Премиерът Борисов в Болярово: Докато другите говорят за диверсификация, ние я правим (СНИМКИ и ВИДЕО)

Компании изтеглят капитали от страната Чуждестранните инвестиции са отрицателни

В ДАНС се проведе среща във връзка с предоставяне на информация по искане на главния прокурор

Дистанционна специалност обмислят за джипитата През есента започва изграждане на национална педиатрия

Изяли сме 12 000 тона мед от трети страни

Евакуираха Айфеловата кула, след като бе забелязан мъж, катерещ се по нея

Деми Роуз като гръцка богиня (СНИМКИ)

Намериха тялото на 68-годишен мъж в Кърджалийско

Прокуратурата засилва сътрудничеството с ЕИБ Обменят информация за измами, корупция, пране на пари и финансиране на тероризъм

Посланик Петър Воденски пред „Труд“: Няма такъв залог – падне ли Истанбул, пада Ердоган Една дестабилизация на Турция би се отразила много зле на България

Преди местните избори в Турция в края на март, външният министър Чавушоглу – направи провокация срещу България и последва реакция.

След като беше обявено, че ще има повторен избор за кмет на Истанбул, посланик Улусой на свой ред провокира българското общество. И отново реакции и отново „изгубени в превода“. Българската карта явно е от съществено значение за изборите в южната ни съседка, но по добросъседски ли е това?

– Как ще коментирате речта на посланик Улусой, господин Воденски? Вътрешнополитическа риторика или устойчива политика на Турция към България е това?
– Речта на посланика беше чудесна, с изключение на частта за необходимостта от изучаване на турски език в България. Турското посолство излезе с някакви обяснения, от сорта „не е доразбрано казаното от посланика“, но при всички положения гафът е факт. Не отчетоха, че сега и ние сме в предизборна обстановка.

При всички положения, това изявление – каквото и да обяснява турското посолство в София – говори за една устойчива линия на Турция спрямо България, крайно време е нашите ръководители да си направят изводите и евентуално да внесат някакви корекции в политиката си.

– Колко важна е тази битка за повторни избори за кмет в Истанбул?
– Истанбул е много важен за Ердоган, защото оттам започна неговият път нагоре в политиката. Има една много важно негово изказване, че „Който владее Истанбул, владее Турция“. Това е вярно както в исторически план, така и в по-ново време. На изборите за местни органи на властта, Ердоган претърпя някакви удари – изгуби доста от най-големите градове, но това не означава, че е дошъл неговият край, както побързаха да се зарадват някои от наблюдателите. Ердоган има всичките възможни лостове за политическо влияние за политически борби. Това сега той го доказва, като контестира изборите в Анкара и Истанбул. В Анкара не му се получи, но в Истанбул Висшата избирателна комисия (ВИК) взе решение, че изборите трябва да се повторят.

– Печели ли настина с този ход?
– От една страна това е рискован ход за самия Ердоган, защото залага, както в покера, всичко на една карта. Все пак предстои да видим дали това ще е печелившо за него или опозицията. Има и нещо друго. Веднага след обявяване на резултатите от изборите, опозицията прибърза да се зарадва, че е победила в Истанбул и другите големи градове. Тази еуфория продължава да съществува и след решението за повторен избор в Истанбул. Опозицията твърди, че „нищо лошо не се е случило“, че „ще става още по-добре“. А битката тепърва предстои.

– Всъщност Висшата Избирателната комисия в началото потвърди легитимността на изборите. Това направиха и чуждите наблюдатели. Къде властта намери пролуката, за да се стигне до касиране на вота?
– Предполагам, че е намерила пролука чрез политически натиск, защото Висшата избирателната комисия дори връчи мандат на новоизбрания кмет от опозицията – Екрем Имамоглу, което означава, че тя е намерила достатъчно юридически основания, за да потвърди този избор. След като се отметна не виждам нищо друго освен политически натиск от страна на Партията на справедливостта и развитието и на Партията на националистическото действие, които са оказали влияние върху комисията за това решение. Сега, това решение е безпрецедентно, защото то обявява самите избирателни комисии за нелегитимни.

