Панайот Панайотов: Цялата шумотевица около „Мижав интерес“ работи в моя полза

Сцената у нас е незаслужено заета от политици, а не от артисти

 

Остана ми един-единствен приятел – съпругата ми

Жените са ми носили най-големите радости и разочарования

Голям срам е, че у нас всеки се мисли за най-най

Ние имаме тежки и неизлечими балкански комплекси 

Панайот Панайотов е сред легендарните имена на родната сцена. Той печели Голямата награда на „Златният Орфей“ в две последователни години – през 1979 г. и 1980 г., което е без прецедент у нас. Първият път получава отличието за изпълнител, а вторият - за българска песен, с „Бащината къща“, която е по музика на Ангел Заберски. През същата 1980 г. Панайот печели и известния конкурс „Бургас и морето“, с песента „Момчето, което говори с морето“, която се превръща в емблематична за него. Талантът му е високо оценен и в чужбина и той е получавал няколко предложения да остане зад границите на страната ни. Едно от тях е по време на гастрола му с група „Лира“ в Швеция, където му обещават жителство и работни ангажименти, но той избира България. Много силна за него е 2009-та година, когато с песента „Магдалена“ печели първа награда от конкурса „София пее“ и става „Почетен гражданин на Сливен“. Тогава той издава и два компактдиска с най-доброто от досегашната си кариера -  „The best 1“ и „The best 2“. Най-новият му албум „Солена кръв“, излиза през 2021 г. и съдържа 18 песни, голяма част от които са негови авторски композиции.

- Панайот, на 10 август ти предстои концерт в откритото Kino Cabana. Какво да очакват твоите почитатели от него и какви изненади си подготвил?
- Това е най-важният ми концерт за този сезон, при това е в столицата, което за мен е важно, защото по-рядко правя концерти в София. В Kino Cabana има много уютна лятна обстановка, а като видях афиша им и останах приятно изненадан от това, че там гостуват първите гласове у нас. На моя концерт, публиката може да очаква от мен нещо ново, както и нещо старо от репертоара ми. Винаги съм пълен с изненади, но за да бъдат такива - няма да ги издавам. 

- А кога ще бъде официалната премиера на новата ти песен „Мижав интерес“, която се очаква с голям интерес  и записваш ли, и други нови песни?
- Не мога да кажа точната дата кога ще излезе „Мижав интерес“, засега авторите държат нещата в секретно положение, но аудиото е почти готово, а видео ще заснемем през август. Мога да издам, че предпремиерата й ще е на 7 август на „SPICE Music Festival“ в Бургас. Иначе, след „Солена кръв“, която беше продължение на „Момчето, което говори с морето“, направих една нова песен - „Синьо завръщане“, която пак е посветена на морето и е с малко джаз звучене. „Как лети живота ми през времето и оставя пясъчни следи, а в морето винаги ще сме влюбени, сякаш там е сътворен света!“ Това е гениално измислено от Боби Мирчев, който е автор на текста. Един страхотен музикант - Митко Гидишки ми подари тази песен и се надявам да не съжалява, защото в България новите песни трудно си пробиват път.

- Очакваше ли тази размяна на реплики с Кичка Бодурова в социалните мрежи, след която се роди „Мижав интерес“, да предизвика такова огромно внимание, като дори засенчи някои от актуалните политически събития? 
- Не, не съм очаквал. Това е така, защото нещата у нас са много изкривени. Имах възможността да се изкажа по една от националните телевизии, че сцената - визирам не само зала 1 на НДК, но и телевизиите, радио ефира и вестниците - тази сцена на 90 процента трябва да е предназначена за артистите, а тя незаслужено е заета от политици! Това е голяма грешка и само мога да се ядосвам, но „Труд“ е много елегантна медия, която не търпи жаргони... Ако може един прекрасен ден да се възстанови правдата и всеки да отиде на мястото си – пишман политиците да си имат кьоше и там да си изказват техните проблеми, а сцената да е за артистите - не казвам само за певците и не настоявам Панайот Панайотов да е там, говоря за всички жанрове на изкуството. Това ми е болката, въпреки че понякога езикът ми ми носи много негативи, но обичам да казвам това, което мисля. За жалост, лицемерието у нас в последно време е доста разпространено и е станало едва ли не втора професия за доста хора – да мислиш едно, но да говориш друго. Втриса ме като си помисля какви биха били резултатите, ако  се появи машина, която може да ни разчита мислите… Мечтая за един свят без лицемерие.

