Наградите на Берлинале 2024

Добър баланс на главното жури под палката на Лупита Нионго

Силната копродукция на Франция, Сенегал и Бенин “Дахомей”

Южнокорейския филм “Потребности на пътешественика” на известния режисьор Хон Сангсу

Пълна изненада е наградата за режисура на Нелсон Карлос де Лос Сантос Ариас от Доминиканската република

Угасна екранът на 74-ия международен кинофестивал Берлинале (15-25 февруари 2024). 10-дневното състезание завърши както винаги с дефиле на официалните гости по червения килим и вълнения от сцената на прекрасния фестивален дворец Берлинале Палас, където главното жури обяви своите награди в основния конкурс.

Като по неписано правило напоследък, при силна конкуренция между 20-те селектирани филма в основния конкурс отново Главната награда “Златна мечка” отиде при един от двата документални филма - този път за силната копродукция на Франция, Сенегал и Бенин “Дахомей” на все по утвърждаващата се режисьорка Мати Диоп. Тя е родена в Париж, но с корени от Сенегал и кариера на актриса (12 роли на екрана). Но се наложи и като режисьорка с дебютният си пълнометражен игрален филм “Атлантик”, който през 2019 г. получи заслужено Голямата награда на журито в Кан и отличието “Златна камера” (присъжда само на дебютанти). А сега безспорно е респектирала много силно 7-членното жури с председател кенийско-мексиканската актриса Лупита Нионго, за да ѝ връчи Главната награда “Златна мечка”! Мати Диоп е застанала зад документалната камера, за да разкаже важно и забележително събитие: връщането през 2021 година на 26 ценни художествени предмета от културното наследство на несъществуващото днес Кралство Дахомей (в територията на сегашната държава Бенин). Те са отмъкнати през колониалния период в края на ХIХ век и съхранявани в парижки музей. А както сочат историческите факти общо около 7 хиляди подобни експоната (предимно дървени скулптури) са изнесени тогава към Европа и главно във Франция. Заснетата във филма акция е само първа стъпка към тази закъсняла справедлива процедура. Мати Диоп, известна и с гражданската си позиция, не само регистрира документалния факт, а поднася дискусионен филм за смисъла и стойността на всяко традиционно изкуство, което трябва да е обект на разумна културна политика в съвременните международни отношения.

Втората по стойност Голяма награда “Сребърна мечка” бе присъдена на южнокорейския филм “Потребности на пътешественика” на известния режисьор Хон Сангсу. А той, получавайки отличието, благодари на журито със самоиронична реплика “Не разбирам какво толкова сте видели във филма” и така спечели искрени аплодисменти от зрителите. А възможният отговор е заради присъствието във филма на френската актриса Изабел Юпер!

Да, но наградата “Сребърна мечка” за главна роля взе заслужено роденият в Румъния американски актьор Себастиан Стан за участието му в депресивния трилър “Различният мъж” (САЩ, реж. Арон Шимберг) за съдбата на човек след драстична реконструктивна хирургия на уродливо лице. Впрочем, тъй като актьорските отличия вече не са за мъжка и женска роля, а за главна и поддържаща (така се цели джендър равенство), то награденият актьор елегантно отбеляза от сцената, че би поделил статуетката с колегите си Ренате Рейнсве и Адам Пиърсън. Но призът за поддържаща роля бе присъден на великолепната Емили Уотсън за силното ѝ участие в тежката социално-психологическа драма “Малки неща като тези” (Ирландия, Белгия, реж. Тим Миелантс), който откри Берлинале на 15 февруари.

Пълна изненада е наградата за режисура на Нелсон Карлос де Лос Сантос Ариас от Доминиканската република за филма му “Пепе” (копродукция с Намибия, Германия, Франция) - странен разказ за единствения хипопотам, убит в двете Америки, който сам разказва съдбата си!

“Умиране”

Затова пък отличието за най-добър сценарий е точно поднесено на немския режисьор Матиас Гласнер за авторския му филм “Умиране” - тежка потискаща драма, но много добре построена във всички детайли, макар и с времетраене 3 часа и 3 минути!
А ако трябва да отделим най-безспорното отличие, то е “Сребърната мечка за изключителен художествен принос” на прекрасния австрийски оператор Мартин Гшлахт за великолепната екранна атмосфера във филма “Дяволската баня” (Австрия, Германия) - сурова драма за женска съдба във високо алпийско село през 18 век.

“Любимата ми торта”

Също за женска съдба разказва иранският филм “Любимата ми торта” (копродукция с Франция, Швеция, Германия) на режисьорското дуо Мериам Могадам и Бехташ Санаеха. Той е искрен, вълнуващ и увлекателен разказ за възрастна 70-годишна жена, която най-сетне среща любовта в една неочаквана и незабравима вечер. Неслучайно филмът получи най-висока оценка от осемте критици със “звездички” в авторитетното списание “Screen Daily” - 3,1 от 4 възможни! А в добавка Наградата на ФИПРЕССИ (международната критика) и на Екуменическото жури потвърдиха избора на моите колеги - критици!