Срив в системата на Гранична полиция спря за близо час обработката на камиони на „Капитан Андреево“

Откриха първата ясна снимка на Нийл Армстронг, докато ходи по Луната

Рим обяви най-висока степен на терористична заплаха

Рожен събра над 200 000 българи от страната и чужбина

Крит – откъдето Европа е започнала На острова всичко е мълчание, останалото е лош превод

Най-малко трима души загинаха при катастрофа на малък самолет в Германия

Извадиха варели за опасни химикали от река Марица

ТИР разпиля дини на АМ „Марица“, след като се удари с лека кола

Христо Стоичков: ЦСКА ще има нов стадион!

64-годишен мъж е с опасност за живота след катастрофа край Разград

Хакери разбиха официалния профил на лондонската полиция в Twitter

Пътници в лондонското метро пострадаха след разпръскване на сълзотворен газ

Софийските бани – призрачни сенки от миналото Три десетилетия управниците на столицата спаха като къпани

Премиерът Борисов ще подкрепи кандидатурата на Кьовеши за европейски главен прокурор

Столичната библиотека представя документална изложба

Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан – посланик на Хавана в България, пред „Труд”: В Куба всички деца са образовани, ние не закриваме училища За кубинците България е цвете

От края на месец ноември Република Куба има нов посланик в България. Нейно Превъзходителство прие поканата на „Труд“ и даде първото си интервю пред българска медия. Как се променя сега Куба, как се развиват отношенията между нашите две страни, които преди три десетилетия бяха изключително приятелски. Как кубинците приемат новия президент на страната си, предвижда ли се размяна на официални визити на най-високо ниво между Куба и България. По тези въпроси разговаряме с г-жа Каридад Ямира Куето Милиан.

– Ваше Превъзходителство, как се променя сега Куба, съобразно изискванията на глобалния свят?
– Най-важното е, че ние в Куба имаме великолепна младеж, възпитана от генерацията, която направи Революцията. Тази генерация има нови широки хоризонти, свързани с нашите деца. Куба прави големи усилия да се включи в световната комуникация, макар да имаме не малки финансови ограничения, поради наложената ни икономическа блокада. Някой може да помисли, че това е клише, но това е истина. Блокадата не ни позволява да имаме интернет, международните комуникации са изключително трудни. Куба е млада – тя е смес между опита и младежта. А от 4 месеца насам живеем и по-специално.

– Какво имате предвид?
– Ние подготвяме проект за нова Конституция на страната и сега се прави референдум между хората – в последните месеци са направени 340 000 събрания сред народа. По улиците, от работните места вече има дадени повече от 1,3 милиона предложения. Хора от различна възраст свободно изразяват дали са съгласни с проекта за основния ни закон. Тече процес на модернизация на икономиката. Имаме вече и частен сектор. Ако отидете там, ще видите, че на всяка улица има частници, може да се насладите на прекрасна кубинска храна. Наистина имаме много трудности, но кубинецът винаги има желание да прави нещо и затова частният сектор се развива. Опитваме се да модернизираме нашата фискална система.

– Как кубинците успяхте да издържите толкова десетилетия на тази икономическа блокада? Въпреки тежките санкции от страна на съседите ви от САЩ и от света, вие не отстъпихте от идеите, за които сте се борили.
– Ще ви отговоря като ви разкажа историята на една снимка, която се появи миналата седмица в нашия вестник „Гранма”. Там на първа страница е нашият президент Мигел Диас-Канел, който много обича да разговаря с хората – по това си прилича с Фидел (Кастро, бел.авт). Преди хората казваха: „Ето, идва Фидел”. А сега казват: „Идва президентът”. Снимката на президента Диас-Канел е от място, което е важна зона за икономическото бъдеще на Куба – там има много мини. Диас-Канел пристигна в малко село, където го посрещна едно дете, което го хваща за ръката и му казва: „Президенте, отиваме у нас!” Той влиза в къщата на детето и започва да говори с него. Всичко е абсолютно непринудено и неподготвено. Ето точно това отговаря и на нашия начин на живот. Ние не се променихме. Смятам, че по това кубинците си приличаме с вас, и за това се разбираме – Вие сте много топли и отворени хора, също както и ние.

