Политологът д-р Станислав Бачев пред „Труд“: Политическият хаос е само видимата част на айсберга

Новият парламент ще бъде нормален в своята ненормалност

В сряда е свикано първото заседание на новоизбрания 46-и български парламент. Какво показаха предсрочните избори, кой с какъв заряд ще влезе в Народното събрание. И още - какво смущава в анонсираната програма за работа на евентуално бъдещо правителство с мандата на ИТН - партията на Слави Трифонов. Разговаряме по тези и други въпроси с политолога и историк Станислав Бачев. Той задава и въпроса - ако има нови избори, с какво и дали те ще подобрят ситуацията? Или напротив, ще влошат вече влошената обстановка.

- Г-н Бачев, България навлиза, да го кажем, в нов политически цикъл. В сряда ще бъде свикано първото заседание на новия парламент след предсрочните избори. Как смятате, очертава ли се един нормален или ненормален парламент?
- Няма условия да се смята, че България сега навлиза в нов политически цикъл. Има затвърждаване на посоката, която се формира през април. Още след провеждането на редовните парламентарни избори, стана ясно, че от партиите ще се иска ново ниво на диалогичност, поради раздробеност на силите. Видя се, че лявото се свива като електорална тежест, въпреки проведената кампания по учебник и въпреки положените усилия да се върне политическият дебат в полето на програмите. Дали отговорност за това свиване носи и появата на нов субект, който също се заявява като алтернатива, времето ще затвърди или обори. Там не трябва да се изключва и факторът на безкрайната вътрешна борба, която вече отблъсква не само възможна периферия, но и ядрото. Пролича също, че силата на „месианските“ субекти е значително намаляла. Затова е и странна проявената арогантност, която повече прилича на защитна стена, която пази от собствените комплекси и несигурност. Да, резултатът не е малък, но в крайна сметка е далеч от претенцията да се представлява българският народ в неговата цялост. Дори ако сравняваме с резултатите от винаги напомняния референдум отпреди 5 години. Това са почти два милиона гласа надолу. Една друга особеност, която виждаме вече затвърдена и повторена - липсата на патриотични или националистически формации в парламента. Оказа се, както бе очаквано и изговаряно, че опитът за механичен сбор не дава желания резултат. Това не означава, че тази група от български избиратели е изчезнала, тя просто все още не е намерила своя представител. Има и друг аспект на ситуацията. На тези избори видяхме как след завъртане на остатъците се оказа възможно гласове за половин мандат да вкарат един депутат. В този ред на мисли, настоящият парламент ще бъде нормален в своята ненормалност.

- Нека да се разходим сред участниците, сред играчите в сегашната политическа конфигурация. Да започнем от партията на Слави Трифонов. Самият той изненада преди дни с готов проектокабинет, но после даде на „задна скорост“. Защо се случи това според вас?
- Елементът на изненада не е достатъчен. Той трябва да е изпълнен със съдържание след приковаването на вниманието. Именно там е майсторството при всяко изкуство, както в политиката и дипломацията. Боя се, че в конкретния случай след изненадата не следва нищо. Оказва се, че само с дипломи или лоши погледи не става. Сега е последният шанс ИТН да еволюира в истинска партия, защото към момента на практика това не е партия, независимо какво казва законът. Партиите са единственият механизъм да се осъществява политика в така желаното демократично общество. Партията не е холограма от „Междузвездни войни“, която да съобщава решения в галактическия кораб. Ако това не се промени, не трябва да се изключва и някаква форма на конфликти и разцепване в бъдещия парламент.

