Труп шокира пътуващите на столична метростанция

Трима пострадаха при катастрофа в Павликенско Двамата са в болница без опасност за живота

Световноизвестният тенор Камен Чанев пя в родния си Сливен

Явор Колев, ГДБОП: Големи български компании стават жертва на интернет кражби на стойност 200 – 600 хиляди евро

Потребителите на инстаграм ще могат да изпращат гласови съобщения

Александър Йорданов: Каракачанов прави опит да се върне в говоренето си като партиен лидер, забравяйки, че е вицепремиер

Студът взе най-малко три жертви в САЩ

За кои три неща жените мислят всеки ден?

Турция създава нова военноморска база в Черно море

Жители на „Красна поляна”, „Западен парк” и „Овча купел” протестират срещу мръсния въздух

Откриха следи от вода на астероида Бену

Арестуваха край Благоевград най-търсения автокрадец Яро

САЩ отмениха препоръката към гражданите си да не посещават Русия

Евгени Крусев е призован на разпит от Специализираната прокуратурата

Оставиха в ареста студентка за „унизителни“ и „обидни“ думи по адрес на Ердоган

Пожар помогнал за строежа на Царските конюшни Бесилката на Васил Левски е точно там, където в неделя горя новият пожар

Преди три дни огромен пожар изпепели два декара от покривната площ на сградата на бул.”Васил Левски”и бул. “Александър Дондуков” в столицата, известна като Царските конюшни. Пожарът събуди много подозрения за бъдещи строителни мераци, а историци припомниха за миналото на сградата. Столичната община реагира светкавично със съобщение, че ще задължи собственика на сградата да я възстанови в автентичния й вид.

Методите за разчистване на това пространство в центъра на София се повтарят и днес. През 1879 г. на това място избухва огромен пожар и тогавашните сгради на турските казарми изгарят до основи, разказва Иванов. Напоследък открих нови сведения за турската казарма, до която е обесен Васил Левски, които ще включа в следваща си книга.

Свидетелските показания, които цитирам за разположението, строителството и големината на тази сграда, т.нар. Княжески конвой, до сега убягваха на историците. Нашите проучвания са насочени към една схема на мястото на обесването на Левски, близо до турските казарми през 1873 година. Тази схема е публикувана за пръв път през 1937 г. Рисувана е на ръка по свидетелски показания. Ще направим увеличение на схемата, която представлява възстановката на обесването на Левски и е отпечатана първо на 4 август 1937-ма година. Тогава Стефан Коледаров я публикува във в. “Мир” по повод на 100 години от рождението на Васил Левски. На нея пише “София, шест години след обесването на Левски. т.е. 1879 г. Тогава още не са били направени промени по градоустройството на град София. На това място още е имало турски казарми, служещи от имперско време за защита и охрана на града, а по-натам, на изток е било поле. От тази схема добиваме представа за мястото на обесването и за самите казарми. Вижда се, че Апостола е обесен между оградата на казармата и отбранителен окоп за охраната на София, т. нар “хендек”. Отбелязано е с буква “П”.

На тази схема от в. “Мир” от 1937 г. с “П” е отбелязана бесилката на Левски. Тя е до оградата на казармата, а с пунктир е показано откъде е минала талигата с тялото на  Апостола  към мястото на погребението на днешната ул. “Дамян Груев” №6.
На тази схема от в. “Мир” от 1937 г. с “П” е отбелязана бесилката на Левски. Тя е до оградата на казармата, а с пунктир е показано откъде е минала талигата с тялото на Апостола към мястото на погребението на днешната ул. “Дамян Груев” №6.

Казармата се е намирала на ръба на хендека. Може да си го представим, като гледаме карето, което затваря бул. “Янко Сакъзов”, бул. “Левски”, ул. “Панайот Волов” и бул. “Ал. Дондуков”. Много важен свидетел за установяване на точното място на казармите и мястото на бесилката на Левски ни дава Иванчо Хаджипенчович през 1887 г., един от хората, които подписват смъртната му присъда. Тогава Хаджипенчович е бил народен представител. Той показва мястото на изгорялата казарма и мястото на Княжеския конвой, т.е на Княжеската конюшна, която вече била собственост на княз Фердинанд. Това по нашите изчисления е точно на номер 5 на днешната ул.”Панайот Волов”.

Нека да повторим, че бесилката на Васил Левски е точно там, където в неделя горя пожар. Хендека е минавал покрай сегашната сграда на Националния статистически институт по продължение на ул. “Панайот Волов” в посока на паметника на Левски. А казармата е точно там, където днес се намира подпалената част на Царските конюшни, срещу Статистиката. И ето, ние сме свидетели как историята с подпалването на сгради в този апетитен терен се повтаря.

Нашите проучвания за тези важни сведения се опират на автентичния разказ на полк. Стоян Маринов през 1937 г., когато той се ужасява като чете в пресата за разказите на едни жени, които разправяли как Левски бил препогребан. Полковникът се принуждава да напише писмо до щаба на войската и в него собственоръчно написва, че той е присъствал на погребението на Васил Левски и до скоро имало негови съученици, които са били също на погребението и с очите си са видяли, че тялото на обесения е пренесено с талига и погребано в района на днешното Министерство на земеделието, а не в т. нар. “Позорни гробища” до изгорелите казарми. Така той настойчиво сигнализира, че битуват фалшификации за мястото на гроба.

В мемоарите си Стоян Заимов също свидетелства, че на това място, където е обесен Левски, се намира турска казарма, която през лятото на 1879 г. изгаря до основи с цялата си материална част и конете. Не мога да твърдя, че Батенбег има връзка с този пожар, заради интереса му от построяване на нови сгради.

Съвременна карта на района на Царските конюшни от Гугъл мапс
Съвременна карта на района на Царските конюшни от Гугъл мапс

Сега пишат, че са изгорели казармите на княз Фердинанд и други неточности за това място, но но истината е, че “Фердинадовите” конюшни или “Княжеския конвой” са започнати да се строят по времето на Александър Батенберг. В края на 1882 г. княз Александър оказва силен натиск върху Софийския общински съвет за строителни работи на конюшната и казармения конвой. Така с стига до решение, с което се отстъпва парцел, с изключение на мястото, определено за паметник на Апостола. Останалите парцели били обект на разграбване от чиновници, желаещи да са близко до княжеската фамилия и двореца.

Добре е да припомним, че още от античността цялото пространство от днешната църква “Св. София” до Народната библиотека и болница “Исул” (УМБАЛ “Царица Йоанна”) е било некропол. На това място през османския период са били и старите софийски гробища, преместени до сегашното Министерство на земеделието.

* Николай Иванов е историк и писател, автор на изследването “Разкрити документи за гроба и костите на Левски и Бенковски”, които бяха публикувани за пръв път във в. “Труд” на 18 февруари 2018 г. Според свидетелски показания на очевидци, които Н. Иванов цитира, той доказва, че истинското място на погребението на Васил Левски е на софийската улица “Дамян Груев”№6, до входа на МБАЛ “Сердика”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Е КАК ПЪК СТАРАТА ВЕЩИЦА ВАНГА НЕ КАЗА КЪДЕ Е ИСТИНСКОТО МЯСТО НА ПОГРЕБЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ, НАЛИ ВИЖДАЛА МИНАЛОТО ЗА 200 ГОДИНИ НАЗАД И БЪДЕЩЕТО ЗА ПЕТ ВЕКА НАПРЕД!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.