Сергей Станишев: Отсъствието ми от листата щеше да се превърне в повод за атака към БСП

Фатих Акин хвърля „Златната ръкавица” към зрителите Прочутият режисьор с хорър за сериен убиец

Комфорт и бързина BMW Серия 6 GT глези пътниците с лукс и мощност

Продължава разследването на инцидента с паднал самолет край Оризари

Гримьорът на звездите Кирил Гуцов: Може да свалим години от лицето

Защо монахините обичат краставиците цели?

Балотаж за президент на Украйна между Порошенко и Зеленски

Католиците празнуват Великден

Кристен Стюарт: Не исках да съм секси, но ми мина Звездата участва в новия „Ангелите на Чарли”

Първи тур на президентските избори в Северна Македония

Най-малко 42 души са загинали при серия взривове в църкви и хотели в Шри Ланка (СНИМКИ и ВИДЕО)

Православната църква празнува Цветница

Какви старци са зодиите

Въоръжени атакуваха Министерството на информацията в Кабул

13 души са задържани преди дербито между „Левски“ и „ЦСКА“

Планът на Макрон да удари другите икономики Той стои зад пакета “Мобилност”, който ощетява българските превозвачи

Български превозвачи протестират срещу пакета “Мобилност”, станал известен като плана “Макрон”.

Какво каза в писмото си до европейските граждани френският президент

Призовава за по-строг контрол на границите

В началото на март Еманюел Макрон, президентът на Франция, се обърна към европейските граждани чрез писмо, публикувано едновременно във всички 28 страни-членки на Европейския съюз. Чрез него той отново демонстрира намеренията си да определя посоката за развитие не само на Франция, но и на ЕС като цяло. Тук ще разгледам накратко идеите му, доколкото е възможно предвид кратката форма, в която са представени.

Писмото е насочено към всички граждани на Европейския съюз, но всъщност целевата група са най-вече местните избиратели. Макрон и партията му “Република, напред” губят популярност във Франция и протестите на “жълтите жилетки” са показателни. Протестиращите изискват провеждането на някои реформи, но най-вече посланието им е против някои от предложенията на управляващите.

В писмото си Макрон демонстрира намеренията си да определя посоката за развитие не само на Франция, но и на ЕС като цяло.

Като лидер на държавата с втората по сила икономика в еврозоната, Макрон има амбицията да наложи своята визия за бъдещето на този съюз и заедно с това да отклони вниманието от вътрешните проблеми. Той има нужда от представителство в Европейския парламент, което да му даде възможност да влияе върху дневния ред и върху икономиките в останалата част от ЕС.

Няколко са основните моменти в споменатото писмо – създаването на европейска агенция за защита, по-строг контрол на границите, обща политика за прием на имигранти, минимална работна заплата в ЕС.

Европейска агенция за защита на демокрациите е поредният пример за опит за налагане на наднационален контрол от страна на Брюксел върху нещо, което представлява фундаментално право на всяка държава – да си избере самостоятелно и без външна намеса хората, които я управляват. Въпреки че има немалко случаи на съмнения относно коректността на резултатите от изборите, отделните държави успяват да се справят с този процес и подобна агенция изглежда излишна.

Макрон призовава за по-строг контрол на границите и обща политика за прием на имигранти. Тя ще бъде ръководена от друга общоевропейска агенция, наречена Европейски съвет за вътрешна сигурност. В повечето страни от ЕС обаче населението не е склонно да подкрепи такива идеи. Хората биха помогнали и биха приели жертвите на насилие и войни, но са скептични относно политиката на ЕС относно бежанците. Те предпочитат отделните правителства да определят политиката и да вземат необходимите мерки, за което да носят отговорност, както се случи с Меркел в Германия. При решения на ниво ЕС обикновено отговорността се размива.

Общата отбранителна стратегия, предложена от Макрон, също предизвиква въпроси относно доверието и разпределението на власт и отговорност. Основните му предложения са за споразумение между държавите членки, разширяване на бюджета на ЕС за финансиране на свързаните с това разходи и създаване на Европейски съвет за сигурност. По този начин обаче ще се създаде алтернативна на НАТО структура, която вероятно ще ограничи интеграцията с тази организация. Тя би могла обаче да се разглежда и като проявление на идеята за намаляване на влиянието на Съединените щати, която е популярна сред френските избиратели.

От друга страна поради неяснотата относно политиката на президента Тръмп вероятно е необходимо в рамките на ЕС да се изгради по-сериозен капацитет за самостоятелна отбрана, която не разчита толкова много на ресурсите на САЩ. Тръмп редовно призовава европейските държави да спазват ангажиментите си във връзка с членството в НАТО, които изискват по-големи разходи за отбрана и сигурност. Те биха могли да се изпълнят, ако се създаде европейска армия.

Скорошното споразумение между Франция и Германия обаче показа, че Берлин се отнася предпазливо към тази тема. То поражда опасения сред другите членове дали сътрудничеството в по-ограничен формат няма да се превърне в алтернатива на ЕС. Намеренията за създаване на френско-германска икономическа зона с по-малко бюрократични пречки пред бизнеса и общи регулации, закони и данъци за момента не включват други държави. По този начин те потвърждават идеята за ЕС на различни скорости извън съществуващите до момента критерии. Така обаче се създават причини за разделение и задълбочаване на различията вместо за интеграция.