- Когато обяви състава на проектокабинета си, Слави Трифонов начерта и някаква програма за действие. Какво ви смущава в нея, още повече, че вероятно тя ще бъде преправена?
- Това, което видяхме и чухме, не е програма. Повече прилича на разсъжденията на ученик, нахвърляни по задните страници на тетрадката, когато се е въодушевил в час по история. Ще обърна внимание на един аспект, който е достатъчен да покаже или липсата на дълбочина, или именно наличието на такава, подсказана отнякъде. Определени сигнали се дават, за да се провери обществената реакция и дали изобщо ще има такава. Да се проверят рефлексите на едно общество или политически елит. Българските граждани са равни пред Конституцията, но са също равни и в общото усещане за безизходица. В България нямаме проблемите, които имат на Запад, ние сме ги изживели и надживели като народ. Какво означава „Министър по ромските въпроси“? Следващата стъпка е чрез вече създадения прецедент изкуствено да се поиска „Министър по турските въпроси“. След това да премине в „Министър по регионите с особен състав на населението“, например Кърджали, Хасково, Разград, Шумен и т. н. Последната стъпка е ясна и дори няма нужда да бъде формулирана директно. България не трябва да бъде приемана като даденост, защото когато това стане, тя ще бъде загубена. Хората правят държавата, а не територията. Тази опасност не е свързана с механджийското патриотично чувство, което описва Ботев, а е въпрос на разум. На осъзнаване, че България е място, за което много държави мечтаят, но вероятно са склонни, нямайки го - да разрушат чуждото. А ние сме достатъчно слаби в момента на ниво политическа класа. Това е дългосрочна игра, която се играе не в рамките на един мандат, а отнема години и то на множество нива. Ще обърна внимание и на още един момент, който все пак привлече общественото внимание - предложената приватизация на Банката за развитие. От ИТН дори си препотвърдиха позицията, което е още по-притеснително. Ще го обясня чрез сравнения, все пак много политици у нас обичат да дават примери с тази или онази държава. Защо най-големите банки в България са собственост на държавни или частни банки на държави от Балканите или Централна Европа? И колко банки притежава България в чужди държави? Истинското влияние преминава през финансовите потоци и през банките. Едва след това идва икономическото или културно влияние, но в основата са парите. Като все се сравняваме с другите, е логично да се зададе въпросът кога България ще притежава голяма търговска банка в съседни на нас държави от Балканите? А въпросът с банките не е единственият, част от държавата функционира не под български контрол. По този начин трябва да бъде обяснявана нуждата от силна държава, чрез дългосрочните резултати от нейната липса. Риторичните въпроси понякога дават много повече отговори от множество изписани страници.

- Всички виждаме, че май нещата отиват към нови предсрочни избори. Но, необходими ли са те? Кой трябва да направи компромисите в името на скорошно съставяне на редовно правителство в рамките на новоизбрания парламент?
Нови предсрочни избори са възможни и не трябва да бъде пренебрегван шансът за такива, но не трябва да се изключва и съставянето на кабинет. Дори да е кратък, дори да се представи като експертен или по друг начин. Първо трябва да се зададе въпросът - ако има нови избори, с какво и дали те ще подобрят ситуацията? Или напротив, ще влошат вече влошената обстановка. Ако до преди изборите през април имахме институции, които не си говореха, сега сме на път да затвърдим още един елемент на криза - партии, които отказват да водят диалог. Или го водят задочно по медиите, а така не се прави. Време е обществената нужда от шоу и сензация да бъде заменена с жажда за търсене на смисъл, в желание за съзидание. Тези нагласи обаче се създават като модели отгоре-надолу, особено когато на едно общество му липсват личности-пътеводители.

- Бихте ли описали възможните конфигурации, кои от тях биха били печеливши?
Първо трябва да се отбележи, че „печеливши“ означава да са в полза на държавата и нейния народ. Така че все още е под въпрос дали ще има печеливши конфигурации. Ако има някакво задкулисно разбиране или поръчка за съставяне на кабинет, то такъв ще бъде съставен, дори с цената на разцепени групи. Ако нещата са прозрачни, то редът е първо да се седне на една маса, и то където му е мястото, не в пресклуб, не в медийно студио, а в парламента. След това да има реална програма, а не бял лист, който се изменя в края на всеки ден. От друга страна е усещането за порочен кръг, тъй като има партии, които имат огромна нужда да влязат в някаква властова конфигурация. Властта означава постове, но и вътрешна консолидация чрез задоволяване на нуждите на партиен апарат. Всяка конфигурация, която води до правителство, преминава през участие на поне една от грешно наричаните „системни“ партии.
 
