Предприемачът Гаел Бонел Санчес пред „Труд“: България ме вдъхнови да създам уникални водки

Когато правиш бизнес, трябва да следваш работещата рецепта

Киното ме доведе тук

Как френският предприемач Гаел Бонел Санчес с испански корени избира да живее в България и защо тук идва един от най-големите пробиви в бизнеса му. Това разказва той в детайли пред „Труд“. Оказва, че животът му невинаги е бил подреден, но за сметка на това никога не се е страхувал от риска. Вероятно това е ключът към успешните му проекти. Те нямат аналог в световен мащаб. У нас попада случайно, но към днешна дата може да си позволи да пие водка с хайвер собствено производство.

- Г-н Гаел Бонел Санчес, откъде ви хрумна идеята да създадете водка с хайвер?

- Идеята ми хрумна в България. Интересно е, защото видях една двойка да яде хайвер и да пие водка. Това ми напомни, че преди време съм виждал същата ситуация в много филми, в които героите вечерят в луксозна атмосфера, ядат хайвер и пият водка. И още тогава се замислих, че комбинацията между двата продукта е много интересна. Те винаги са разделени, а моята идея беше да ги събера, един вид да ги „оженя. Направих проучване и то показа, че никой не ги е съчетавал преди мен. И тогава разбрах, че този проект би могъл да бъде успешен и да бъде много ценен.

- Каква е цената?

- Преди години не можех да си позволя да го опитам хайвер и съм го виждал само по филмите. И така си помислих, че ако направя този продукт и му сложа правилна цена, съобразена с пазара, много хора ще могат да си го позволят. Цената е около 69 евро. Хората биха могли да си го позволят, защото от бутилката се пие по-малко и можеш да се наслаждаваш поне месец с умерена употреба, все пак е чист алкохол. След като създадох тази водка, реших да създам нещо още по-уникално. Той е ново изживяване за този тип водка с хайвер. И така направих водка, която е направена от хайвера на есетра албинос. Той е много скъп и струва около 50 000 евро за килограм, като се добиват около 5 до 10 кг на година само. Нашата дестилерия е в Пловдив. Реших да създам питие с един от най-скъпите продукти в света. Бутилката е във формата на амфора, направена от кристал, злато и бронз.

- Освен водките, имате още една интересна идея – часовници, които са подписани от известни личности, като първият е с парафа на Наполеон. Как ви хрумна идеята за тях?

- По същия начин като с водката. Интересно е, че когато правиш бизнес, ти имаш нещо като рецепта, която работи и ти я следваш. Различно е, защото самите сфери са различни, а това ме кара да се наслаждавам на бизнеса си и най-вече на всичко, с което съм се захванал. Понякога може няколко месеца да съм фокусирам само върху алкохола, а след това да мисля само за часовниците и индустрията. Благодарение на това се уча на много неща, тъй като бизнесът ми не е само в една посока. Не критикувам хората, които са само в една сфера, просто така аз съм си избрал. Харесва ми да създам нещо в дадена област, след това да направя нещо в друга област. Когато бях дете исках да работя 10 различни неща – исках да съм археолог, палеонтолог, астронавт, футболист, което всъщност беше и първата ми работа и т.н. Сега съм много щастлив, защото мога да поемам в посоката, която ми харесва и искам. Мога да бъда астронавт, защото чета много неща за космоса. Проектът на живота ми е свързан с него. После мога да бъда и археолог, защото правя бижута с уникални археологически находки. Часовниците с истински подписи на исторически личности също са ме научили на много неща. Това му е хубавото на живота – да създаващ интересни неща и да се учиш. Не трябва никога да спираш да се учиш. Колкото до часовниците – забелязах, че много мои приятели се интересуват от тях и се замислих, как мога да ги направя по нов начин, да направя нещо за индустрията, в която не се случва почти нищо ново. Те просто добавят повече злато и диаманти. Това малко ме дразнеше и се замислих какво можем да направим, за да поемем по нов път и да не продаваме само сложността на един часовник, а нещо по-дълбоко. За да може собственикът да се почувства горд, че носи този часовник. Да се свърже с историята, нещо, което да носи послание, не само за собственика, но и за хората, които ще го видят.

