Певецът Константин: Всичко е любов!

- Коце, какво ново при теб?

- Записвам нови песни, ходя на участия, занимавам се с бизнесите, които имам, а гледам и две деца. В общи линии нещата, с които се занимавам са известни. Сега направихме дует с Емануела - много хубава песен, напомня ми на големия ни хит с Алисия и се надявам да има дори по-голям успех. Клипът е режисиран от Сашо Молов и е готин и провокативен. Музиката е на Николай Пашев, а текстът - на Анастасия Мавродиева.

- Изкушавал ли си се някога да напишеш текст или музика за твоя песен?

- Аз съм на принципа всяка жаба да си знае гьола - каквото мога, това правя. Някои колеги сами си пишат текстовете, за да останат парите в семейството, както се казва. Работя с талантливи хора, които са ми доказали, че мога да им имам доверие.

- Ходихте на почивка със съпругата и дъщерята във Франция. Как изкарахте?

- Непрекъснато обикалям. Моята работа е свързана с това - участия и почивки. Решихме да отидем до Париж, за да заведем дъщеря ни Мариана в „Дисниленд“. Водихме само нея, защото тя вече е голяма и разбира, докато синът ни Александър е бебе на 9 месеца.

- Какво те впечатли в Париж?

- Величието на Айфеловата кула. Но не мога да не отбележа и недостатъците - всички румънци и братята роми, които са се интегрирали там, покрай тази кула и непрекъснато играят на „има - няма“ с кутийките или пък дърпат по някоя чанта за разкош. За момент дори се върнах 20 години назад и се почувствах все едно съм на пазара „Георги Кирков“ (смее се). Разгледахме и Лувъра, където, разбира се, точно пред картината на „Мона Лиза“ се бяха заредили група японци с апарати и добре, че съм по-висок, та да видя нещо.

- Кое е най-незабравимото ти пътуване в чужбина?

- Едно от най-любимите ми места е в дивия Тайланд, там беше много готино и спокойно - едни красиви пейзажи, залези, страхотно море, едни хубави шарени риби покрай теб. Обичам да почивам на места, където има спокойствие. Не обичам да се изтипосам там, където има хиляди туристи, а пък и рискуваме да се срещнем с тези с бомбите, които ходят с едни чанти и бели наметала...

- А харесаха ли ти французойките?

- Французойките безспорно притежават много висока класа и стил, но моята французойка Надя няма аналог. Имам си най-хубавата жена. Аз съм си консервативен и само чат-пат си хвърлям по едно оченце, ама скришно.

- Как се чувстваш сега като мъжки татко?

- Както се чувствам и като женски татко, абсолютно никакво значение не отдавам на пола на децата, важно е да им даваме любов, да се грижим за тях и да ги възпитаваме правилно. Сега, когато са две, е нормално да прекарвам повече време с тях и затова редуцирах участията си до 7-8 на месец. Преди ходих доста по-често, но с времето приоритетите на човек се променят и се подреждат по важност, а за мен сега най-важни са любимите ми хора. Освен това имам и бизнеси, които ми дават спокойствие и ми позволяват да си почивам повече и да избирам къде и кога да ходя на участия.

- В началото дъщеря ти ревнуваше ли от малкия Александър?

- Не, защото ние се стараем и тя да получава достатъчно внимание, дори я включваме активно в грижите за него и тя вече не дава на никого да го пипа. Мога да кажа, че се включва активно в отглеждането му. Викам й - тате, не забравяй, че това не е кукла! (смее се). Тя вече е един съзнателен, отговорен човек. Доста добре се развива, мога да се похваля, че наскоро кандидатствахме в две от най-престижните училища и се класирахме на първо място и в двете. Метнала се е на тати в това отношение, истински клонинг…, нищо, че досега нямам първо място на изява, свързана с образованието (смее се).

- Какви са плановете и желанията ти за тях?

- Аз ще направя всичко, ще им дам хляба в ръцете и необходимото възпитание. С майка ми, тъщата и жена ми се стараем това да стане по максимално най-добрия начин. Ние ще им осигурим знанията, ще им дадем възможността да се изучат, ще ги научим да мислят и оттам насетне те да вземат решенията сами в живота според това кой каквито таланти има и с каквото иска да се занимава. Засега на дъщеря ни не й е най-голямата сила в пеенето, май се е метнала на майка си, но е рано още да кажа - неведоми са пътищата господни. Иначе танцува, играе, а даже и малкия вече го гледам, че танцува някакви танци с главата. Много е смешен, гледа телевизия и почва да играе (смее се и го имитира).

- Ти си известен с чувството си за хумор. Кой е най-забавният човек, който познаваш?

- Много са, това са хора, които притежават голям потенциал, богата душевност и изключително чувство за хумор и от които мога да науча много. Ето например във фитнеса тренираме заедно с Любен Дилов-син и сега, докато говорим, го виждам и се сещам за него. Той е страхотен човек и се забавляваме много, по два-три часа не мога да хвана да направя една серия от смях. Освен това притежава огромното чувство за хумор, което аз много ценя и харесвам в хората.

- А какви спомени пазиш от твоето детство? Не криеш, че си живял бедно, но щастливо.

