Облагане при наемане на хора в чужбина

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Много български фирми предоставят услуги в страни от ЕС. В ситуация на ограничения при придвижването на хора може да е необходимо наемането на служители от съответната страна, вместо там да бъдат изпращани българи. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за облагане, ако българска фирма наеме хора в други страни от ЕС.

Дружество извършва технически, ИТ услуги и поддръжка за клиенти, базирани на територията на страни от ЕС. За тази цел ще наема работници от различните държави, които ще са местни лица за съответната държава, ще пребивават и ще полагат труда в нея. Поставени са следните въпроси:

1. Ако наетите хора се осигуряват в съответната държава-членка, трябва ли да се внасят осигуровки по българското законодателство?

2. Какви декларации, свързани с осигуряването на наетите хора, трябва да се подават?

3. Необходимо ли е да се удържа данък при източника и ако да, как следва да се декларира?

Прилагане на осигурителното законодателство

В ЕС са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка спрямо трудово-активните лица, а така също да се избегнат ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки.

С присъединяването на България към ЕС регламентите за координиране на схеми за социална сигурност имат пряка сила с приоритет пред националното законодателство в случаи на противоречия. От 1 май 2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС - Регламент (ЕО) №883/2004 и регламентът за неговото прилагане - Регламент (ЕО) №987/2009, които отмениха действащите дотогава регламенти.

Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 се прилагат на територията на всички страни от ЕС за граждани на държава-членка, хора без гражданство и бежанци, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства.

“Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент №883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава-членка.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че хората са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Хората, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент №883/2004).

За да попаднат в персоналния обхват на Регламент №883/2004 и да възникне ситуация, при която е налице необходимост от определяне на приложимо законодателство, гражданите на държава-членка трябва да отговарят кумулативно на следните изисквания:

- са (или са били) подчинени на законодателството на една или повече държави-членки;

- наличие спрямо тях на трансгранична ситуация.

Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави-членки, които прилагат Регламент №883/2004, за хора, попадащи в персоналния му обхват. В конкретния случай не е налице пресичане на граници между най-малко две държави-членки, тъй като хората ще полагат труд само на територията на една държава-членка.

Въпреки това е налице специфична хипотеза на трансгранична ситуация, защото работодателят е установен на територията на друга държава-членка (България). С оглед на това, хората попадат в персоналния обхват на Регламент №883/2004 и за тях се определя приложимото законодателство.

Съгласно Регламента, ако посочените в запитването хора осъществяват трудова дейност за българския си работодател на територията само на една държава-членка (държавата, в която пребивават), за тях ще е приложимо законодателството за социална сигурност на тази държава.

Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава-членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигуровки могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.

Работодателите със седалище или място на дейност извън държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице, изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение плащане на задължителните осигуровки, така както ако седалището или мястото им на дейност се намираше в държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо. Работодател, чието място на дейност не е в държавата-членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава-членка (чл.21(1) и (2) от Регламент №987/2009).

В запитването не е уточнено по законодателството на коя държава ще бъдат наети лицата - по законодателството на България или по законодателството на държавата-членка, в която лицата пребивават и полагат труда си. Ако с лицата бъдат сключени трудови договори по българското законодателство, следва да имате предвид и чл.62, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) и чл.1, ал.1 от Наредба №5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, съгласно които работодателят трябва да уведоми компетентната териториална дирекция на НАП за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление (приложение №1).

Следователно, ако за приложимо бъде определено осигурителното законодателство на друга държава-членка, работодателят със седалище в България няма задължения да внася осигуровки и да подава декларации в България. Ще има задължение да подаде уведомление (приложение №1) по реда на Наредба №5 от 29 декември 2002 г., само ако с хората са сключени трудови договори по българското законодателство.

Прилагане на данъчното законодателство

Облагането с окончателен данък в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е предвидено за чуждестранните физически лица (ЧФЛ) за получените от тях доходи, изрично посочени в чл.37 от ЗДДФЛ, които са от източник в България, когато не са реализирани чрез определена база в страната, както и за доходите посочени в чл.38 от същия закон.

Водещо за данъчното облагане на чуждестранните физически лица съгласно ЗДДФЛ е придобитият доход да е от източник в България. В чл.8 от закона изрично са посочени доходите от източници в страната.

За да се изрази становище дали определен доход, изплатен на ЧФЛ, подлежи на облагане с окончателен данък, трябва да се посочи видът на дохода и правоотношението между платеца и получателя, по което е възникнал.

В запитването не е посочено какъв вид договор ще бъде сключен с наетите хора. След сключване на конкретен договор или споразумение с тях, въз основа на възникналото правоотношение, следва да се проследят относимите законови норми съгласно българското законодателство. Необходимо е да се съобразят и нормите на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с конкретната държава. Едва тогава ще може да се отговори дължи ли се данък от тези лица по ЗДДФЛ или не.

Коментари

Задължително поле