- Защо сложихте подписа на Наполеон като първи в колекцията?

- Наполеон е прочут император, историческа личност, а пък е и французин като мен. Беше логичен старт на проекта. Създадох колекцията с Кристоф Голай и мисля, че направих правилния избор.

- Как си представяте да продължите колекцията?

- Следващият часовник ще бъде с подписа на Айнщайн. Много съм горд. Мисля да направим и такъв с Пикасо. След това ще продължим с Жул Верн и Жан Ефел. Във всеки един часовник има и по метална частица от историческата личност. Ще направим и на много други артисти, политици, хора с постижения. Нямаме лимит и със сигурност няма да са скучни. Искам да отбележа нещо любопитно - в часовника на Наполеон има истинска негова монета. Механизмът на часовниците е специален.

- Каква е цената на един часовник?

- Както вече казах, това е уникален продукт и когато казвам уникален, е защото имаме истински подпис на историческа личност. Всеки един се произвежда само в един екземпляр. Целият процес коства много пари и затова ще продаваме някои от часовниците на търг с начална цена от 50 000 евро. Финалната цена при нормално проведен аукцион би трябвало да стигне до 80 000 евро. Зависи и от подписа и личността, разбира се.

- Живеете в България. Какво е по-различното от живота във Франция?

- Киното ме доведе в България. Исках да правя филм и на едно парти в Лос Анджелис си говорих мой приятел режисьор – Питоф, който е направил първия филм в света в HD формат и е режисирал „Жената котка“ с Холи Бери. Той е французин и е много готин. Посъветва ме да дойда в България и да заснема първия си филм тук. Това и направих. Дойдох с еднопосочен билет, без да познавам никого. Към днешна дата си партнирам с „Ню Бояна“ за много неща. Щастлив съм, че живея в България. Ако ме бяхте питали преди няколко години, щях да ви кажа, че животът тук е много по-труден, отколкото във Франция, защото е напълно различен. Начинът на мислене, погледът към бизнеса, всичко. Тук има много дупки (смее се), а аз обичам да карам мотор и е опасно да го правя тук. Това е прост пример. Друго любопитно е, че когато си чужденец, много хора се опитват да се възползват от това. Но това беше в началото. Вече знам как да се държа и да живея по български. Всичко е супер. Интересно е, че сега мога да кажа същото за Франция и за Испания, където също живея. Като пристигна там, ги има същите проблеми. Така че не е свързано само, че е България, а самият сблъсък с чужда култура. Навсякъде, където отидеш по света, си има добри и лоши страни. Въпросът е да намериш мястото, на което се чувстваш щастлив, а аз съм щастлив тук в България.

- Какво сте работили преди да създадете собствен бизнес?

- Бях футболист, а след като приключих с футбола отидох в Испания. Напълно сам, бях около 20-годишен. Бях без никакви пари и дори си спомням, че веднъж спах на плажа. Но не се оплаквам, напротив, искам да покажа на хората, че можеш да успееш и като тръгнеш от нулата. В Испания работех като келнер, може би най-гадната работа, която съм имал. Не че не е добра, но аз не можех да я върша добре. Постоянно изпусках таблата, може би бях най-ужасният келнер на света. След това работех в магазин за дрехи. След това се върнах във Франция и реших да работя в телевизията като статист. Това продължи два дни, след което ме забелязаха и ме поканиха да работя в самата продукция. Малко по-малко израснах там и придобих опит. Докато един ден не реших да си направя собствена продуцентска компания и да стана независим. Хората могат да кажат, че просто съм имал шанса да ме забележат. Но аз не мисля така, защото и преди това съм опитвал в различни области, но не съм успявал. Дори съм губел пари. Единствените пари, които имах. Така че не се доверявам на съдбата. Вярвам само в себе си и моите способности. Предпочитам да инвестирам в себе си, отколкото да чакам шанс.

Коментари

Задължително поле