– Настина ли са нелегитимни, според вашите наблюдения?
– Много е странно. Първо, самото правителство е съставяло тези комисии, а то къде е гледало, като ги е създавало, че чак сега ги обявява за нелегитимни.

Второ, опозицията в лицето на другата сериозна опозиционна сила – „Добрата партия“ на Мерал Акшенер поставиха въпроса защо тези комисии да са нелегитимни, след като те са функционирали и преди това. Това са същите комисии, които функционираха, когато се проведе референдумът за трансформирането на Турция в президентска република, спечелен от Ердоган. Тогава тези комисии бяха легитимни, а сега – не. Така че, това е доста одиозно решение на Висшата избирателна комисия.

– Опозицията има ли юридически ход да промени това решение?
– Има юридически ходове, но тя едва ли ще прибегне към тях. Тук има един друг много интересен момент. За първи път вътрешно партийни дейци на управляващата ПСР се обявиха публично против този натиск на Ердоган за повторение на избора в Истанбул.

– Кои са те?
– Това са бившият президент на Република Турция – Абдуллах Гюл и бившият външен министър, а по-късно министър-председател – Ахмет Давутоглу, който беше доста популярен в България по едно време.

– Давутоглу беше идеологът на Партията на справедливостта и развитието и неоосманската риторика, но изведнъж изчезна от хоризонта.
– Давутоглу очевидно беше избран от някои външни сили да поеме властта след Ердоган, защото се оказа, че Ердоган не се харесва на някои наши приятели. Ердоган обаче усети това и Давутоглу беше бързо изпратен в „девета глуха“.

– Казахте, че всичко се залага на една карта. Какъв е залогът за Истанбул?
– Вижте, доста е голям залогът за Истанбул, но това не е най-решителната стъпка, защото пак повтарям, Ердоган държи в ръцете си всички останали власти в ръцете си. Предварително можеше да се предвиди, че след изборите той ще контестира резултатите и ще се пробва да проведе нови избори, както сега ще се случи в Истанбул. Следващият му ход ще бъде „опитомяването“ на кметовете, ако не в голямата община, то в малките кметства на Истанбул – чрез бюджетни ходове, чрез финанси и политически игри. Така че мога да кажа уверено, че няма такъв залог „Падне ли Истанбул, пада Ердоган“, поне не и в близко време.

– Каква е ролята на кюрдите в тази битка?
– Те много подпомогнаха Народнорепубликанската партия (НРП). Четох един опозиционен кюрдски сайт, който съобщаваше, че в Истанбул Демократичната партия на народите (ДПН – прокюрдската партия) има повече от 900 хиляди гласа, дадени в подкрепа на кандидата на НРП. Имаше една негласна договорка предварително, че в големите градове, където ДПН няма свои силни кандидати, да подкрепи НРП и това кюрдите го направиха. Сега, представете си, ако прокюрдската партия има над 900 хиляди гласа в Истанбул, добавете техните семейства и си представете само в този космополитен град какво кюрдско малцинство съществува там.

– Има ли опасност от ескалация на напрежението до ниво на безредици или на метеж?
– Не очаквам такова нещо.

– Защо?
– Чуха се гласове от страна на опозицията, че това решение на Висшата избирателна комисия е неправилно, но това не означава, че трябва да има масови протести и че трябва да се организират, което означава, че самата опозиция няма желание да организира такива протести.