– Българите много се променихме. Промените през 1989-а ни връхлетяха изведнъж, а ние се оказахме неподготвени за тях, искахме да сторим всичко наведнъж, без да имаме ресурса за това, нямахме и нерви да чакаме…
– Постепенните промени са много важни, както и момента да не се загуби солидарността между хората. Защото, когато обществата се променят толкова рязко, хуманният елемент се губи. Хората започват да се приспособяват към новия живот с други ценности и връзката между тях тогава се разпада.

– В България преди 1989-а много български специалисти работеха в Куба, помагаха с опит, с ноу-хау. Как стоят нещата сега?
– Доста сме се отдалечили от онова време, това вече е спомен от миналото. Вие се концентрирахте около вашите вътрешни политически проблеми, а ние продължихме в борбата за оцеляване след блокадата, наложена ни от един наш много могъщ съсед. В последното десетилетие отношенията ни започнаха да се активизират. В сферата на образованието и на езика връзките ни са значителни, но сега се наблюдава раздвижване най-вече сред предприемачите. Ваши производители идват в Куба, а ние бихме искали те да направят инвестиции, да развият бизнес със страната ни.

– Какви са данните за стокообмена между нашите страни?
– Двустранните търговски взаимоотношения не бяха добри в последните години, но сега вече се наблюдава напредък в икономическия сектор. Тази година стокообменът ни се увеличи със 131% спрямо миналата година и сега той възлиза на 4,052 милиона долара. Разбира се, това е много малко за търговските ни взаимоотношения. През октомври 2017 г. в Куба дойде заместник министърът на икономиката г-н Александър Манолев, който разговаря със своя колега у нас. Миналия месец заместник министърката на икономиката Лилия Иванова пристигна с група предприемачи и бе приета в нашето Министерство на външната търговия.

– Имате ли планове за догодина?
– За следващата година искаме да организираме ваша делегация, която да участва на предприемачески форум в Хавана. Много бизнесмени пътуват в Куба по важни проекти, свързани с биотехнологиите, медикаментите, хранителната индустрия, информатиката – това са проекти, които вече са напреднали. Но един предприемачески форум би помогнал да се засилят тези контакти. И двете страни имаме общ спомен от времето, когато бяхме заедно, но сега ни трябват нови действия с прагматичен поглед към Латинска Америка, Европа, с нашите реални възможности и нашите …ограничения. Можем да си сътрудничим отново много добре в сферите на образованието и на културата.

– Предвижда ли се и работи ли се за визита на най-високо ниво между България и Куба?
– В края на ноември представих акредитивните си писма пред президента Румен Радев – освен на България аз съм посланик още в Македония и Албания. Куба е една от многото страни, които президентът Радев би искал да посети. Нашият президент също много се интересува от България и страните в района. С г-н Радев говорихме за възможността да има посещение, но и двете страни искаме да работим усилено, за да не бъде то формално. Тези посещения трябва да бъдат придружени с делегация от предприемачи, да има договор за инвестиции, да се засили обмена в областта на културата. Оптимист съм и вярвам, че това може да стане. Нашите президенти са сериозни мъже, зная, че те ще поставят условията за посещение и ще ги обвържат с една съществена програма.

– В България учеха много кубински студенти, каква е ситуацията днес?
– За съжаление, сега нямаме нито един кубински студент във вашата страна. Това е един от резултатите на икономическата ни блокада. Но ние от години имаме прекрасни университети, в които обучаваме нашите студенти. Преподавателите са страхотни, а много от тях преди години са учили в България и сега те обучават новите генерации.

