Н. Пр. Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан в България: Толерантността е в ДНК-то на народа ми

Снимка: Цветан Томчев

През втората половина на 2020 г. доставяме първите количества на азербайджански газ до България

Н. Пр. Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан в България, стана домакин на церемонията за вечерята на еврейската Пасха. Събитието беше направено по традиционния еврейски начин в мюсюлманско посолство. Това е повод „Труд“ да разговаря с посланик Гурбанова за толерантността, за отношенията на Азербайджан с България и партньорството между двете страни.

- Ваше превъзходителство, Вие бяхте домакин в посолството на необичайно събитие и за втори път проведохте церемонията за вечерята на еврейската Пасха. Събитието беше направено по еврейска традиция в мюсюлманско посолство. Как мюсюлмански посланик реши да поеме подобна деликатна задача?

- За мен беше удоволствие да бъда домакин на събитието. Азербайджан е страна, където преобладаващoто население изповядва ислям, но от 101 години насам сме светска държава. Азербайджан е провъзгласен за светска парламентарна демокрация на 28 май 1918 г. Ключовият момент в тогавашната Конституция е гарантирането на права и свободи на всеки, независимо от етническата, религиозната и социалната му принадлежност. Това е много ценно наследство, което и днес оценяваме. Ние сме общество, което се гордее от факта, че сме толерантна държава. Това е причината за вечерята, на която бях домакин в посолството. Азербайджан е държава с общество на мултиетническа култура. В нея има около 20 националности, изповядващи трите ключови вероизповедания - ислям, християнство и юдаизъм. Православното християнство е широко разпространено заради историческите връзки, както и поради факта, че Азербайджан е първата страна в региона, която има раннохристиянска църква, датираща от края на I век. Тя все още съществува. Църквата се намира в регион Шеки, град, побратимен на Габрово.

- Вашите гости бяха подготвили молитва в чест на азербайджанците, избити от арменци преди около 101 години. Защо съществува това неразбирателство и днес между двете страни?

- Това е трагична страница в историята на Азербайджан. Преди 101 години през март 1918 г. започват масовите убийства на азербайджанци. На 31 март азербайджанците почитат паметта на невинните жертви на кървавите събития, случили се в Баку и други населени места на Азербайджан през 1918 г. В началото на ХХ век работническата класа на Баку взема активно участие в революционни движения. Арменците също са включени в този процес, но всъщност Арменската революционна федерация „Дашнакцутюн“ използва революционните идеи като прикриване, за да популяризират своя собствен националистичен план. След Октомврийската революция от 1917 г. лидерът на руските болшевики Владимир Ленин назначава етническия арменец Степан Шаумян за извънреден комисар на Кавказ. Въпреки че Шаумян принадлежи към Руската социалдемократическа работническа партия (болшевики), той има много тесни връзки с арменските дашнаки. Болшевиките смятат Баку, както и целия Азербайджан, за част от съветската Русия. В начало на ХХ век Азербайджан и в частност Баку произвеждат 11 милиона тона петрол, което е повече от 50% на нефтената продукция в света. А дашнаките имат намерения да включат азербайджанските земи в състав на бъдещата „Велика Армения“ и под претекст, че помагат на болшевиките, истинската природа на тогавашните арменски националисти, се показва на повърхността. Арменските дашнаки извършват масови убийства, мародерство и етническо прочистване в Баку, Карабах, Губа, Шамахъ, Иреван, Нахчъван, Ленкaран, Салян, Зангезур - тогава регион на Азербайджан (б.а. Сюник - днешен регион в Армения) и в други региони. На 31 март и първите дни на април 1918 г. в Баку са убити до 30 хил. души. По време на нападенията на арменците в Губа през 1918 г. много местни жители са подложени на безпрецидентно насилие и са убити с жестокост. Заедно с тези азербайджанци са убити 3 хил. евреи. След провъзгласяването на Азербайджанската демократична република през 1918 г., е създадена Извънредната следствена комисия с цел разследване на насилието срещу азербайджанското население. В тази комисия влизат най-добрите адвокати от онова време, представляващи различни националности - руснаци, евреи, поляци, грузинци и дори арменци. През 1919 г. 31 март се отбелязва като национален ден на траур и оттогава в този ден всяка година отбелязваме Денят на геноцид над азербайджанците.