За Макрон Brexit е средство за назидание какво се случва с тези, които се противопоставят на идеята за единна Европа. Неговата визия за по-интегриран, по-регулиран, по-социален и по-закрилящ ЕС, който може да си съперничи със САЩ, Китай или Русия, не отговаря на действителността. В рамките на ЕС са налице твърде много противоречия, разделения и слабости, които представляват сериозна пречка пред осъществяването на тази визия. Тя не е адекватна на засилващия се национализъм и популизъм и всъщност вероятно ще отблъсне много хора, които по принцип биха искали да видят Европа по-обединена.

Макрон призовава за повече Европа. Това обаче не кореспондира със смисъла на пакета “Мобилност” за шосейния превоз на товари и пътници, когото самият той поддържа. Този пакет засяга значителна част от населението и бизнеса. На общоевропейско ниво над 11 млн. човека са заети с тези дейности, което е приблизително 5% от общата заетост в ЕС. В България заетите са над 190 хил. човека, а засегнатите ще бъдат и членовете на техните семейства – общо над 250 хил. души.

Всъщност пред занимаващите се с тази професия е налице възможността за избор. Тоест тези, които считат условията за труд и заплащането, които им предлагат българските работодатели, за неприемливи, напускат и започват да живеят и работят в чужбина. Това се случва постоянно и представлява сериозен проблем пред българската икономика. Ограничаването на алтернативите чрез законодателни мерки не е добра практика и е възможно да засили този процес.

Отвъд намеренията за по-здравословно и по-безопасно упражняване на професията на международните шофьори, които са напълно оправдани, всъщност се крие желанието за отнемане на възможности за бизнес пред транспортните фирми от географската периферия на ЕС, най-вече Българи и Румъния, в полза на тези от централната му част и най-вече Франция, Германия и Австрия. Това стана повод за сериозно разделение сред европейските депутати според избралите ги държави, което не се случва често. Традиционно противопоставянето е според парламентарни групи, но при този казус дори те се разделиха.

Целта на този пакет е да осигури по-честна конкуренция в областта на товарния и пътническия транспорт и логистиката, да опрости и да изясни съществуващите правила, да направи спазването им по-лесно и по-ефективно. Всъщност обаче очакваните резултати са по-различни. Новите разпоредби относно времето и местата за почивка и изискванията за пренос на товар при завръщането към собствената страна ще увеличат административната тежест, ще намалят оперативната гъвкавост и ще засегнат силно негативно жизнеспособността на транспортните компании в някои икономики. В крайна сметка те ще пренасочат бизнеса и съответно добавената стойност, работните места и платените данъци от една част от ЕС, която е по-слабо развита, към друга, която е по-силно развита, но губи конкурентоспособност.

Конкурентният натиск от страните от ЕС и извън него е сериозен проблем за френската икономика. Политиката на Макрон обаче има за цел да промени това, като намали конкурентоспособността на част от останалите икономики. В тази посока са и идеите за премахване на т.нар. данъчен дъмпинг – използването на по-ниски данъчни ставки в някои държави. Според Макрон и други политици може да се постигне изравняване на данъчното облагане в рамките на ЕС. Начинът за това обаче не е намаляване на твърде високите данъци в някои държави от ЕС, а повишаването им в държави като България. Това би лишило българската икономика от конкурентни предимства.

Подобна е ситуацията с въвеждането на минимална работна заплата на ниво ЕС. В някои държави изобщо няма такова административно изискване и това намалява пречките пред формалното наемане на лица с малък опит или недостатъчна квалификация. Освен това различията в производителността и работните заплати в рамките на ЕС са прекалено големи, така че е ясно, че не е възможно да има единна минимална работна заплата, която е в сила за целия ЕС. От друга страна въвеждането на единен механизъм за определяне на минималната заплата не изглежда да носи значителни ползи за икономиката и заетостта. Нещо повече – при недостатъчно добро правило е възможно, особено в случаи на внезапен спад на икономиката, разходите от прилагането му да са твърде големи.

Изброените предложения всъщност няма да означават повече Европа, а създават неприязън и дори желание за излизане от ЕС, както се случва с Обединеното кралство. Тази мярка е поредният белег за наличие на сериозни проблеми в ЕС. Тя трябваше да послужи за пример за европейските политици, че колкото по-далеч от избирателите е вземането на решения, толкова по-малко доверие има в институциите, които са отговорни за тях.

За съжаление, урокът от Brexit не само че не е научен, но този процес се тълкува съвсем погрешно. Идеите на Макрон за бъдещето на ЕС са насочени към все по-голяма централизация. Европейският съюз безспорно е голямо постижение – той носи повече ползи, отколкото разходи за участващите в него. Мирът, свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора и създаването на общ пазар са ценности сами по себе си. Европейската интеграция обаче не изисква създаването на единна федерална държава. Голямото предимство на ЕС е в разнообразието, включително конкуренцията между отделните страни в него.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Ха добро утро. Те затова ни взеха в ЕС да ни клецат. Магарето за какво го търсят. Грабят труда ни. Грабят младите хора. И като пуснеш телевизиите се надпреварват да хвалят ЕС. Срещу заплащане разбира се.

  2. да добавим, че бойко борисов подкрепи макрон във варна.
    отделно, че планът макрон защитава българските шофьори от експлоатация….

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.