- Някои дори изкараха добри пари от цялата тази шумотевица и вече се появиха тениски с надпис „мижав интерес“,  които се продават доста добре? 
- Да, видях, даже имам и снимка на такава тениска и я поместих веднага в моя профил. Може би е парадокс, но цялата тази шумотевица работи и в моя полза - недоразуменията и жълтините в медиите облагодетелстват някои артисти, а в случая това съм аз и може би съм имал нужда от такова нещо. 

- Кое е най-забавното и смешно нещо, която чу, или прочете за себе си, след този медиен бум?
- О, слава Богу, моите фенове които пишат по социалните мрежи не бяха много пестеливи и обилно заливаха интернет с мисли и разсъждения. Аз ги селекционирам - не им отговарям, а просто им се радвам. Разсмя ме, когато прочетох, че името Панайот било комбайнерско! Беше нещо от сорта на: „Това име е толкова смешно, като го произнесеш и си правиш асоциация с комбайнер.“ Искрено ме разсмя. Преди време, съвсем случайно чух от един специалист, който говореше за имената, че Панайот на египетски значи „Отче наш!“ Изненадах се приятно. Иначе знам, че името ми има гръцки корени, но го третирам като българско. 

- Съжаляваш ли, че не се шуми толкова за вашите песни, а на такива неща се отделя много по-голямо внимание?
- Нищо ново под слънцето и често съм се възмущавал по този повод, но не е имало никакъв ефект. Медийното пространство върви в тази посока - без да се съобразява с нашето мнение, а шоубизнеса си върви по своите коловози. Особено през летния сезон винаги има нужда от такива малко по-горещи новини, обезателно скандал да има, за да има интерес... Не мисля, че мога да променя това, нямам такива физически и морални сили -уморен съм, макар че съм зодия Овен и трябва да троша стените с главата си. (Смее се.) 

- Вече се появиха дори крилати фрази от типа на тази, че „ковид се завръща, заради мижав интерес към войната…“ Плаши ли те възможността да се въведат отново строгите мерките и ограниченията, от които артистите бяхте сред най-засегнатите?
- Чух тази фраза – доста неща се изговориха, покрай този „мижав интерес“. Сега разчитам, че като излезе песента с това име, която е много интересна и отново ще се раздухат въглените, ако преди това са започнали да угасват - ще ги раздухаме пак. Иначе, как да не ме плаши вероятността от ново затваряне – направо ми настръхват косите и се моля да не се случва. Имам колеги, които се бяха разболели, но се възстановиха бързо, може би този щам е по-лек, както се говори. Дано няма затягане на мерките и не ни затварят повече, защото имам нужда от жизненоважни срещи с публиката.

- Много твои колеги се обединиха около проектозакона за минимум 50 процента българска музика в националните ни медии. Ти подкрепяш ли тази идея?
- За съжаление, музикантите и певците нямаме думата по този въпрос, колкото и да ни се иска - други хора решават тази работа. Този казус пак ще бъде обречен на неуспех и отново ще бъде голям смях. Лично аз се смея от сърце, защото вече толкова пъти има полемики по този въпрос - мине не мине някоя година и някой все предлага – хайде, ще правим петиция за еди-колко си процента българска музика, но резултатът е един и същ. Преди години имаше даже предложение за еди-колко си процента песни на руски, на български и на английски, но на практика си звучаха само Елтън Джон, Фреди Меркюри, Майкъл Джексън…, и нищо не се промени. Мисля си, че дори ако наложиш на държавните медии такъв закон за българската музика и те на инат ще го обърнат 100 процента на обратно! Ние живеем на Балканите и нашата нация е гореща и не се подчинява на нищо, в нас явно има нещо от хайдушкото самочувствие. 

- С Росица Кирилова бяхте много популярен дует в Македония и сте имали концерти там. Какво си спомняте от тези години и тъжно ли ви е, че днес отношенията между страните ни са така обтегнати?
- Да, тъжно ми е. Може би е еретично, но винаги съм мислел, че ние сме един народ. Когато с Роси ходехме по Битоля и Скопие - през 93-та, 94-та година и бяхме много уважавани като българи от техните медии и телевизии. Там дори спечелихме първа награда на „Интерфест“ в Битоля с  песента „Сенки“, композирана от македонски автори. Тогава публиката много ни хареса и нямаше никакви търкания между двата народа, но сега ако отида, не съм сигурен че ще се отнасят към мен така. Където политиката се намеси - музиката страда, а тя сплотява хората. Това трябва да се повтаря и нашата мисия е да напомняме, че изкуството, а особено музиката, много силно обединяват хората.