- Какви бяха последиците от Нагорно-карабахския конфликт?

- Истинското наименование трябва да е Арменско-азербайджански конфликт. В резултат на военната агресия на Армения, не само региона Нагорни Карабах, но и 7 съседни региона на Азербайджан в момента са окупирани. Използвайки сила срещу териториалната цялост на Азербайджан, Армения разгърна войната и заема почти една пета от територията на моята страна, извърши етническо прочистване на превзети територии, като изгони около 1 млн. азербайджанци (включително повече от 250 хил. азербайджанци, които бяха принудени да напуснат Армения, където техните предци са живели от векове) от домовете си и са извършили многобройни престъпления срещу човечеството по време на конфликта.

Международната общност последователно и най-категорично осъжда използването на военна сила срещу Азербайджан и произтичащата от това окупация на неговите територии, както е отразено в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН под номера 822 (1993), 853 (1993), 874 (1993) и 884 (1993), като по този начин отхвърля всякакви действия, нарушаващи суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан, и отказва да признае за легитимна ситуацията, създадена чрез подобни действия. Единственият възможен начин за постигане на устойчив и дългосрочен мир е безусловното и пълно изтегляне на арменските войски от всички окупирани територии на Азербайджан в съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, осигуряване на правата на азербайджанските вътрешно разселени лица да се завърнат в родните си земи, възстановяване на суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан в рамките на неговите международно признати граници, мирното съжителство на арменската и азербайджанската общности в Нагорни Карабах в териториалните граници на Азербайджан.

- Има специална връзка между азербайджанските мюсюлмани и азербайджанските евреи, които са горди да се наричат азербайджанци. Какво запази отношенията между евреите и азербайджанците?

- Еврейската общност е неотделима част на азербайджанското общество. В Азербайджан еврейската общност е съставена от приблизително 30 хил. души. Етническите евреи в Азербайджан са разделени на групи: планински, ашкенази, сефарадски и грузински евреи. Планинските евреи са едни от най-старите етнически общности в североизточната част на Азербайджан, докато други групи формират общностите си в Баку от ХІХ век. Евреите-ашкенази идват от европейски страни. Историческите източници показват, че има две причини, поради които евреите ашкенази са пристигнали в Баку. Първата е, че Баку се превръща в индустриален град, а втората е свързана с антисемитизма в Европа. Има 3 ключови еврейски центъра в Азербайджан - Баку, където живеят европейски евреи, красивият планински регион Губа, а третият е Огуз в подножието на Големия Кавказ. Планинските евреи предимно живеят в два последни региона. В Азербайджан има 7 функциониращи синагоги.

- Българският премиер Бойко Борисов посети наскоро Азербайджан, където го придружихте. Как България и Азербайджан си сътрудничат и важна ли е страната ни за Вас?

- Премиерът Борисов посети Азербайджан миналата година за участие в церемонията по откриване на първата директна самолетна линия между Баку и София, а най-скорошната му визита беше през март тази година, когато беше там за участие в глобален форум, организиран от Международен център „Низами Гянджави“. Без съмнение Азербайджан и България са важни една за друга. Ние сме стратегически партньори. Горди сме да кажем, че сме единствената страна в региона, която може да се нарече стратегически партньор на България - не само икономически, но и политически. През 2015 г., когато президентът Илхам Алиев дойде на посещение в България, беше подписана декларация за стратегическо партньорство, която подчерта ключови точки на сътрудничеството. Оттогава сътрудничеството се развива толкова динамично, че нивото на растеж буквално скача. Това на мен като на посланик даде възможност и удоволствие да развия толкова много инициативи и идеи. За България Азербайджан е важен партньор, защото много скоро - през втората половина на 2020 г. ще доставяме първите количества на азербайджански газ до България. Това ще са 1 млрд. м? газ, което е 1/3 от газовите потребности на страната ви. Вторoто предложение, което бяхме поканени да разгледаме, е участието в газификацията на България. В момента нашата държавна газова компания СОКАР работи върху това предложение, така че скоро ще можем да споделим резултатите си.