– Куба се хвали с много добрата си образователна система, със здравеопазването. С какво е толкова добра просветната ви система?
– На първо място ще отбележа, че за нас много важен предмет е историята на Куба, и той се преподава отрано. Културата ни, поезията ни, фигурата на поета Хосе Марти е позната на всички деца. За всички е задължително да учат от предучилищна възраст (5-годишни) и да завършват 12-и клас – до университета. В Куба няма дете, което да е останало извън училище. Имаме прекрасна образователна система и така е структурирано всичко, че дори в източната част на Куба в планините на много отдалечени места имаме училища само с по едно дете. И такива училища са над 150. Те имат соларни панели, за да се предостави енергия за телевизорите, за видеото, което се използва в обучението.

– Но не закривате ли училища – как така само по едно дете?
– Не, това не може да се случи. Държавата поема всички грижи за училището и детето. Образованието е безплатно, а материалите, които се използват в училище, също са безплатни. Университетът също е безплатен. Това са успехите на Революцията. Другите ни успехи са здравеопазването и културата. Да отидеш на кино в Куба и да гледаш най-новите европейски филми – това струва само едно песо. Да отидеш на концерт на много известен кубински изпълнител, или пък да гледаш представление на Кубинския национален балет, това ще ти струва две песо.

– Много българи искат да отидат до Куба, но цените на билетите са доста скъпи. Вашият предшественик тук бе казал, че се надява да има чартър до Куба, има ли развитие тази идея?
– Ние приключваме годината с 8000 български туристи в Куба – това е доста малко. Директните полети от Европа до Куба са много скъпи. Но това не зависи от Куба, а от международните тарифи. Важна роля за чартърите биха имали туроператорите. Напоследък се случва нещо много интересно – има бум на круизите и много българи пристигат в Куба от Лондон, Москва, Испания на круизни кораби. В статистиката на Министерството на туризма на Куба е отбелязано, че има увеличение на хората от България и въобще от Балканите, които пристигат с круизи. Това е много добре. Ние винаги казваме, че Куба е врата към Карибите. Тогава този тип туризъм е много добър – плащате билет не само за Куба, а за Карибите.

– Как приемат кубинците новия президент Мигел Диас-Канел, той е първият извън фамилията Кастро, не е пряк участник в революцията?
– Новият президент е свързан с Революцията, ние се родихме с нея и сме възпитани в ценностите й. Диас-Канел беше много активен като младеж, както много от нас. Той е прекрасен президент и кубинец, а Куба е пълна с хора като него. Ако дойдете в Куба, където и да е, в която и фабрика да отидете, училище, има млади мъже и жени, които са родени и възпитани с ценностите на Революцията. Те са завършили отлични университети, имат универсална култура, подготвени са да вземат ръководството на страната в новите условия.

– А не обмисляте ли въвеждане на многопартийна система?
– Ние винаги сме казвали, че може да има толкова демокрации, колкото страни има. Демократичната система на САЩ може да е перфектна за американците, но това не означава, че е модел за другите. За нас нашата демокрация е най-добрата. И тя е различна от тази в САЩ, където за да отидете на избори, трябва да плащате. На всеки кандидат от Републиканската или Демократическата партия му трябват пари, за да направи своята предизборна кампания. Диас-Канел нямаше нужда от пари, имаше нужда само от подкрепата на народа, и той я получи. За нас комунистическата партия символизира кубинската нация, единството на кубинците. В тази партия има модерни възгледи – за толерантност, единство. В нея могат да членуват всички – религиозни хора, атеисти, инженери, лекари, скромни и бедни, основно хората, които вярват в подобряването на живота на човека.

– Вижда ли се разделение в Куба на много богати и много бедни?
– Куба като всяка друга държава не може да се затвори в себе си, хората пътуват, развива се туризма и това ни влияе. Има много кубинци в чужбина, те пътуват не поради политически, а поради икономически причини. Работи навън, изпраща пари на семейството си и след това се връща в Куба. Кубинецът е много привързан и винаги мисли за семейството си. Обществото се поляризира, променя се, това се забелязва. Между хората може да има големи разлики. Може да видите богати хора, но и по-бедно облечени – това е в целия свят. В Куба тази разлика все още не се забелязва. За да поддържаме социалното равенство, трябва да се засилва икономиката. Защото само силна икономика ще ни позволи да поддържа социалните нива.