- Отсега е ясно, че заради ниската избирателна активност, ще има критики, а и вече ги има, по отношение на представителството в законодателната, както и в евентуалната изпълнителна власт. Защо толкова малко хора отидоха да гласуват?
- Ниската избирателна активност е резултат не от един фактор. Тя също е част от общия процес на криза в държавата. През тази кампания бе направено всичко възможно, за да се провокира интерес - от постоянни реклами в големите медии, че предстоят избори, през партийни реклами, беше наложено усещането, че тези избори са решаващи и т. н. От една страна стои разбирането, че ниската активност е в резултат на успешното спиране на корпоративния и купен вот, но това не прави ситуацията по-благоприятна. Това не успя да мотивира останалите гласоподаватели да излязат. Има умора, а дори в някои случаи и отвращение от политическата класа. Има и друг аспект и той се базира на разбирането, че политическата класа е функция на собствения си народ. Може би това, което се вижда в огледалото, е отблъскващо. Това е недоволството към самия себе си, а това означава, че кризата е доста по-дълбока. Политическият хаос е върхът на айсберга, резултат от дългогодишни процеси вътре в обществото.

- Всички срещу ГЕРБ! Това ли ще e формулата на поведение в новия парламент?
- С поведение като сегашното, резултатът може да бъде „всички да върнем ГЕРБ“. В крайна сметка, един уморен, объркан народ в даден момент ще предпочете това, което изглежда като по-малко зло, пред усещането за постоянен хаос. Победата лесно може да се окаже пирова.

- Смятате ли, че ГЕРБ могат да бъдат конструктивна опозиция. И дали някога ще се върнат във властта?
- Пребиваването в опозиция е най-добрият начин да бъде проверена една партия във времето. Тогава проличава кой е там заради постове, и кой води войната в нейната дългосрочност. Политиката е маратон, а не спринт. Много хора, гледайки емоционално на база на собствените желания, подцениха ГЕРБ, предвещаваха разпад, но може да се окаже обратното, тази ситуация да ги направи ако не по-силни, то по-устойчиви. Погледнато в детайл - колко конструктивна е една опозиция, или като цяло парламентарна партия, зависи от нивото на нейните народни представители. Предвид занижаването на нивото, което върви от много години като процес, всички са си точно на мястото и си пасват. В момента няма големи политици, показват го действията. Не, защото времената не го изискват, а защото допуснахме нивото да деградира, не само в сферата на политиката, която е функция на всичко останало в държавата. Допуснахме да се стигне дотам кандидат-студенти да влизат в различни специалности с оценка „Среден“, допуснахме да няма пресявка за нищо. Държавата е общ жив организъм и всичко е свързано, проблемите не са само в политическата среда, те преди това са обществени, образователни, културни и т. н. В момента берем плодовете на собственото си безхаберие.

- Какви сигнали даваме на нашите съюзници в ЕС, в САЩ с това, което сами си сътворихме на българска почва? И то на фона на големи проблеми, които съществуват на международното поле?
- Това трябва да е последната ни грижа, особено когато става дума за държави или обединения, при които вътрешните проблеми са дори равни или по-големи от нашите. Нашата нагласа трябва да престане да бъде да живеем за чуждо одобрение, за да живеем добре. Но едно е сигурно, каквото и правителство да се сглоби, или каквато и рамка да ни инсталират, балансът във външната политика ще бъде ако не отсъстващ, то със сигурност силно нарушен. За да просперира, България е длъжна да търси приятелски и прагматични отношения във всички посоки. Илюзорните заплахи и създаването на изкуствени врагове водят единствено до ограничаване на възможности. Рамката на новия световен ред се кове в момента и създава възможности, а ние отново искаме да сме отличници по послушание.

Нашият гост
Станислав Бачев е роден през 1991 г. в Шумен. Завършва История в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Доктор по политология във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”, специалист по международни отношения и геоенергетика. Миналата година излезе новата му книга “Параметри на пост-американския световен ред”, която от тази година бе издадена на руски и се продава в Русия.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта