Дневният хороскоп на Алена за четвъртък, 27.02.2020

На 27 февруари 2020 да почерпят

Украйна разследва Джо Байдън за намеса в работата на прокуратурата

Вдовицата на Енвер Ходжа почина на 99 години

Комисия от Министерство на културата обследва сградите на пл. „Тройката” в Бургас

Вдигнаха “Батмобил“ с паяк в Москва (ВИДЕО)

Гръцки острови на бунт срещу мигранти Недоволство от строителството на нови лагери

Създадоха робот, който може да усеща болка Чувствителността се дължи на синтетична кожа със сензори

Вижте какво ще решава Министерски съвет утре, 27 февруари 2020 г.

Италианец е приет с температура в габровската болница Резултатите от теста за коронавирус ще излязат след два дни

ООН разтревожена заради безпрецедентната инвазия на скакалци в Африка

Втори починал от коронавируса във Франция

Насила отпуск за карантина – незаконен

Осигуровки за фермер, който е и едноличен търговец

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 27 февруари 2020

Предприемачът Гаел Бонел Санчес пред „Труд“: България ме вдъхнови да създам уникални водки

Когато правиш бизнес, трябва да следваш работещата рецепта

Киното ме доведе тук

Как френският предприемач Гаел Бонел Санчес с испански корени избира да живее в България и защо тук идва един от най-големите пробиви в бизнеса му. Това разказва той в детайли пред „Труд“. Оказва, че животът му невинаги е бил подреден, но за сметка на това никога не се е страхувал от риска. Вероятно това е ключът към успешните му проекти. Те нямат аналог в световен мащаб. У нас попада случайно, но към днешна дата може да си позволи да пие водка с хайвер собствено производство.

– Г-н Гаел Бонел Санчес, откъде ви хрумна идеята да създадете водка с хайвер?
– Идеята ми хрумна в България. Интересно е, защото видях една двойка да яде хайвер и да пие водка. Това ми напомни, че преди време съм виждал същата ситуация в много филми, в които героите вечерят в луксозна атмосфера, ядат хайвер и пият водка. И още тогава се замислих, че комбинацията между двата продукта е много интересна. Те винаги са разделени, а моята идея беше да ги събера, един вид да ги „оженя. Направих проучване и то показа, че никой не ги е съчетавал преди мен. И тогава разбрах, че този проект би могъл да бъде успешен и да бъде много ценен.

– Каква е цената?
– Преди години не можех да си позволя да го опитам хайвер и съм го виждал само по филмите. И така си помислих, че ако направя този продукт и му сложа правилна цена, съобразена с пазара, много хора ще могат да си го позволят. Цената е около 69 евро. Хората биха могли да си го позволят, защото от бутилката се пие по-малко и можеш да се наслаждаваш поне месец с умерена употреба, все пак е чист алкохол. След като създадох тази водка, реших да създам нещо още по-уникално. Той е ново изживяване за този тип водка с хайвер. И така направих водка, която е направена от хайвера на есетра албинос. Той е много скъп и струва около 50 000 евро за килограм, като се добиват около 5 до 10 кг на година само. Нашата дестилерия е в Пловдив. Реших да създам питие с един от най-скъпите продукти в света. Бутилката е във формата на амфора, направена от кристал, злато и бронз.

– Освен водките, имате още една интересна идея – часовници, които са подписани от известни личности, като първият е с парафа на Наполеон. Как ви хрумна идеята за тях?
– По същия начин като с водката. Интересно е, че когато правиш бизнес, ти имаш нещо като рецепта, която работи и ти я следваш. Различно е, защото самите сфери са различни, а това ме кара да се наслаждавам на бизнеса си и най-вече на всичко, с което съм се захванал. Понякога може няколко месеца да съм фокусирам само върху алкохола, а след това да мисля само за часовниците и индустрията. Благодарение на това се уча на много неща, тъй като бизнесът ми не е само в една посока. Не критикувам хората, които са само в една сфера, просто така аз съм си избрал. Харесва ми да създам нещо в дадена област, след това да направя нещо в друга област. Когато бях дете исках да работя 10 различни неща – исках да съм археолог, палеонтолог, астронавт, футболист, което всъщност беше и първата ми работа и т.н. Сега съм много щастлив, защото мога да поемам в посоката, която ми харесва и искам. Мога да бъда астронавт, защото чета много неща за космоса. Проектът на живота ми е свързан с него. После мога да бъда и археолог, защото правя бижута с уникални археологически находки. Часовниците с истински подписи на исторически личности също са ме научили на много неща. Това му е хубавото на живота – да създаващ интересни неща и да се учиш. Не трябва никога да спираш да се учиш. Колкото до часовниците – забелязах, че много мои приятели се интересуват от тях и се замислих, как мога да ги направя по нов начин, да направя нещо за индустрията, в която не се случва почти нищо ново. Те просто добавят повече злато и диаманти. Това малко ме дразнеше и се замислих какво можем да направим, за да поемем по нов път и да не продаваме само сложността на един часовник, а нещо по-дълбоко. За да може собственикът да се почувства горд, че носи този часовник. Да се свърже с историята, нещо, което да носи послание, не само за собственика, но и за хората, които ще го видят.