– Имате ли проблеми със снабдяването в Куба?
– Първо, блокадата ни накара да обикаляме по целия свят, за да можем да докараме хранителни продукти, които всъщност можем да вземаме от Флорида. Не е тайна, че трябва да търсим ориз от Виетнам или Китай, млякото от Холандия, чрез Португалия, а всичко това го има във Флорида. Блокадата е реална и все още съществува. Другото е финансовата й част и екстратериториалните последици от нея. Днес фирмите, които търгуват с Куба, са заплашени да бъдат глобени и наказани от САЩ. Ако един кораб, откъдето и да е, влезе в кубинско пристанище и в кораба или фирмата, чиято собственост е той, има само едно болтче например, произведено от американска фирма, той може да бъде глобен. Ето това са екстратериториални последици. Разбира се, имаме липса на доставки, нашите предприятия имат нужда от ремонт. Например, ние можем да произвеждаме сокове, имаме плодовете, но продукцията спира, защото липсва амбалаж – стъкло или капачки например.

– Напоследък се говори доста за отношенията между Куба и Бразилия, които отидоха в задънена улица след обвиненията на новия президент Болсонаро към кубинските лекари, работещи там. Защо се стигна до изгонването им?
– Не, президентът Болсонаро не изгони нашите лекари, които работеха в Бразилия с договори, но той има агресивно поведение спрямо тях. Преди 6-7 години Бразилия имаше дефицит от 11 000 лекари, а в повече от 700 места в тази държава, хората никога не бяха виждали лекар. И няколко хиляди наши лекари отидоха там. Куба реши да не продължи договора, защото г-н Болсонаро обиди страната ни и нейната медицина – каза, че кубинските лекари трябва да докажат, че са лекари и да легализират дипломите си. Сега хиляди доктори се връщат, но имаме нови заявки от Азия, Латинска Америка и другаде, които ни канят да работим при тях.

– В България също има нужда от лекари и сестри, защото доста от нашите заминават да работят в чужбина. Имате ли покани от нас?
– С надежда съм, че в бъдеще кубински лекари могат да дойдат в България. Ние имаме прекрасни анестезиолози, медицински сестри… Има два начина това да стане – чрез Агенцията за Кубинско медицинско обслужване или чрез частни институции, благотворителни фондове, те могат да заявят присъствие на кубински лекари. Ще се опитаме кубински лекари да дойдат тук, ако има заинтересовани хора да ни помагат. Можем много да говорим за сътрудничество в сферата на биотехнологиите и производството на лекарства против рак – при нас те дават много добри резултати и в Куба имаме голям напредък в тази област.

– Ваше Превъзходителство, а какви са първите Ви впечатления от нашата страна?
– За кубинците България е цвете. Била съм и в други страни – САЩ, Словакия, Дания… и всяка страна има своя отпечатък. Харесва ми модерния и красив облик на София. Все още не съм имала време да се разходя и да разгледам града повече, но в центъра има великолепни големи сгради от миналото, които са в хармония с най-модерните. Катедралата „Св. Александър Невски” е прекрасна. Вярвам, че ще се чувствам много добре в България, защото уважавам славянската култура, традициите, мозайките. Ще ви кажа нещо лично – моята майка почина неотдавна, а тя винаги ме е придружавала навсякъде – в САЩ, в Братислава и в Копенхаген. Когато ми казаха, че отивам в България, си помислих: „Какво ще правя в България?” Но това се оказа …подарък от майка ми. Приемам страната Ви като цвете, което мама ми подари.

Нашият гост
Г-жа Каридад Ямира Куето Милиан е родена в Пинар дел Рио. Магистър е по международно право, завършила е Държавния институт по международни отношения в Москва. От 1995 до 1999 г. е съветник в мисията на Куба в ООН. От 2001 до 2006 г. е посланик на Куба в Словакия, а от 2011 до 2015 г. – в Кралство Дания. На 28 ноември г-жа Милиан връчи акредитивните си писма на президента Румен Радев като посланик на Куба в България.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (19)

  1. Така изглеждат нещата от гледната точка на представител на диктатурата. Облъчването продължава. Истината се вижда с просто око, Куба е съсипана. Още в началото няколко милиона образовани специалисти, бизнесмени и работници напускат страната след невероятния терор/Че Гевара/ и национализацията. И сега има политически затворници и сега цари страх от вездесъщите доносници, например от комитетите на революцията. Такъв глад като в Куба, ние европейците не можем да си представим. Гладът изражда човека! Тоталната разруха на морала. Днешните кубинци вече са друг народ. А думите за Хосе Марти са гавра с името му. Кастро е убиец. Децата му се отказаха от него. Защо ли?

