Бирената диета – радост за небцето Тя наистина е ефективна, но има строги правила

Петролни гиганги харчат стотици милиони за информация срещу глобалното затопляне

Гражданската авиация по света изпитва остър недостиг на пилоти

Тръмп отмени санкции срещу Северна Корея часове след налагането им

Германия арестува 11 души за подготовка на терористични нападения

Русия започва серийно производство на ракетите „Ангара“

Заличават 18 туроператора от националния регистър

Тръмп удари рамо на Нетаняху преди вота (обзор) САЩ може да признаят Голанските възвишения за израелски (ИНФОГРАФИКА)

България започна с хикс евроквалификациите, младок на крачка от мечтан дебют

Ердоган: Израел няма право да окупира Голанските възвишения

Копие на чудотворната икона Богородица Всецарица пристигна в София

Елиф от „Намери ме“ стана на 10 години Малката актриса Изабела Дамла Гювенилир е родена в Ню Йорк

Ана Бърнабич: Сърбия не трябва да забравя жертвите на натовските удари

Саудитска Арабия иска минимална цена на петрола от 70 долара за барел

САЩ с нови санкции срещу Иран

Пламен Киров, професор по конституционно право, пред „Труд“: ГЕРБ ще направят пробив в правната теория Рано или късно ще се премине към активна регистрация

Възможно ли е да се правят поправки на поправките в закон, който чака да бъде обнародван или да му бъде наложено президентско вето? Преференциите ли са най-сериозния проблем в Изборния кодекс? Основателни ли са исканията на БСП решенията в избирателните комисии да се вземат с квалифицирано, а не с обикновено мнозинство? Ще осигури ли машинното гласуване гаранции за честни избори. По тези юридически казуси разговаряме с конституционалиста и бивш член на ЦИК проф. Пламен Киров.

– Проф. Киров, може ли да се правят поправки на поправките в Изборния кодекс и то във фаза, в която се очаква президентът Румен Радев или да се подпише указ за обнародване, или да се наложи вето?
– Това ще е принос на ГЕРБ към правната теория, в която те са на път да направят истински пробив. Все още не е завършена законодателната процедура по влизане в сила на поправките, които бяха гласувани миналата седмица, тъй като те влизат в сила с обнародването им в Държавен вестник с указ на президента. Поправките са гласувани на две четения, изпратен е подписан от председателя на Народното събрание екземпляр от закона на президента за обнародване. Той има 15-дневен срок от датата на приемането на закона на второ четене, в който период има две възможности – или да върне за допълнително обсъждане, тоест да наложи отлагателно вето или да обнародва изпратения му закон в Държавен вестник. Президентът не може да го върне обратно в Народното събрание, просто защото трябва да променят нещо. Това са двете възможности. Междувременно парламентът може да извърши други поправки в Изборния кодекс, ако намери това за необходимо, но не може да измени изменителният закон, който е гласуван, но все още не е обнародван. Той трябва да бъде обнародван и да влезе в сила и едва тогава в него да бъдат извършвани някакви корекции.

– В мотивите на вносителите е посочено, че проектът се внася преди да завърши финалната промулгационна фаза (Промулгация на закона – Акт на държавния глава, с който се удостоверява, че изпратеният му от парламента закон е действително приет от законодателния орган и се нарежда неговото обнародване в Държавен вестник). Имат ли правни основания за подобни твърдения?
– Всеки обществен интерес в крайна сметка се облича в определена правна форма в правовата държава. Иначе ние може да обясним доста неща, които биха могли да бъдат извършени в името на обществен интерес, които не се вписват в каноните на демокрацията, нито в принципите на правовата държава и на върховенството на Конституцията. Ако политическата целесъобразност се поставя над конституционносъобразността, тежко и горко на това общество и на тази държава. Няма никаква пречка народни представители да внесат законопроект за изменения и допълнения на някакъв бъдещ закон, който ще влезе в сила. Но този законопроект не може да бъде гласуван. Той трябва да изчака завършването на промулгационната фаза, както са се изразили вносителите. Тоест тази фаза трябва да бъде завършена и едва тогава да бъде разглеждан евентуално някакъв законопроект за изменение и допълнение на това, което е гласувано миналата седмица.