– Колко много се отдалечава Турция от Европа? От една страна Ердоган обяви, че ЕС ще се разпадне, ако не приеме страната му като пълноправна членка на Съюза, а от друга страна чуваме категоричните оценки на европейски лидери, която настояват за окончателното спиране на преговорите с Турция. Къде е истината?
– Истината е в една формула, която би могла да се определи така: В момента и Европейският съюз и Турция се изчакват и надлъгват един друг кой ще каже пръв „Ние не ви искаме“. Колкото до разпадането на Европейския съюз, едва ли Ердоган е човекът, който ще ни каже дали ще се разпадаме или не. Ние сами виждаме, че в момента протича един Брекзит. Виждаме, че има едни центробежни сили, които тресат Съюза. Виждаме, че има една полемика за бъдещото на Европа – дали да бъде федерация, дали да бъде конфедерация, дали да бъде Съюз на суверенни държави. Този спор не е стихнал, така че ние не трябва да чакаме Турция и Ердоган да ни каже какво се случва, а трябва сами да вземем решение какво искаме да се случи и да го направим. Подобни тези – за прекратяване на преговорите с Турция за членство в ЕС, вече ги чуваме по-ясно и по-категорично от различни европейски лидери и кандидати за депутати в Европейския съюз, тъй като преди избори се чуват думи, които преди това само се говорят прикрито.

Наскоро имаше една комисия в Турция, която заседаваше за отношенията с Европейския съюз, която излезе с декларация, че най-висш приоритет в отношенията между двете страни е облекчаването на визовия режим, за да могат турските граждани да пътуват без визи в страните от Шенгенското пространство. Това показва, че към момента турската страна не си поставя като задача влизането в ЕС, което не означава, че те трябва да се откажат от тази си цел. Преди изборите Ердоган имаше по-остри изказвания по посока на Европа, но след тях смекчи тона.

– Какви изказвания?
– Не само на Ердоган. Вие си спомняте онова прословуто изказване на Чавушоглу относно Закона за вероизповеданията у нас, което взри цяла България.

– И то си мина и замина.
– Имаше дипломатически действия. Не беше съвсем без последствия. Първо, турският посланик беше поканен във Външно министерство и му беше направена забележка, че това е недопустимо. След това министър-председателят Бойко Борисов използва срещата си с вицепрезидента на Турция в Румъния, по време на един форум, за да му постави въпроса. Така че това не мина без дипломатически демарш, но дипломатическите демарши са едно, а действията на други органи – друго. Така че не ми е известно да е предприето нещо различно, освен дипломатически демарши.

– Как си обяснявате това, че най-голямата натовска армия в Европа – турската, купува руско оръжие и е в по-добри отношения с Кремъл, отколкото със САЩ? Абсурдно ли е това?
– На пръв поглед изглежда абсурдно, но отношенията между САЩ и Турция са лоши още преди Тръмп, а при управлението на Тръмп те станаха още по-лоши. Американският президент наложи наказателни мита, които…

– … Сринаха икономиката…
– … Ами, тя икономиката на Турция беше стигнала до едно забавяне, след години на възход, но тези санкции определено спомогнаха за получаването на неблагополучни развития. Свидетели сме колко загуби турската лира, турската икономика. Така че отношенията между Турция и САЩ не са най-добрите в момента. По отношение на оръжейните сделки, САЩ са категорични, че ако Анкара финализира сделката за закупуване на руските комплекси С-400, няма да достави изтребителите F-35.

– Тези самолети напоследък започнаха много да падат, за съжаление.
– Не съм експерт, не мога да коментирам, но все пак това са едни от най-модерните изтребители в момента. Не са добри отношенията между Турция и САЩ. Това се вижда в различните стопански области, но те не са добри и в Сирия. Тръмп обяви, че ще напуснат Сирия, но продължават да въоръжават и поддържат кюрдите там. Кюрдите бяха съюзникът на Америка на терен и затова сътрудничеството им продължава и след обявяването на оттеглянето, а Турция смята това за много опасно, защото е в близост до нейните граници. Анкара не може да си позволи каквито и да е било намеци за някаква независима… да не казваме държава, но държавоподобно образувание до своята граница.

– На практика в момента в онзи триъгълник в Североизточна Сирия, зад Ефрат, функционира такова държавотворно образувание, в което съществува добре обучена, с боен опит кюрдска армия.
– Точно това е препъни камъкът между Вашингтон и Анкара. Това е най-големият страх на Турция.

