На 17 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за неделя, 17.11.2019

Жена е била ранена при въоръжен обир на газстанция в София

Хиляди се събраха на протест срещу Николас Мадуро във Венецуела

Зловещият Какамо – между легендите и историята Каменното орлово гнездо сякаш е обитавано от призраци

Конят, който предизвика катастрофа със 7 ранени, е безстопанствен

Родителите на починалото 3-годишно дете: Лекарите виждаха, че умира

Към „историята си” добавяме истерия След Паисий, комай нищо

Над 200 000 протестират в Прага срещу чешкия премиер Андрей Бабиш

Над 100 души са арестувани по време на протест на „жълтите жилетки“ в Париж (СНИМКИ и ВИДЕО)

Куфарът, стреснал търновци, се оказа празен

Ивелин Попов слага край на кариерата си в националния отбор по футбол

Кола се удари в полицейски джип в Ямбол

Вицепремиерът Каракачанов: Предложението ни е първият ден от болничните да не се плаща, парламентът ще решава

Соня Йончева – свръхестествен глас в човешко тяло

Полк. доц. Георги Георгиев от НВУ „Васил Левски“ във Велико Търново пред „Труд“: Истинската наука, както е и в любовта, не се получава от пръв поглед

Военният университет работи по проекти за квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска

С полк. Георгиев разговаряме за научния потенциал, за изследванията и иновациите, дело на преподаватели и обучаеми във военното висше училище. Както и за механизмите за осигуряване на финансиране на изследователската дейност, за постиженията на кадрите в национален и международен аспект.

– Полк. Георгиев, представете дейността на Института, който ръководите.
– Това е специализирано звено за научно-изследователска дейност и административно съпровожда процеса на развитие на академичния състав на военния ВУЗ. Институтът е в интересна позиция. Законът за висшето образование определя провеждането на научни изследвания като част от работата на всеки университетски преподавател. Поради спецификата на този вид дейност е необходимо университетът да разполага с експертиза, с която да е в състояние да провежда процеса на обучение по акредитираните професионални направления. Част от това е разширяването и задълбочаване развитието на знания. Нужно е всяка академична среда да е адекватна на съвременните научни постижения. Университетът освен, че създава условия всички преподаватели да провеждат научни изследвания, се погрижи съгласно препоръките на Националната агенция за оценяване и акредитация през 2005 г., да създаде звеното, което в момента ръководя. Основната дейност на членовете на академическия състав и на експертите, които работят към института да се интересуват на национално и международно ниво как се развива науката. Да бъде връзката между външната среда и преподавателите на НВУ. Да подпомага разработването на проекти, да следи и да информира преподавателите и обучаемите кои са приоритетните направления, в които се развиват научния и образователния процес. Освен това изследва в каква посока се развива трудовият пазар, защото той има пряка връзка със средното и висшето образование.

– В какви области са научните изследвания, които се правят в НВУ?
– Националният военен университет поддържа три основни области, в които провежда образование, обучение и научно изследване. Това са социални, стопански и правни науки, технически науки и сигурност и отбрана. Всяка от тези области, с изключение на последната, имат между 9 и 13 професионални направления.

– С какъв научен състав разполага висшето военно заведение?
– НВУ разполага с около 80 хабилитирани преподаватели, 136 са лицата с образователна и научна степен „доктор“, 10 души са доктори на науките. Имаме и около 60 главни асистенти.

– Стигат ли средствата за научна дейност във военния ВУЗ?
– Научните изследвания се провеждат основно със средства от бюджета на университета. Разработките са по различни програми на Министерството на отбраната, на Министерството на образованието и науката, Фонд „Научни изследвания“. НВУ натрупа опит и от разработените 6 проекта по оперативни програми на ЕС, по които успяхме да привлечем допълнително финансиране.

– Какви сфери касаят тези разработки и колко средства са привлечени чрез тях?
– Основно са в направление „Развитие на човешки ресурси“ и за развитие на университета като съвременен образователен и научен център. По четири от проектите финансирането е за общо около 1,6 млн. лева. В момента работим по интересен проект „Изграждане и развитие на Център за компетентност. Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска“. Разработката е съвместно с още 7 партньори. Това са Институт по роботика при БАН, като водеща организация, Институт по металознание, съоръжения и технологии „Академик Ангел Балевски“, с Център по хидро- и аеродинамика при БАН, Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, Технически университет – Габрово, Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН, Геолого-географски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Сдружение „Съвременни летателни технологии“. Общото финансиране е в размер на 13 500 000 лв. 1 698 448 лв. от тях ще бъдат предоставени на НВУ. Намираме се в края на първата година от реализирането на този проект, чиято цел е изграждане на Център по компетентности и превенция на риска. По него има четири панела като водещата роля на НВУ е в третия от тях – управление на риска.

– В разработването и реализирането на тези проекти участват ли студенти и курсанти?
– Да, участват. С тези разработки се доразвиха и усъвършенстваха учебните програми във военния университет. Бяха проведени различни дейности, насочени към намирането и привличането на млади хора с афинитет към образованието и науката. Осигурено бе финансово подпомагане на техните участия в научни форуми, разработване на различни теми, провеждане на летни двуседмични семинари, на които те успяха да покажат научни постижения.

– А работите ли по задания на Министерството на отбраната?
– Освен проекти, финансирани от Европейския съюз и Фонд „Научни изследвания“, Националният военен университет изпълнява дейности и проекти за научни изследвания, финансирани по Основна програма 7 „Изследвания и технологии“ на Министерството на отбраната. По тази програма университетът периодично получава финансиране за провеждане на годишната университетска научна конференция и научните конференции на факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ и факултет „Авиационен“. Програмата е финансирала още и изграждането на няколко лаборатории и на два симулатора. Това са „Симулатор за обучение в стрелба със 7,62 мм автомат „Калашников“ и 9 мм пистолет „Макаров“ на обща стойност 45 000 лв. и „Симулатор за обучение в стрелба със 7,62 мм картечница ПК, ръчен противотанков гранатомет РПГ-7 и РПГ-22 „Нето“ на стойност 53 000 лв. Симулаторите се използват както за обучение, така и за провеждане на тренинги, свързани с научни изследвания в професионални направления „Национална сигурност“ и „Военно дело“.

– Разполагате ли с добра научно-изследователска инфраструктура?
– Не е толкова голям броят на специализираните лаборатории за научни изследвания, както бихме желали. Разполагаме със специализирани кабинети, които изградихме по изброените проекти. По последния проект преди две седмици приключихме изграждането на научно-изследователската инфраструктура, като бе направен ремонт и осъвременяване на 4 помещения, на една специализирана зала, в която ще бъдат инсталирани сървъри. Предстои да бъде закупен хардуер и лицензиран софтуер и с тяхна помощ ще се създава симулационна среда. Техниката ще има опция да свързва в реално време нашите курсисти с останалите партньори от останалите 7 центъра, където също се изгражда такава научно-изследователска база. Чрез мрежовата среда ще има възможност за взаимодействие между всички партньори. Симулациите ще са в направление превенция при критична инфраструктура и действия при извънредни ситуации. Ще бъдат разработени симулационни, физически модели и специално оборудване, като чрез сензори ще бъде снемана реална обстановка-метеорологични данни, наблюдение и проследяване на територия, на която се очаква да настъпят рискови събития. Тази информация ще бъде предавана в реално време към центровете за симулация. Ще има възможност да се създава представа за конкретната среда, географски район, в който се случва събитието на база получени изходни данни. Ще бъдат проигравани различни сценарии, по които би протекло рисковото събитие, а това ще провокира екипите, които управляват процеса, да разработват стратегии и да вземат решения за конкретни действия за ликвидиране на последствията от бедствия, аварии, катастрофи или други заплахи.