- Като всички нормални дечица от старото време и ние с брат ми имахме по един чифт маратонки, даже съм доносвал неговите и си мечтаех да имам нови. Тогава всичко беше различно и по друг начин изглеждаше светът. Тичахме по трамвая, правехме димки, бомбички, фунийки... но същевременно ни възпитаваха строго. Както майка ми, така и баща ми бяха много строги. Двамата с брат ми започвахме да треперим и ревем в един глас само като видехме баща ни, без още да знаем за какво ще иде реч. Той не се колебаеше да използва и колана си, ако трябва.

- А случвало ли се е брат ти Светослав, който е с три години по-голям от теб, да ти прилага хватки от бойните изкуства?

- В общи линии - да, имаше такива екшъни. Веднъж като деца ме беше хвърлил на земята и ми беше счупил едно ребро. Помня, че се затисках в едната стая, а той бесен искаше да влезе и да ме докопа, но аз се заключвах и като не можеше да влезе, той ми вземаше любимите вещи и ми ги чупеше с един чук. Аз пък след това вземах любимите му снимки и ги късах.

- Коя е най-голямата ти драма в младежките години?

- Имах един приятел боксьор, който почина в катастрофа. Беше един от най-близките ми хора и много тежко изживях загубата, но няма как, животът е низ и от хубави, и не чак толкова хубави моменти. Имам и други близки, които съм губил, но трябва да го приемаме и да вървим напред, да се борим, защото животът е борба. Като цяло обаче съм един щастлив човек, всичко съм постигнал с много труд и упоритост и нямам драми в живота. Благодарен съм на Бога и непрекъснато го моля да се чувствам по-влюбен, по-обичащ целия свят, хората, природата, да се усмихвам, защото, като се усмихвам, и всичко се усмихва срещу мен - това ми е и основната молитва.

- Казвал си, че израствайки сред такива красиви жени като братовчедка ти Лияна и сестра й Зорница, си развил висок критерий. Съпругата ти Надя също е истинска красавица. А имал ли си някога връзка с не толкова привлекателна жена?

- За мен вътрешната красота е най-важна. Жена ми може да е красива, но преди всичко притежава дълбока душевност. Имал съм и приятелки в живота, които не са били със завидни черти или пък манекенски размери, но съм ги обичал много. Не е най-важна студената красота, а душата, чарът, магнетизмът, усмивката, харизмата, която жената има.

- Успяваш ли да запазиш приятелство с бившите си половинки - Райна, Антонина, както и дъщерята на Кристалина Георгиева - Деси?

- С всички съм в перфектни отношения, даже наскоро се случи така, че се забавлявахме с някои от тях. С Райна най-малко като че ли предем на един стан, чуваме се чат-пат, един или два пъти годишно, за да си честитим нещо. Не можахме много да се разберем с нея, но нямаме драми. Аз вече 10 години живея щастливо с друг човек.

- Кой е най-забавният слух, който си чел за себе си?

- Слухове много, най-различни неща съм чел и чувал. Напоследък ме забъркват в полицейски истории, а преди - с дискотеката. Какъв ли не ме нарекоха, но това не са забавни неща, иначе аз се забавлявам с всичко - защо трябва да го приемам на сериозно? Опитвам се да приема с усмивка всичко - крадец, наркодилър ме изкараха, гей, а преди писаха, че съм носил гащите на Райна, хиляди глупости. Хубаво е, че се пишат тези неща, това означава, че съм жив и интересен, дори това, че си тук и ме питаш разни неща, значи съм интересен.

- А коя от колежките ти е с най-сходно на твоето чувство за хумор?

- Те всички са с доста атрактивно чувство за хумор - и Преслава, и Емануела, това са артисти хора, но с Преслава може би най-много се смеем заедно. Много забавни случки имаме с нея, а сега и с Емануела, докато снимахме, беше голям екшън и имаше много майтапи.

- Покрай вуйчо ти, композитора Валентин Попов, си запознат от малък с учението на Петър Дънов. Кои негови уроци спазваш?

- Урокът за любовта. Не съм толкова отдаден на учението му, но много често усещам силна енергия, като ходя на гроба на Дънов. Понякога след тичане в парка минаваме оттам, прочитам неговите мисли и пия вода. На чешмата пише „Бог е любов“ и си го прочитам на глас. После сядам за половин час на една пейчица и някак си усещам, че наистина това място е свещено и енергията е супер пречистваща и зареждаща.

- Каква е твоята лична философия за живота?

- Всичко е свързано с любовта, с добротата, както се отнесеш с някой човек, така и той ще ти отговори по същия начин. Отсрещният е едно огледало - както погледнеш в него, ще получиш същия образ. Така че се старая максимално да правя добрини, а който не ги приема и е изпълнен с омраза - проблемът си е в него. Моето усещане за нещата е да бъда усмихнат и благодарен.

- Любим цитат?

- Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще! Аз си ги измислям сам тези сентенции, не съм ги чел някъде, но като ги кажа, и после се оказва, че вече ги е казал някой известен мислител или философ - я Гьоте, я някой друг (смее се).

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта