Няма риск за ликвидността на банковата система

Ликвидният буфер се понижава през октомври, но достига 30,2 млрд. лв.

Основният привлечен ресурс - депозитите, в края на октомври са в размер на 101,2 млрд. лева 

Активите възлизат на 119,2 млрд. лв.

Българската народна банка оповести официално данните за банковата система към края на октомври. Европейската централна банка публикува редовния си доклад за финансовата стабилност. Същевременно не по-маловажно събитие е решението за удължаване на срока на мораториумите върху плащанията на кредитополучатели в еврозоната и в България. В тази статия ще разгледам състоянието на двете банкови системи.

България

Към края на октомври активите на банковата система са в размер 119,2 млрд. лв. и се понижават 0,03% спрямо предходния месец. Позицията “Парични салда в централни банки” намалява и това допринася за спада на най-ликвидните активи на банките с 2,9 млрд. лв. (12,1%), като достигат 20,97 млрд. лв. За сравнение преди началото на кризата т. е. към края на февруари тези активи са били 17,2 млрд. лв. и всъщност мерките, които предприе БНБ, доведоха до рязко покачване на ликвидността през март. Това беше съвсем навременна превантивна мярка, тъй като към средата на март започна временно покачване на лихвените проценти на междубанковия пазар, което беше сигнал за повишаване на търсенето на ликвидност предвид настъпването на неблагоприятни обстоятелства.

Следователно, въпреки текущия спад, към момента няма опасност от ликвидни затруднения в банковата система като цяло. Показателен за това е и размерът на ликвидния буфер, който се понижава през октомври, но достига 30,2 млрд. лв. при нетни изходящи парични потоци 10,6 млрд. лв.

Основният привлечен ресурс на банките са депозитите. Към края на октомври техният размер достига 101,2 млрд. лв. и нараства с 33 млн. лв. спрямо септември. Докато депозитите на нефинансовите и държавните предприятия се понижават, то тези на домакинствата и на финансовите предприятия бележат растеж. Лихвените проценти са трайно около 0%, което устройва банките, тъй като ресурсът им е почти безплатен. Едновременно с това лихвите по кредитите са достатъчно по-високи, така че спредът да продължи да е източник на печалба.

В сравнение с края на февруари (98,6 млрд. лв.) депозитната база се е увеличила, като съществен принос за това имат домакинствата. Броят и размерът на най-големите депозити нараства, докато при най-малките тенденцията е противоположна. Тоест хората, които са имали някакви (малки) спестявания, ги използват, за да компенсират по-ниските си доходи по време на кризата, докато финансовото богатство на други хора се увеличава.

Българската народна банка предприе методологическа промяна - статията “Парични салда при централни банки и други влогове на виждане” вече не е част от брутните кредити и аванси, а трябва да се докладва самостоятелно. Тази промяна влезе в сила от 30 юни 2020 г., когато салдото по споменатата сметка е 20,3 млрд. лв. Те са били извадени от брутните кредити и аванси, така че размерът им се понижава до 74,2 млрд. лв. към същата дата. Промяната е важна за по-точното отчитане на относителния дял на необслужваните кредити спрямо брутните кредити и аванси, но заради нея този дял се увеличава.

Към края на октомври брутните кредити и аванси са 78,7 млрд. лв., докато в края на февруари са били 79,9 млрд. лв. (според новата методология). Свиването на този показател е частично компенсирано през октомври, когато те се увеличават с 3 млрд. лв. спрямо септември. Основен принос за това имат отношенията с други кредитни институции. Кредитите към тях нарастват с почти 2.2 млрд. лв. Всъщност това кореспондира с намаляването на резервите на банките при БНБ.

От 1 октомври България се присъедини към Банковия съюз. Един от ключовите елементи на надзорната политика на ЕЦБ е да убеди банките да прехвърлят повече ликвидни средства и капитал от дъщерните дружества към банките-майки, за да могат да се използват в групата като цяло. Това обаче не носи ползи за банките на българския пазар, чиито ресурси се използват. Тези ресурси се прехвърлят в чужбина, вместо да осигуряват стабилността на банките, които са ги генерирали. През тази година БНБ не позволи банките да разпределят дивиденти към чужбина и заявява подобно намерение за печалбите от текущата година. Тя вече ще трябва да се съобразява с решенията на ЕЦБ, които е възможно да не одобрят това намерение. Логично да се очаква изтеглянето на ликвидност, а вероятно и на част от капиталовата база, да се превърне в тенденция през следващите месеци.

Към края на октомври спрямо февруари кредитите за нефинансови предприятия се увеличават с 693,8 млн. лв. Кредитите за домакинства нарастват с 1,1 млрд. лв., като съществен принос за това имат жилищните ипотечни кредити, които са с над 819 млн. повече спрямо базовия период. Въпреки това печалбата на банковата система е 796 млн. лв. и е с 598 млн. лв. по-ниска (спад от 42,9%) спрямо края на октомври 2019 г., което е непосредствен резултат от текущата криза.

