били овчари.

В църквата отдавна не правят бракосъчетания, някога идвали за кръщенета, но отдавна не е имало. Тя е почти забравена, освен от малкото останали жители на селото. Но пък се отваря редовно на големи празници. Свещеник обслужва шест села наоколо, идва и тук да отслужи литургия.

Местните хора произвеждат много хубаво вино – бяло и червено, но няма кой да го изкупува, а качеството му е превъзходно. В читалището следват своя културен календар, организират си по-големи празници на Трифон Зарезан, на Великден, голям празник за околността е на Петдесетница с курбан в близкия действащ женски манастир „Света Троица“ с много славна история, с костница, в която почиват костите на славни местни хайдути.

Доста са празниците тук, които обединяват хората, повод да дойдат гости от близо и далече. По думите на  Надя Бакърджиева, снаха в Орешник, иначе от съседното село Мрамор,

ако има къде да работят младите, биха се задържали

в това хубаво и спокойно село. Но няма, самата Надя работи в детска градина в Тополовград и казва: „Трудно се живее тук, проблемите са едни и същи в региона – обезлюдява се, младите се изселват, остават старите. За съжаление ще дойде време, когато селата ще опустеят напълно. Това, че няма работа за младите, е основният проблем. Иначе хората тук си произвеждат всичко в своите градини и са свикнали да живеят в труд“.

А селото е хубаво, наоколо има какво да се види. Наблизо е манастирът „Света Троица“, свързан с хайдутина Каракольо, който се е укривал там, с Индже войвода. На няколко километра оттук има долмени от  праисторическо време. В другия край е връх Палеокастро, оттам се вижда прекрасна панорама, използвали са го траките като наблюдателен обект. В скалите са изсечени слънца, но не са изследвани достатъчно. Почти до границата с Турция са останките на Калояновата крепост. И там е интересно, има много история, която чака своите изследователи.