    1. Та па при днешните ни и плевнелиев, разликата я има…

    1. Юлияне, възпитаният не обижда! Имам роднини в Куба, преживял съм „революцията“. Обичам Куба! Не само Хавана клуб. Но гордият и свободолюбив кубински народ попадна в клопката на изключително жестокият, интелигентен, брутален властолюбец диктатор и гениален манипулатор, именно заради свободолюбието си! Кастро избива още преди да вземе властта , а и после, най-изявените лидери на кубинците и се окичва с червеното знаме за да запази властта си. Цената за егото му плати Куба? Осакатена! Кубинците, избягали от диктатурата, през сълзи говорят:“Това вече не е нашата страна, такъва, каквато беше“. Днес собственикът на Куба е кланът Кастро. От родолюбие! Кубинците продължават да бягат. Знаят защо!

      1. Така е. Кажи сега какво казват 2та милиона избягали в чужбина (при демокрацията) за тяхната България…

  2. 30$ месечна заплата. Образовани? В какво по-точно – в чете на мантри за преуспелия соц ли?

  3. Турския ми паспорт беше с изтекъл срок,американския ми не важеше и за пръв път ганьовския ми с разярения лъв(къде Африка,къде булгаристан-защо ли някой амсалак е избрал това животно за символ на това загубено племе ?!) ми послужи за едно полезно дело та преди година и половина посетих това прехвалено от посланичката островче.Стари ,олющени но интересни колониални сгради и стари, но учудващо добре поддържани американски коли по улиците на Хавана.Тук таме се виждат нови коли- знак, че някой получава парички от преуспял роднина от Маями.Простовато, съобразено за условията на климата в Карибите, чистичко облечени хора.Много музика навсякъде,красиви мулатки,охолно усмивки щастливи раздават, особено ако чужденец им каже, че са много красиви.Примирили се с мисълта, че такава им е съдбата и много много не им пука и си продължават скромния по нашите стандарти животец и без признаци, че това ги безпокои.Много портрети на Кастро ,Че Гуевара и Х.Марти почти навсякъде.Едното им око е по тях, но другото е насочено към Маями,място,толкова примамващо и близко!Старите са силно привързани към страната си и имат състоянието на апатия като нашите пенсионери по времето на идиота от правец но младите са изкушени да вкусят сладостите ,които опитват братовчедите им от Маями.Иначе всички са дружелюбни и приятелски настроени понякога до наивност.Може би това и привлича чужденците,идващи от страни,в които тези добродетели са изчезнали отдавна .Жалко, че не съм пушач и не можах да разгадая възторга на моите приятели,които ден и нощ пушеха пури като комин на локомотив.Правят хубави коктейли,кухнята сравнително добра и много разнообразие за любителите на тропически плодове!Хареса ми-няма спор.

  4. За живота на „щастливите “ кубинци препоръчвам книгите на Педро Гутиерес- „Кралят на Хавана“, „Мръсна хаванска история“ и други. Изпитах силна погнуса като зачетох интервюто на „нейно превъзходителство..“ (Нали е изчадие на революционери, какво превъзходителство е?). Върнах се назад във времето, когато четяхме подобни словоблудства и от нашите червени „превъзходителства“. Очаквам с нетърпение деня, когато кубинците ще ги захвърлят на бунището. Надявам се да не им простят, както ние „простихме“ на нашите. Добре го е казал Богомил, няма какво да се добави.