- Друга сфера на сътрудничество е транспортът, какви са приоритетите?

- Азербайджан и България се намират на историческия Път на коприната. Нито една от страните ни не е началото на този път, но ние сме изключително важни свързващи точки. Ние сме горди, че най-голямото морско пристанище в Каспийско море е наше. Скоро ще бъде възможно то да обслужва повече от 25 млн. тона товар всяка година. Азербайджан притежава най-старият и големият товарен флот на Каспийско море. Отскоро открихме и нова жп линия Баку-Тбилиси-Карс (BTK), строена в продължение на 10 години, в която вложихме почти 1 млрд. щатски долара. Ако погледнем пътя от Китай до Казахстан с ферибот по Каспийско море, след това товарът би се натоварил на жп линията BTK, и колкото по-скоро жп линията между Турция и България бъде модернизирана, следващата стъпка ще бъде България. Втората опция ще включва жп линия от Азербайджан до Грузия, после през Черно море до Бургас или Варна, после на Балканите или в Централна Европа. Това доказва отново как България и Азербайджан са си необходими. Ние предлагаме за България сигурен достъп до Централна Азия, a за нас България може да послужи като връзка с европейския пазар.

- Първата дама на Азербайджан Мехрибан Алиева дари над 1 млн. евро на Велико Търново. Виждате ли възможност за други подобни проекти?

- Искам първо да поздравя българските приятели с това, че само преди няколко седмици Народното събрание обяви Велико Търново за историческа и духовна столица на България. Гордея се, че първата дама на Азербайджан госпожа Мехрибан Алиева преди 3 години откри красивия диамант в короната на Велико Търново - архитектурно-музейния резерват „Трапезица“. Тя имаше възможност да подпомогне различни каузи, но специално избра обект, който рефлектира върху българската идентичност. Именно заради това фондация „Гейдар Алиев“ отдели 1 250 000 евро за реставрацията на „Трапезица“. За нас беше ценно не само, че помогнахме за възстановяване на културната ценност, но това носи и ярък символизъм.

- Вие сте сред най-дейните посланици в България, как бихте оценили мандата си у нас?

- В началото на четвъртата година от мандата съм и хората все ме питат колко време ми е отнело да се адаптирам. Този въпрос винаги ми е бил странен, защото да живея в България ми се струва естествено. Хората тук са също толкова отворени, колкото и в Азербайджан. Езикът също не е бил голяма пречка, защото има много общи думи. Не крия, че съм горда с това, че чета на български всички новини. За мен е удоволствие да работя в България, това ме кара да бъда динамична в работата си. Виждам толкова много уважение към страната ми и към самата мен, толкова любов и разбиране, че това ме мотивира да служа на страната си в България и да помагам да стоим мостове между нашите две братски нации.

 

Нашият гост

Н. Пр. Наргиз Гурбанова е посланик на Азербайджан в България от 2016 година. Родена е в Баку през 1975 година. Има докторска степен по философски науки от Университета на Виена. Академичната є степен включва бакалавърска и магистърска степен по международни отношения от Бакинския държавен университет, магистър по Международен мениджмънт от Западния университет (Азербайджан). Заемала е длъжността директор на дирекция “Икономическо сътрудничество и развитие” в Министерството на външните работи на Азербайджан. Работила е в посолствата на Азербайджан в САЩ и в Австрия.

Коментари

Задължително поле