- Имаш ли впечатления, че в Македония държат много повече на тяхната музика и изпълнители, отколкото тук?
- О, да това е факт. Много си уважават националното творчество - и фолклорната и поп музиката, и тук е разликата – ние сме чуждопоклонници, в това отношение сме генно модифицирани и обичаме най-напред чужденците, а на второ място себе си. Обожавам сръбската поп музика – ненадмината е в световен мащаб и понеже съм се интересувал, ми е направило впечатление, че като питат някоя от техните звезди да каже нещо за друг изпълнител и те: „Как бе, он е най-болия!“ (най-добрият!) При нас, ако не наплюем някой, най-добрият вариант е да кажеш, че нямаш мнение. Тук всеки се мисли за най-най, голям срам е това нещо. Моето определение е, че това у нас са тежки балкански комплекси – неизлечими. Като ходя по другите балкански държави и се чувствам освободен, леко ми е да общувам с всички - с македонците също, въпреки че скоро не съм ходил там. 

- Жените ли са най-голямата муза в творчеството ти? Колко песни си посветил на съпругата ти Емилия?
- Жените са най-голямото предизвикателство в живота ми и са ми носили най-големите радости и разочарования. Жената е музата в моите песни, много преди да стана семеен и те винаги са се въртели около тях. Жената е достатъчен мотив за един творец да създаде прекрасна песен - едва ли има по-голям мотив. Много е благодарен този обект – русокоса, тъмнокоса, коте ли, пате ли, или бейби – жената винаги е в основата, в ядрото на песента, защото тя е нежния пол. А истинските мъже обичат много нежните жени. Сега вече, на моята възраст, аз наблягам и на ерудицията на жената, на природните й дадености и интелекта, както и на връзката й със Създателя. Всичко това е обединено в една личност - Емилия Панайотова и в последно време тя е в епицентъра на моите радости и триумфи. Остана ми един-единствен приятел и това е моята съпруга! Нямам нужда от повече приятели - един ми стига. Много песни съм й посветил, но ми е трудно да кажа точно колко. Сред по-известните са „Шопкиня“ и „Емилия“.

- Вие сте заедно вече близо 40 години и сте от най-стабилните семейства в шоубизнеса ни. Как го постигате и защо според вас днес младите толкова ги е страх от брака?
- Имаме 38 години законен брак – няма по-легитимно приятелство от законния брак. Защо сега е така – не знам, това си е личен избор. По Конституция и божия воля на човек му е дадена свобода да избира. Нямам право да изказвам мнение, както се казва „не съди, защото ще бъдеш съден.“ Като по-млад критикувах много и излизах от кожата си от нерви, но това се промени с божията намеса. Бог има план за мен и той го изпълнява точно, но планът за всеки е различен. Важно е човек всеки ден да укрепва и да усилва вярата си в Създателя. 

- Повече трудности и препятствия ли си срещал в житейския си път, или по-често нещата за теб са вървели гладко?
-Моят живот е пълен с трудни моменти, при мен нещата се случват по трудния начин. Това не е оплакване, но e факт. От точка А до точка Б, обикновено избирам заобиколния път - пак стигам, но през доста перипетии. 

- Вилата ви е в близост до Царичина. Истина ли е, че там си виждал НЛО?
- Не съм виждал, по-скоро съм ги усещал. Нашата вила е много близо до този район и рано сутринта, като стана и съм виждал някакви светлини, но съвсем бегло и набързо. Иначе, съм ходил на Царичинската дупка и там, особено като вървя отгоре върху пръста и чувствам едни боцкания, като иглички по ръцете и краката – явно мястото има силна енергия. 

- Любимата ти мисъл, или цитат?
-Не е една те са много и за съжаление не са мои, защото са толкова красиви и верни. Първата е от Джойс Майер: „Човек може да бъде или силен, или жалък.“ Аз избирам да бъда силен. Другата е: „Като не можем както щем, да щем както можем“ на Хитър Петър.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта