Почваме строителство на модерна научна лаборатория на остров Ливингстън

Както обикновено в средата на ноември поредната българска експедиция потегля към Антарктида. С проф. Христо Пимпирев разговаряме за новостите през този и следващите полярни сезони. Новината е, че най-вероятно правителството ще вземе решение да бъде купен модерен изследователски кораб, с който да пътуват полярниците, да се доставят материали и хранителни продукти на остров Ливингстън. Започва и строителството на нова модерна научна лаборатория, за която на базата ще бъдат закарани около 40 тона строителни материали.

- Г-н Пимпирев, в ход е поредната българска антарктическа експедиция. Първата група замина, за да подготви нашата база на остров Ливингстън за новия сезон. Какво отличава тази мисия от предишните?

- Всяка една експедиция надгражда предишната, има за реализиране много проекти и някои нововъведения в облагородяването на базата. Този полярен сезон, разбира се, новината е поставяне на началото на изграждането на научна лаборатория. След като бъде завършена, тя ще представлява лицето на българската наука пред световната полярна общественост.

- Безспорно, най-интересно и важно е започването на изграждането на модерна научна лаборатория. Какви ще са етапите на нейното строителство и как точно ще бъде осъществено при специфичните антарктически условия?

- Строителството на нова постройка в суровите условия на Антарктика е изключително тежка задача. Най-трудният и важен момент е пренасянето на материалите, които ще тежат не по-малко от 40 тона. Първо те трябва да бъдат пренесени с контейнер от България до пристанище в Южна Америка, откъдето с кораб ще бъдат превозени до Южния залив на о-в Ливингстън. Там няма пристанище и целият багаж трябва да бъде разтоварен с лодки и понтон от кораба на брега. Избраното място е Песяков хълм с височина 30 метра над морското равнище. Този географски обект е кръстен на капитан Феликс Песяков, командир на руския кораб „Михаил Сомов“, с който бяха поставени първите две български къщички, дали началото на полярната ни база „Св. Климент Охридски“ през април 1988 г. Самото строителство ще протече на три етапа. През настоящата експедиция ще бъдат поставени основите на постройката, т.е. бетонни пети, на които ще стъпи новата сграда. През следващата година предстои най-трудоемката задача с пренасяне на материалите и изграждане на металната конструкция в зависимост от метеорологичните условия и се надяваме да затворим сградата с панелните плоскости. През третата година се надяваме да завършим вътрешните помещения и да започнем оборудване на лабораторния блок.

- Сега е модерно да се използва думата логистика, но без нея нищо не може да бъде направено на базата. Как ще се пътува този сезон до „българския остров“.

- Проблемът с логистиката и преди всичко с транспорта на участниците в експедицията и материалите и хранителните продукти за нейното провеждане от България до Южна Америка е бил винаги най-големият проблем при провеждането на всяка антарктическа кампания. Българските полярници не разполагаме със собствен кораб и използваме корабите и самолетите, пътуващи за Антарктика на приятелски полярни държави като Испания, Бразилия, Чили, Уругвай, Аржентина и Португалия. Тази година българските антарктици ще пътуват на четири групи. Първата от 11 души вече замина и ще достигне до остров Ливингстън с бразилския кораб „Ари Ронжел“. Втората група от 7 души ще пътува със самолет от Пунта Аренас до остров Кинг Джордж и оттам с кораб до Българската база. Третата група от 10 души ще пътува по същия маршрут и ще тръгне от България на 6 януари. Последната група ще бъде от 8 души и тръгва от София на 20 януари и ще лети с уругвайски самолет от Пунта Аренас до остров Кинг Джордж и оттам с испански кораб се очаква да пристигне на българската база на 1 февруари.

- Вярно ли е, че България се кани да придобие собствен кораб за транспортиране на участниците в експедициите, на материали и хранителни продукти?

- На България като морска държава е изключително необходим нов модерен научно-изследователски кораб за научни проучвания в Черно море и Световния океан. Съществуващият в момента научно-изследователски кораб „Академик“ е преустроена турска риболовна шхуна на почтената възраст за кораб от 40 години, не може да излиза от Черно море и е най-подходящ за скрап. Разбира се, ако правителството вземе решение за закупуването на такъв кораб, той ще може да бъде използван за транспорт на участниците в полярните експедиции, на материали и хранителни продукти до Южношетландските острови през тукашния зимен сезон, когато не може да се използва за научни изследвания в Черно море. По този начин корабът ще се използва непрекъснато 12 месеца в годината, освен в Черно и Средиземно море, и в Атлантическия и Южния океан. Намирането на екипаж не е проблем, тъй като в момента кадрите на военноморското училище във Варна работят на кораби под чужди флагове във водите на целия Световен океан.

- Как премина тази година „кастингът“ за състава на експедицията. Дайте процент, съотношение между „старите вълци“ и младоците. Както и между мъже и жени.

- Нашата страна има вече проведени 27 успешни антарктически експедиции и професионализмът е основният критерий, по който се подбират участниците в тях. Разбира се, много важни са здравословното състояние и съвместимостта между участниците в полярните кампании. Младостта настъпва и в състава на българските антарктически експедиции. Повече от половината от участниците са на възраст под 40 години. Дамското присъствие е задължително, като тази година ще ни красят 8 момичета. Здравето на полярниците е поверено на две лекарки д-р Венета Комитска и д-р Албена Атанасова, а изхранването на вече опитната Уляна Яркова. Останалите дами са изявени изследователки, които ще работят по научни проекти. Това са Ралица Зидарова, Ралица Събева, Росица Янева, Гергана Георгиева и Иглика Трифонова.

- Какво ще е чуждестранното участие, учени от кои страни се очакват на нашата база?

- Българската база традиционно е привлекателно място за изследователска работа на учени от цял свят. Специалисти от Португалия, Испания, Германия, Норвегия, Русия, Беларус, Кипър, Турция, Полша, Великобритания, Южна Корея, Япония, Австралия, Монголия, САЩ, Канада, Колумбия, Чили, Аржентина, Бразилия, Уругвай са работили заедно с българските си колеги и техни общи разработки са публикувани в най-реномираните научни списания в областта на науките за земята и биоложките науки. През настоящата полярна кампания на Българската база ще работят учени от Колумбия, Португалия, Русия, Беларус, Чили и Испания.

- Вече споменахте, че ще се работи по десет проекта. Кои са по-важните от тях?

- Вече втора година научните проекти за работа в Антарктида се избират от специализирана научна комисия и са съществена част от Националната програма за полярни изследвания, приета с решение на Министерски съвет през 2017 г. На конкурсен принцип бяха представени 19 научни разработки. Класирани бяха десет. Пет от тях са в областта на биоложките науки, три от науките за Земята и по един от медицинските и хуманитарни науки. Всеки един от тях ще разрешава специфичен и важен проблем, свързан с антарктическите изследвания. По четири от биоложките проекти ще се работи в акваторията на Южния океан пред Българската полярна база с помощта на надувни лодки „Зодиак“. Изследванията ще се извършват от ихтиолога Тихомир Стефанов, хидробиолозите Иван Пандурски и Любомир Кендеров. Кремъчните водорасли ще бъдат изучавани от изявения алголог Ралица Зидарова. В областта на науките за Земята се откроява геоложкият проект на младите учени Стефан Велев и Ралица Събева, които ще изучават рудните минерализации в районите на полуостров Хърд и полуостров Бърнард на остров Ливингстън. Сеизмоложката Гергана Георгиева ще се занимава с изследване на тектонската активност, породена от движението на литосферните плочи. Тази година за пръв път ще има изследвания на психологическата съвместимост и социалните контакти на полярниците на българската база и сравнение с тези на испанската база „Хуан Карлос Първи“. По този проект ще работи Иглика Трифонова. Ще има и медицински проект за влиянието на ултравиолетовите лъчи по време на дългия полярен ден върху кожата, като изследванията ще се проведат от Иван Богданов.

- Как протича ежедневието на българската база. Как се справяте с елементарните битовизми? А с психологическата поносимост и съвместимост?

- На българската база се живее и работи в едно затворено общество. Ако някой не ти харесва, нито можеш да го изгониш, нито да се скриеш. Всички работим, храним се, почиваме, забавляваме се заедно в едно ограничено пространство. Затова всеки полярник трябва да има лек характер, чувство за хумор и да понася елементарните битовизми без мрънкане. Най-вече не трябва да дразни останалите от затворения колектив, защото може да бъде изолиран да си говори само с пингвините.

- Неотдавна бе премиерата на новия български игрален филм „Писма от Антарктида“, в който играете ролята на… проф. Пимпирев. Трудно ли ви беше и харесвате ли филмът?

- Филмът „Писма от Антарктида“ е явление в българското кино и препоръчвам на всеки да отдели два часа и да отиде да го гледа. Това е драма, която трудно ще ви остави безучастни. Дори на най-коравосърдечния биха му се навлажнили очите. За пръв път в игралното кино се използват автентични кадри. По време на 26-ата Антарктическа експедиция с оператора Румен Василев чакахме десет дни да ни връхлети най-свирепата буря, за да направим снимките, показващи напускането на базата от експедицията, вследствие изригването на вулкана Дисепшън. В този филм, освен че съм консултант, играя и ролята на ръководителя на експедицията проф. Пимпирев. Това може да изглежда лесно, тъй като привидно играя себе си, но в действителност трябва да се съобразявам във всяка една реплика и изражение на екрана с написаното от сценаристите и указанията на режисьора.

- Тридесет години след първата експедиция, от височината на стореното и преживяното, как бихте градирали изводите си? Отстъпи ли ентусиазмът и авантюризмът на рутината и професионализма?

- Тридесет години е както дълъг, така и много кратък срок в историята на полярните изследвания. Самият континент Антарктида е открит едва преди 200 години. Началото на българското антарктическо присъствие бе белязано от неимоверни лишения, стоицизъм и български инат да оцелеем и продължим. С всяка следваща експедиция се затвърждаваше убеждението, че това което правим на Ледения континент е изключително важно не само за нас българите, но и за бъдещето на човечеството, от което ние макар и малка, сме неотменна част. Разбира се, в началото ни водеше ентусиазмът и волята България да бъде част от световното антарктическо семейство. В момента Антарктида стана много по-лесно достъпна, бумът в комуникациите направи връзките с останалия свят безпроблемни и континентът стана едно доста по-приятно място за работа и живеене. Авантюризмът и емоциите отстъпиха място на професионализъм и строго планиран график на работа и живот в тези все още най-екстремни климатични условия на Земята.

Нашият гост

Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 г.. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика, председател-учредител на Българския антарктически институт. През 2013 г. покорява Южния полюс. Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. досега. Преподава историческа геология и палеогеография, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина и др.