Над 3 000 шуменци на празнично шествие

Юнкер: Истината е, че Гърция влезе в еврозоната с фалшива статистика

Българска парламентарна делегация e на аудиенция при папа Франциск

Учителката Красимира Бакалова получи наградата на името на Аргира Жечкова

Министър Красимир Вълчев: Азбуката, езикът и книжовността са спойката и опората на националната ни идентичност

Тереза Мей обяви, че ще подаде оставка на 7 юни

Фестивалът „Софийски музикални седмици“ представя уникалния културен живот на София

Половин век от първата си лекция отпразнуваха в същата аудитория възпитаници на Стопанска академия Участниците в срещата учредиха нов алумни клуб с името „НОУД ’73”

Йорданка Фандъкова: Невежеството ражда страх, а страхът – омраза и конфликти

Генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азуле: Честит празник и да живее България!

Президентът Радев: Българската писменост е наш щит

Най-бързите нокаути на профиринга

Риболовен турнир ще зарадва великотърновските деца

Вечната и святата… и… Навършиха се 28 г. от смъртта на Елисавета Багряна

Облагане при наемане на чужденци и ДДС при ремонт

През лятото много фирми в сектора на туризма наемат чужденци. Затова в рубриката на „Труд” „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това как се третират разходите за легализация на документите им. Допълнително разглеждаме ползването на данъчен кредит за разходи за ремонт.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество „Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I Наемане на руснаци

Дружество сключва трудов договор с работници от Русия, които предоставят необходимите документи при сключване на трудов договор (свидетелство за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит). За да изпълни своите задължения по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), дружеството предоставя документите за превод, легализация и нотариална заверка.

Поставен е въпрос за данъчното третиране на направените от дружеството разходи за превод и легализация на документите, подавани в Агенцията по заетостта.

За да бъде предоставен достъп до пазара на труда на граждани на трета държава, работодателят е задължен да предостави необходимите документи за издаване на решение в Агенцията по заетостта (чл.7, ал.7 от ЗТМТМ). Изискванията на правилника за прилагане на закона е документите за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника – гражданин на трета държава, да бъдат легализирани по съответния ред и да са придружени със заверен превод на български език (чл.2, т.4 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ).

Това означава, че разходите, които работодателят прави за превод и легализация на посочените документи, се третират като разходи, свързани с дейността на предприятието и са признати разходи за данъчни цели.

По отношение на счетоводните разходи следва да бъдат съобразени и общите изисквания на ЗКПО: да са документално обосновани; да не са отчетени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане съгласно глава четвърта от закона; да не представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на §1, т.5 от допълнителните разпоредби на ЗКПО.

Разходите не могат да бъдат квалифицирани като социални разходи (както в натура, така и в пари), тъй като те не представляват социална придобивка за работниците.

II Данъчен кредит при ремонт

Лице (църковно настоятелство) е регистрирано по Закона за ДДС (ЗДДС) и извършва ремонт за подобряване инфраструктурата на територията на църковното настоятелство, която включва църковен храм, музей, културен дом и училище. Тези обекти са на един адрес, застроени върху площта на имота. Музеят е обект на стопанска дейност поради посещаемостта от туристи, а при интерес от външни лица, културният дом се отдава часово под наем, като за тази дейност се издават фактури и се начислява данък. Поставени са следните въпроси:

1. При получаване на фактури от изпълнители за описаните по-горе ремонтни дейности, в които е начислен ДДС, можете ли да ползвате данъчен кредит?

2. Ако имате право на частичен данъчен кредит, каква база следва да използвате за определяне на частта на правото на данъчен кредит по фактурите?

Тъй като в описаната фактическа обстановка е посочено, че се касае за получени услуги по ремонт на недвижим имот, изложеното по-долу становище е относимо към правото на данъчен кредит при ремонт на актив – недвижим имот.

В тази връзка, обръщам внимание на определението за „ремонт”, дадено в Допълнителните разпоредби, §1, т.32 от ЗДДС. „Ремонт” е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив (каквито са съответните сгради от недвижимия имот – на територията на Настоятелството), които разходи не водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на същия този актив.

Когато съответното данъчно задължено лице получава облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната, било на стоки и/или услуги, която използва за икономическата си дейност, така и за нужди и цели, различни от тази дейност (включително за лични нужди на лицето, собственика или персонала), ползването на пълен данъчен кредит представлява нарушение на механизма за коректното функциониране на данъка. В такива случаи, данъчно задължените лица не би следвало да приспадат или възстановяват начисления им данък за онази част от получените от тях доставки на стоки и/или услуги, които не използват за целите на икономическата си дейност.

Именно, в тази хипотеза, възниква правото на „пропорционално приспадане” на ДДС. Този режим е предвиден в разпоредбата на чл.73б от ЗДДС.

Изложеното по-горе уточнение е във връзка с третирането от ЗДДС на правото на приспадане на данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност при получаването на услуги, които не са или не биха били дълготрайни активи по смисъла на т.83, б.„б” от §1 на ДР на ЗДДС (каквито са получените от Църковното настоятелство услуги по ремонт).

Според чл.73б, т.2 от ЗДДС, за стоки и услуги, които не са или не биха били дълготрайни активи, регистрирано лице може да упражни право на данъчен кредит за размера на данъка, съответстващ на използването на стоката или услугата в рамките на независимата си икономическа дейност за извършването на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит. За тази цел, съответното данъчно задължено лице определя с разумно обоснован метод размера на данъчния кредит, на който има право за получените от него стоки и услуги. Именно, в тази категория активи попадат разходите, свързани с ползването и поддръжката на имоти, автомобили, и пр. Т.е., при пропорционалното приспадане на данъчен кредит за тези разходи, съответното данъчно задължено лице може да ползва пропорцията, която вече е направило по отношение използването на съответния актив (недвижим имот) в независимата си икономическа дейност – както за доставки за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки за които, такова право няма да възникне.

Обръщам внимание, че при използване на стоки или услуги, различни от дълготрайни активи (каквито са получените от лицето услуги за ремонт на сградите в съответния имот), за които лицето е приспаднало данъчен кредит при условията на чл.73б от закона, за ползването на същите активи извън независимата му икономическа дейност, в т.ч. и за лично потребление на същите тази активи не се отчита доставка по смисъла на ЗДДС и респективно данък не се начислява.

Регистрираното по ЗДДС лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право. В тази хипотеза, размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности. По отношение формирането на съответните обороти, следва да обърнете внимание на разпоредбите на чл.73, ал. 3 и 4 от закона.

Следва да имате предвид, че размерът на частичният данъчен кредит по чл.73, ал.2 от ЗДДС се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на базата на показателите по чл.73, ал.3 и ал.4 от същия закон за текущата календарна година.

Отговорите четете в броя на вестник „Труд“ в четвъртък.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.