Осигуровки за собственик и управител на фирма

Много хора са собственици на дружества с ограничена отговорност и изпълняват функциите на управител на фирмата. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви осигуровки трябва да бъдат плащани в тези случаи.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество „Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) е и негов управител. Той извършва цялата дейност сам и не си е определил възнаграждение. Дейността включва регистрация по ЗДДС, закупуване на офис обзавеждане, сключване на договори, търсене на клиенти. Собственикът счита, че осигуряването му за дейността в дружеството започва, когато то реализира приход или разход, затова след първия разход (закупуване на печат) е подал декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, в която е посочил, че упражнява трудова дейност като собственик на ЕООД. Поставени са следните въпроси:

1. Какво е “управленска дейност” и считат ли се за такава, изброените действия в запитването?

2. Ако търсенето на клиенти се считат за управленска дейност, какво се приема за доказателство за извършването им?

На основание чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от съшия кодекс, и за който са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването є. Съгласно чл.6, ал.2 от КСО доходът, върху който се дължат осигуровки, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.

В КСО няма дефиниция на “трудова дейност”. Достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигуровки.

Дейността по управление и контрол на дружество е различна по своя характер от упражняваната трудова дейност в дружествата от собственици и съдружници в качеството им на самоосигуряващи се. В КСО тези две различни дейности са самостоятелни основания за задължителното осигуряване - чл.4, ал.1, т.7 и чл.4, ал.3, т.2 от КСО.

Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на дружества, синдиците и ликвидаторите.

Ако възнагражденията на лицата, които извършват трудова дейност по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, не са изплатени или начислени, осигуровките се дължат върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО).

Неначислени възнаграждения на лицата, които упражняват трудова дейност по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, са дължими възнаграждения (договорени или определени по съответния ред), които не са начислени, т. е. не са отразени в счетоводството.

Възнаграждението може да е определено с договора за управление, дружествения договор (учредителния акт), с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.

Вписаният за управител собственик (съдружник) може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения на управител (да полага личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение). В този случай осигуряването на лицето следва да се извършва по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, т. е. по реда за самоосигуряващите се. Когато получава доходи за положен личен труд, те се включват при определяне на окончателния размер на осигурителния му доход. В практиката е прието, че самоосигуряващите се съдружници/собственици упражняват трудова дейност, само когато дружеството, в което имат дялово участие, развива дейност.

Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО).

Осигуровките са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния му размер. Окончателният месечен осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация в НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

Собствениците и съдружниците в търговски дружества (ЕООД и ООД) подлежат на задължително осигуряване за ДОО. Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата те са задължително осигурени по чл.4, ал.1, т.7 от КСО. За лицата по тази точка осигуровки върху неначислени възнаграждения са дължими само при наличие на договорени или определени по съответния ред възнаграждения. Ако извън дейността по управление и контрол полагат и личен труд като самоосигуряващи се, то тогава следва да се осигуряват и по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО. Това означава, че в зависимост от вида на извършваната трудова дейност (управление и контрол или като самоосигуряващи се), посочените лица са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания.

Според чл.6, ал.11 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл.4, осигуровките се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл.4, ал.1 и 10 (в т. ч. доходи по договор за управление и контрол);

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или други закони, върху които се дължат осигуровки;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

За управителите на дружества е необходимо да се прави разграничение между личната трудова дейност на управителя от стопанската дейност на дружеството. Управителната и представителната власт на управителя произтича от вписването му в търговския регистър, поради което за трудова дейност се приема всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството. За управляващите собственици на ЕООД в практиката по прилагане на осигурителното законодателство е в сила правилото, че когато едноличният собственик не е прехвърлил управлението на дружеството на друго лице чрез вписване в търговския регистър, и дружеството развива стопанска дейност, е налице упражняване на трудова дейност от самия собственик. Според чл.10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от условията за отпадане на задължението за осигуряване. Затова самоосигуряващите се декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност.

Коментари

Задължително поле