Дневен хороскоп на Алена за неделя, 22.09.2019

На 22 септември 2019 да почерпят

„Левски“ взе ново дерби по пътя към върха

Грозно: Фенове на „Левски“ изпочупиха стадион „Славия“

Български шофьор е загинал в катастрофа в Южна Каролина

Стотици подкрепиха дарителската инициатива на кмета на Стара Загора на рождения му ден

С дефиле откриха във Велико Търново Международния фестивал на военните духови оркестри

10 признака издават стареенето на организма

САЩ изпращат военни в Саудитска Арабия

Дете на 6 години загина при катастрофа на „Хемус“

25 души са ранени и са нанесени сериозни материални щети след земетресението в Албания (СНИМКИ и ВИДЕО)

Кметът на Карлскрон след убийството на българин: Хората се страхуват да излязат на улицата (ВИДЕО)

Земетресение от 5,6 по Рихтер разтърси Албания

Кола се запали на магистрала „Тракия“

Ансамбълът по художествена гимнастика завоюва бронзовите медали на световното първенство в Баку

Политологът д-р Станислав Бачев пред „Труд“: Евроатлантически ценности ли? Няма такова нещо! Тръмп играе хазартно и разчита, че Китай ще мигне пръв

Неотдавна и САЩ, и Русия сложиха край на ракетния договор с малък и среден обсег – защо се случи това и какви опасности крие. Какви ще са последствията от глобалното противопоставяне между САЩ и Китай и търговската война на двете държави. Геополотическата игра в Сирия също не спира, какво се случва там. Какви са възможните варианти за развитие и след газовият сблъсък Анкара – Никозия. По всички тези въпроси разговаряме с политолога д-р Станислав Бачев.

– Какви опасности и колко сериозно за света е денонсирането от страна на САЩ и Русия на Договора за ракетите със среден и малък обсег на действие? Трябва ли да се страхуваме след края на ракетния договор, г-н Бачев?
– Едностранното напускане на договора и отказът от диалог потвърждават тезата, че Съединените щати не остават в договор, от който вече нямат полза. А трябва да се направи необходимата ретроспекция и да се поясни, че преди 32 години, когато Рейгън и Горбачов подписват договора, той е в изключителна полза на Вашингтон. Добре известно е, че Договорът за ракети със среден и малък обсег обхваща въоръжение, разположено на земя, но не и по море. Щатите запазиха своята най-голяма сила, а именно флота, докато основната сила на Съветския съюз изчезва. В настоящето, когато вече се доказа неколкократно, че Русия разполага с оръжия, които не нарушават споразумението, но парират предимството на САЩ, този договор стана неизгоден. Възможността за разполагане на американски ракети в Европа поставя под опасност както държавите-домакини, но и целият ЕС. Остава надеждата, че разумът ще се върне там, където му е мястото – в главите на политиците и респективно в техните действия след това.

– Рaзрушaвaнeтo нa тoвa ключoвo пocтижeниe oт прoцeca зa кoнтрoл нaд въoръжaвaнeтo не пocтaвя ли нoвa нeизвecтнa вeличинa в и бeз тoвa cлoжнитe урaвнeния в пoлитикaтa зa cигурнocт?
– Именно наличието на неизвестни величини в международните отношения води до липса на сигурност. Изкуството на дипломация и правене на международна политика изисква предвидимост и последователност между партньорите, за да има стабилност и добър ред. Играчите-аматьори блъскат шахматната дъска и разпиляват фигурите, когато разберат, че са пред мат. Особеното, в случая, е че залогът е сигурността на европейските граждани, а гросмайсторът стои отвъд океана.