– Какви научни постижения имат кадрите на НВУ?
– Последните разработки, които приключиха, са свързани с изследване процеса на хранене и то от гледна точка на енергийния разход. В продължение на няколко години с помощта на колеги от военни училища и академии на Румъния бяха провеждани в реално време експерименти с промяна менюто на хранене при различните категории обучаеми. Правени им бяха изследвания и според медицинските показатели бе отчетено как хранителният режим се отразява на физиологичното състояние на организма. Наблюденията бяха в нормална и в стресова среда, при физически натоварвания и екстремни ситуации, както и в нормалния режим на обучение. Бяха направени съответните обобщения на данните от наблюденията и бе разработен модел на най-здравословно хранене от различните възрастови групи военнослужещи. Преди броени дни бе утвърдена тема за обучение в докторантура, която трябва да обобщи целия 5-годишен период, през който се провеждаха тези изследвания. Когато стартира това изследване, част от екипа бе в ролята на експериментатор, постигна резултати, отчете ги, показа, че са добри, увлече и други млади хора. Резултатите предизвикаха и международен отзвук и интерес. Преди месец колега защити дисертационен труд за придобиване на научна степен „доктор на науките“, който представлява сериозно сравнително изследване на различни военно-образователни системи в Европа. Проучването обхваща 12 страни като акцентът е задържането и мотивацията на военнослужещите и стимулиране упражняването на военната служба като професия. Авторът е провеждал изследванията в продължение на 10 г. Установил е, че България е в „златната среда“. Получихме писмени отзиви и препоръки от ректори на европейски военни ВУЗ-ове, които адмирираха този изследователски интерес и дадоха висока оценка за научния труд на учения, който го защити. Това е международно признато постижение на НВУ.

– А в областта на техническите науки какъв е напредъкът?
– В областта на техническите науки университетът традиционно развива и поддържа знания. Наши изявени докторанти бяха в екипа на един от проектите, които изследваха възможността за усъвършенстване на токоизточници с приложение във военното дело. Въпрос на време е разработката да бъде патентована. В момента се намираме в процес на осмисляне, разработване на проектни предложения и планираме научни дейности, както за предстоящата календарна година, така и за период от следващите 6 години.

– Достатъчен ли е финансовият ресурс, който предоставя държавата на Националния военен университет за наука и научни разработки?
– Всеизвестен е фактът, че без финансови средства, няма и наука. Не искам да цитирам конкретни цифри, но определен процент от годишния бюджет на военния ВУЗ е предвиден за научна дейност. За да се случват тези процеси е нужно и да се поддържа и определен интелектуален потенциал. Това означава да има условия за усъвършенстване на учебните планове и програми, за овладяване на знанията, за тяхното разширяване, попълване и използване при научни разработки. Да се гарантира процеса на развитие на академичния състав- диплома, удостоверение и регистрация в национален и международен регистър, за да може и разработките им да са легитимни. Защото легитимността е част от условията за кандидатстване, както индивидуално, така и на творческите колективи, а и на институцията. Легитимността е също едно от условията, чрез които поддържаме акредитацията си за отделните професионални направления. Университетът работи систематично за регистрация на своите преподаватели в Регистър на академичния състав в Република България, поддържан от Националния център за информация и документация. Към настоящия момент половината от доцентите и професорите, както и всички доктори и доктори на науките са вписани в Регистъра с наукометрия. Всичко това ни дава възможност да заявим присъствие в научните среди, да кандидатстваме и да получаваме финансиране и да изразходваме средствата. Една от привлекателните страни на научните изследвания е, че при старта изследователят прогнозира определени резултати и разходи, но в процеса на работа се появяват множество предизвикателства и новости, върху които се налага да се работи. Много е трудно абсолютно точно да се планират средствата за една разработка. Освен това инфраструктурата непрекъснато се нуждае от усъвършенстване съгласно развитието на науката и актуализирането трябва да става на всеки 2-3 години. Науката и технологиите се развиват с главоломни темпове, както и трудовия и образователен пазар и ако базата не се обновява, изоставането става осезаемо.

Нашият гост
Полк. доц. д-р инж. Георги Георгиев е роден през 1969 г. в Горна Оряховица. Завършил е езикова гимназия и ВНВУ “Васил Левски” във Велико Търново с военна специалност “Танкови войски-строеви” и гражданска специалност “Двигатели с вътрешно горене”. Притежава още три магистърски степени – по Психология, Компютърни системи и технологии и Национална и регионална сигурност. Получава образователна и научна степен “доктор” в професионално направление “Национална сигурност” и научна степен “доктор на науките” в професионално направление “Администрация и управление”. Автор е на 88 научни публикации. Директор е на Институт “Научно-изследователска и иновационна дейност” на НВУ “Васил Левски” във Велико Търново.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.