    1. Този писател порнограф направи пари, но това за което пише е валидно за времето -1990-1998…и е преувеличено, сега няма нищо такова…долна пропаганда от този измислен писател…

  5. ,,DELIOSMANSKI,,SAMO ZA TOVA,4E NARI4ASH VELIKATA BALGARSKA NATZIJ-,,PLEME,,?!A ,DARZ
    AVATA NI-,,BULGARISTAN,,’?!-TRJBVA DA TI SE OTNEME ZAVINAGI,,BALGARSKIJ PASPORT,,I,,GRAZ
    DANSTVO,,I TA TI SE ZABRANI DA PREMINAVASH,BALGARSKITE GRANITZI DOKATO SI ZIV!ZAMINAVAI ZA ,,ENI4ARISTAN,,PRI TVOITE SAPLEMENTZI! LAVAT E ZIVJL V BALGARSKITE ZEMI,
    XILJDI GODINI PREDI DA SE ,,IZLJUPI,,-PARVIJT,,OSMANETZ,,!,,AKAL,,OT ZELENA TIKVA-NE SHTEM!

  6. Струва ми се коментара на „Делиормански“, като най-добър, най- смислен и образователен. Независимо от това, че не споделям нито политическите, нито етническите му, или религиозни разбирания. Не съм ходил в Куба, мечта ми е, както и Япония, но едва ли ще успея да я осъществя.

  7. ТАРТАКОВЕР-ТИ турчин ЛИ СИ? „НА-ДОБЪР,НАЙ-СМИСЛЕН И ОБРАЗОВАТЕЛЕН!?ВЪЗХИЩАВАШ СЕ НА ЕДИН ДОКАЗАН АНТИБЪЛГАРИН!?ИЗРОД!!!щО НЕ МУ НАПРАВИШ ФРЕНСКА ЛЮБОВ?НА ТАМ СИ СЕ ЗАПЪТИЛ….

  8. Не съм антибългарин.Проблема ми е с такива като тебе-всуемразещи,недоволни от всичко и всички,никога непризнаващи даже и добрите дела на другите, доказани расисти,националисти, промити мозъци,ограничени,приказващи много и по всички теми,но некадърни на практика,лъжепатриоти,на които все малцинствата са виновни,възпитаници на живков,които уж в името на интернационализъм в действителност се възпитаваха като фашисти и шовинисти…Що му се пениш на човека-отбелязал е ясно,че не споделя другите ми възгледи и разбирания.Мечтае си (както и много такива по света) да посети острова и просто му е допаднало споделеното от мене .Не е казал,че е някакъв литературен шедьовър.И браво на човека за смелостта и искреността, че е дръзнал да признае, че му е харесало! За разлика от тебе, който съм сигурен- и копринена пътека да застилат отпреде ти,с мед и масло да те нагостят пак ще си неблагодарен и няма да го признаеш, щом е сторено от турчин.Ами така ще е, като в семействата на повечето от вас още от малки ви възпитават в омраза към всичко чуждо и различно от вас.На прав път си-продължавай да мразиш!

    1. Земляк, уважавам това, че искаш да си широкоскроен човек, надрасъл ограниченията на времето! Но сега нека да видим как стоят нещата. Ти пишеш: „това загубено племе“!? Това не е ли грозна обида? Става въпрос за българите, преки наследници на траките/90% съгласно гените/, наследило и езика и обичаите и фолклора от тях. А траките са се формирали преди 10000-13000 години и са създателите на първата цивилизация! Балканските тракийски писмености предхождат с 2000г-писмеността в Шумер и Египет. Ние ли сме загубено племе? Цивилизаторите? Ако е така, защо днес турците вече правят опити да докажат, че те са наследници на траките? Е, какво мислиш сега? Ако си широкоскроен ще се извиниш! А за Куба ти нищо не си разбрал.Ти си просто един турист, за няколко дни. Просто си го преместил от единия в другия.Не ти пука!