– Чуват се все повече гласове eврoпeйцитe дa ce зaмиcлят пo-ceриoзнo зa coбcтвeнитe cи възмoжнocти зa прeдприeмaнe нa oтвeтeн удaр – и бeз aмeрикaнцитe. Настъпило ли е времето за това или са само мечти?
– Въпросът за обща европейска армия има дълга десетилетна история и вероятно още дълго време няма да намери своя отговор, въпреки очевидната необходимост. Сентенцията гласи, че този, който направи от оръжието си плуг, сега работи за онези, които запазиха оръжията. Европа и идеята за нация е тема, върху която разсъждават много философи и анализатори през последните 70 години. И ако това е трудно постижим блян, то наличието на Европейски съюз е факт. И както всеки друг съюз – има нужда от защита. Проблемът е, че защитата идва отвън и се изразява в присъствието на над 60 000 американски военнослужещи в държави от съюза. Закономерно е, ако ЕС иска да придобие завършена форма да има възможността да се пази сам, защото когато външна държава е опряла оръжие в гърба, може да се говори за всичко, но не и за независимост. Има ли европейски войски в САЩ? Ако няма, то няма и реципрочност, а нужда след края на Студената война също няма. Приятелството на Вашингтон ще тежи все повече на ЕС, особено в новия пост-американски глобален ред, който ще настъпва все повече в ежедневието. Щатите страдат от творението, в което и те имат участие, но вече не могат да контролират, но могат да срутят, ако решат. Не трябва да се забравя, че големите империи, никога не слизат от сцената без последствия, дори процесът да трае десетилетия.

– Между другото, глобалното противопоставяне между САЩ и Китай не спира, а търговската война на двете държави може да има страшни последствия. Какви ще са те?
– Двете най-големи икономики страдат от тази война, Тръмп играе хазартно и разчита, че Китай ще мигне пръв. Проблемът е, че Китай не е сам, а действията на американския президент по скоро го дискредитират международно. От известно време насам в Щатите се наблюдават сериозни сигнали за рецесия, които са прикривани от официалните власти. Лихвите по депозитите, наливането на повече пари в системата, вдигането на тавана на дълга са само част от симптомите, и властите там го знаят. Да не забравяме, че предстоят президентски избори и всичко циркулира около тях, включително и това икономиката да издържи. Когато големите се карат, страдат всички останали, но може би това е пътя към пречистването – чрез криза към утвърждаване на нов устойчив ред.

– Китай вече съзря в неколкоседмичните протести в Хонконг опит за „цветна революция“. Каква смятате, че може да е целта – дестабилизация на управата там, опит за връщане към западния свят или нещо друго?
– Протестите в Хонконг не са спонтанен изблик на току-що просветлени протестиращи. Те са част от модел, който виждаме и в Москва, и който сме виждали в годините назад. Целта на организираните протести е отслабване и намиране на разделителни линии, както в Русия, така и в Китай, които продължават да задълбочават своето стратегическо партньорство. Създаването на горещи точки е част от репертоара за наказване и оказване на натиск, а в случая се свързва с вече споменатото преформатиране на световния ред, което е голямата игра. Китай не е Украйна, нито Грузия, така че настоящите събития ще си останат на ниво опит, камъче в обувката, което ще бъде извадено. А когато се коментира връщането към западния свят, е същото като да се говори за евро-атлантически ценности – няма такова нещо.

– Защо мислите така?
– Има общочовешки ценности. Светът не започва със западния свят, който освен всичко хубаво, е дал и доста лоши неща, например колониалното робство, първите концлагери и т.н. Както правилно отбелязва американският политолог Франсис Фукуяма, Китай е първата световна цивилизация, която изобретява модерната държава, а това се случва осемнайсет века преди да се направи в Европа.

– В Близкия Изток също ври и кипи, какво става в Сирия – в последните седмици там се разиграва изключително сложна геополитическа игра, в която са замесени най-значимите глобални и регионални играчи? Най-неясна е ситуацията в провинция Идлиб, където контрола върху радикалните терористични групировки там е труден. Политическите маневри между Русия и Турция по казуса с Идлиб са сложни. Какви са интересите на всеки от засегнатите там?
– Голямата геополитическа игра в Сирия започна още преди 8 години с предизвикването на Арабската пролет и също попада в обхвата от конфликти, които се създават, за да не бъдат разрешавани. В основата са както стратегически, така и енергийни интереси. Сирия беше мястото, където нагледно се видя, че авторитетът на Вашингтон подлежи на съмнение, а Русия показа, че без нея вече не може да има договаряне по нито един световен въпрос. Руската доминация, изразена както военно, така и инфраструктурно, не може да позволи да има големи изненади там. Желанията на Турция за създаването на буферна зона ще създаде опасен прецедент по нарушаване на териториалната цялост на една държава. Подобен рисков прецедент бе създаден в Косово преди десетилетие, затова трябва да се внимава да не бъде отворена още една кутия на Пандора.