– Въпросната промулгационна фаза завършва с обнародването на законопроекта, нали?
– Промулагионната фаза завършва законодателния процес, тъй като законодателната дейност не е самоцелна дейност на парламента. Не е самоцел да бъде приет един закон. Целта на всеки закон е като бъде приет да влезе в сила. Той не може да влезе в сила, ако не бъде обнародван от президента в „Държавен вестник“. Така че законодателният процес приключва с влизането на закона в сила. Ако това на някои хора не им е ясно, да се върнат в първи курс в Юридическия факултет, за да го разберат, като отново им се прочетат лекциите по Теория на правото и по Конституционно право.

– Как да си обясним бързането на ГЕРБ с поправките на поправките?
– Това е тичане през вятъра, за да се парират евентуални действия от страна на президента. Защото най-вероятно се очаква той да наложи вето. Преносно казано от ГЕРБ се опитват да му „изтеглят черджето“, тоест да го лишат от инициатива и да излязат политически победител от съревнованието между мнозинството в парламента и президента. Затова се вкарва този законопроект. По чисто политически мотиви, в разрез с всякакви юридически норми.

– Как ще се отрази това на доверието в парламента, което е много ниско?
– Доверието в парламента е толкова ниско, че няма накъде повече да пада. Дали още с процент ще падне надолу, това вече няма никакво значение.

– Не ми стана ясно, ако поправките на поправките за преференциите бъдат приети от НС, това дава ли основание за сезиране на Конституционния съд?
– Ако ГЕРБ упорстват и бързат да приемат новия законопроект, който връща преференциалните прагове, ще се получи серия от алогизми и абсурди. Вариантите са поне два. Ако президентът обнародва закона, който му е изпратен, тогава последващият изменителен закон ще отменя нормативен акт, който още не е влязъл в сила. Как можеш да отмениш нещо, което не съществува в правния мир? Ако президентът наложи вето, а депутатите гласуват новия проектозакон, ветото ще се окаже безпредметно. От една страна конституцията казва, че ветото не може да бъде отказано, то трябва да се разглежда, а от друга страна, те приели закон, с който отменили закон, който не е влязъл в сила. Т.е. не е завършила една конституционна процедура, а е започната друга конституционна процедура по същия предмет. Според мен това е недопустимо. Президентът би имал основания да атакува новия закон в КС.

– От опозицията твърдят, че има парламентарна криза. Прави ли са?
– Не, никаква парламентарна криза няма. Има само един мърляв законодателен процес.

– До колко е възможно проблемите с Изборния кодекс да доведат до предсрочни парламентарни избори?
– Ако промените в един закон, бил той Изборният кодекс или друг, могат да доведат до предсрочни парламентарни избори, се чудя какво „дремеше“ парламентарната опозиция до сега. Не може да се смята, че измененията ,в който и да е закон, пък бил той Изборният кодекс, ще доведат до предсрочни парламентарни избори. Може да се стигне до това поради други причини, но не поради изменения в Изборния кодекс.

– Темата е много чувствителна и предизвика реакцията не само партиите, които са в парламента, но и на онези, които са извън него, както и на неправителствените организации и на гражданите.
– Да, действително когато предстоят избори, тоест в навечерието на избори, има изострена обществена чувствителност в политическите играчи за правилата, по които ще се проведат тези избори. Струва ми се, че депутатите дори и да не бяха изменили и една запетайка от Изборния кодекс, никакъв проблем нямаше да има. Не знам защо си причиниха това депутатите, които са предимно от мнозинството. Оказа се, че всички бяха настроени към това да пипат в Изборния кодекс, като се има предвид колко законопроекта бяха обсъдени през декември в Комисията по правни въпроси. Това е зарасна болест, от нея не боледува само парламентарното мнозинство.