Еврозона - докладът за финансова стабилност на ЕЦБ

Предвид спада на икономиките на еврозоната и на България между състоянието на банковите системи също са налице сходни развития. В тази част се позовавам на информация от публикувания наскоро редовен доклад за финансовата стабилност от Европейската централна банка. В секцията относно банковата система се открояват няколко основни момента: акциите на банките са с ниска пазарна оценка спрямо счетоводната им стойност, което е израз на недоверие на участниците на борсите към сектора; кредитният риск се увеличава; очаква се по-нататъшно намаляване на рентабилността в ситуация на нарастващи загуби от кредитите; нарастват притежаваните от банките държавни ценни книжа на местните правителства; финансовите условия се подобряват.

ЕЦБ предупреждава, че рентабилността на сектора в еврозоната намалява, което се съчетава с нарастването на кредитния риск. Печалбите не се очаква да се възстановят преди 2022 г. Банките все още са добре капитализирани, но са изправени пред все по-големи загуби по отпуснатите от тях кредити. Рисковете за печалбите произтичат от слабите перспективи и от засиленото провизиране. Понижаването на административните разходи е недостатъчно, за да компенсира тези процеси.

Нетният лихвен доход се понижава поради нарасналото държане на резерви при ЕЦБ, въвеждането на мораториуми върху плащанията на кредити и отпускането на държавни гаранции по кредитите за нефинансови предприятия. По-ниската цена на финансиране с депозити не успява да компенсира по-ниската доходност от кредитите за предприятия и домакинства.

Растежът на кредитирането в бъдеще ще зависи от това дали срокът на държавните гаранции ще изтече или ще бъде удължен, и дали банките ще затегнат изискванията си при кредитиране, за което те вече дават сигнали. Жилищните ипотечни кредити запазват относителна стабилност, но потребителските кредити силно се понижават, докато корпоративните нарастват заради държавните гаранции. Всъщност кредитите с държавни гаранции надвишават нетната промяна в кредитите и така отпуснатите преди кризата кредити постепенно се заместват с гарантирани от държавите.

Притежаваните от банките държавни ценни книжа ги излагат на по-висок риск. Уязвимостта в публичния и корпоративния сектор ще постави на изпитание банковия сектор в бъдеще. Особено големи са експозициите на италианските и испанските банки, следвани от френските. Всъщност натрупването на инвестиции в съответните държавни дългове предшестваха кризата и предизвикаха отново опасения за дългова криза в еврозоната, подобно на случилата се преди около 10 години. Тогава някои банки притежаваха голям дял от емитираните от съответните държави дългове, а същевременно правителствата даваха гаранции или друга подкрепа за банковата си система.

Една от най-важните цели на изграждането на Банковия съюз е именно прекъсването на връзката между банковата система и съответната държава. Това развитие и евентуалните последствия от него подсказват, че тази цел не се изпълнява. Тоест един от стълбовете, които трябваше да укрепят Европейския паричен съюз, се клати. Въпросът дали България трябваше да бърза с присъединяването към Банковия съюз и към Механизма на обменните курсове 2 все още остава уместен.

Мораториумите продължават

Едно очаквано събитие беше решението на Европейския банков орган и съответно след това на Българската народна банка за удължаване на срока на мораториумите върху плащания по кредити във връзка с COVID-19. Тези решения бяха очаквани поради изложените по-горе развития в еврозоната и в България, които поставят под съмнение способността на кредитополучателите да започнат редовно да обслужват своите задължения при продължаващо въздействие на кризата. Макар че е налице оптимизъм относно разрешаването на кризата, породен от новините за откриване на няколко ваксини, все още е налице неяснота дали имунизацията ще бъде ефективна, кога може да започне, колко хора биха се ваксинирали и т. н.

Според решението на БНБ срокът на мораториумите се отлага до края на март 2021 г. Максимално допустимият срок на отсрочванията е 9 месеца (т. е. до края на 2021 г.), като той включва и срока на вече одобрено отсрочване по съответната експозиция. По този начин се дава допълнително време на част от изпадналите във финансови затруднения длъжници. Според данните към края на октомври общият размер на отсрочените кредити е 8,53 млрд. лв., от които 6,78 млрд. лв. са за предприятия, а за домакинствата - 1,76 млрд. лв. Общият размер намалява, тъй като периодите на отсрочване по някои кредити изтичат или това е желание на длъжниците.

Твърде оптимистично би било да се очаква по-солидно възстановяване преди имунизацията да напредне достатъчно. За съжаление, устойчив растеж при текущата политика и на ЕЦБ, и на правителствата е невъзможен. Докато трупането на дългове от правителства и фирми се подпомага и насърчава с изкуствено ниски лихвени проценти и постоянно увеличаване на паричната маса, отрицателните шокове като настоящата пандемия ще се използват от управляващите като оправдание за допуснатите от тях грешки и решаването на структурните проблеми ще се отлага. За съжаление, това се случва не само в еврозоната.

Коментари

Задължително поле