– Какво предстои за властта в Сирия, възможно ли е тя да се раздели с територии в Северната част на страната?
– Разумно и реалистично е да се мисли в посока, че териториални промени в ущърб на цялостта на Сирия няма да има. Усилията, които бяха необходими в продължение на години за възстановяване на държавния контрол и ликвидирането на Ислямска държава, не предполагат Русия или Иран да допуснат първо, нарушаване на териториалната цялост на Сирия, а в друга посока – нито една държава не би подкрепила оформянето на легитимна кюрдска държава.

– Недалече оттам – около Кипър, е газовият сблъсък Анкара – Никозия, към който се прибавя и Атина. Проучването на газовото находище около кипърското крайбрежие е на път да вдигне напрежението на макс и заради газовата блокада, наложена от ЕС на Турция. Какви са възможните варианти на развитие там?
– Турция е сама в това свое начинание. Амбициите надминават реалните възможности. Проучванията отнемат години, а тук въпросът е политически, в полето на геоенергетиката. Без силна външна подкрепа подобни проекти нямат шанс, а този казус в момента не е сред приоритетите нито на Русия, нито на друга държава, която би подкрепила Турция. И всъщност, въпросът трябва да се разглежда именно като част от този модел, както е отбелязвано и друг път – като част от играта между САЩ и Русия. Интересен момент е, че подобен конфликт се случва в рамките на страни от НАТО, и очевидно не може да бъде овладян ефективно. И е логично в по-голям контекст и с още условия задаването на въпроса – до кога и до колко Турция ще има нужда от НАТО?

– В последните дни се пускат новини за нарушаване на въздушното пространство на Гърция от страна на Турция. Може ли това да доведе до ескалация на напрежението?
– Не, до ескалация няма как да се стигне. Няма кой отвън да санкционира положително подобен развой, а и не е в интересите и на двете държави поотделно. Безсмислено е да се нарушават съществуващите добри икономически отношения, включително в туризма. Такава е играта, а дрънкането на оръжия е част от репертоара.

– И накрая една друга тема, която повече развесели света, отколкото да го ядоса – как ви се стори новината, че Тръмп е проявявал интерес да купи най-големия остров на Земята – Гренландия, който е автономен район на Дания? Колко сериозно може да бъде такова намерение и каква може да е целта му?
– Датските власти и политически елит от всички цветове реагираха с пълна сериозност и много адекватно, че времената, когато земя и хора са се продавали, са отдавна отминали. Но ако трябва да се влезе в тона на развеселеност ние имаме много подходяща поговорка – гладна кокошка просо сънува. Тръмп още от предизборната си кампания прави „Америка отново велика“, с рекламни шапки, произведени в Китай. Може би това, че изборите за президент наближават стремително, извиква желания освен за продажба на оръжия и намеса в чужди държави, но и методи за реално положително оставане в паметта на американската история. Както от времената, когато Аляска бе откупена от Русия.

– А такъв апетит на Вашингтон спрямо Гренландия новост ли е?
– Такъв апетит на Щатите не е новост. През 1946 г. правителството на САЩ предлага 100 млн. златни долара на Дания, пак неуспешно. Още по-рано в историята, през 1917 г. все пак има успешно извършена сделка за територия с Дания – Американските вирджински острови, откупени за 25 млн. $, с днешна равностойност около 500 млн. Взимайки предвид и други територии, откупувани в годините от САЩ, дори част от континенталната територия, това е начин на мислене, който е в рамките на нормата. Дори на нас като европейци да ни се вижда чуждо като манталитет.

– На фона на световните новини изведнъж се появихме и ние с коментар в Ню Йорк Таймс за хакерската атака над НАП, за която изданието посочи, че имала „почерка на руското военно разузнаване“. Как приемате едно такова твърдение?
– Кой би могъл да спори със стожера на свободното слово и непропагандната мисъл? Щом Ню Йорк Таймс казва, кои сме ние, за да се усъмним. Съмнението е само за тези, които търсят истината и задават въпроси. За всички останали има т.нар. мейнстрийм медии. Което не означава, че четящият и разбиращ човек не трябва да чете и другата гледна точка, колкото и пречупена да е тя.

Нашият гост
Станислав Бачев е роден през 1991 г. в Шумен. Завършва История в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Доктор по политология във Варненски свободен Университет „Черноризец Храбър”, специалист по международни отношения и геоенергетика. Неотдавна издаде първата си монография „Геоенергетиката в отношенията ЕС-Русия в началото на XXI век”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.