– Добре, операция „Маслинова клонка“ създаде буфер на южната граница под Газиантеп, където имаше много проблеми и където са най-големите бежански лагери. Но на север от Югоизточна Сирия са кюрдски райони. Има ли опасност Турция да влезе с армия и там и какви са рисковете от подобна операция?
– Турция, без съгласието Русия не би настъпила в този район, а нямам информация да има такова съгласие. Макар че турските ръководители постоянно заявяват, че ще предприемат подобна операция.

– Ще имат ли силите да я направят?
– Те силите ще имат. Въпросът е дали Русия ще допусне подобно нещо.

– Ако предприемат, колко време ще могат да издържат на терен, защото в тила на турската армия ще бъдат най-проблемните кюрдски райони?
– Не е леко за предвиждане.

– Войната е и въпрос на пари.
– Да, и с тази разклатена икономика не е ясно колко време ще могат да поддържат такава операция.

– Има ли вероятност, в която да има дестабилизация на цяла Турция?
– Тук бих казал: Да пази Бог. Защото една дестабилизация на Турция ще се отрази много зле на България. Да не изброявам евентуалните останали последствия за България от едно дестабилизиране на Турция, виждате, че ако не е турската власт да ни пази от емигрантския поток, прословутата ограда няма да свърши никаква работа. Оградата има своята роля, разбира се, но без турските органи, които спират потоците, които тръгват към България и Гърция, няма да се справим. Друг е въпросът защо сме се докарали до това положение, но това е за друго интервю.

Нашият гост
Посланик Петър Воденски е български дипломат от кариерата. Роден е през 1951 г. Бил е посланик на страната ни в Турция, Молдова и Кипър, генерален консул в Истанбул. На два пъти е заемал длъжността Началник на кабинета на министъра на външните работи. През 2013 издава автобиографичната си книга “А иначе дипломацията е сериозен занаят”. Понастоящем е член на Стратегическия съвет към президента на Република България.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. TAM SA JASNI-IZBORI DO DUPKA,DOKATO POBEDIM,,NIE,,!NO MISLJ,CHE NIKOI/NAI-MALKO NIE/
    NE E TRAGNAL DA ,,DESTABILIZIRA,,TURTZIJ!SAMITE TE SI GO PRAVJT!A I SE OPITVAT DA SE,,STABILIZIRAT,,KATO,,DESTALIBIZIRAT,, DRUGI!OPITVAT SE DA SI RESHAVAT VATRESHITE PRO
    BLEMI,KATO GI PREXVARLJT NA VANSHNI PRICHINI!

  2. И с ердоган и без него-турците си остават свине.Каквито винаги са били

  3. Какво положително може да се очаква от една първобитна сган,каквато е турската?На тях винаги нищо не им е наред!Защото са малоумен и недостоен „народ“!Нали вече това прасе преди години беше кмет на стамбула?Какво сака прасето?Да командва во веки веков!?

  4. Не така разпутин! Какъвто и народ да са турците, те са ни комшии, и трябва да се внимава с приказките! Освен че са много, са и близо. Не че трябва да се плашим, а да бъдем умни.Такива поплювковци като теб не вършат работа, а само причиняват бели.Знаеш крилатата мисъл, че приятелите си можеш да ги избираш, но роднините не можеш. В случая ще добавя и комшиите, защото иначе трябва да се изселим от България! За това по-кротко, и с повече акъл.

  5. Едно уточнение, не Централната а Районната избирателна комисия връчи мандата на Имамоглу, а Централната избирателна комисия му я отне след като отмени изборите за кмет на Истанбул. Посланничето приема за вярно това което му се иска. Интересно защо всички посланничета и консулчета плюят Турция, и премълчават много факти. И овцете вярват …

  6. Ей ги „Кучетата на Павлов“ ! Като чуят думата турчин, херойски се насират и припкат да си получат тасчето с помия.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.