– Защо сложихте подписа на Наполеон като първи в колекцията?
– Наполеон е прочут император, историческа личност, а пък е и французин като мен. Беше логичен старт на проекта. Създадох колекцията с Кристоф Голай и мисля, че направих правилния избор.

– Как си представяте да продължите колекцията?
– Следващият часовник ще бъде с подписа на Айнщайн. Много съм горд. Мисля да направим и такъв с Пикасо. След това ще продължим с Жул Верн и Жан Ефел. Във всеки един часовник има и по метална частица от историческата личност. Ще направим и на много други артисти, политици, хора с постижения. Нямаме лимит и със сигурност няма да са скучни. Искам да отбележа нещо любопитно – в часовника на Наполеон има истинска негова монета. Механизмът на часовниците е специален.

– Каква е цената на един часовник?
– Както вече казах, това е уникален продукт и когато казвам уникален, е защото имаме истински подпис на историческа личност. Всеки един се произвежда само в един екземпляр. Целият процес коства много пари и затова ще продаваме някои от часовниците на търг с начална цена от 50 000 евро. Финалната цена при нормално проведен аукцион би трябвало да стигне до 80 000 евро. Зависи и от подписа и личността, разбира се.

– Живеете в България. Какво е по-различното от живота във Франция?
– Киното ме доведе в България. Исках да правя филм и на едно парти в Лос Анджелис си говорих мой приятел режисьор – Питоф, който е направил първия филм в света в HD формат и е режисирал „Жената котка“ с Холи Бери. Той е французин и е много готин. Посъветва ме да дойда в България и да заснема първия си филм тук. Това и направих. Дойдох с еднопосочен билет, без да познавам никого. Към днешна дата си партнирам с „Ню Бояна“ за много неща. Щастлив съм, че живея в България. Ако ме бяхте питали преди няколко години, щях да ви кажа, че животът тук е много по-труден, отколкото във Франция, защото е напълно различен. Начинът на мислене, погледът към бизнеса, всичко. Тук има много дупки (смее се), а аз обичам да карам мотор и е опасно да го правя тук. Това е прост пример. Друго любопитно е, че когато си чужденец, много хора се опитват да се възползват от това. Но това беше в началото. Вече знам как да се държа и да живея по български. Всичко е супер. Интересно е, че сега мога да кажа същото за Франция и за Испания, където също живея. Като пристигна там, ги има същите проблеми. Така че не е свързано само, че е България, а самият сблъсък с чужда култура. Навсякъде, където отидеш по света, си има добри и лоши страни. Въпросът е да намериш мястото, на което се чувстваш щастлив, а аз съм щастлив тук в България.

– Какво сте работили преди да създадете собствен бизнес?
– Бях футболист, а след като приключих с футбола отидох в Испания. Напълно сам, бях около 20-годишен. Бях без никакви пари и дори си спомням, че веднъж спах на плажа. Но не се оплаквам, напротив, искам да покажа на хората, че можеш да успееш и като тръгнеш от нулата. В Испания работех като келнер, може би най-гадната работа, която съм имал. Не че не е добра, но аз не можех да я върша добре. Постоянно изпусках таблата, може би бях най-ужасният келнер на света. След това работех в магазин за дрехи. След това се върнах във Франция и реших да работя в телевизията като статист. Това продължи два дни, след което ме забелязаха и ме поканиха да работя в самата продукция. Малко по-малко израснах там и придобих опит. Докато един ден не реших да си направя собствена продуцентска компания и да стана независим. Хората могат да кажат, че просто съм имал шанса да ме забележат. Но аз не мисля така, защото и преди това съм опитвал в различни области, но не съм успявал. Дори съм губел пари. Единствените пари, които имах. Така че не се доверявам на съдбата. Вярвам само в себе си и моите способности. Предпочитам да инвестирам в себе си, отколкото да чакам шанс.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.