– Основателни ли са твърденията, най-вече на ГЕРБ, както и на социолозите и специалистите по избори, че смяната на ЦИК непосредствено преди вота е рискова?
– Аз не смятам, че е рисково, защото през 2014 година същите тези хора бяха назначени буквално два месеца преди изборния ден. Но пък се чудя, след като в Изборния кодекс е пределно ясна нормата за промени в състава и избирането на нов състав на Централната избирателна комисия – не по-рано от 3 и не по-късно от 1 месец до изтичане на мандата на действащата комисия – защо внесоха десет законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, и никой не каза „абе, ние трябва да стартираме процедура за избирането на нов състав на Централната избирателна комисия“. А всички се бяха концентрирали в изменение в текстовете на Изборния кодекс. Така че те не свършиха елементарното, което им повелява Изборния кодекс, но тръгнаха да сменят правилата в него. И сега, както се казва „в 12 без 5“ се сетиха, да те още са в този диапазон – не по-рано от 3 и не по-късно от 1 месец до края на мандата на действащата ЦИК, тоест могат да извършат тези промени – да избират нова ЦИК. Непонятно е защо това стана въпрос на бурен политически дебат. Това да се изпълни законът беше въпрос на голям, бурен политически дебат.

– Проблем ли е, че избирателните комисия, както и ЦИК ще взимат решение не с квалифицирано мнозинство, а с обикновено?
– За мен е проблематично, защото има дълга практика. Не случайно беше променено мнозинството в началото на 90-те години, когато комисиите взимаха решения с обикновено мнозинство. В последствие, за да не се допусне една политическа сила или група политически сили да диктуват както се казва „правилата на играта“ и решенията на комисиите да не бъдат политически неутрални, се направи квалифицирано мнозинство от 2/3. Сега се сваля мнозинство, но прикрито – като не може квалифицирано мнозинство, да се мине към обикновено. Това е безсмислено, защото в крайна сметка това е постижение на революцията на нашата избирателна система и да се връщаме към минали практики, според мен е контрадикция.

– Още нещо свързано с ВАС и ЦИК – редуцирани бяха административните актове, които могат да се обжалват пред ВАС, това не е ли също отнемане на права?
– Въпрос на преценка е кои административни актове биха могли да отидат на обжалване пред ВАС. Когато се прави доклад в последния момент без сериозен преглед и похват на практиката съществуващата до сега, това внася сянка на съмнение, че се действа политически мотивирано и се ограничават права.

– Прави ли са от ДПС като твърдят, че въвеждането машинното гласуване ще премахне субективния фактор с протоколите и ще направи изборите по-честни?-
– Може да се каже, че в избирателната ни система има две проблематични точки – избирателните списъци и дейността на секционните избирателни комисии по преброяване на бюлетините и попълване на протоколите. Дали машинното гласуване ще реши този проблем не знам, но това че имаме проблемни елементи в избирателната система го демонстрират последните избори.

– Как може да се реши проблемът с избирателните списъци – чрез активна регистрация или има друг начин?
– Струва ми се, че рано или късно ще се премине към активна регистрация.

Нашият гост
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии.
Завършва пълен мандат като Конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и САЩ.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Дани Кирилов изобрети огледалната техника в законотворчеството. Да му дадем нобелова награда

  2. доверието в парламента е ниско, но в корифея на парламентаризма на герб – цветанов е високо!
    защото феновете на герб са още по-слабоумни и от него.

  3. Доста объркано и нескопосано интервю. Какво ще стане е пределно ясно. Радев ще сложи вето, парламентът ще се съобрази с него. Радев няма друг избор, иначе ще стане за смях. Просто проф. Друмева трябва да внимава и добре да напише ветото, за да не го оплескат отново парламентарните корифеи.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.