  9. Да съм казал,че съм разбрал нещо за Куба? Не съм отишъл там да разбера,разузная или да променя нещо.Просто бях за 8 дена там,насладих се на природата,храната,напитките, ,плодовете и красивите тела на танцьорките от ,, Тропикана шоу»,малко снимки и …обратно домой! Не съм историк и не споря за неща, които не съм преживял и видял лично.Тя , историята се написва от хора, които имат задачата от правителствата си да я нагодят винаги според интересите на народа или режима.До вчера ни беше втълпено,че съществувала 10 хилядна партизанска армия(НОВА),но се оказа,че са били няколкостотин кокошкари,палещи снопи и обиращи мандри.Беше ни втълпено най безсъвестно,че полските офицери в Хатин са разстреляни от немците и какво се оказа- че не са били те а самите руснаци.Примери безброй. Та по полека за ,,великата ви цивилизация».Така ви беше втълпено и така си вярвате, но утре като ви понатиснат европейските историци, че вече не сте тоталитарна държава а европейци и, че е дошло време най сетне да си пренапишете истинската история, основаваща се не на митове и легенди а на реални и предоказани исторически факти,архиви и т.н. да не се червите от притеснение и срам! И един искрен съвет, мой човек : тая дума ,,цивилизатори» никога повече не я използвай, че много хора ще ги разсмееш! Не е подходящо за вашето пле… хайде от мене да мине- за вашия народ,нали ме обяви за ,,широкоскроен’’човек

  10. Земляк, чети бе човек! Никой не не втълпявал нищо за траките! Напротив втълпяваха ни/и сега/, че сме кривокраки номади с тюркски произход от Азия. Но истината се оказва друга, както сам казваш. Най-старите писмености, обработено злато, медни рудници и леярни, каменни сгради и крепости на повече от 8000г. Шук е открито колелото, земеделието. Били сме мореплаватели най-малко 1000г преди дошлите от Египет и Етиопия гърци да се научат от траките да строят кораби, възприели са тракийската митология и писмеността. Ами похода на Дионис с траките завладял Персия до Индия, където той носи цивилизацията/траките са ариите/. Всичко с много артефакти и документи.Да, време е да се напише истинската ни история. От тук тръгва цивилизацията! Колкото и да е неудобно за някои.

  11. Хайде „Богомил“, да ти кажа една позната истина и ще ти я илюстрирам с една древна притча. Истината е, че когато човек е прочел една книга за една тема, той „винаги знае истината“. Ако обаче е прочел повече и различни книги, срещал е различни тези, той не е категоричен в истината. Както е казано, умният размисля, глупавият е сигурен. Сега притчата. Известни са думите на Сократ, казани пред неговите студенти “ Аз знам, че нищо не знам“. Когато студентите му смаяни го попитали, как той мъдрецът казва тези думи, Сократ им нарисувал две окръжности. Голяма и малка. Голямата-казал той, са моите знания. Малката-вашите. Извън окръжностите е незнанието. Е, хайде сега като ги погледнете, сами вижте кой има повече допирни точки с незнанието. Затова, колкото повече знам, толкова повече разбирам, че нищо не знам. Надявам се да си схванал, какво искам да ти кажа. Опитвай се да не поучаваш. Приятна вечер !

    1. Драги, недей с тези номера и опити за софизъм да бягаш от конкретни отговори. Дадох ти много доказателства, че ние българите нямаме нищо общо с тюркските племена, освен факта, че сме им оказали цивилизационно влияние за времето, когато някои от тях са били под наша власт. Ти каза, че не мога да приведа доказателства. Но аз приведох! Мога пак да ги напиша. Хайде отговори, защо тогава замълча? А за Куба, всичко което съм написал е изстрана и от моето семейство истина. Помисли, какво трябва да му е на човек, за да се качи на надута автомобилна гума и плува сред акулите до Флорида? Дали е от хубаво? Впрочем глупавият е набожен и религиозен, а умният търси истината, а не я приема на вяра!

  12. Глупости – глад в Куба, ама от политически пропаганди на ниво 50-те години на 20.век…Всяка година съм дам поне от 10 години, никакъв глад няма, напротив – чиста храна за разлика от боклуците тук…Трудности има, но да чета глупости като коментари ,ми идва вповече…

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.